Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Тайны морских катастроф, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Константин Божинов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Стоян Караджов (2010)
- Корекция
- Йорданка Николова (2010)
Издание:
Лев Скрягин. Тайните на морските катастрофи
Издателство „Техника“, 1984
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Николай Календжиев)
- — Корекция на кавичка
Гробища на кораби
Тайните на нос Хатерас
Дюните на Вирджиния дейр
Ако погледнете внимателно бреговата линия на източното крайбрежие на САЩ, ще видите, че от нос Хейри до нос Фиър на юг брегът е защитен от океана с тясна ивица суша. Източният й край носи името нос Хатерас. Неговите координати са 35°14′ северна ширина и 75°35′ западна дължина. Самата ивица, която представлява дълга верига от слегнали се пясъчни острови, на американските морски карти се нарича „Външните плитчини“, а жителите на щата Северна Каролина, чието крайбрежие тя предпазва откъм Атлантика, я наричат „Дюните на Вирджиния Дейр“. Широчината на тази верига в различните места се колебае от 100 м до 2 мили. Атлантикът я разделя на няколко острова, най-големите от които са Хатерас, Боди, Окракок и Портсмът.
Външните плитчини изменят непрекъснато своята форма, като в различните места стават ту по-тесни, ту по-широки. Понякога океанът неочаквано издълбава нови проливи във веригата, а старите затрупваме пясък. Постоянните проливи между островите на Външните плитчини са Орегон Инлет, Хатерас Инлет, Окракок Инлет и Бофорт Инлет.
От пръв поглед може да се стори, че на американците им е провървяло много: значителна част от източното крайбрежие с удобните заливи Албемаръл Саунд, Корнкайк Саунд и Памлико Саунд е защитена надеждно от свирепите вълни на Атлантика чрез спасителката верига, дълга няколкостотин мили. В действителност това далеч не е така — районът на дюните на Вирджиния Дейр заедно с носовете Хатерас, Лукаут и Фиър е едно от най-опасните места на земното кълбо. Безбройните плитчини, честите щормове, вълните, мъглите, теченията и т.нар. южна мъгла и мараня на Гълфстрийм правят плаването край тези брегове трудно ш опасно.
От нос Хатерас на 12 мили в океана, почти до границата на континенталния шелф, се вдават обширни плитчини. На 3 мили югоизточно от носа се простира плитчината Хатерас с дълбочини, по-малки от 5 метра. Зад нея към океана се простира в същата посока плитчината Даймонд, състояща се от две части — Интер Даймонд с дълбочина около 2 м и Аутър Даймонд с най-малка дълбочина 1 м.
Покрай нос Хатерас минава на север постоянното течение Гълфстрийм. Средната му скорост на това място е около 70 мили в денонощие. Върху плитчината Даймонд Гълфстрийм се сблъсква със северноатлантическото течение и когато настъпи щорм, вълните на това място, срещайки се една с друга, хвърлят пръски и морска пяна, смесени с пясък и миди, на тридесетина метра нагоре. Такова явление се наблюдава само тук.
Между западната граница на Гълфстрийм и Дюните на Вирджиния Дейр действат приливно-отливни течения със скорост до 0,5 възела. Близо до входовете на проливите между островите приливните течения вървят главно от морето към брега, а отливните — от брега към морето, дето достигат скорост 1 възел. В проливите скоростта на тези течения нараства до 3–4 възела, а по време на силните западни ветрове при малка вода — и до 5 възела.
В лоцията за района на нос Хатерас специално се подчертава, че при плаване в мъгла е необходимо изключително внимание, тъй като влиянието на Гълфстрийм и на течението, имащо голяма скорост около плитчината, се определя трудно и може да бъде допусната значителна грешка при изчислението. Ето защо при приближаването до нос Хатерас, когато корабоводителят не е уверен в точното местоположение на кораба, се препоръчва да се застане на котва на дълбочини, не по-малки от 50 м.
Сериозна опасност за плаването представлява и районът на нос Лукаут. Този нос, намиращ се на 34°35′ северна ширина и 36°32′ западна дължина, външно прилича на Хатерас — същата дълга пясъчна ивица, заобиколена с плитчини. Южно от него на 8 мили се простира плитчината Кейп Лукаут с група опасни банки с дълбочини от 0,5 до 6 м. При вълнение отгоре им се образуват буруни. Самото английско име на този нос, което на български може да се преведе като нос „Пази се“, сякаш напомня на корабоводителите за дебнещата ги тук опасност.
