Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (25)

19 юни

На Павлик от заранта му беше криво и не искаше да играе на нищо. След обяд той изчезна нанякъде. Ние със Серьожа претърсихме целия двор, завирахме се във всички тавани, бараки — никъде не го намерихме. Тогава решихме, че е отишъл при някое момче и престанахме да го дирим. После ни стана, отегчително. Серьожа каза:

— Ако работехме заедно с момчетата на пчелина, нямаше да се отегчаваме.

Аз казвам:

— Хайде, докато го няма Павлик, да идем и да погледаме пчелите.

Серьожа се зарадва:

— Да вървим по-бързо, докато не се е върнал Павлик, иначе той ще каже, че ни е липсвало постоянство.

Ние бързо тръгнахме към училищната градина и още отдалече видяхме кошера. До кошера стоеше някой и зяпаше пчелите. Приближихме се и видяхме, че тоя някой беше Павлик.

— А — се развикахме ние, — значи такова е твоето постоянство! На нас казваше да не се интересуваме от пчелите, а сам стоиш тук и се интересуваш. Така ли постъпват другарите?

Павлик се засрами.

— Аз — казва, — без да искам, се отбих тук. Вървях, вървях и се отбих.

— Приказки! — казваме ние. — Просто ти се е прищяло да видиш пчелите!

— Честна дума, момчета! Какво ще им гледам? Нищо няма за гледане!

— А защо гледаш, щом няма нищо за гледане?

— А вие самите за какво сте дошли!

— Ами ние също вървяхме, вървяхме и се отбихме. Гледаме — ти си застанал тук и се отбихме да те видим.

— Лъжете! На вас сигурно не ви е достигнала твърдост и ето, че сте дошли да погледате пчелите.

— Нашата твърдост — казваме — е по-голяма от твоята: най-напред ти си дошъл.

Започнахме да спорим чие постоянство е по-голямо — нашето или неговото. Тогава отзад се чуха стъпки. Обърнахме се и видяхме Юра. Той чул нашата препирня и казва:

— Вие и тримата нямате никакво постоянство.

— Защо?

— Затуй, защото вие подехте работата и я зарязахте насред пътя. Който има постоянство, той не зарязва работата въпреки всички трудности.

— Ние не сме я зарязали — рече Павлик. — Просто искахме да си починем мъничко, а сега отново ще работим.

— Добре тогава! — казва Юра. — Направете си мрежи и идвайте, ще работите заедно с цялото звено. А сега си отивайте, да не ви нажилят пак пчелите.

— Ще погледаме мъничко и ще си идем — рече Павлик.

Ние приклекнахме тихичко до кошера и почнахме да гледаме пчелите. Те изпъпляха една след друга от прелката и литваха за мед. Други пчели, обратно, долитаха отнякъде, кацваха на прилетната дъска и припълзяваха в кошера. При прелката през цялото време се тълпяха пчели.

Ето че заживя нашият кошер! Да ти е драго да го гледаш. После ние си отидохме, намерихме марля и тел и почнахме да си правим мрежи. С тая работа се разправяхме до вечерта и мрежите ни излязоха хубави. И никак не ни беше отегчително.