Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (64)

Замислените корабокрушения

Засядания върху плитчини, сблъсквания, пожари и експлозии, гибел от загубване на устойчивост — това са основните видове корабокрушения. Съгласно със статистическите данни на Лойд през последните 3 столетия средно на година са загивали 271 кораба. Ако се вземат под внимание и случаите на гибел и по време на война, тази цифра ще се равнява средно на 398 кораба на година. През последните 150 години в мирно време са загинали общо над 40 000 търговски кораба. С отчитане на военните години — почти 60 000 кораба.

Както е известно Лойд води статистика на авариите и случаите на гибел на търговските кораби с вместимост, не по-малка 100 рег. Тона. Ако се вземат и корабите с по-малък тонаж, ежегодният брой на корабокрушенията възлиза някъде на около 500 и по такъв начин можем да твърдим, че през последните две хилядолетия човечеството е загубило около един милион търговски кораба. Тази цифра е по-леко да си представим така: в продължение на 2000 години всеки четвърт век хората потопяват наведнъж всичките си търговски кораби, намиращи се в експлоатация. А съгласно данните на Лойд в наши дни се намират експлоатация около 40 000 търговски кораба^[1].

Кои са главните причини за гибелта на корабите? Ако оставим настрана т.нар. непреодолими сили на морската стихия (урагани, щормове, мъгли, айсберги и др.) и се замислим над обстоятелствата около корабокрушенията, описани в тази книга, може да се направи изводът, че преобладаващото мнозинство от катастрофите по море са по вина на самите хора поради техни пропуски.

Като резултат от пропуските на човека в областта на корабостроенето и корабоплаването могат да се посочат погрешни инженерни решения при проектирането на кораба (пропуски при пресмятане на мореходните му качества) и на технологията на постройката му, неправилно товарене и разпределяне на баласта, претоварване на кораба, нарушаване на елементарните правила при превоз на опасни товари, нарушаване нормите и сроковете за експлоатация, неспазване и нарушаване правилата за предотвратяване сблъскванията на море, липса на бдителност, съзнателни експлоатация на негодни за плаване кораби или на кораби с нискоквалифицирани екипажи, използване на остарели и неточни карти или други навигационни помагала.

Причините за гибел на търговските кораби в наши дни са извънредно разнообразни, многобройни и често буквално необикновени — като се започне от грешно употребена дума в командата или хвърлена на палубата угарка и се свърши с атакуване на кораба от риба-меч или попадане на мълния в танкер.

Съвременната наука и методите за експертиза позволяват да се установят точно причините за повечето катастрофи и да се направят съответните изводи. Често обаче заедно с кораба в океанската бездна потъва и тайната за неговата трагедия. В подобни случаи хората са склонни да отнесат катастрофата за сметка на „непреодолимите сили на морската стихия“ и на най-различните „непредвидими случайности на море“.

Но може би за страшния изход на произшествието с кораба е виновна фаталната случайност. Може би наистина се е оказала непреодолима разгневената стихия?

Не, за много от морските катастрофи, причините за които остават неизяснени, обяснението следва да се търси все пак в деянията на самите хора.

Съвременната статистика за аварии и гибел на корабите на море включва между многобройните параграфи и раздели за видовете и причините на произшествията с търговските кораби и една неофициална рубрика — „замислени корабокрушения“ или по-точно, „преднамерени случаи на унищожаване на кораби“. За нея западната капиталистическа преса предпочита да мълчи и точният брой на корабите, попаднали в тази рубрика, остава неизвестен.

Пример за „замислени корабокрушения“ е описаната вече гибел на клипера „Нортфлийт“, умишленият пожар на лайнера „Моро касъл“ и подпалването на „Ла Атлантик“ от собствените му притежатели. Именно такива случаи на унищожаване на собствения кораб от притежателя му запълват тази неофициална рубрика в статистиката за аварии и гибел на корабите в наши дни.

Жаждата за богатство, надпреварата за печалба, стремежът да се привлекат пътниците, отчаяната конкуренция са характерни за много от собствениците на западните корабни компании. Историята на корабоплаването познава доста случаи, когато в резултат на недотам спортно съперничество някои предприемачи-корабопритежатели, чувствайки близкия финансов крах, прибягват до такова крайно средство като унищожаване на собственото имущество, за да се получи застраховката и по такъв начин „да се остане в играта“. Обект на застраховането били като правило (пък и продължават да бъдат) стари, бавноходни и носещи загуба океански лайнери, които отдавна би трябвало да отидат за старо желязо, но чиито собственици са решили да изстискат от тях последната печалба. Тези „плаващи ковчези“, леко ремонтирани и пребоядисани, се пращат в куриозни рейсове, които, както е известно, носят на собствениците си няколко пъти повече печалба от обикновените.

Потопяване на голяма дълбочина или умишлено предизвикан пожар на борда са двата основни начина на авантюристите за унищожаване на кораба и за заличаване на следите. Понякога корабът бил опожаряван даже и с пътници на борда…

Преди Втората световна война броят на пожарите на корабите от световния търговски флот възлязъл — по официални данни на асоциацията на ливърпулските застрахователи — средно на 530 за година и възможността чрез умишлен пожар да се получи солидна застраховка се оказала за отделни корабособственици единствената „оздравителна мярка“ в борбата с кризата.

