Пери О’Шонеси
Юмрукът на правосъдието (28)

28

— Да се яви д-р Стюърт Клаусън.

Д-р Клаусън, чистичък и спретнат, както винаги, пъргаво се намести на свидетелската банка. Само кутията цигари в горния джоб на сакото днес бе заменена от пакетче дъвки.

Колиър веднага подчерта, че д-р Клаусън е специалният медицински експерт за окръг Елдорадо, извършващ всички аутопсии на територията на окръга от близо четири хиляди квадратни мили; че за последните десет години е извършил повече от петстотин аутопсии, и че преподава съдебна патология в университета „Калифорния“ в Сан Франциско.

— Вие ли извършихте аутопсията на човек, впоследствие идентифициран като Куентин де Биърс, на двадесет и трети август, тази година?

— Да. Разбрах, че е той в момента, в който го сложиха на масата. Черепът му беше силно обгорял, но разпознах чертите му и конструкцията на тялото му. През последните двадесет години редовно играехме голф.

— Вие ли изготвихте доклада за аутопсията, копие, от който е изпратен на госпожица Рейли?

— На същия ще се позовавам и сега — заяви д-р Клаусън и намести очилата си.

— Опишете състоянието на покойния към момента на аутопсията.

Докато Колиър си вършеше работата, Нина оглеждаше залата, събирайки сили за следващия голям удар. Сара и Моли бяха отвън в чакалнята, където и щяха да останат през по-голямата част от заседанието. За нея беше облекчение, че нямаше да чуят това. Тя стисна ръката на Джейсън и му прошепна:

— Спокойно!

— Кожата беше силно овъглена, а голяма част от меките тъкани на ръцете и краката ги нямаше. Тялото лежеше по гръб, и двата крака бяха изпънати, вероятно поради отпускането на тъканите след смъртта. Съдържанието на корема, включително и на дебелото черво, се виждаше. С изключение на една част от кожата на обувките, всички дрехи бяха изгорели. В корема се виждаше нож от швейцарска, неръждаема стомана. Предполагам, че е паднал по време на пожара.

Клаусън преразгледа снимките от местопрестъплението, които предварително бяха одобрени да се използват като доказателство, представи и подробно описа тялото и накрая заключи:

— Това е в най-общи линии историята.

„Добре, че е в най-общи линии“, мислеше Нина.

— Моля, продължете — каза учтиво Колиър. — Вие ли извършихте аутопсия на тялото?

— Да. Продължи по-дълго от обикновено, около три часа и половина. Резултатите от взетите кръвни проби и пробите от тъканите все още не са готови, така че всичко, което мога да кажа в момента, се отнася до неща, видими от самата аутопсия.

— Ще ви помоля да запознаете накратко съда с тези открития.

— Така, първото, което открих, бяха мастни капчици в белите дробове. Те са индикатор за увреждане на меките тъкани. Всеки организъм съдържа определено количество мазнини, разположени под кожата, в коремната кухина и в костите. Ако претърпите силен удар, част от мазнините ще се изместят, ще се поемат от кръвния поток и ще достигнат до сърцето. После отиват в белия дроб, но там кръвта преминава през толкова тесни кръвоносни съдове, че мазнините се изтласкват извън тях. След като разгледах белия дроб под микроскоп, видях, че мазнините са претърпели определена деформация. Открих част от тях в белия дроб на жертвата.

— Какъв е вашият извод от всичко това?

— Тук има два важни момента. Единият е, че върху тялото на жертвата е оказано пряко насилие, с определена степен. Второто, че когато е бил нанесен ударът, жертвата е била жива.

— Възможно ли е кръвотечението, което сте забелязали, да е вследствие на пожара?

— Бих казал не, защото по време на пожара, жертвата вече е била мъртва. Това ще го изясня след минута.

— Продължавайте.

