Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (41)

Факли в океана

Всепоглъщащи пламъци, непрогледен дим, пукане от горящите части на кораба, викове, вопли на отчаяние, жалостни стонове, силен плач, тихи молитви, отпращани към бога, лудост и даже бяс — всичко това от време на време се прекъсваше от оръдейни изстрели и свиренето на гюлетата. Такова явление бе достатъчно да разколебае твърдостта на най-неустрашимите мореплаватели и да ги доведе до потреса — така описвал гибелта от пожар на английския линеен кораб „Принц Джордж“ през април 1788 г. очевидецът на катастрофата корабният свещеник Шарп.

От най-древни времена пожарите по корабите, особено в открито море, далеч от брега, били едни от най-тежките бедствия, с които се сблъсквали моряците. В повечето случаи пожарът на ветроходен кораб като правило завършвал с гибелта на кораба и с многобройни човешки жертви. В морето няма къде да се избяга от огъня, всяко късче от корабната палуба, отнето от огъня, намалява и без това малката площ, на която са струпани множество хора.

В епохата на ветроходния флот, когато корабите били строени от дърво, техният такелаж, напоен със смола, ветрилата им и самият корабен корпус при досег с огъня пламвали за един миг, пламъците за няколко минути обхванали целия кораб и обикновено борбата на хората с огъня се оказвала безполезна. Ако смогвали, хората напускали обречения кораб с лодките. Разрушителното действие на пожарите по море в епохата на дървеното корабостроене достигало огромни мащаби. Достатъчно е да се каже, че за четири години (1796–1799 г.) само Англия загубила поради пожари шест първокласни линейни кораба и около две хиляди моряци, а само един пожар, избухнал на 17 март 1800 г. на 110-оръдейния британски кораб „Кралица Шарлота“, отнел почти 700 човешки живота.

Появата на парните кораби в началото на миналия век увеличила още повече случаите на гибел на кораби поради пожари. Първите парни машини и котли били много несъвършени. Примитивната конструкция на котлите и небрежното им обслужване били най-разпространените причини за корабните пожари. Разрушителното действие на корабните пожари в епохата на ветроходно-парния флот било не по-малко, отколкото по времето на чисто ветроходния флот. Съгласно с официалната статистика на САЩ през 1816 — 1838 г. при аварии с параходи загинали над 2000 души. Броят на погубените параходи през този период възлязъл на 260, от тях 99 загинали от експлозията на котлите. В Америка само през 1832 г. поради експлозия и пожари загинали 14% от параходите, намиращи се в експлоатация.

Преди да преминем към случаите на пожари по съвременните пътнически кораби, ще разкажем за най-тежките такива катастрофи на море през миналия век. Ето кратката хроника на тези трагични произшествия.

1840 г., 13 януари. На американския колесен параход „Лексингтън“, извършващ бързи пощенско-пътнически рейсове в залива Лонг Айлънд, се запалила дървената обшивка на парния котел. Пожарът, след като обхванал котелното и машинното отделение на кораба, се прехвърлил на пътническата палуба. В паниката забравили да спрат парната машина — корабът, целият в пламъци от носа до кърмата, се движел с пълна скорост. От намиращите се на борда му 120 души пътници и членове на екипажа се спасили само трима.

1848 г., 24 август. От Ливърпул излязъл за Ню Йорк американският ветроход „Оушън монарк“ (1300 рег.т.). На борда му се намирали 322 емигранти и 42 членове на екипажа. След обяд на същия ден, когато корабът току-що излязъл от устието на Мърси, в кърмовия твиндек избухнал пожар. Пламъците принудили хората да търсят спасение в носовата част на кораба — по вантите на фокмачтата и върху бушприта, който под тежестта на стотиците човешки тела рухнал във водата.

Притеклият се на мястото на трагедията бразилски фрегат „Алфонсо“, който преминавал ходови изпитания с парната машина, американският пакетбот „Ню уърлд“ и яхтата „Кинг оушън“ спасили 186 души, останалите 178 загинали.

1858 г., 13 септември. Железният ветроходно-колесен пътнически параход „Австрия“ извършвал поредния си рейс от Хамбург за Ню Йорк. Този кораб, построен година преди това, бил считан за най-добрия лайнер на френската корабна компания „Хапаг“. При насмоляването на палубата поради невнимателно боравене с огъня на парахода избухнал пожар, който отнесъл 471 човешки живота. С лодките успели да се спасят само 67 души.

