Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (42)

Изгорели в пристанището

В събота, 30 юни 1900 г., в Ню Йорк около пирса на немската корабна компания „Норддойчер Лойд“ в Хобокен били акостирали едновременно пет пътнически лайнера: „Заале“, „Бремен“, „Майн“, „Фьониша“ и „Кайзер Вилхелм дер Гросе“

Първият от тях разтоварвал памук. Когато докерите вдигнали от трюма сапана с десетина бали, една от тях се запалила. През този ден времето в Ню Йорк било много ветровито и дървената сграда на склада върху пирса се запалила. След това пламъците обхванали купчината каси с уиски, прехвърлили се в другия склад, в трети. След 10 минути огънят се разпространил на 400 м по дължината на пирса и се прехвърлил върху лайнерите около него.

На „Заале“ прерязали вързалата и корабът, подхванат от речното течение, заседнал на плитчина, където изгорял. „Майн“, на борда на който се намирали 150 души, изгорял до кея. Никой от хората не успял да се спаси. Влекачите го издърпали от кея в средата на реката. Когато се запалил складът, на „Бремен“ имало екскурзианти-ученици и някои от тях загинали в пламъците. На тези три лайнера изгорели около 200 души, а на борда на „Кайзер Вилхелм дер Гросе“, който се отдалечил от пирса без помощта на влекачите, загинали около 300 пътници. Общо щетите от пожара, започнал от една запалила се бала памук, били оценени на 2 млн. фунта стерлинги по курса през онези години.

Пожарите на кораби в пристанищата завършвали много често не само с гибел на самите кораби и разрушения в складовете, но те причинявали огромни косвени щети — кеят, складовете и даже част от пристанището се оказвали извадени от експлоатация в продължение на месеци, а понякога и на години.

Френският лайнер „Париж“ бил спуснат на вода в Сен Назер през 1914 г., но поради войната строежът му бил завършен едва в 1921 г. По това време той бил един от най-големите пътнически кораби на френския търговски флот: с обща вместимост 34 570 рег. т, дължина 224 м, широчина 26, височина на борда 18, газене 9,6 м. Парните турбини с мощност 45 000 к.с. осигурявали на кораба скорост 22 възела. Нито един кораб, построен през 20-те години, не можел да конкурира „Париж“ с комфорта на пътническите помещения и красивото обзавеждане.

Огромният централен салон служел и за театър. На другите палуби имало още два големи салона, няколко кафе-сладкарници, ресторанти, библиотеки и физкултурен салон. На палубата за разходки специално гумено покритие приглушавало стъпките. Лайнерът бил в състояние да превозва над хиляда пътници. Екипажът и обслужващият персонал наброявали 670 души.

През април 1939 г. „Париж“ товарел в Хавър експонати за международното изложение в Ню Йорк. На 18 април в 22 ч преди отблъсването на кораба избухнал пожар. Първите признаци били забелязани в хлебарницата. Скоро било открито и второ огнище на пожар — горяла корабната бръснарница, разположена две палуби по-нагоре. След няколко минути се появило трето огнище — горял един от салоните в горната палуба.

Противопожарният инвентар на кораба не бил в изправност и имал остаряла конструкция, липсвало постоянно патрулиране, никой от екипажа не знаел пожарното разписание. Капитанът на лайнера разбрал за пожара едва 3 часа след възникването му. По време на пожара на „Париж“ царял пълен безпорядък — борбата с огъня ръководели 13 души, но нямало единство в командването. В 5 ч сутринта механиците напуснали самоволно кораба. Те били уверени, че пожарът е ликвидиран и няма нужда от работата на дизел-генераторите.