— Другото интересно нещо, което открих, беше също в областта на черепа. Констатациите са следните: жертвата е ударена отзад, в долната част на черепа. Няма счупване, но скалпът в тази област е натъртен. Под кожата открих и онова, което можеше да се очаква, област на силен кръвоизлив, с диаметър около три сантиметра. Белегът на скалпа показва взаимодействие с остър предмет, кожата не е прорязана като с нож, формата по-скоро наподобява ръб на метален инструмент. Ето и снимките.

Те бяха отвратителни. Докато Нина ги разглеждаше, Джейсън извърна главата си настрани.

Снимките на обръснатия череп показваха линията на контузията. В момента Клаусън обясняваше с присъщия си грубоват маниер, че белегът съответства на ръба на лопатата. Джинджър вече беше казала на Нина, да не си хаби силите да оспорва тази констатация. Беше абсолютно сигурно, че лопатата и черепът на Куентин де Биърс са били в контакт.

— Забелязахте ли и други наранявания по тялото на жертвата?

— Няколко допълнителни наранявания, пълни с пръст. Получени са вследствие на това, че жертвата е била влачена на определено разстояние. Жертвата определено вече е била мъртва, иначе кръвоизливите щяха да бъдат много по-силни.

— Някакви други рани?

— Други няма. Но нека да се върнем обратно към основата на черепа. Вече споменах за масивния кръвоизлив. Навътре, към мозъчната ципа, открих една по-обширна област. Точно под мястото, където е получен ударът, имаше прекалено много кръв, която оприличих на източник на друг кръвоизлив. Открих церебрален аневризъм в горната дясна част на Кръга на Уилис, обичайните зрънца. В действителност бяха грозд — имаше още два.

— Вероятно ще обясните какво означава церебрален аневризъм.

— Това е разширен кръвоносен съд. В основата на мозъка няколко артерии се свързват кръгообразно. Тази област се нарича „Кръгът на Уилис“, аневризмите обикновено са съсредоточени там. В засегнатата област стените на кръвоносните съдове се разширяват по различни причини: атеросклероза, вродена слабост и други. Зърнестият аневризъм в мозъка е нещо обичайно. От време на време го виждам при аутопсиите, които правя. Докато пациентът е на крака, обикновено не се появяват симптоми и рядко се открива. Необходимо е малко напрежение, и той се пръсва. В случая едно от зрънцата се беше спукало, откъдето и идваше масивният кръвоизлив, за който споменах. Вероятно жертвата е изпитала остри болки, и веднага след това е изгубила съзнание.

— Какво причинява спукването на аневризмите?

— Понякога няма причини. Просто се надуват и се пръсват. Друг път се получава вследствие нараняване. Твърдя, че в случая нараняването е получено почти по същото време, по което се е пръснал аневризмът. Причина и следствие. Нараняването е причината.

Той го каза толкова безцеремонно. Нараняване, спукване. Имейджисън си водеше бележки. Без съмнение пишеше, че нараняването е предизвикало спукването на аневризма. Нина си замълча.

— Възможно ли е кръвоизливът, причинен от разкъсването на аневризма, да се е оказал фатален? — попита Колиър.

— Той се е оказал фатален. Това е причината за смъртта.

— А какво ще кажете за пожара?

Клаусън поклати глава и каза:

— Смъртта е настъпила много преди началото на пожара.

— На какво по-специално се основава това заключение?

— Вижте, независимо от степента на изгарянията на жертвата аутопсията обикновено дава възможност да се определи дали жертвата вече е била мъртва, или не. Има два индикатора. Първо, ако жертвата е била жива, щеше да има следа от пушек, вдишан чрез белите дробове. В бронхите и на подобни места щяха да се отложат малки въглеродни частици. Белият дроб беше запазен в по-голямата си част и аз имах възможност да установя, че не е вдишан пушек.

Следователно, след като не е бил вдишан, жертвата вече е била мъртва.

— А вторият индикатор?

