Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (60)

Катастрофата

За съжаление, това не се разбрало нито на мостика, нито в машинното отделение. По неизвестни причини прехвалената система за откриване огнищата на пожари и автоматичната система за гасене на огъня не задействали. Въпреки че капитан Уормс бил тутакси известен за пожара, той не допускал, че може да се случи нещо сериозно. Той си мислел за предстоящите трудности около акостирането в тесния залив и бил напълно уверен, че пожарът ще бъде ликвидиран.

През първия половин час на пожара Уормс изпаднал в някакво странно вцепенение и само излизането на автопилота от строя го отрезвило. Едва сега той се досетил да промени курса и да се отклони от вятъра.

В съдебния отчет по делото за пожара на „Моро касъл“, което се гледало по-късно в Ню Йорк, било отбелязано, че с поведението си капитан Уорм и неговите помощници наподобявали трагедийни актьори, предизвикващи с действията си само паника и объркване. Странно било и това, че главният механик Ебът, извикан по телефона от каютата му, не се явил на мостика. Не го видели и в машинното отделение. Оказало се, че в тези минути той организирал спускането на спасителна лодка от десния борд. В нея го видели и журналистите (макар и със счупена ръка), когато след няколко часа лодката стигнала до брега.

Капитанът извикал боцмана на лайнера, но той не бил изтрезнял след пиенето в Хавана и едва се крепял на краката си, без да разбира какво става наоколо.

По неизвестни причини Уормс не разпоредил на никой от своите помощници да ръководи гасенето на пожара. Да гасят огъня се опитвали самите пътници. В паниката те размотавали маркучите, отваряли крановете и наливали вода в дима. Но огънят настъпвал и хората трябвало да търсят спасение. По такъв начин почти всички кранове се оказали отворени и въпреки че механиците вече били включили помпите, в главната противопожарна магистрала почти нямало налягане — нямало с какво да се гаси пожарът. А в същото време от командния мостик през седемте палуби надолу, Уормс предавал по машинния телеграф команди до механиците. Съгласно със съществуващия ред те се записвали във вахтения дневник, също както това се прави и сега.

Ще цитираме извадки от. дневника на машинното отделение на „Моро касъл“. Ето какви буквално ги „измътил“ капитан Уормс:

3.10 — „Пълен напред дясна“ (машина);

3.10,5 — „Малък напред дясна“;

3.13 — „Пълен напред дясна, лява — стоп“;

3.14 — „Пълен назад дясна“;

3.18 — „Пълен напред дясна“;

3.19 — „Пълен напред дясна“;

3.19,5 — „Среден напред лява“;

3.21 — „Среден назад дясна“.

В продължение на 10 минути „Моро касъл“ непрекъснато променял курса си, описвал зигзази, влизал в циркулация, въртял се на място… и вятърът превърнал пожара в гигантска бушуваща клада.

След последната команда („среден назад дясна“) механиците спрели двете турбоелектрически уредби — замлъкнали дизелгенераторите, лайнерът потънал в тъмнина… Машинното отделение се напълнило с дим. Невъзможно било да се остане повече в него. Механиците, мотористите, електротехниците и машинистите напуснали местата си. Но малцина от тях намерили спасение по горните палуби на кораба. По-късно един от мотористите на „Моро касъл“ писал: „След като се смених в полунощ от вахтата, полегнах на дивана в дежурната каюта на младшите механици. Събудих се от викове за помощ. Когато се разсъних, почувствах дим в каютата. Отворих вратата и видях, че всичко наоколо гори. Три пъти се опитвах да се изкача по трапа нагоре и трите пъти ме смъкваха за краката тези, които като зверове се биеха в тесния коридор, водещ към лодъчната полуба. Според мене откъм левия борд огънят беше по-силен. Кой знае защо там се бяха струпали много жени. Аз виждах как те загиваха в огъня, но нямаше никаква възможност да се добера до тях поради ужасната горещина от огъня…“