1862 г., 27 юли. Пожар избухнал на борда на американския колесен параход „Голдън Гейт“, който тръгнал на плаване от Сан Франциско. Това станало, когато корабът се намирал на 3 мили от Мансанильо, край бреговете на Мексико. Капитанът, като разбрал, че е невъзможно да се потуши пожарът, дал пълен ход на парахода и го насочил към брега. Корабът не успял да измине и 2 мили, когато от огъня рухнала горната палуба на спардека. От 338 пътници и членове на екипажа загинали 258 души.

1865 г., 21 април. Американският колесен параход „Султана“ (1719 рег.т), построен за превоз на 276 пътници по р. Мисисипи, излязъл от пристанището Уиксбърг с 2394 души на борда: 85 души екипаж, 70 пътници в каюти и 2239 войници на Северните щати, попаднали в плен при южняците. По това време войната между Севера и Юга била почти на привършване и се решило пленниците да бъдат пуснати по домовете. С този огромен „жив товар“ параходът се отбил в Мемфис, където качил на борда си 50 свини и 100 бурета захар. Около 3 ч. през нощта, когато корабът се намирал на 8 мили след Мемфис, избухнал котелът. Комините на парахода рухнали зад борда и дървеният му корпус бил обхванат от пламъци. След няколко минути прегорели пилерсите на горната палуба и тя рухнала под тежестта на хората. Тази катастрофа отнела 1653 човешки живота. Броят на спасилите се възлязъл на 741 души. В пожарния летопис това е най-тежката катастрофа с кораб.

1874 г. В хрониките на морските катастрофи са вписани три страшни пожара с кораби в морето: на 11 септември изгорял заедно с почти всички намиращи се на борда му хора параходът „Калкута“; през ноември — клиперът „Коспатрик“ и пощенският параход „Япония“, от който се спасили 9 души.

1890 г., 25 декември. Английският колесен параход „Шанхай“ (3000 рег. т) собственост на Китайската корабна компания, се запалил по неизвестна причина при рейса си по река Янцзи от Шанхай за Ханкоу. В пламъците загинали над 200 души.

1892 г., 14 януари. Пожарът, избухнал на английския параход „Наниоу“ от същата компания, отнел повече от 500 човешки живота.

Началото на нашия век било ознаменувано с два огромни пожара. Това е пожарът от 30 юни 1900 г. в пристанището на Ню Йорк, обхванал за няколко минути пет немски лайнера, и гибелта на американския параход „Генерал Слоукам“ (за първия пожар ще разкажем по-късно).

На 15 юни 1904 г. в 10 ч преди обяд екскурзионният колесен параход „Генерал Слоукам“, след като взел на борда си в Ню Йорк почти хиляда и петстотин пътници, се отправил в поредния си рейс до остров Лонг Айлънд. Корабът се движел по Ист Ривър със скорост 15 възела. Когато параходът преминал траверса на 97-а улица на Ню Йорк, в едно от корабните помещения лумнали пламъци. При опита да се ликвидира огнището на пожара се скъсал маркучът. Без да намалява скоростта, „Генерал Слоукам“ продължил пътя си по реката. Насрещният вятър бързо раздухал огъня и скоро пламъците обзели цялата 85-метрова главна палуба на парахода. На кораба започнали страшна суматоха и паника. Мнозина от пътниците, спасявайки се от огъня се втурнали към горната палуба, други скачали зад борда, опитвайки се да се спасят с плуване. Когато най-сетне капитанът съобразил да насочи горящия кораб към брега, параходът заседнал с носа си на плитчина, докато под кърмата дълбочината оставала 4 м. В същото време пилерсите, поддържащи горната палуба, не издържали тежестта на струпалите се по нея хора и палубата рухнала. Хората изпопадали върху горящата главна палуба, а някои от тях попаднали във водата и се удавили. По официални данни от разследването при това бедствие загинали 1021 души.

След тази чудовищна катастрофа минава повече от четвърт век. През това време се усъвършенствуват средствата на противопожарната техника, а въпросите на безопасността по пътническите кораби неведнъж се регламентират от морските конвенции в национален и в международен мащаб. Корабите се строят вече строго по правилата и изискванията на Международната конвенция за охрана на човешкия живот на море. На лайнерите се монтират сигнални системи с термостата, температурни сигнализации, системи от димни осезатели и редица други автоматични системи, сигнализиращи за наличието на огнища на пожар. Освен водно и парогасене вече се използва гасене с въглероден двуокис, гасене с алкални основи, инертни газове и др. Разбира се, всичко това спомогнало за намаляване броя на пожарите, но не изключвало напълно опасността от тях. И както и преди, телеграфът, радиото и вестниците известявали света за чудовищни случаи на пожари по пътническите лайнери в морето и в пристанищата.