— Бързо направеният тест за наличие на въглероден окис в кръвта. Той се появява по време на горене. Ако се вдишва, равнището на въглероден окис в кръвта е много високо. Тук няма такова. Следователно налага се същото заключение — жертвата вече е била мъртва.

Нина нахвърля набързо твърденията на Клаусън в бележника си.

— Добре. Имате ли да ни кажете нещо друго, свързано с причината за смъртта? — попита Колиър.

— Куентин беше на шейсет и осем години — каза Клаусън. — Имаше синовиална торбичка на рамото поради неправилния си замах при игра на голф и прекаляваше с употребата на аспирин. По-лошото беше предразположението към кръвоизливи, както и атеросклерозата, която си докара покрай прекаляването с пържоли и коктейлите, с които се наливаше, но аз не мисля, че имат нещо общо със смъртта му.

— Нещо друго?

— Трудно е да се определи точното време на смъртта. Предполагам, че е настъпила между полунощ и два сутринта. Това е.

— Въз основа на констатациите, направени по време на аутопсията и допълнителната информация, с която сте запознат, можете ли да посочите причината за смъртта?

— Проблемът е, че все още не са готови всички лабораторни изследвания. Например за лекарства. Не зная. Но дори ако е вземал някакви лекарства на своя глава, те биха били само допълнителен фактор.

— Имайки предвид, че някои лабораторни тестове все още не са готови, и че вие не смятате, че засега те ще повлияят съществено върху вашите заключения…

— Коригирайте се.

— Какво е заключението ви за причината за смъртта в момента?

— Обилен мрежовиден кръвоизлив вследствие спукан зърновиден аневризъм, предшестван от силен удар.

— Ако не е бил нанесен ударът, имало ли е вероятност аневризмът да се спука, докторе?

Очите на Клаусън зад очилата бяха непроницаеми.

— Не — каза той.

Беше ред на Нина. Тя се чувстваше готова, въоръжена с коментарите на Джинджър върху доклада за аутопсията.

— Д-р Клаусън, с вас наскоро се срещахме извън съда, нали?

— Да, госпожо, при неофициалното ми проучване на смъртта на сина на жертвата.

— В действителност вие сте извършили аутопсия и на двете тела, открити в този пожар, нали?

— Да. Куентин де Биърс. Реймънд де Биърс.

— Как е умрял Реймънд де Биърс? — Нина попита по възможно най-невинния начин, на който беше способна, но Колиър вече беше станал и възрази, че тя излиза от границите на конкретната тема.

— Доколко е уместен този аспект на разпита? — попита Имейджисън.

— Има доказателства, че Куентин де Биърс е смятал, че синът му е бил убит — каза Нина. — Вярвам, че съдът ще иска да знае дали това е било така.

— Защо?

— Ако е бил убит, задържаният може да бъде заподозрян като извършител, и така би имал солиден мотив да изкопае тялото на баща си преди ексхумацията — каза Нина.

Джейсън я дръпна за сакото.

— За какво говорите? — прошепна той.

— Не се безпокой, знам какво правя — отвърна Нина и се изправи.

— Моята информация е, че Реймънд де Биърс е бил убит от светкавица — каза Имейджисън. — Аутопсията откри ли друга причина?

— Не, сър — каза Клаусън. — Мъжът е бил пряко поразен от светкавица. Сърцето му е спряло. Тук няма грешка.

— Това задоволява ли ви, госпожо Рейли?

— Напълно, ваша милост.

Тя погледна към Джейсън. Той се беше подпрял на стола със затворени очи.

— И така, д-р Клаусън, вие твърдите, че ударът по главата е причинил спукването на аневризма. Правилно ли съм разбрала?

— Това е очевидно. Причина и следствие.

Клаусън изглеждаше учуден, явно не очакваше, тя да се насочи към онова, което му изглеждаше напълно ясно.

— Вие твърдите също, че понякога аневризмите просто се спукват без видима причина.

