Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (7)

3 юни

Днес заранта излязох на улицата, гледам — Гриша Якушкин иде. Аз го питам:

— Къде отиваш?

— Отивам в училище — групата на младите естественици има занимание.

Аз му казвам:

— Нека дойда и аз с тебе.

Той отвръща:

— Да вървим.

Тръгнахме заедно и по пътя срещнахме Юра Кусков. И той отиваше на заниманията на естествениците. Когато всички се събраха, нашата учителка Нина Сергеевна, която ръководи групата на младите естественици, ни заведе в градината и почна да ни разказва какво устройство имат цветовете на растенията. Излиза, че в цветеца има тичинки с прашец и ето, ако тоя прашец попадне от цветец на цветец, то от такъв опрашен цветец ще се образува плод, но ако на цветеца не попадне прашец, няма да даде никакъв плод. Различни насекоми кацат по цветовете, прашецът полепва по тях и те го пренасят от цветец на цветец. Значи, насекомите помагат да има по-голямо плодородие, защото ако те не пренасяха прашеца, нямаше да се образуват плодове.

Пчелите най-много увеличават плодородието, тъй като те събират от цветовете мед и по цели дни летят от цветец на цветец. Затова навсякъде трябва да се създават пчелини.

След заниманията на групата на естествениците Юра свика сбор на звеното и взе да пита кой какво е намислил. Излезе, че от момчетата никой нищо не е измислил. Юра ни поръча още хубавичко да помислим и тъкмо щеше да закрие сбора, когато Гриша Якушкин каза:

— Хайде да направим кошер и да развъждаме пчели.

Всички се зарадвахме. Това предложение ни хареса:

— Според мене това е хубава работа — каза Юра. — Пчелите принасят голяма полза — те не само правят мед, но и помагат да има по-голямо плодородие.

— Момчета — викна Павлик Грачов, — ние ще се прочуем из цялото училище. Хайде да сложим кошера в градината и ще си имаме и пчелин при училището. Цялото ни звено ще се прочуе!

— Почакай — каза Юра, — първо трябва да се направи кошерът, а след туй вече можем да мислим за прочуване.

— А как се прави кошер? — почнаха да питат всички — Ами че ние не знаем как е изграден.

— Трябва да попитаме Нина Сергеевна. Тя навярно знае — отговори Юра.

Припнахме към училището, видяхме Нина Сергеевна и взехме да я разпитваме за кошера.

— А вас защо ви интересува кошерът? — попита Нина Сергеевна.

Казахме, че искаме да развъждаме пчели.

— А отде ще вземете пчели?

— Ще наловим — каза Серьожа.

— Как ще ги наловите?

— С ръце. Как иначе?

Нина Сергеевна започна да се смее.

— Ако вие почнете да ловите пчелите една по една, те няма да живеят при вас, защото пчелите живеят на големи семейства и всяка пчела ще излети от вашия кошер обратно в своето семейство.

— Какво се прави тогава, ако някой иска да завъди пчели? — попитахме ние.

— Трябва да се купи наведнъж цяло пчелно семейство или рой.

— А къде се продават те?

— Могат да се изпишат по пощата — каза Нина Сергеевна.

— Как, по пощата ли? — се учудихме ние.

— Трябва да се пише до някое пчеловъдно стопанство и оттам могат да изпратят пчелите в колет.

— А къде има такова пчеловъдно стопанство?

— Виж това не зная — каза Нина Сергеевна. — Но ще се постарая да науча и ще ви кажа.

Нина Сергеевна ни разправи как е построен кошерът. Излезе, че кошерът е много просто нещо. Той прилича на голяма дървена кутия или сандък с дупка. Ако в такъв сандък се поставят пчели, то пчелите ще живеят в него, ще си строят пити от восък^[1] и ще донасят мед. Само че те ще градят питите направо по стените на сандъка и медът, мъчно ще се вади оттам. За да се вади лесно медът, пчеларите измислили да поставят в кошера дървени рамки с тънки листа от восък. Във всяка рамка пчелите правят пита и когато трябва да се вади мед, пчеларят изважда рамки с пълни пити.

Ние решихме от утре да почнем да строим кошера. Толя Песоцки каза, че можем да работим в тяхната барака. Юра каза всеки от нас да занесе кой каквито инструменти има. После аз си отидох и взех да мисля за пчелите. Гледай какво интересно нещо! Излиза, че по пощата могат да се изпращат пчели. Какво ли не са измислили хората!