1932 г. …Светът е потресен от новината, че при първото си плаване в Индийския океан през май е унищожен от огъня най-красивият лайнер на Франция „Жорж Филипар“. И макар че пак имало жертви, Франция била възхитена от безпримерния подвиг на екипажа на танкера „Советская нефть“. След предаване на товара във Владивосток танковете на съветския моторен кораб не били дегазирани и макар корабът да не бил безопасен в пожарно отношение, капитан А. М. Алексеев насочил „Советская нефть“ към мястото на катастрофата и спасил 437 души. Думите „Жорж Филипар“ и „Советская нефть“ още не били слезли от страниците на вестниците в чужбина, а Европа била потресена от още един пожар на борда на пътнически кораб.

През нощта на 3 срещу 4 януари 1933 г. при прехода of Бордо за Хавър пламъци обхванали гигантския пътнически кораб „Ла Атлантик“, третия по големина във Франция. За щастие в момента на избухване на пожара на борда му нямало пътници — корабът отивал на док. За два часа от появата на огъня в една от затворените каюти лайнерът се превърнал в гигантска горяща клада. От 250-членния екипаж, намиращ се на борда, при потушаването на пожара загинали 19 моряци.

Идва 1934 г. Американците нашироко рекламират новия си турбоелектрически кораб „Моро касъл“ като най-безопасен, оборудван по последна дума на техниката пътнически кораб, който „практически не може да гори“. Но при един от рейсовете от Хавана за Ню Йорк се сбъдват налудничавите мечти на, главния радист на лайнера Джордж Роджърс — крадец и пироманиак, който го подпалва едновременно на две места. Минават само 20 минути и „най-безопасният кораб в света“ е превърнат в купчина метал. В огъня загиват 136 души…

Когато анализираме пожарите на пътнически кораби, построени през 30-те години, се убеждаваме, че причина за гибелта им и за големия брой човешки жертви е бързото разпространяване на огъня. Проектирането на вътрешната планировка на пътническите лайнери, построени преди Втората световна война, се извършвало с оглед на максималното задоволяване вкуса на богатите пътници. Грамадните трансатлантически кораби от онова време имали широки вътрешни коридори с гръмки имена на улици, дълги по 150 м. По тях били разположени филиали на най-модните магазини и салони на Париж, Лондон и Берлин, бръснарски и фризьорски салони, фотоателиета. Огромните зали за хранене често заемали по височина четири палуби. Стремежът на всяка корабна компания да засенчи конкурентите довел до прекомерното развитие на показен разкош и при обзавеждането на пътническите помещения. Театри, ресторанти, барове, пушални, концертни зали и апартаменти „лукс“ били обзавеждани в стил ампир, барок, людовик, тюдор и др. По лайнерите често се срещали огромни вестибюли като в дворец, претенциозни камини като в замък, широки стълби, декорирани с дъб и орехово дърво. С една дума, по архитектура и обзавеждане лайнерите, построени преди войната, не отстъпвали на първокласните хотели в европейските столици. Материалите за декорирането на тези разкошни помещения в пожарно отношение далеч не били безопасни.

„Добре де — в правото си е да забележи читателят, — така пътническите кораби са горели по-рано. Те са били несъвършени. Но нали и сега пожарите на море не престават!“

Такава реплика е напълно уместна. Нека надникнем в официалните статистически таблици за аварийността на световния флот и да видим какво е ставало през последните години по моретата.

На 22 декември 1964 г. гръцкият лайнер „Лакония“ с 653 пътници и 428 души екипаж на борда извършвал поредния курс близо до остров Мадейра. Вечерта по неизвестна причина в затворената корабна бръснарница възникнал пожар. Въпреки отчаяните опити корабът не могъл да бъде спасен и в пламъците загинали повече от 150 души.

На 12 януари 1965 г. американският лайнер „Ярмът касъл“ с 600 пътници и екипаж на борда се запалил (пак по неизвестна причина) по време на рейса си от Маями за Насау. Загинали 92 души, а 400 получили сериозни обгаряния. След като изгорял напълно, на третото денонощие лайнерът потънал.

На 12 април 1966 г. норвежкият лайнер „Викинг принцес“ с 496 души на борда след серия загадъчни експлозии в машинното отделение бил обхванат от пламъци. Пътниците и екипажът успели да се спасят, корабът загинал.

На 8 януари 1971 г. френският лайнер „Антили“ заседнал с около 700 души на борда върху скалите в архипелага около остров Гренада в Карибско море. Танковете с гориво се оказали пробити и на кораба избухнал пожар. Английският лайнер „Куин Елизабет“ спасил от водата, пътниците и екипажа. Заседналият кораб изгорял напълно.

