Лев Скрягин
Тайните на морските катастрофи (62)

Негодник и герой

На другия ден, 8 септември 1934 г., централните вестници в САЩ излезли с извънредни издания — в центъра на вниманието били събитията от миналата нощ, разиграли се на борда на „Моро касъл“. В очите се набивала набраната с тлъсти букви последна радиограма на Роджърс. Именно на нея дължали спасението си стотици пътници от „най-безопасния лайнер в света“. Под радиограмата следвали интервютата с тези, които първи се отскубнали от плаващия ад и се добрали до брега.

Тук било и интервюто с моряка Лерой Кесли. Той разказвал за безпомощните пътници, напомнящи му в задимените лабиринти на лайнера „редици от слепци, търсещи отчаяно вратата“. Кесли обяснил на журналистите защо на много лодки при спускането от „Моро касъл“ заяждали талите, разказал как движещият се още лайнер теглел лодките след себе си, как съвсем близо до него със съскане падали във водата огромни парчета дебело стъкло от пукналите се от горещината илюминатори на салоните, как те разсичали на две половини хората в лодките… Морякът писал по-късно за пожара:

„От лодката видях страшно зрелище. Горящият кораб продължаваше да се отдалечава. Черният му корпус беше озарен от оранжевите пламъци на пожара. На кърмата му, притиснати един до друг, стояха жени и деца. До нас долетя жален и пълен с отчаяние вик… Този вик, приличащ на стон на умиращ, ще си спомням до самата си смърт. Успях да различа само една дума — «сбогом».“

Очевидци на катастрофата сред пътниците писали, че тези от тях, които намерили убежище на кърмата, нямали никакви шансове да напуснат горящия кораб с лодки. Можел да се спаси само онзи, който гледал без страх надолу, където на десет метра от него вряла ледената вода на развилнелия се океан.

По-късно по време на следствието се изяснило, че около 20 души от горящия лайнер успели да се спасят с плуване, като преодолели 8 морски мили в бушуващото море. Корабният юнга — кубинец по националност, смогнал да направи това без спасителна риза.

Мнозина свидетели на катастрофата обвинявали капитан Уормс и неговия екипаж в страхливост. Ето какво писал синът на знаменития американски хирург Фелис: „Плувах под кърмата на лайнера, като се държах за висящото от борда въже. Над главата ми гореше боята. Тя се издуваше, издавайки някакъв странен жвакащ звук. Падащите парчета от нея ми изгаряха врата и раменете. От време на време в тъмнината се разнасяха плясъци от падащите във водата хора. След това неочаквано съзрях спасителна лодка. Тя бързо се отдалечаваше от борда на лайнера. В тъмнината около нея се белееха лица и протегнати ръце, чуваха се молби за помощ. Но лодката премина направо по главите на давещите се. В нея имаше само осем или десет моряци и един офицер с галуни на ръкавите.“ Това била лодката, спусната, както се изяснило след това, по заповед на главния механик Ебът, изоставил позорно кораба си на произвола на съдбата…

На разсъмване на 8 септември на напълно изгорелия и все още димящ лайнер останала малка група от екипажа начело с капитан Уормс. Тук бил и Роджърс със заместника си — втория радист Джордж Алагна.

За да се прекрати дрейфът на кораба по вятъра, била хвърлена дясната главна котва — и когато до „Моро касъл“ се приближил спасителният кораб на ВМФ на САЩ „Тампа“, наложило се да отложат тегленето: брашпилът бил без ток, а спускането във верижния сандък, за да се откачи глаголгакът на котвената верига, се оказало невъзможно. Едва към 13 ч останалите на лайнера хора успели да прережат с ножовка едно звено от котвената верига. Капитан трети ранг Роуз заповядал да се закрепи влекало на бака на лайнера, за да откара изгорелия кораб до Ню Йорк. Но привечер времето изведнъж се развалило, започнал северозападният щорм. След известно време влекалото се скъсало и се намотало около винта на „Тампа“.

