Рей Бредбъри
Нещо зло се задава (37)

36.

Понесло безумните си, диво блестящи очи, джуджето вървеше на юг по главната улица.

Изведнъж спря, прояви фотографската лента в главата си, огледа я, изврещя и хукна назад през гората от човешки нозе, за да се пресегне и да дръпне Илюстрования човек надолу, където беше все едно дали ще шепне или ще крещи. Мистър Дарк се вслуша, после побягна, изоставяйки джуджето далече зад себе си.

Като стигна до дървения индианец, Илюстрования човек падна на колене. Вкопчи се в стоманената решетка и впи поглед в шахтата.

Долу лежаха пожълтели вестници, съсухрени обвивки от бонбони, дъвки и угарки от пури.

Мистър Дарк нададе глух вик на ярост.

— Изгубихте ли нещо?

Мистър Тетли примигваше иззад гишето.

Илюстрования човек стисна решетката и рязко кимна.

— Веднъж месечно чистя отдолу заради падналите пари — каза мистър Тетли. — Колко изгубихте? Десет цента? Двайсет и пет? Половин долар?

Дрън!

Илюстрования човек свирепо погледна нагоре.

В прозорчето на касовия апарат подскочи малък червен надпис:

НЯМА ПРОДАЖБА.