Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (14)

Пак този ден, вечерта

След закуската отидохме в гората, за да проверим примката. Примката беше празна. Ние решихме наново да дебнем пчелите и пълзяхме след тях около два часа. Най-после търпението на Павлик се изчерпа. Той реши да уплаши пчелата, за да литне към своята хралупа, и се залови да й крещи, да размахва ръце и да тропа с крака. Пчелата взе да се върти над него и изведнъж като го ужили по ухото! Павлик като закрещя! Ухото му се зачерви и моментално се поду. Ние взехме да вадим от него жилото на пчелата.

— Огън да ги гори тия пчели! — проклинаше Павлик. — Сами се разправяйте с тях, а на мене ми стига! Цялото ми ухо гори!

— Пък ти потърпи — му казваме ние. — Ухото ще мине.

— А кога ще мине? Гори като в огън! Сега какво да правя?

— Да го превържем с кърпа? — питам аз.

— Не ща кърпа. По-добре да ида на реката и да го топя във водата.

Той отиде да си топи ухото в реката, а ние със Серьожа съгледахме една пчела и поред почнахме да я дебнем. Единият дебне, а другият почива. Дебнахме, дебнахме, изведнъж пчелата се вдигна нагоре и полетя. Ние хукнахме след нея презглава, но пчелата изхвръкна много нависоко и ние я загубихме от очи.

— Бре да му се не види — казва Серьожа. — Ще трябва да се почва всичко отново.

Тогава Павлик се върна от реката и отдалече се развика:

— Ей, гледайте какво имам! Сега ще варим рибена чорба!

Ние изтичахме при него. Той държеше каскета си в ръце. Целият му каскет беше мокър и в него подскачаха живи караси^[1].

— От де ги взе?

— Там, до реката, в блатото ги хванах.

— А как си ги хванал без въдица?

— Много просто: блатото е пресъхнало, останало е съвсем малко вода и аз ги хванах с ръце.

Ние припнахме към блатото, наловихме още караси и почнахме да варим рибена чорба. После наловихме още караси за вечеря.

— Тук ги има много! — казва Павлик. — Ние можем да ядем дори всеки ден караси.

След обяд пак отидохме в гората, за да дебнем пчелите. Серьожа казва:

— А какво ще стане, ако напръскаме пчелата с вода? Пчелата сигурно ще помисли, че вали дъжд и ще литне към гнездото си.

Донесохме вода в котлето, намерихме на един цветец пчела и почнахме да я пръскаме с вода. Пчелата се намокри, полази надолу по стъблото и се притаи под зеленото листенце. Значи на нея наистина й се е сторило, че вали дъжд. После тя видя, че няма никакъв дъжд, изпъпли изпод листа и започна да се грее на слънцето. Малко по малко тя изсъхна, разпери крилца и хвръкна. Ние вече се канехме да хукнем след нея, но тъкмо тогава пчелата се спусна надолу, кацна на един цветец и почна пак да събира мед. Тогава Серьожа си напълни устата с повече вода и пръсна върху пчелата! Пчелата повторно се намокри и се скри под листеца, а като изсъхна, пак започна да хвърчи от цветец на цветец.

— Ей че упорита пчела! — каза Серьожа и така заля пчелата с вода, че тя цяла се измокри. Дори и крилцата й се сгърчиха и прилепнаха към гърба й.

Най-после пчелата видя, че „дъждът“ не престава и когато изсъхна, литна нанякъде. Ние затичахме подир нея. Отначало пчелата хвърчеше ниско, между дънерите на дърветата, после се стрелна нагоре и ние я изгубихме. Тогава взехме да поливаме с вода други пчели, но всички те действуваха по един начин: отначало се криеха от „дъжда“ под листата, а после изхвърчаваха и ние нито веднъж не можахме да издебнем къде живеят, защото хвърчаха много бързо и на голяма височина. Така тичахме, докато пчелите спряха да хвърчат. Наближаваше да мръкне. Ние се върнахме във вилата и почнахме да си готвим вечеря.

Леля Поля и досега, кой знае защо, не беше се върнала и ние решихме да прекараме още една нощ в колибата. Не зная дали не е лошо, дето ние живеем в колиба? Не е ли по-добре да се върнем в къщи? Аз казвах на Серьожа и Павлик, а те отговарят: „И без това утре ще се върнем“. Те решиха да поправят колибата и да забият прътите в земята, тъй че колибата да не се разпада пак. Сега те поправят колибата, аз пък записвам в дневника нашите приключения.

По небето плуват сиви, оловни облаци. Взе да се захладнява и полъхна ветрец. Ами ако през нощта неочаквано почне да вали? Трябва колибата хубаво да се покрие с клонки, та да не ни намокри през нощта. Сега ще привърша писането и ще ида да помагам на Серьожа и Павлик.