В продължение на 7 часа върху кораба безразборно били изливани потоци вода, която се натрупвала в помещенията на горните палуби и създавала опасен крен. В гасенето на пожара участвали пожарните команди от пристанището и града, обаче пламъците продължавали да вилнеят на всички палуби. В огъня загинали началникът на корабната противопожарна охрана и няколко членове на екипажа. Пожарът бил ликвидиран едва към 8 ч сутринта, но по това време корабът вече загубил устойчивост и като се преобърнал на левия си борд, потънал и препречил изхода от пристанището на лайнера „Нормандия“. За да се пусне да мине този гигант, се наложило да се отрежат мачтите на „Париж“. Веднага след като „Париж“ потънал, цялата акватория на пристанището в Хавър се покрила със слой нефт, изплувал от танковете. Това замърсило силно акваторията на пристанището и създало сериозна опасност от пожар по всички кораби, намиращи се по това време в Хавър.

Незабавно било започнато разследване на причините за гибелта на „Париж“. След потъването на лайнера се оказало почти невъзможно да се определи точната причина за пожара. Възникването обаче на пожара в три различни места едновременно било безспорно доказателство, че е предумишлено предизвикан.

След Втората световна война „Париж“ бил изваден и предаден за старо желязо.

Още един силен пожар в пристанище станал през 1942 г. в Ню Йорк — с третия по големина в света лайнер „Нормандия“.

Турбоелектрическият кораб „Нормандия“ бил построен през 1935 г. в Сен Назер. До появата на английския лайнер „Куин Елизабет“ той бил смятан за втори по големина пътнически кораб в света с обща вместимост 83 423 рег. т (с 2188 по-малко от „Куин Мери“), дължина 313,7 м, широчина 35,9 м, средно газене 11,2 м. Четирите парни турбини с по 47 600 к.с. позволявали на „Нормандия“ да пресича Атлантическия океан със средна скорост 31,2 възела. Лайнерът имал 11 палуби, от които седем били непрекъснати. Освен 1285-те души екипаж и обслужващ персонал корабът можел да приеме на борда си 1972 пътници. До днес „Нормандия“ се смята за ненадминат по комфорт, красота и изящество в обзавеждането на вътрешните помещения. Достатъчно е да се каже, че дължината на остъклената палуба за разходки била 290 м. Корабът имал 11 пътнически, 11 товарни и 11 асансьора за леки автомобили. „Нормандия“ бил гордостта на Франция.

На трансатлантическата линия от 1935 до 1938 г. „Нормандия“ бил притежател на символичната награда за скорост „Синята лента“. В началото на Втората световна война, когато немските подводници започнали вече да го дебнат, „Нормандия“ се приютил в Ню Йорк. През декември 1941 г. той бил предаден на американското правителство, което решило да преоборудва лайнера във военен транспорт. През февруари 1942 г. работата по преоборудването била на привършване и корабът трябвало да излезе след пет дни от пристанището.

На 9 февруари в 14 ч и 30 мин един от работниците, намиращи се на главната палуба, извикал: „Пожар!“ В огромния централен салон, където се монтирали нарове за американските войници, горяла купчина спасителни пояси, които не успели да разпределят по корабните помещения. Противопожарните средства на кораба още нямали готовност, пожарът не могъл да бъде потушен и пламъците бързо се разпространили по главната палуба.

Всички вентилатори, врати, илюминатори и лацпорти били отворени, за да изсъхне прясната боя. Самият северозападен вятър усилвал горенето. Скоро работниците и екипажът се принудили да напуснат главната палуба. В продължение на 15 минути огънят се прехвърлил от главната на палубата за разходки и по лодъчните палуби. Час след това корабът се превърнал в огромна пламтяща клада. Американците привлекли за гасенето всички пожарни команди на Ню Йорк и противопожарни кораби в пристанището, но лайнерът горял целия ден и цялата нощ. На горните палуби се струпали десетки хиляди тонове вода. В 2 ч и 45 мин корабът изгубил устойчивост, рязко се наклонил и легнал с борда си до кея.

Постройката на „Нормандия“ струвала на французите 65 млн. долара, преоборудването му във военен транспорт — 20 млн. долара, а изваждането от водата — 8 млн. долара.

Разследването, проведено от американците, не установило точната причина за появата на огъня. Мненията на експертите по този въпрос се разделили. Едни от тях предполагали, че пожарът е възникнал случайно — от искра при рязането на една от колоните в централния салон. Други смятали, че пожарът е причинен от немски диверсанти. Наличието на диверсия се потвърдило след края на Втората световна война.

