Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневник Коли Синицына, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Eternities (2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. — Добавяне

14 юли

Гледай ти чудо на чудесата! За нашето звено са писали във вестника! Заранта отидохме на пчелина, изведнъж гледаме — Витя тича, а в ръцете му вестник.

— Момчета! — вика той. — Вижте, за нас е писано във вестника!

Ние погледнахме, а там — снимката, на която всички сме фотографирани заедно с кошера, и е напечатано как сме направили кошера и сме почнали да отглеждаме пчели. И всичките ни презимена са написани. Казано е дори в кое училище учим. Ние бързо хукнахме към будката и взехме да купуваме вестници. Всеки си купи по един, а ние с Павлик си купихме дори по два.

kolja_sinicin_81.png

После започнахме да мислим кой е този, който е писал за нас. Юра каза:

— Сигурно е Галя. Нали тя ни снима. Тя трябва да е пратила във вестника снимката и да е написала статията.

Завтекохме се при Галя и я попитахме. Излезе, че наистина го е написала Галя. Почнахме да й благодарим.

Галя казва:

— А защо благодарите на мене? Нали вие сами направихте кошера, сами работихте, благодарете на себе си.

Всички хукнаха да показват вестника у дома си. Ние със Серьожа и Павлик също си тръгнахме. Павлик каза:

— А, виж, ние няма защо и да си благодарим!

— А защо да си благодарим — ние дойдохме наготово — казва Серьожа. — Ние трябва на момчетата да благодарим, че те не зарязаха работата.

— А защо е писано за нас във вестника?

— За нищо. Ние просто случайно сме попаднали.

— А с какво да се гордеем тогава?

— Че няма и с какво да се гордеем! Момчетата, виж, могат да се гордеят: те не зарязаха работата.

— А как тъй? — рече Павлик. — Нали и за нас ще четат във вестника. — „Ето — ще кажат, — добри момчета!“ А ние добри ли сме?

— По-добре е аз да не показвам вестника на никого — каза Серьожа.

— И аз — рече Павлик.

Не зная дали те са показвали на някого вестника или не са, но аз го показах. И на мама, и на татко, и на чичо Вася, и на леля Надя. После тръгнах да го показвам на всички съседи. Всички ме хвалеха, хвалеха. Дори ми стана неудобно. Върнах се у дома и взех да мисля защо ми е съвестно и какво нещо е съвестта и защо тя мъчи хората. Защо когато направиш нещо хубаво, не те мъчи съвестта, а когато направиш нещо лошо така те мъчи?

Според мене съвестта — това е нещо като човек вътре в човека. Но тоя човек е много добър и не обича, когато се върши нещо лошо. Когато аз направя нещо лошо, той ме укорява. Разбира се, аз само така си мисля за тоя човек вътре в човека, защото вътре в човека няма никакъв човек… Нима някой друг ме укорява? Аз сам се укорявам. Значи аз сам съм моята съвест. Ето какво нещо е съвестта! — Съвестта — туй съм аз самият. А защо аз се укорявам?… Затова, че се хвалих пред съседите. Може би съседите са си помислили, че аз съм важна птица, а всъщност аз съм най-обикновен човек. Друг път няма да се хваля, щом няма за какво.