Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Тайны морских катастроф, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Константин Божинов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Стоян Караджов (2010)
- Корекция
- Йорданка Николова (2010)
Издание:
Лев Скрягин. Тайните на морските катастрофи
Издателство „Техника“, 1984
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Николай Календжиев)
- — Корекция на кавичка
„Цял живот съм гасил пожари“
Цял живот той бил гасил пожари. За Джон Кемпф това било професия — той работел като пожарникар в Ню Йорк. До 63-та си година той влизал стотици пъти в двубой с огъня, когато в родния му град горели кинотеатри, универсални магазини, пристанищни складове, жилища… След 45 години честна служба, прекарана в нощни дежурства и срочни повиквания, профсъюзът на пожарникарите в Ню Йорк го наградил с безплатен билет за „Моро касъл“ — най-безопасния и комфортен кораб в света, както се казвало в рекламния проспект. За стареца това било бенефис преди излизането в заслужена пенсия.
В 2 ч и 30 мин през нощта Джон Кемпф се събудил от миризмата на изгоряло. Облякъл се моментално и изскочил в коридора. Лютивият черен дим разяждал очите — горяла корабната библиотека. Металният шкаф, в който се пазели писмените принадлежности, бил обхванат от някакъв странен синкав пламък. Кемпф грабнал окачения на преградата въгледвуокисен пожарогасител, отвъртял крана му и насочил струята пяна в полуотворената врата на шкафа.
Пламъкът избухнал, изменил цвета си и изскочил от шкафа, като обгорил веждите на пожарникаря. Кемпф захвърлил пожарогасителя и като прикривал лицето си с кърпа, се втурнал да търси най-близкия пожарен кран. Близо до библиотеката през черната завеса от дим изскачали оранжеви пламъци — те лижели вратата на съседното помещение. Пожарникарят размотал маркуча и отвъртял крана. Но върху гумената пътека в коридора вместо мощна струя паднали няколко ръждиви капки… В магистралата нямало налягане. Като изпсувал, старецът започнал да чука по вратите на каютите. Той будел сънените обитатели на втора класа. След като пребягал около стотина метра по коридора и едва не си строшил юмрука да чука по вратите, Кемпф се хвърлил към долната палуба, за да се спусне оттам в машинното и да каже на механиците, че е необходимо да включат пожарните помпи и в магистралата. Ветеранът от огнените битки видял с недоумение, че и коридорът на долната палуба е обхванат от пламъците. Това противоречало на здравия смисъл, противоречало на професионалния опит на майстора-пожарникар Кемпф. Огънят винаги се разпространява отдолу нагоре, а тук на кораба той почти моментално се устремил надолу.
„Цял живот съм гасил пожари, но такова нещо още не съм виждал! Огънят върви надолу… Димът не е обикновен“ — помислил пожарникарят и си спомнил една от последните схватки със заклетия си враг в химическия завод в Бруклин.
Минали минути. Нощната тишина царяща на „Моро касъл“, вече била нарушена от сърцераздирателни викове. Хората изскачали в коридорите, задъхвайки се от дима, блъскали се един в друг, падали и обезумявайки от ужас. В същото време обитателите на каютите, до които димът още не бил дошъл, продължавали да спят. А когато по всички палуби на лайнера се разнесъл сигналът за пожарна тревога, било вече късно — коридорите били обхванати от пламъци. Изходът от каютите бил отрязан от огнената завеса. За повечето пътници, които били по-малко от една седмица на кораба, помещенията на лайнера с многото врати, преходи и трапове били като лабиринта на Древния Крит. Именно затова всички, които успели да напуснат каютите си, без да искат, се озовали в салоните, прозорците и илюминаторите на които гледали към носовата част на лайнера.
Огънят продължавал да преследва тези, които се оказали натикани в салоните на палубите „А“, „В“ и „С“. Единственият шанс за спасение бил да се счупят прозорците и да се изскочи на палубата пред настройката на кораба. И хората трошели със столовете дебелите стъкла на квадратните илюминатори и скачали долу върху покритата с тиково дърво палуба, чупели си ръцете и краката, гърчели се от болки, стенели и ругаели. Следващите падали върху тях. Но това, изглежда, било все пак по-добре, отколкото да изгорят живи в бушуващия огън. По такъв начин почти всички илюминатори се оказали разбити. „Моро касъл“ продължавал да се носи с 20 възела. Коридорите от двата борда на лайнера наподобявали аеродинамична тръба. Двадесет минути след началото на пожара огънят бушувал по целия кораб, сякаш изтръгнат от дюзата на бензинова лампа.
Джон Кемпф, който така и не успял да си пробие път през огъня към машинното отделение, безучастно наблюдавал събитията. Той разбрал, че корабът е обречен…