От следвоенните пожари най-трагични били следните.

През 1946 г. в Ливърпул станал много силен пожар на борда на „Емпайер Уейвни“ — бившия немски пътнически кораб „Милоуки“, построен през 1929 г. Неговата обща вместимост била 16 624 рег.т, дължината — 175,3 м, широчината — 22,2, газенето — 8,8 м. Двата дизела с обща мощност 14 230 к.с. придавали на кораба скорост 16 възела. Пътническите помещения на кораба били проектирани за 1070 души.

В края на април 1946 г. работата по преоборудването на „Емпайер Уейвни“ в корабостроителницата в Ливърпул била към края си. Отговорност за противопожарната охрана на лайнера носели корабният екипаж и пристанищната противопожарна служба.

На 1 март в 7 ч и 18 мин пожарният патрул, като минавал по коридора на лодъчната палуба, забелязал пламъци, излизащи от една от каютите. Още не се бил разнесъл по кораба сигналът за пожарна тревога, а няколко каюти и част от коридора на лодъчната палуба вече били обхванати от огъня. След няколко минути пламъците се прехвърлили на долните палуби на кораба. За бързото разпространение на огъня „помогнало“ течението, направено специално за бързо изсъхване на прясната боя. Вратите на противопожарните прегради били отворени, тъй като на кораба още не бил завършил монтажът на електрическата инсталация. Огнените езици, изскачащи от средната надстройка, стигали до върховете на мачтите.

Отначало пожарът бил гасен с помощта на преносими химически пожарогасители. Опитите да се организира гасене с вода, да се пуснат помпите и се скачат маркучите не дали положителни резултати. В момента на започване на пожара на кораба имало всичко на всичко четири пожарни помпи, две от които били повредени. Присъединителните гайки на маркучите се оказали с различни конструкции: при построяването му немците монтирали на кораба гайки тип „Рот“, а американците, които почнали да преоборудват лайнера през 194S г., заменили част от тези гайки с холендрови и без да завършат работата докрай, предали кораба на англичаните. Екипажът и пожарната команда били силно изненадани, че на един маркуч имало различни гайки.

По-късно се изяснило, че на „Емпайер Уейвни“ нито веднъж не били провеждани пожарни тревоги и учения. Въпреки че по време на ремонта от кораба до кея били изтеглени маркучи за случай на пожар, те не били скачени към пожарните кранове — пристанищните власти забранявали използването им. Преносимите пожарогасители се оказали недостатъчни за ликвидиране огнищата на пожара и когато на помощ се притекли пристанищните пожарникари, всички палуби на лайнера били обхванати от пламъците. Пожарът бил гасен с 25 помпи от брега, с три мощни противопожарни оръдия и с маркучите на два противопожарни кораба. Всички тези средства не дали видими резултати — лайнерът продължавал да гори, поемайки в корпуса си стотици тонове вода. В 11 ч и 45 мин поради опасността лайнерът да изгуби устойчивост и да легне на борда си била прекратена работата на всички помпи. Пожарът затихнал след няколко часа, когато всички помещения на лайнера изгорели, а корабът легнал с левия си борд върху кея. Щетите от пожара възлизали на 2 млн. фунта стерлинги.

След разследването се оказало, че това бил петият пожар от влизането на „Емпайер Уейвни“ в корабостроителницата за преоборудване. Първите два пожара през януари 1946 г. възникнали по неизвестна причина з съблекалнята на работниците. Двата пожара били бързо ликвидирани с преносими пожарогасители. Третият пожар възникнал на кораба по неизвестна причина на 8 февруари 1946 г. в една от каютите. При това огънят унищожил 8, повредил силно 3 и частично — 13 каюти от първа класа. Четвъртият пожар започнал на 24 февруари в съблекалнята на работниците. След пожара в едно от железните шкафчета, където се съхранявали работните дрехи, капитанът на лайнера намерил факла от вестник, напоен с безир. Подозрителни изглеждали и следните обстоятелства: първият и четвъртият пожар започнали в железни шкафчета, където нямало нито електроинсталация, нито дрехи; третият пожар започнал в затворена каюта, където нямало нито дървена мебел, нито дюшеци, нито пердета, нито килими; извънредно бързото разпространяване на огъня от горните палуби към долните; показанията на вахтения моряк до трапа това, че скоро след започването на пожара корабът бил напуснат от трима непознати работници, които за разлика от другите били без инструментите си. Повечето от експертите и капитанът на изгорелия лайнер изказали мнението, че причина за гибелта на кораба е умишлен пожар.