Останалият без вързала „Моро касъл“ започнал да дрейфува по вятъра, докато не се оказал изхвърлен върху плитчината до крайбрежието на щата Ню Джърси, на тридесетата метра от плажа на парка Ешбъри. Това станало в събота, в 8 ч вечерта, когато в Ешбъри било пълно с народ.

Новината за трагедията вече била обиколила Ню Йорк и предградията му, а последните новини по радиото привлекли хиляди хора на необикновеното зрелище. Предприемчивите собственици извлекли за себе си доста голяма изгода от това — те сложили такса за влизане в парка в размер на 25 цента.

На другата сутрин в Ешбъри се струпали 350 хиляди американци, всички шосета и между се леки пътища били задръстени от автомобили. Казват, че нито една атракция, нито едно мероприятие в историята на шоу-бизнеса в САЩ не е предизвикало такъв интерес. Собствениците на парка установили такса от 10 долара за правото да се качи човек на борда на все още тлеещия лайнер. На любителите на остри усещания били раздавани предпазни маски, фенери и пожарникарски ботуши, за да могат „без риск за живота“ да се насладят ла удоволствието от посещението на „атракцията на ужаса“ — изгорелия „Моро касъл“. Губернаторът на щата Ню Джърси вече кроял планове за превръщане корпуса на лайнера в постоянно действаща „атракция на ужаса“. Фирмата „Уърлд лайн“ обаче отказала категорично. Тя предпочела да продаде изгорелия корпус на „Моро касъл“, постройката на който на времето й струвала 5 млн. долара, за 33 605 долара на една балтиморска фирма за старо желязо.

Следствието по делото „Моро касъл“, проведено от експерти на Министерството на търговията на САЩ, които публикували 12-те тома на това дело, установило следното: първите три лодки, спуснати от горящия кораб, можели да поберат повече от 200 пътници. Тези лодки трябвало да се управляват от 12 моряци. Фактически в тях се озовали само 103 души, от които 92 били членове на екипажа. На всички било точно известно, че лайнерът излязъл от Хавана с 318 пътници и 231 души екипаж на борда, че от 134 загинали 103-ма били пътници.

Америка била покъртена от страхливостта, от некадърността на Уормс и от подлостта на Ебът. Освен всичко това стотици хора останали инвалиди за цял живот от тежките изгаряния.

Новоизлюпеният капитан на „Моро касъл“ Уормс бил лишен от дипломата на корабоводител и получил две години затвор. На Ебът отнели дипломата за механик, като го осъдили и на четири години затвор. За първи път в историята на американското корабоплаване съдът произнесъл присъда и над косвения виновник за пожара — над човека, който въобще не се намирал на кораба. Той се оказал вицепрезидентът на „Уърлс лайн“ Хенри Кабоду, който получил условно една година затвор и заплатил глоба на сума 5 хил. долара. По исковете на пострадалите собствениците на „Моро касъл“ изплатили 890 хил. долара.

Но тази трагична история имала и своите герои — моряците от „Монарк ъф Бермуда“, от параходите „Сити ъф Савана“ и „Андреа Лакенбак“, от влекача „Тампа“ и катера „Парамаунт“, които спасили около 400 души.

И, разбира се, главен герой на описваните събития станал Джордж Роджърс. Направо казано, той се превърнал в сензация и национален герой на страната. В негова чест губернаторите на щатите Ню Йорк и Ню Джърси дали разкошни банкети. Конгресът на САЩ наградил Роджърс със златен медал „За храброст“. В родното място на героя — малкото градче Байон в щата Ню Джърси, по този случай се състоял парад на войските и полицията от щата. В Холивуд започнали да мислят за сценарий на филма „Аз ще ви спася, хора!“ Роджърс триумфално обиколил много щати, където излизал пред американската публика със сказки за драмата на „Моро касъл“.

Този триумф продължил повече от година. Но, както разказвали, Роджърс — скромен и стеснителен по природа, изглежда, се изморил от журналистите и кинорежисьорите. През 1936 г. той оставил морската служба и се заселил в родния си град. Там с радост му предложили мястото на началник на радиоработилницата в управлението на градската полиция.

С това собствено бихме могли да завършим тази история. Но… изминали 19 години и Джордж Роджърс отново станал „сензация № 1“.