Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (58)

Странната смърт на капитан Уилмът

Вечерта на 7 септември 1934 г. „Моро касъл“ завършвал 174-я си рейс Хавана — Ню Йорк. След 5 часа на траверса на плаващия фар „Амброз“ вахтеният му щурман щял да смени курса и след като си проправи път сред параходната блъсканица по Ист Ривър, да изкомандва подаването на вързалата върху кей № 13 на компанията „Уърлд лайн“. Митническа проверка, традиционното обявление по корабната радиомрежа — „Допийте или оставете рома си в каютите“, и тълпата от махмурлии пътници отново ще потъне в утробата на „града на жълтия дявол“.

Никой не знае за какво си е мислил капитан Уилмът, подложил загорялото си лице на вятъра в дясното крило на командния мостик. Може би за жената и децата си, които ще види след 5 часа на кея. Сега обаче Уилмът го чакали пътниците. Те отдавна се били събрали в салона, предвкусвайки началото на „капитанския банкет“ по случай края на веселото плаване. Такава била традицията във фирмата „Уърлд лайн“.

Отдолу до мостика долитала музика, чували се песните и смехът на обитателите от каютите „лукс“ и от първа класа, събрали се в салона на палуба „А“. Уилмът знаел, че точно в 7 ч неговият пътнически помощник ще обяви началото на празника, над масите ще се издигнат разноцветни балони и ще литнат нагоре лентите на серпантините.

Но Уилмът не удостоил пътниците в салона с присъствието си на капитанската маса.

— Вахтеният! Да обявят на банкета, че капитанът не се чувства добре и поднася искрените си извинения. Вечерята да ми се сервира в каютата. Позвънете ми, когато ще минаваме на траверса на „Скотланд“ — това били последните думи на Роберт Уилмът. След един час корабният лекар Де Вит Ван Уейл констатирал смъртта му. Капитанът бил намерен полусъблечен във ваната си. Кожената му куртка се търкаляла на килима. Посинялото му лице било изкривено от спазмите, а главата му — клюмнала безпомощно на гърдите.

— Капитанът е мъртъв. Очевидни признаци за отравяне с някаква силна отрова — казал лекарят, затваряйки докторската си чанта.

— Той е вечерял, но съдините ги няма в каютата — заявил стюардът, който обслужвал капитана. — Преди около час донесох тук подноса с вечерята, но не успях да раздигна. От нашите никой освен мен не смее да заглежда насам.

Новината за смъртта на капитана се разнесла из кораба. Замлъкнала музиката, прекратил се смехът, от лицата изчезнали усмивките. Банкетът бил отменен и пътниците, разговаряйки полугласно, започнали да се разотиват по каютите си. Не, не може да се каже, че тази смърт извадила пътниците от релсите. За повечето от тях, които дори не познавали Уилмът в лице, тази новина била просто неприятна.

— Никой не е вечен на грешния свят — разсъждавали те. — Това може да се случи с всеки от нас. Да пийнем в каютата за упокой на капитанската душа.

И хората продължили да пият в каютите си. Всички знаели, че сутринта ще влезе в сила „сухият закон“.

Съгласно със съществуващите морски правила в капитанската длъжност встъпил старшият помощник. Това бил Уйлям Уормс, опитен и патил моряк. Първото, което той направил, било да отдаде последна почит на своя капитан, като заповядал на вахтения щурман да спусне наполовина кърмовия флаг. След това дал радиограма до собствениците на кораба в Ню Йорк и поел новите си задължения.

Дошла нощта. Отдолу, от утробата на плаващия град до мостика долитало бученето на парните турбини и виенето на електродвигателите. Въпреки траура в салоните и баровете на лайнера имало още посетители — главно закоравели пияници. Стюардите се принуждавали да ги отнасят по каютите им буквално на ръце.

Уормс решил да остане на мостика до пристигането на кораба в пристанището. Той знаел, че според прогнозата за времето, получена по радиото, около фара „Скотланд“ „Моро касъл“ ще влезе в зоната на 8-бален щорм и ще срещне откъм континента два-три шквала. Но това не го безпокояло — той добре бил изучил прекрасните мореходни качества на лайнера и смятал, че ще бъде по-трудно да се вмъкне в тясната, претъпкана с кораби Ист Ривър и да акостира на кея, отколкото да издържи един щорм, макар и силен. Но и това обстоятелство не трябвало да вълнува новия капитан — за 37 години, прекарани в морето, той бил преминал през всички длъжности — от юнга до капитан. Освен това притежавал и диплома на пилот от Нюйоркския залив.

Цепейки вълните с кования си вълнорез, обвитият в бяла пяна „Моро касъл“ се носел през тъмносивата завеса на дъжда към родното пристанище. Корабните часовници показвали 2 ч и 30 мин през нощта…