Следва да се добави, че този пожар бил предшестван от пожар с друг английски големотонажен лайнер. На 8 септември 1945 г, в кораборемонтния завод в английското пристанище Бъроу ин Фьорнес избухнал пожар на лайнера „Емпрес ъф Раша“, построен през 1913 г. в Шотландия. Общата вместимост на кораба била 16 810 рег.т, дължината — 178, широчината — 20,7, м. Този изящен кораб с три комина можел да развива скорост до 21,2 възела. Лайнерът бил унищожен от пожар, причината за който останала неизяснена.

Както вече се каза, причина за гибелта на кораба от пожар може да се окаже най-елементарна небрежност от страна на екипажа или пътниците. Като нагледен пример за това може да служи гибелта на канадския пътнически параход „Нороник“. Той бил построен през 1913 г. съгласно с изискванията на най-високия клас на Лойд към пътническите кораби за плаване по Големите езера. Общата вместимост на кораба била 6905 рег. т, дължината — 110 м, широчината — 15,8 м, височината на борда — 7,6 м.

В 18 ч на 16 септември 1949 г. с 524 пътници и 171 членове на екипажа на борда „Нороник“ акостирал на кея в Торонто, където трябвало да престои едно денонощие. Към 23 часа, след като разгледали забележителностите на града, на кораба се върнали част от пътниците-туристи. На брега били пуснати за цялата нощ 90 процента от екипажа. Капитанът на парахода също слязъл на брега. В полунощ на вахта се намирали само 15 души.

В 1 ч и 15 мин един от пътниците, минавайки по главната палуба, забелязал да излиза дим под вратата на склада за бельо. Той извикал дежурния офицер и заедно с него изкъртили бравата на вратата. Щом отворили вратата, от склада в коридора изскочили огромни пламъци. С викове „пожар“ пътникът побягнал по коридора. Това било напълно достатъчно, за да възникне паника на кораба. Събудените пътници взели да се трупат около обхванатия от пламъците склад. Огнището на пожара не било своевременно ликвидирано и пламъците обхванали и част от коридора. Когато пристигнала градската пожарна команда, пламъците се прехвърлили от главната на горните палуби. Никой от екипажа не се сетил да даде сигнал за пожарна тревога. Мнозина от пътниците разбрали за пожара едва тогава, когато огънят им преградил изхода от каютите. Стотици хора се мятали в паника из четирите палуби на парахода, търсейки изход към пътническия трап за брега.

Заблудили се в корабните помещения, хората попадали в силно задимените коридори и умирали от задушаване. Екипажът, останал на парахода, се объркал и не успял да проведе организирано евакуацията на пътниците. Въпреки че корабът стоял на вързала до кея, жертва станали 136 души.

На сутринта от „Нороник“ останал само обгорял димящ скелет. Макар че складът бил напълно унищожен от огъня, експертите успели да установят причината за пожара. Това била електрическа ютия, оставена включена в затвореното помещение. Остарялата планировка на кораба и разкошната украса станали причина за извънредно бързото разпространяване на пожара.

Интересно е да се отбележи, че еднотипният с „Нороник“ параход „Хамоник“, собственост на същата компания, изгорял на 17 юли 1945 г., а на 14 август 1950 г. компанията изгубила в резултат на пожар третия кораб от серията — парахода „Квебек“. Тези два парахода били построени през 1913 г. и не отговаряли на съвременните изисквания.

