Рей Бредбъри
Нещо зло се задава (35)

34.

В този неделен предобед, когато камбаните на всички църкви кънтяха и мощните им звуци се сблъскваха и обсипваха от небето целия град вместо отминалия вече дъжд, дървеният индианец чероки пред магазинчето за тютюн гордо изправяше глава — по украсата му от пера блестяха росни перли, — без да обръща внимание нито на католическите камбани, нито на баптистките, нито на упорито наближаващите слънчевоярки цимбали — тътнещото езическо сърце на панаирджийския оркестър. Тържествените удари на барабаните, бабешкият писък на калиопата, сенчестото тътрене на създания, далеч по-странни от него, не отклониха жълтия орлов поглед на индианеца. Ала все пак барабаните разбуниха църквите и отвътре наизскачаха тумби момчета, любопитни и жадуващи за всяка кротка или щура промяна, тъй че когато църковните камбани прекратиха своя дъжд от сребро и желязо, вдървените от седене тълпи се превърнаха в развеселени, волни тълпи, докато край тях с пърхащи знамена, с лъвска походка и тромава слонска стъпка се изнизваше карнавалното шествие — демонстрация на излъскана мед и пищно кадифе.

Дървената томахавка на индианеца хвърляше сянка върху желязна решетка, вградена в тротоара пред магазинчето за тютюн. Година след година хората минаваха с тих метален екот по тази решетка, изхвърляйки тонове опаковки от ментова дъвка, златни пръстенчета от пури, изгорели кибритени клечки, угарки и дребни монети, които завинаги изчезваха долу.

Сега, по време на шествието, стотици нозе дрънчаха и се трупаха по решетката, докато карнавалът минаваше на кокили, придружаван от лъвски рев, вулканични гърмежи и цветове.

Два силуета трепереха под решетката.

Горе шествието крачеше по асфалт и тухли като огромен бароков паун, уродите отваряха широко очи, взираха се, претърсваха с погледи покривите на канцеларии, църковните камбанарии, четяха табелките на зъболекарски и оптически кабинети, проверяхаха магазинчетата за евтини стоки, а тъпаните разтърсваха стъклата на витрините и восъчните фигури кряскаха, имитирайки страх. Сбрал множество от пламнали и невероятно ярки, свирепи очи, парадът се движеше, изпълнен с желание, ала не можеше да го задоволи.

Защото онова, което най-силно желаеше, бе скрито в мрака.

Джим и Уил се спотайваха под решетката на тротоара пред магазина за тютюн.

Клекнали, притиснали коляно в коляно, с вирнати глави и тревожни очи, те засмукваха въздуха като желязна близалка. Над тях хладният вятър развяваше женски рокли. Над тях минаваха мъже, сякаш килнати настрани на фона на небето. Мощните сблъсъци на цимбалите тласкаха малките деца към коленете на майките им.

— Ето го! — възкликна Джим. — Парадът! Сега е точно пред магазина! Какво правим тук, Уил? Да се махаме!

— Не! — дрезгаво викна Уил и сграбчи Джим за коляното. — Това е най-очевидното място, под носа на всички! Никога няма да им хрумне да проверят тук! Млъквай!

Тррруммммм…

Решетката над тях звънна от удара на мъжка подметка и протритите налчета по тази подметка.

Тате! — едва не извика Уил.

Надигна се, прехапа устни и пак се сниши.

Джим видя как мъжът горе се върти ту насам, ту натам, търси, толкова близо и все пак тъй далече, на цял метър от тях.

Само да се пресегна… помисли си Уил.

Но тате, нервен и пребледнял, бързо се отдалечи.

И Уил усети как душата му се свива от студ и се превръща в тръпнещо в гърдите му бяло желе.

Бам!

Момчетата подскочиха.

Топче сдъвкана розова дъвка бе паднало върху купчинка стари хартии до крака на Джим.

Горе някакво петгодишно хлапе клечеше на решетката и отчаяно се взираше подир изчезналото си съкровище.

Марш! — помисли си Уил.

Момчето опря длани в решетката и коленичи.

Махай се! — помисли Уил.

Обзе го безумното желание да грабне дъвката и да я натъпче обратно в устата на хлапето.

Тъпанът на парада удари със страховита сила, после — тишина.

Джим и Уил се спогледаха.

Парадът, помислиха си и двамата, той спря!

Хлапето пъхна наполовина дланта си през решетката.

Горе на улицата Илюстрования човек мистър Дарк се озърна към своя поток от уроди и клетки, към блесналите под слънцето туби и навитите като питони медни рогове. Кимна.

Парадът се разпадна.

Половината уроди изтичаха към единия тротоар, половината към другия, смесиха се с тълпата, почнаха да раздават листовки, а очите им бяха като огнен кристал, бързи, нападащи като змии.

Хладната сянка на хлапето докосна бузата на Уил.

Парадът свърши, помисли си той, сега започва издирването.

— Виж, мамо! — Хлапето посочи надолу през решетката. — Там!