Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (45)

Адът

Повечето специалисти пиротехници са единодушни в мнението си, че до появата на атомната бомба взривът на 6 декември 1917 г. в Халифакс е най-силната експлозия, която човечеството познава. За Халифакс тя станала истинска катастрофа.

За да може читателят да си представи по-нагледно силата на този взрив, ще цитираме извадки от бележките в корабния дневник, направени сутринта на същия ден от капитана на английския кораб „Акадия“ Кемпбъл, когато параходът му се намирал в океана на 15 мили от входа на залива на Халифакс.

„Днес сутринта, 6 декември 1917 г., в 9 ч и 06 мин на хоризонта над залива видях зарево, което ми се стори по-ярко от слънцето.

След няколко секунди над Халифакс се издигна гигантски стълб от дим, увенчан от ярките езици на пламъците. Пламъците веднага изчезнаха в сивочерните облаци дим и след няколко мига се появиха отново в небето във вид на многобройни мълнии. Над града бавно се издигаше черна гъба от дим. След това до нас долетяха два последователни тътена. По секстанта височината на тази черна гъба възлезе на повече от 2 мили. Тя виреше неподвижно над града в продължение на 15 минути.“

Смъртоносният товар на „Монблан“, разположен пред и зад средната надстройка и машинното отделение, детонирал почти мигновено — отначало експлодирали първият и вторият трюм, след това — третият и четвъртият. Параходът се пръснал на стотици хиляди късчета.

Взривната вълна била насочена по цялата роза на компаса. За силата на тази вълна може да се съди дори по следните факти. Стоманено парче от ребро на „Монблан“ с маса 100 кг било намерено В гората на 12 мили от града. Вретеното на главната котва, което тежало около половин тон, прелетяло над залива Норт Арм и паднало в гората на 2 мили от мястото на експлозията. Четиридюймовото оръдие от бака на „Монблан“ било намерено с наполовина разтопено тяло на дъното на езерото Албро, намиращо се на 1 миля от Дартмут.

Всички каменни сгради в Дартмут и Ричмънд, да не говорим за дървените къщи по двата бряга на пролива Те-Нароуз, били почти напълно сринати със земята. На всички къщи, намиращи се на разстояние 500 м, били отнесени покривите. Телеграфните стълбове се чупели като кибритени клечки, стотици дървета били изтръгнати с корените, мостовете рухнали, срутили се водонапорните кули и заводските комини.

Особено пострадала северната част на Халифакс Ричмънд — градският район, разположен по склоновете на хълма. Там рухнало зданието на протестантския приют за сираци, което погребало под каменните си останки своите и без това нещастни обитатели. Били разрушени три училища — от 500 ученици живи останали само 11. Най-много жертви били отбелязани в местата с най-много хора — заводи, фабрики и учреждения. Така например в текстилната фабрика почти никой не оцелял, а в цеха на леярския завод, който се намирал близо до пирс № 6, от 75 души се спасили само шестима тежко ранени. Загинали няколкостотин работници, събрали се върху покрива на захарния завод „Акадия“ да гледат пожара на „Монблан“.

Огромният брой на жертвите в Халифакс се обяснява с това, че когато параходът се запалил, хората искали да погледат това зрелище — те започнали да се трупат по крайбрежните улици, по покривите, по хълмовете. Онези, които били по това време в къщи, наблюдавали пролива от прозорците. Горящият параход привлякъл много хора.

Освен големите здания — заводи, фабрики, църкви, складове, от експлозията били напълно разрушени 1600 и силно повредени 12 000 къщи. Едва ли тогава в града е оцелял и един прозорец. От взривната вълна били изпочупени прозорците чак в града Труро, отдалечен от Халифакс на 30 мили.