Пушенето неведнъж ставало причина за пожари с пътнически кораби. Канадският лайнер „Емпрес ъф Кенада“ бил построен през 1928 г. с обща вместимост 20 022 рег. т, дължина 183 м и широчина 23 м. Корабът имал парни турбини с обща мощност 18 000 к.с. и можел да, развива скорост 18 възела. Лайнерът се отличавал с особения комфорт на пътническите помещения. Преобладавали пътническите каюти категория „лукс“ за 577 души. Туристическата и третата класа можели да поемат 988 души. Централният салон с балкон за оркестъра бил проектиран за 300 места. Освен това на лайнера имало голяма пушалня, обширен салон, физкултурен салон, открит плувен басейн, няколко пътнически асансьора.

През януари 1953 г. „Емпрес ъф Кенада“ бил на модернизация в дока на Ливърпулското пристанище. На 23 януари в 16 ч и 17 мин пожарната бригада на пристанището получила съобщение по телефона, че на „Емпрес ъф Кенада“ е избухнал пожар. Пристанищните пожарникари пристигнали на местопроизшествието за по-малко от 3 минути след повикването. Когато започнал пожарът, на кораба се намирали 290 работници по ремонта. Системата за пожарна сигнализация не работела и на кораба разбрали за пожара и извикали пожарникарите едва 40 минути след възникването му, когато пламъците се разпространили в кърмовите помещения на палубите „В“ и „С“. В корабната пожарна магистрала нямало налягане, а екипажът, намиращ се на кораба, не я съединил своевременно с пожарните кранове на брега. Едва 30 минути след откриването на пожара успели да пуснат корабните пожарни помпи. Протипопожарните врати на кораба останали отворени. За бързото разпространение на огъня спомогнали избухващите кислородни бутилки, оставени за работа в различните помещения на кораба.

Един час след откриването на пожара почти всички помещения били обхванати от пламъците. При гасенето нямало съгласуваност между командването на кораба и пристанищните власти в пристанището. Никой не обърнал внимание на обстоятелството, че неограниченото изразходване на вода може да наруши устойчивостта на кораба. В 18 ч и 20 мин към горящия лайнер били насочени 30 мощни водни струи. На борда се намирали над 30 пожарникари, които работели с газови маски. В 10 ч и 45 мин в действие били вече 40 помпи. Откъм пристанището насочили към лайнера мощното водно оръдие на пристанищния противопожарен кораб.

След като поел стотици тонове вода, корабът получил крен на левия борд. Едва тогава пристанищните пожарни власти се досетили да изрежат отвори в борда, за да се източи поетата от кораба вода. В 20 ч и 15 мин поради явната заплаха от преобръщане била прекратена работата на помпите. Но вече било късно: кренът продължавал да се увеличава и в 20 ч и 35 мин, след като погълнал около 2400 т вода, корабът се наклонил към кея под ъгъл 17,5°. Не били предприети никакви сериозни опити да се изпомпа водата. В този момент и петте палуби на лайнера били обхванати от пламъците.

В 21 ч и 20 мин, когато кренът възлязъл на 19,5°, била възобновена работата на 30-те помпи. Лайнерът продължил да ляга на левия си борд и в 23 ч и 45 мин кренът достигнал 21°. В 1 ч и 30 мин, 9 часа след възникването на пожара, корабът загубил устойчивост и легнал с левия си борд на дъното.

Помещенията от десния борд, които стърчали над водата, продължили да горят няколко часа. По това време в горивните танкове имало 1200 т нефт, който се разлял по акваторията на дока и заплашвал с пожар цялото пристанище.

След разследването се установило, че причина за пожара е пушенето. Експертите изказали предположението, че пожарът е започнал от незагасена цигара, оставена от работниците в каютата. Следствието отбелязало редица сериозни недостатъци в осигуряването на противопожарната безопасност на лайнера по време на ремонта.