На 19 юли 1971 г. италианският лайнер „Фулвия“ с 450 пътници (освен екипажа) извършвал поредния си рейс по маршрута Генуа — Малага — Мадейра — Канарските острови. В 4 ч и 30 мин сутринта лайнерът излъчил в етера SOS. В сигнала за бедствие се съобщавало, че след серия експлозии в машинното отделение пожарът обхванал пътническите палуби. Хората се спасили с лодките. След поредната серия експлозии обхванатият от пламъци лайнер изчезнал в морската бездна.

На 27 август 1971 г. гръцкият морски ферибот „Елена“ с 497 пътници и 97 моряци завършвал поредния си рейс от Патрас за Анкона. От експлозията на повредена газова бутилка на кораба избухнал пожар, който превърнал ферибота в купчина безформен метал. При това загинали 50 души и над 100 получили обгаряния.

Това са фактите. Във връзка с тях с основание тревожно звучат пророческите думи на най-големия английски експерт по пожарите на море Р. Ф. Сербат, публикувани през 1954 г. в лондонското списание „Шипбилдинг енд шипинг рекорд“: „Може да се предположи, че всяка година един от всеки 100 пътнически кораби, намиращ се в експлоатация, ще бъде изгорен“.

Сега според сведенията на застрахователната корпорация „Лойд“ пожарите на корабите от световния търговски флот възлизат средно само на 5% от всички аварии с морски кораби. Броят обаче на случаите на пълна конструктивни гибел, причинена от пожар или експлозия, възлиза на повече от 10% от броя на загиналите кораби от разни морски аварии.

Кои са основните или, да кажем, най-характерните причини за пожарите на морските кораби в наши дни?

Тези причини са най-разнообразни: от самовъзпламеняването на товара и злия умисъл до най-елементарната небрежност от страна на екипажа или на пътниците на кораба. Практиката показва, че в повечето случаи причините за възникването на пожарите, потушени, преди те да достигнат значителни размери, са били установявани. Когато обаче пожарът нанася значителни повреди на кораба, е много трудно да се установи точната причина.

Много от пожарите на пътническите кораби са възникнали от включени и оставени без надзор електронагревателни уреди.

На съвременните товарни кораби най-уязвими от пожар са машинно-котелните отделения на корабите, работещи с течно гориво. Характерно за пожарите в тези помещения е бързото разпространяване на огъня. Въпреки поддържаната чистота тук винаги има места, където се пазят остатъци от масла, гориво, пакля и други предмети, способни бързо да се запалят при появата на открит огън.

Един от най-силните пожари в машинно отделение станал през 1947 г. на английския четиривинтов пътнически лайнер „Рейна дел Пасифико“. Този кораб с вместимост 17 702 регистър-тона бил построен през 1931 г. по поръчка на фирмата „Пасифик стим навигейшън къмпани“ и преди Втората световна война извършвал редовни рейсове между Ливърпул и западното крайбрежие на Южна Америка. След модернизация на пътническите помещения през септември 1947 г. в корабостроителницата „Харланд енд Уолф“ лайнерът излязъл на ходови изпитания. Поради прегряване на буталото на втория цилиндър крайният ляв дизел бил спрян. Когато след отстраняване на повредата двигателят бил отново пуснат в ход, в картера му и едновременно в картерите на останалите три двигателя избухнали парите на маслото. От 80 предпазни капака 57 били изкъртени, от експлозиите били убити 25 и ранени 21 души, намиращи се по това време в машината. Следствието показало, че причина за експлозиите в картерите били парите от прегрялото масло.

Успешният изход на борбата с пожар на кораба зависи до голяма степен от безотказната работа на главната машина, на спомагателните механизми, включително и на пожарните помпи. Излизането от строя на самото машинно-котелно отделение вече изключва подаването на вода под налягане в системите за водно и химическо гасене на пожарите, а също така използването на парата и в някои случаи на редица други средства. Ето няколко примера, когато пожарът, започнал в машинно-котелното отделение, е станал причина за гибелта на пътнически кораб.

Английският военен транспорт. „Емпайер Уиндръш“ — бившият немски лайнер „Монте Роза“, бил построен през 1930 г. Общата му вместимост била 14 651 рег. т., дължината — 152,7 м, широчината — 19 м, височината на борда — 11,5 м. Корабът имал четири непрекъснати палуби, дизелите с обща мощност 15 720 к.с. придавали на кораба скорост 20 възела. След Втората световна война „Монте Роза“ попаднал като репарация при англичаните и след проведената модернизация бил включен в спомагателния флот на британското Министерство на транспорта. През март 1954 г. транспортът с 1276 пътници на борда и екипаж от 222 души бил на път за Англия.