— Да, но тук по същото време е нанесен удар по главата.

— По същото време? Какво точно искате да кажете? — попита изненадващо Нина. Тя усети някакъв почти кръвожаден шемет, докато произнасяше натъртено думите.

— Просто в един и същ момент.

— Само преди секунда вие използвахте фразата „причина и следствие“, твърдейки, че ударът с лопатата е бил пръв. Но сега вие използвате думите „по едно и също време“. Онова, което искам да разбера, докторе, е защо вие мислите, че знаете кое се е случило първо — ударът с лопатата или спукването на аневризма?

Клаусън гледаше към бележките си, като че ли оттам можеха да се появят нови думи.

— Дали вашите констатации са съвместими с твърдението, че покойният е изпитал непреодолима болка в главата и е паднал върху лопатата?

— Паднал върху лопатата? Не би ли било твърде голямо съвпадение да падне точно върху ръба на лопатата?

— Все пак е паднал някъде, нали? Мястото около гроба е много малко, а лопатата е била точно там, права ли съм?

— Възразявам! Аргументативен въпрос!

— Отхвърля се. Вижте, докторе, възможно ли е жертвата да е падала върху лопатата, а не да е била ударена с нея? — попита Имейджисън, навеждайки се напред.

— Би било твърде голямо съвпадение.

Лицето на Имейджисън стана керемиденочервено. Той извика:

— Не желая повече да чувам вестникарски твърдения. Отговорете на въпроса!

Клаусън се отдръпна назад и каза:

— Възможно е.

Имейджисън продължи с привидно спокойствие, което не измами никого:

— Проблемът за причината за смъртта е обезпокоителен.

Разполагаме с определени факти за удар с лопата, за спукан аневризъм, за пожар — не е лесно да се изясни какво се е случило, нали, докторе?

— Никога не съм твърдял такова нещо — каза Клаусън, облизвайки устните си. — Причината за смъртта е спуканият аневризъм. Вследствие на удара.

Имейджисън отново седна, измъкна една носна кърпа някъде изпод тогата си и избърса челото си. Лицето му преливаше в най-разнообразни тонове.

— Продължете — каза той на Нина.

— Д-р Клаусън, изглежда, че дотук изяснихме едно нещо — кръвоизливът в мозъка, причинен от спукването на аневризма, е непосредствената причина за смъртта.

— Добре, непосредствената причина за смъртта е сърдечен удар. Дължи се на внезапно намаляване на кръвното налягане вследствие на кръвоизлив.

— Остава обаче проблемът, дали ударът е причинил спукването на аневризма. Или спукването на аневризма е довел до падане.

— По-вероятно е да е бил ударен — каза Клаусън. — Лопатата е удобно оръжие за внезапно нападение. Извършвал съм редица аутопсии на смъртни случаи, причинени от удар с лопата.

— Но ние не разглеждаме редица смъртни случаи, разглеждаме конкретен смъртен случай. Проблемът е какво можете да определите от аутопсията? Струва ми се, че се опитвате да съгласувате констатациите от аутопсията с хипотезата на полицията.

— Като следовател при смъртни случаи, аз трябва да отчитам характерните обстоятелства. Гробището, късно през нощта, внукът, държащ лопатата, откриването…

— И всичко това допринася за решението ви, че ударът е причинил спукването на аневризма?

— Естествено.

— Не е ли вярно, че зърнестият аневризъм се поддава по-трудно на спукване, отколкото другите типове аневризми?

— Но не и че никога не може да се случи — каза Клаусън на пресекулки.

— Запознат ли сте със становището на големите медицински авторитети, според което дори силно сътресение на главата, каквото може да се получи при автомобилна катастрофа, обикновено не води до спукване на този тип аневризъм поради заобикалящата го предпазна структура?

— Това не е никак логично.

— Контузията на черепа, която сте проучили, не е резултат от голям, разтърсващ удар, нали? Няма счупване на черепа.

— Не.