Предупреждението към мореплавателите се съдържа и в името на най-южния нос на това „гибелно място“. „Фиър“ на български се превежда като „страх“. Този нос се намира приблизително на 4 мили от прохода Корнкайк Инлет и представлява тясна слегнала се пясъчна ивица от заблатения остров Смит, която ограничава от изток входа в река Кейп Фиър. В югоизточна посока от носа на протежение 18 мили се простира тясна плитчина с дълбочини, по-малки от 10 м, и с група от банки с дълбочини от 0,3 до 6 м. Районът около границата на плитчината откъм океана носи името Фрайинг Пан. Думите „frying-pan“ могат да се преведат като „врящия тиган“. Името си той е получил не случайно — толкова е силно по време на щорм месивото от вълни и пяна.
Също така опасни за мореплавателите са банката Плат и плитчините Уимбе и Роял Шол.
Районът на Дюните на Вирджиния Дейр е известен и със своите променливи ветрове. От ноември до април те като правило преминават в щормове. Невъзможно е да се предскаже началото им. Често посред бял ден равномерният югозападен бриз преминава неочаквано към северен или северозападен ураганен вятър. Той вдига от дюните пясък, който закрива слънцето. Почва да свири острицата. Студеният вятър огъва до пясъка крайбрежните дъбчета, акации и боровете-джуджета. Вятърът вдига тонове пясък, мидички и даже чакъл. И всичко това лети във въздуха, изкъртва стъклата в прозорците, затрупва градините и бостаните. Тогава започва своята атака към дюните неуморният Атлантик…
Ураганите тук са обикновено явление, особено през зимата. Американските хидролози са установили, че даже при 8-бален щорм височината на вълните около Хатерас е средно около 13 м. Колко са сложни в този район хидрометеорологичните условия за плаване, говори следният пример.
На 7 октомври 1954 г. на 100 мили североизточно от нос Хатерас потънал с товар американският моторен кораб „Мормаккайт“ с вместимост 6000 рег. т. Метеоролозите установили, че в момента на гибелта на кораба вятърът духал от север—североизток със скорост 18 м/с. Скоростта на течението в североизточна посока възлизала на около 2 възела, скоростта на вятъра по отношение на водата — 19–20 м/с. В океана прииждали дълги вълни от тропическия циклон, разиграл се на 1300 мили югоизточно от нос Хатерас. Височината им възлизала на 3–4 м при период около 13 секунди. По същото време откъм юг от друг тропически циклон се разпространявали вълни с височина 1 — 1,5 м и период около 17 секунди. И въпреки че силата на вятъра не надминавала 8 бала, се срещали вълни, високи 13–15 м. Една от тях наклонила „Мормаккайт“ така, че рудата в неговите трюмове се струпала към единия борд и корабът, като загубил устойчивост, се преобърнал.
За силата на тукашните щормове може да се съди дори по факта, че плаващият фар „Даймонд шолз“ — съвременен кораб с изцяло заварена конструкция и с мощно котвено устройство, ограждащ плитчината от изток и стоящ на 13 мили навътре в морето от източния край на плитчината, няколко пъти е бил откъсван от мъртвите котви и… прехвърлян през Дюните на Вирджиния Дейр в залива Памлико.
Един от най-силните в историята на коварния Хатерас щормове е отбелязан през септември 1944 г. — скоростта на вятъра достигала тогава 110 мили в час. В дневника на хидрометеорологичната станция на нос Хатерас се появила лаконичната, но убедителна бележка: „Не можем да впишем каквито и да е данни — всички прибори са отнесени от вятъра.“
Трябва да се отбележи, че по тези брегове почти няма надеждни котвени стоянки. Повече или по-малко подходящи за убежища на корабите са заливът Лукаут Байт, проходът Бофорт Инлет и устието на реката Кейп Фиър.
Когато на нос Хатерас настъпва лято и времето се оправя, моряците и рибарите не изпитват облекчение, защото тук започват да господстват 10-метровите вълни. Като правило те прииждат заедно с Гълфстрийма срещу устойчивия северозападен вятър.
Моряците се безпокоят от „южната мъгла“ не по-малко, отколкото от чудатостите на теченията, от щормовете и вълните край тези брегове. Това е особено състояние на атмосферата, при което даже при хубаво време и чисто небе хоризонтът се покрива с мъгла, влошаваща значително видимостта. Това още малко изучено явление се наблюдава преди полъха на североизточните ветрове и след стихването на южните щормови ветрове. Има сведения, че по време на „южната мъгла“ се засилва дрейфът на кораба към брега…
Южната граница на Дюните на Вирджиния Дейр граничи с т. нар. Бермудски триъгълник — район от Атлантика между Флорида, Бермудските острови и островите Виерж, който и до днес представлява загадка за метеоролозите и хидрографите.
Край нос Фиър и нос Хатерас щормовете, както и вълнението, започват внезапно и затова не е случайно, че този район е наречен напълно заслужено от моряците „южното гробище на Атлантика“.