На 28 март корабът навлязъл в Средиземно море. Когато лайнерът се намирал край бреговете на Алжир, в 6 ч и 17 мин в машинното отделение избухнала експлозия, от която възникнал силен пожар. В пламъците загинали трима механици и един електротехник, които не успели да се измъкнат от машинното отделение. И въпреки че командването на кораба обявило след 2 минути пожарна тревога и взело незабавно решителни мерки за ликвидиране на пожара, гасенето не донесло успех. Машинното отделение се оказало запълнено с гъст лютив дим. В суматохата никой не могъл да намери газовите маски, без които било невъзможно да се проникне в него. Всички средства за водно гасене били събрани на едно място и не успели навреме да насочат водата в машинното отделение. След 10–15 минути пожарът се прехвърлил на пътническите палуби. Да се предотврати разпространението на огъня в района на пътническите помещения се оказало невъзможно — противопожарният инвентар и оборудването били с остаряла конструкция и в недостатъчно количество. На капитана на „Емпайер Уиндръш“ не оставало нищо друго, освен да започне в 6 ч и 45 мин евакуация на пътниците от горящия кораб. Състоянието на морето и отличната видимост благоприятствали спускането на спасителните лодки. Всички хора, намиращи се на борда на лайнера, с изключение на четиримата членове на машинната команда, загинали в огъня, били настанени в 22 лодки.

За спасяване на хората били използвани също автоматични надувни салове, които случайно се оказали на борда на транспорта за провеждане на експерименти. Това бил първият случай на използване в практиката на надувни салове, които днес получиха широко разпространение в търговските флотове на много страни. Скоро всичките 22 лодки били вдигнати на борда на притеклите се на помощ кораби.

Няколко часа горящият изоставен лайнер дрейфувал по вятъра. Повредите от огъня били значителни — средната надстройка изгоряла цялата, корабът получил крен на десния борд. Корабът, взет на буксир, неочаквано потънал на 30 март близо до бреговете на Алжир.

Следствие около пожара на „Емпайер Уиндръш“ не било провеждано, тъй като корабът потънал. Експертите по делото след разпит на свидетелите дошли до извода, че причина за експлозията в машинното отделение била спукалата се тръба от горивния тръбопровод на единия от главните двигатели. Освен това се изяснило, че в противопожарно отношение устройството на машинното отделение на „Емпайер Уиндръш“ не отговаряло на съвременните норми въпреки проведената модернизация.

Говорейки за пожарите, започнали от машинно-котелните отделения;не може да не споменем и за пожара на норвежкия лайнер „Скаубрин“. Този кораб с 1081 пътници (включително 300 деца под 12 години и 23 бебета) и 208 души екипаж на борда пътувал за Австралия. На 31 март 1958 г., когато „Скаубрин“ се намирал в Индийския океан, по неизвестна причина в машинното отделение избухнал пожар. Въпреки взетите мерки се оказало невъзможно да се угаси огънят и след половин час пламъците се прехвърлили в пътническите помещения. Командването на кораба, след като разбрало, че е невъзможно да се потуши пожарът, взело решителни мерки за евакуиране на хората. За 45 минути били спуснати на вода всички лодки, в които се настанили пътниците и екипажът. След 2 часа лодките били вдигнати от притеклия се на помощ австралийски параход.

Друг пожар, започнал в машинно-котелното отделение и докарал гибел на пътнически кораб, е на италианския лайнер „Бианка Чи“ по време на стоянката му в залива Сейнт Джорджес. Четирипалубният моторен кораб „Бианка Чи“ с вместимост 18 427 рег. т, дължина 181 м, широчина 23 м и газене 7,3 м бил построен през 1949 г. Корабът можел да приеме около 1000 пътници.

Сутринта на 22 октомври 1961 г. в момента на пускането на двигателите във въздухопровода на левия дизел по неизвестна причина станала експлозия. Това довело до възпламеняване на горивото в танковете и до по-нататъшни експлозии в машинното отделение. Въпреки опитите на екипажа да ликвидира пожара огънят започнал да се разпространява извън машинното отделение. Лайнерът стоял на котва твърде далеч от вълнолома, за да се гаси огънят от брега. Поради недостиг на корабни противопожарни средства след 48 часа неуспешна борба с пламъците лайнерът потънал. В огъня загинали 4 човека, а повече от 20 души получили сериозни обгаряния. Командването на лайнера успяло да евакуира навреме на брега 670 души.