— Как е станало така, че един от аневризмите се е спукал, а другите два са останали цели?

— Другите два не са се… не са…

— Не са били готови за удара? Не им е било дошло времето, така ли е, докторе? А времето на никого не може да се предвиди? Не е ли вярно това?

Клаусън не го свърташе на мястото му.

— Госпожо адвокат, не твърдите ли, че жертвата е починала от естествена смърт? — прекъсна я Имейджисън.

— Точно така, ваша милост.

— Независимо от обстоятелствата на насилие? Пожарът?

— Заподозреният не е обвинен в подпалване — обясни Нина. — Обвинен е в убийство. И няма основания да продължава да бъде заподозрян, ако се докаже, че смъртта не е настъпила в резултат на криминално деяние.

— Продължавайте. — Имейджисън остави молива си на масата и внимателно се заслуша.

— Като се вземат под внимание другите обстоятелства, имам предвид нараняването на главата и случката на гробището като цяло… — Клаусън се опитваше да каже нещо.

— Изчакайте да ви се зададе въпрос — каза рязко Имейджисън.

— Ще ви помоля засега да се ограничите само до медицинските обстоятелства, докторе — каза Нина. — Въз основа на аутопсията, която сте извършили, практическия ви опит и опита ви на преподавател по съдебна патология мислите ли, че е възможно нараняването на главата да е причинено по-скоро от падане върху лопатата, а не от удар с нея?

— Твърде странна случайност, няма що — отговори Клаусън.

— Вие твърдите, че когато аневризмът се е спукал, жертвата е почувствала внезапна силна болка? А после е изгубила съзнание?

— Това е обикновената последица. Но не е задължителна.

— Значи, ако жертвата е стояла права, има вероятност да е паднала?

— Не е изключено.

— И жертвата може да е паднала върху нещо, което лежи на земята, без да може да го избегне, така ли?

— Възразявам. Спекулативен въпрос.

— Ако не мога да се обърна към окръжния съдебен лекар във връзка с медицинските последици от спукан аневризъм, кого да питам тогава? — каза Нина с възможно най-хрисим тон.

— Възражението се приема. Въпросът е спекулативен. Опитайте се да го зададете по друг начин, ако можете — каза Имейджисън.

— Добре тогава — каза Нина, — позволете ми да попитам така: може ли да определите въз основа на медицинските констатации, подчертавам, на медицинските констатации, дали жертвата е ударена с лопата, или жертвата е паднала върху лопатата?

— Не! Но е съвсем ясно, че…

— И всичко, което можем да твърдим, е, че между жертвата и лопатата е имало съприкосновение? Така ли е?

— Според мен, да.

— И ние не знаем кое се е случило първо, спукването на аневризма или съприкосновението с лопатата?

— Ние трябва да отчитаме обстоятелствата — въздъхна Клаусън почти отчаяно.

— Моля ви, докторе, уточнете по възможно най-ясен начин — каза строго Имейджисън, пристъпвайки напред — вярно ли е, че двете възможности — аневризмът да се е спукал от само себе си и да е причинен от удар — са еднакво вероятни?

— В една и съща степен? — каза Клаусън.

— Това е, което искам да зная. Отчитам, че не можете да бъдете абсолютно сигурен по този въпрос. Просто искам да знам допустима ли е възможността аневризмът да се е спукал сам, без чужда намеса?

Клаусън погледна към Колиър, който седеше със скръстени ръце и мрачен поглед.

— Така изглежда — каза Клаусън.

Имейджисън седна обратно на стола си:

— Разбирам — каза той и тази единствена дума показваше колко му е трудно.

Нина беше провалила делото на Колиър. Беше спечелила.

Не трябваше да го гледа, гледаше настрани.

Той се беше навел, правейки се, че си води бележки точно както постъпваше и тя, когато претърпеше голямо поражение.

— Благодаря, ваша милост. Приключих със свидетеля — каза тя.