При пожара с „Емпрес ъф Кенада“ фатален се оказал периодът от момента на възникване на пожара до неговото откриване. Според показанията на дежурния по асансьор в елеватора, близо до който бил застанал корабът, пламъците в илюминаторите на каютите били забелязани в 15 ч и 30 мин. Хората, намиращи се на кораба, забелязали пожара в 16 ч и 10 мин. Преките и косвените щети от унищожаването на кораба и излизането на кея от експлоатация били 4–6 млн. фунта стерлинги.

Не минали и три месеца от пожара на „Емпрес ъф Кенада“ и морската преса в чужбина съобщила за аналогичен случай с датския моторен кораб „Кронпринц Фредерик“. Той бил построен през 1941 г. Общата му вместимост била 3895 рег. т., дължината — 107,8 м, широчината — 15,2 м и височина на борда — 7,9 м. Корабът имал две непрекъснати палуби. Това бил двувинтов бързоходен кораб с красиви очертания на корпуса и комфортни пътнически помещения.

Пожарът на кораба започнал в една от пътническите каюти на първа класа при поредния престой на лайнера в английското пристанище Гаруич. Командването на кораба не смятало възникналия пожар за сериозен, като се надявало, че той скоро ще бъде ликвидиран. Всички опити да се потуши пожарът били безуспешни и след 45 минути една трета от лайнера била вече в пламъци. За борба с пожара били мобилизирани всички противопожарни средства на пристанището, като при гасенето се използвала вода. Но нито командването на кораба, нито ръководството на пристанищната противопожарна охрана придали значение на липсата на точни данни за устойчивостта на кораба.

Безразсъдното заливане на кораба с вода довело до покачване центъра на тежестта, а да не говорим за това, че 3 часа след откриването на пожара лайнерът горял от носа до кърмата. Натрупалата се в помещенията на горните палуби вода създавала крен към десния борд, но гасенето на пожара с вода продължавало. Скоро започнали да се късат вързалата, „Кронпринц Фредерик“ легнал на десния си борд и потънал до кея.

Според съобщенията в някои английски списания предполагаемата причина за пожара с „Кронпринц Фредерик“ била оставената в каютата запалена цигара.

Но особено трудно е да се потуши пожар на кораб, намиращ се в сух док. В този случай успешното гасене зависи много от възможността бързо да се проникне на горящия кораб и да се подадат маркучите от кулата на дока. Всичко това изисква стройна организация от страна на пристанищните власти. Макар и да не се налага решаването на проблеми, свързани с плавателността и устойчивостта, от гледна точка на успешната борба с огъня корабът, намиращ се в сух док, представлява извънредно сложен и труден обект. Към класическите случаи на пожари на кораби по време на докуването им може да се отнесе пожарът на английския лайнер „Монарк ъф Бермуда“.

Този турбоелектрически кораб бил построен през 1933 г. Общата му вместимост била 22 500 рег. т, дължината — 173,7 м, широчината — 23,8 м. Корабът бил построен съгласно с изискванията на най-високия клас на английския Лойд и имал пет непрекъснати палуби. Мощността на главната силова уредба възлизала на 42 200 к. с, скоростта — на 22 възела.

През април 1947 г. „Монарк ъф Бермуда“ влязъл в сух док в английското пристанище Хербърн на Тайн за модернизация. След три седмици, когато работата по преоборудването на кораба била в разгара си, на него избухнал пожар. Докато успели да изтеглят маркучите на борда на кораба, да ги скачат към пожарните кранове на брега, огънят обхванал почти целия лайнер — при това пламъците бушували едновременно на всичките пет палуби. Две денонощия 150 пожарникари от три града се борели напразно с огъня, въпреки че корабът бил унищожен още през първите 8 часа от пожара. Официални данни от разследването по това дело не били публикувани. Английските вестници писали, че причината за пожара на „Монарк ъф Бермуда“ останала неизяснена.

Завършвайки разказа за пожарите, ще отбележим, че даже при съвременната техника за откриване и гасене на огнищата на пожари по корабите и при наличието на строги правила в международните конвенции все още. всяка година загиват от огъня 40–50 съвременни търговски кораби — пътнически лайнери, сухотоварни кораби и, танкери.