Няколко минути след експлозията двата бряга на пролива Те-Нароуз оставали обвити от облаци черен дим и прах. Върху града падали не само парчета от разкъсания параход, но и огромни скални късове от дъното на пролива, камъни и тухли от къщите. От корабите, намиращи се в пристанището, били погубени около дузина големи транспорти, а десетки параходи и военни кораби получили много силни повреди. Големият нов параход „Курака“, застанал на вързала до пирс № 8, се оказал изхвърлен върху другия бряг на пролива. От 45 членове на екипажа живи останали само 8. Транспортът „Калони“, който стоял под неговата закрила по отношение на „Монблан“, останал без спардек, без комин и мачти. От взривната вълна бил смачкан бронираният борд на крайцера „Хайфлайер“, били отнесени рубките му, комините, мачтите и всичките му баркази. Повече от 20 души от екипажа на крайцера били убити и над 100 души — ранени. Крайцерът „Найоб“ с водоизместване 11 000 т бил изхвърлен на брега като треска. Норвежкият параход „Ховланд“ бил почти напълно разрушен в сухия док.

Когато взривната вълна загубила силата си, в пролива Те-Нароуз се образувала придънна вълна с височина около 5 м. Тя откъснала от котвите и бъчвите десетки кораби. „Имо“ с частично отнесен спардек, без комин и с изкривени мачти бил изхвърлен на брега. От него загинали капитан Фром, пилотът Хейс и петима моряци.

По продължение на 1 миля бреговете на Ричмънд и Дартмут били засипани и затрупани от влекачи, баржи, шхуни, катери и лодки. Във водата плавали множество отломки и трупове на хора и коне.

Върху затрупаните с развалини улици на града паднала и искрящата паяжина на проводниците. Навсякъде от разрушените въглищни печки и котлони избухнали пожари. Станало нещо невиждано — в радиус от 60 мили от взривната вълна в църквите забили камбаните. Техният звън звучал като панихида по загиналия град.

Жителите отначало не разбрали какво е станало. Из града плъзнал слухът, че експлозията е резултат от действията на немски диверсанти, стоварени край Халифакс от подводници. Говорело се и за нападение на вражески дирижабли.

По официални данни на канадския и американския печат в града били убити 1963 души, над 2 хиляди изчезнали безследно, ранени били 9 хиляди души, 500 души останали без зрение поради пръсналите се стъкла от прозорците, 25 хиляди останали без покрив. Действителният брой на жертвите бил значително по-голям. Един канадски вестник от това време съобщава: „Само фирмата на халифакския гробар Макхиливрей изработи 3200 надгробни надписа за три дни“. На разсъмване на 7 декември в Халифакс ударили студове и започнала снежна буря, а след едно денонощие откъм Атлантика връхлетял щорм — един от най-силните през последните 20 години.

Почти веднага след експлозията започнало спасяването на ранените и на затрупаните под развалините. Командването на флота отделило за спасителните работи няколко специални отряда. Оцелелите сгради били превърнати във временни болници и морги. Снежната буря затруднила работата на спасителните команди, поради което не успели да извлекат всички затрупани. Пожарите вилнеели в града няколко дни. През първите дни били отбелязани случаи на грабежи и мародерство, злодеите претърсвали и ограбвали труповете, Нахълтвали в изоставените магазини и складове. Бил нарушен „сухият закон“.

Снежната буря след няколко дни била сменена от затопляне с дъжд. По непавираните улици на града хората газели кал до колене.

Когато светът разбрал за катастрофата, към Халифакс се отправила помощ — от Бостън дошъл специален влак с медикаменти и продукти, след това още един влак, обзаведен като болница, с който пристигнали 30 хирурзи, окулисти и 100 медицински сестри. От Ню Йорк докарали 10 000 топли одеяла, медикаменти, продукти. След това в Халифакс започнали да пристигат параходи с дрехи, строителни материали, цимент, гвоздеи.

В много страни било организирано набирането на помощи за жителите на разрушения град. В резултат на това Халифакс получил 30 млн. долара. Но за да излекува напълно тежките си рани, на града били необходими няколко години.