Жадната за сензации западна преса пишела „с негодувание“ за тайнствените пожари и експлозии по големите кораби, без винаги да посочва истинската причина на пожара. Така например само през 1930 г. вследствие на умишлено предизвикани пожари изгорели четири лайнера със сумарно водоизместване почти 100 000 т. През февруари 1930 г. след серия силни експлозии при престоя му в Ню Йорк възникнал пожар на немския лайнер „Мюнхен“ с обща вместимост 13 500 рег. т. Лайнерът потънал при гасенето на пожара с вода и легнал на дъното. Няколко дни след този случай станал пожар на друг немски лайнер — „Европа“, с обща вместимост повече от 40 000 рег. т. Пожарът избухнал преди спускането на кораба от стапела в Хамбург. Изгорели напълно всички помещения на лайнера. По-късно корабът бил построен фактически наново. През юни 1930 г. избухнал пожар на английския лайнер „Бермуда“ с вместимост 19 000 рег. т, който се намирал в пристанището Хамилтън на остров Бермуда. За няколко часа корабът бил напълно унищожен от огъня и потънал до кея. Лайнерът бил построен в края на 1927 г. Цената му по това време била около 1 млн. фунта стерлинги. Застрахователната премия, получена от собствениците за кораба, възлязла на 660 000 фунта стерлинги.

На 10 декември 1930 г. при престой в английското пристанище Блайт преди предаването му за старо желязо изгорял английският лайнер „Емпрес ъф Скотланд“ с обща вместимост 25 160 рег. т. Той бил построен през 1905 г. и преди появата на „Мавритания“ се смятал за най-големия кораб в света. Следствието показвало, че лайнерът бил запален умишлено, за да се получи застраховката.

Към умишлените пожари могат да се причислят също и диверсиите, извършвани от агентите на конкуриращите компании или на воюващите страни.

Друг надежден начин за отърваване от нерентабилния кораб, без да се загуби нещо при това, било потопяването му на голяма дълбочина или блъскането му в рифовете в някой затънтен район. Английският писател и поет Ръдиард Киплинг писал:

Що за корита съм карал! Прогнили. Дупка до дупка! И както шефът ми бе заповядал, ги потапях и блъсках на плитко.

Това са редове от неговата поема „Мери Глостър“. В нея се описва как сър Глостър — собственик на кораби и милионер, завещавайки състоянието си на своя син, лентяй и безделник, разказва на смъртния си одър от какво е започнал: от умишленото унищожаване на старите застраховани кораби на господарите си.

А ето един любопитен случай за рубриката „Замислени корабокрушения“ от по-близкото минало. В края на 1960 г. в управлението на пристанището Сиатъл (САЩ) и в местния филиал на едно застрахователно дружество дошло съобщението, че недалеч от залива е потънал рибарският кораб „Кейп Дъглас“. Както заявил капитанът му, който се бил спасил заедно с механика на гумена лодка, корабът се сблъскал през нощта с някакъв предмет, получил голяма пробойна и много бързо отишъл на дъното.

Застрахователното дружество възложило разследването на свой инспектор, който преди всичко се опитал да уточни мястото на катастрофата. Самолетът направил няколко кръга над залива и открил голямо петно нефт. Дълбочината на морето възлизала тук почти на 200 м. Хидролокаторът определил, че на дъното се намира кораб, който по своите очертания наподобявал много „Кейп Дъглас“.

За уточняване причините на гибелта спасителната компания решила да измъкне кораба на по-плитко място. Във водата хвърлили стоманено въже, краищата на което били вързани за мощен влекач и за спасителния кораб. Двата кораба тръгнали към мястото на аварията, като влачели въжето по дъното. Скоро „Кейп Дъглас“ се оказал сякаш впримчен в гигантско ласо. Операцията продължила 9 дни. „Кейп Дъглас“ изминал под водата около 5 мили и се озовал на 30-метрова дълбочина. Тук корабът бил изваден от водата с плаващ кран. Оказало се, че кингстонът на задбордната вода в машинното отделение е отворен, което неопровержимо показвало, че „Кейп Дъглас“ е потопен умишлено. Едновременно се установило, че капитанът на кораба, който бил и негов собственик, се намирал в тежко финансово състояние и се надявал, че като потопи кораба, ще получи застраховката и ще си куп нов кораб. На механика, който се съгласил да потвърди тази версия, той обещал 3000 долара.

След като разгледал делото, съдът осъдил капитана на пет години лишаване от свобода и да заплати 3000 долара глоба.

Интересното е, че разследването на гибелта на „Кейп Дъглас“ струвало на застрахователното дружество 35 000 долара, докато застрахователната оценка на кораба била всичко на всичко 8000 долара. След като застрахователното дружество отива на такива разходи, ясно е, че подобни случаи не са редки.

И днес телеграфът, радиото и вестниците продължават да информират човечеството за нови тайнствени експлозии в океана. Те избухват на борда на лайнери, които принадлежат на капиталистическия свят, свят на алчността и печалбата, свят, много точно описан от френския писател Жан Фревил. Неговият роман „Без грош“ държа такива редове: „Сега в света има само един господар — парите… Всичко се купува — човешката съвест, любовта, властта, щастието, известността. Навсякъде лъжа, измама, най-различни машинации, мошеничества. Или ти самият си стригана овца, или стрижеш другите. Или тебе те мамят, или ти мамиш. Тъй върви всичко. Подправят вината… Предизвикват пожари, потопяват кораби с екипажите — само и само да се получи застраховката. Всичко е фалш. В Лиеж произвеждат китайски порцелан, в Париж — ориенталски килими…“