Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (52)

Гибелта на града

Чудовищната експлозия, поразила залива Галвестън в 9 ч и 12 мин на 16 април 1947 г., била само прелюдия към катастрофата на Тексас Сити — града на химията на юг в САЩ.

Разтопените парчета метал и горящите бали сизал, падащи след експлозията върху града, станали причина за стотици огнища на пожари. Едно след друго, с бързината на верижна реакция, избухвали нефто- и бензохранилищата на шест американски петролни компании. От разкъсаните нефтопроводи се изливал нефтът… Той се възпламенявал при първия досег с разтопено парче метал. Горели складовете, горели къщите, горели цели улици. Районът на пристанището се оказал отрязан от града с огнена стена. Нямало кой да гаси пожарите — 27 души от 50-те градски пожарникари загинали при експлозията. В града започнала паника. Никой не знаел точно какво се е случило.

В новия химически комбинат „Монсанто“ — в района на пристанището, в момента на експлозията от 450 работници в сутрешната смяна били убити 154. Двеста души били тежко ранени. В този комбинат пламнал главният склад за химикали. Горяла сярата… Нейните задушливи пари били отнасяни от утринния бриз към града — много жители били отровени от серния двуокис…

Една след друга в горещия и димящ Тексас Сити започнали да пристигат пожарните команди на близките градове — Хюстън, Веласко, Хай Айлънд, Галвестън. Но и те не можели да помогнат — непрекъснато избухвали нови огнища на пожар.

Градската радиостанция бездействала. По окадените улици на Тексас Сити, като се промъквали внимателно между труповете и развалините, сновяли полицейските коли. Техните високоговорители посочвали на обезумелите от страх жители най-безопасните пътища за евакуация.

В едно от училищата на града, както и в другите училища на Тексас Сити, в момента на експлозията имало часове. Взривната вълна изпочупила всички стъкла откъм стената на сградата, обърната към пристанището. Голям брой деца били ранени от стъклените парчета. Мнозина от тях ослепели. Вятърът отнасял отровните пари на горящата сяра към училището. Сред децата избухнала паника и кой знае как би свършила тя, ако един от учителите по физкултура не бил обявил тревога. Той неведнъж провеждал с учениците си военни игри, учел ги какво да предприемат при срочна евакуация на хора от къща, в която е попаднала бомба. Обявената от него тревога спасила децата. Те бързо се разделили на отряди, преброили се и под строй се упътили към изхода на училищната сграда. Но по някакви причини вратата, към която те се насочили, се оказала заключена. Изглеждало, че децата ще се разбягат и всеки ще почне да се спасява, както може. Серните пари вече достатъчно изпълнили зданието. Но водачът на колоната, като разбрал, че вратата е заключена, вдигнал съгласно с правилата на играта дясната си ръка нагоре. Това означавало целият строй да промени посоката на движението си. „Отрядите“ излезли през друга врата и по такъв начин били спасени 900 ученици.

В Тексас Сити армейското командване на САЩ хвърлило един полк войници от гарнизона на намиращия се наблизо Форт Крокер. Войниците поели спасителните работи, като измъквали осакатените хора изпод развалините на рухналите здания. По-късно командирът на Форт Крокер генерал-майор Уейндрайт в интервюто си отбелязал пред вестникарите: „За тридесет и пет години военна служба не съм видял трагедия, по-голяма от тази в Тексас Сити.“

Исполинският пожар бушувал с пълна сила и тъй като опитите за потушаването му били безуспешни, кметът на града се обърнал към губернатора на щата Тексас с молба да се изпратят всички коли за химическо гасене в помощ на загиващия в пламъците Тексас Сити. Това било направено и изглеждало, че победата над огъня е близка. Но в 1 ч и 10 мин през нощта, когато вече успели да ликвидират основните огнища на пожара, над залива Галвестън в черното небе се извили два кървавочервени пламъка и отново над града се разнесъл грохотът на експлозиите — избухнали параходите „Хайфлайер“ и „Уилсън Киин“. Както се изяснило по-късно, двата кораба, въпреки че били прикрити от избухналия „Гранкан“ от огромния стоманобетонен склад, получили големи повреди и веднага били обхванати от пламъците. Работата била там, че взривната вълна изкъртила люковите закрития, а дъждът от нажежени парчета възпламенил товара. В трюмовете на „Хайфлайер“ имало също „безобиден“ товар — амониева селитра и 2 хил. т. сяра. „Уилсън Киин“, от същия тип като „Гранкан“, имал в трюмовете си около 300 т селитра и генерален товар. Оцелелите сред дъжда от нажежени парчета се хвърлили да гасят пожара. Но хората не могли да устоят на силната горещина и на отровните серни пари — те напуснали параходите си и се прехвърлили с лодките няколко минути преди експлозията на противоположната страна на залива.

Макар тези експлозии по сила да били по-слаби от първата, те разрушили стоманобетонните складове по пирса. Посипалите се по земята нажежени парчета от двата парахода станали причина за нови пожари. При това били почти напълно разрушени нефтените складове на компаниите „Хъмбъл“ и „Ричардсън“.

Напрегнатата борба с огъня продължила над три денонощия. На разсъмване на четвъртия ден, когато пламъците били укротени и димът от пепелищата се разнесъл, над една трета от града лежала под лъчите на мирното пролетно слънце в тлеещи руини. Три четрърти от всички химически предприятия били унищожени от огъня и от трите експлозии на „безобидните“ торове.

По улиците на Тексас Сити, в пристанището и във водите на залива били открити хиляда и петстотин трупа. Няколкостотин души изчезнали безследно и телата им не били открити. Три и половина хиляди тежко ранени… Петнадесет хиляди останали без покрив. Материалните щети на катастрофата били изчислени на почти сто милиона долара.

Каква все пак била причината за такава неочаквана и непредвидена експлозия на „безобидния“ товар?