Пери О’Шонеси
Юмрукът на правосъдието (19)

19

В понеделник, в единадесет преди обед, сред аромата на димящо кафе, отборът, формиран в защита на Джейсън, се събра за пръв път в офиса на Нина. Пол се бе облегнал на стола в ъгъла и четеше първата страница на „Тахо Мирър“, съобщаваща за арестуването на Джейсън, със странно изражение на лицето; Сенди се клатеше на стола си с молив между зъбите; непохватният й син Уиш Уайтфедър щеше да бъде момче за всичко и да помага за разследването и д-р Джинджър Хирабаяши, която щеше да се занимава с медицинската страна на проблема.

От поправения прозорец лъхаше студен ветрец и в кабинета не беше толкова топло. Отвън трепетликите и един чинар преливаха жълтите си и оранжеви цветове в боровата гора, която се простираше край езерото.

— Позволете ми да ви представя д-р Хирабаяши — каза Нина иззад бюрото си.

— Джинджър, моля.

Консултантката се усмихна. Уиш и Сенди я разглеждаха. Пол я поздрави с „Добре дошла“.

— Позволете ми да кажа няколко думи за тази дама — продължи Нина. — Джинджър е доктор по биохимия и лекар от института „Джон Хопкинс“, водещ експерт по съдебна медицина от центъра за изследвания на ФБР в Ленгли. Преди четири години е напуснала ФБР и работи сама. Тя е пресявала пясъците във Вако заради засегнатите семейства и е помогнала да се разреши проблемът с Руби Рейдж. Джинджър е експерт по съдебна патология и работи с група консултанти в района на Сакраменто. Чрез нея ще имаме достъп до всякаква по-специална помощ, ако се наложи, до всеки проблем от съдебната медицина и патология, който можем да си представим. Тя е напаст Божия за изпълнителната власт в Северна Калифорния. Имаме късмет, че ще работим с нея.

Джинджър носеше джинси, спортно сако, бяла блуза и черни спортни обувки „Док Мартенс“ с дебели грайферирани подметки. Имаше по три дупки и на двете уши, в тях бяха втъкнати малки неидентифицируеми неща, не носеше грим, а косата й беше оформена като козирка на военен самолетоносач. Седеше срещу Нина, преглеждаше бегло полицейските доклади и излъчваше страхотно хладнокръвие.

— Надявам се, че с вас ще свършим добра работа — каза тя. Гласът й беше плътен и самоуверен, което би й дало голямо предимство на свидетелската банка. — Случаят с убийството е сложен. Откакто дойде в Тахо, Нина успя да обърне няколко процеса с главата надолу. Надявам се да преобърнем и този. — Тя кръстоса крака и жадно изпи кафето си.

— Добре, да започваме — каза Нина. — Ще се опитаме да прекратим случая още на предварителното заседание. Джейсън де Биърс е на деветнайсет и едва ли ще му се отрази добре да прекара дълго в затворническата килия, докато се насрочи процесът. Заради напускането на щата му е отказано пускане под гаранция. Семейството му е разстроено. Майка му и сестра му се нуждаят от неговата подкрепа. Ето как виждам нещата. Мисля, че окръжната прокуратура го е обвинила в убийство малко прибързано. Колиър Хелоуел разчита на факта, че предварителните заседания почти винаги се отлагат по споразумение за седмици или месеци, за да могат и двете страни да се подготвят. Но законът позволява на адвоката да изиска такова заседание след десет дни. Аз обявих, че ние не желаем случаят да се протака.

— Така че имаме… седем дни — каза Сенди. — До следващия понеделник. Затова още в петък приготвих докладите за Пол и Джинджър.

— Няма много време, за да се преценяват нещата, нали? — попита Уиш.

— Предимството ни е в доказателството на обвинението. Вярно е, че на този етап не се изискват сериозни доказателства. Те трябва да покажат, че вероятно става дума за убийство, и че Джейсън е извършителят. Но ще трябва да си построят къщичката, а това, което трябва да направим ние, е…

— Да заложим по една бомба на слабите места — каза Уиш, а очите му блестяха.

— Е, не зная дали мога да се изразя по този начин. Единственото, което можем да направим, е да търсим недостатъци във всеки факт, на който те се осланят. Наистина чака ни много тежка работа. Пол, днес си много мълчалив. Надявам се, че не си в лошо настроение.

Последното изречение просто й се изплъзна от устата. От момента, в който той се появи, Нина усещаше напрежението между него и себе си. Тя беше огорчена, че й се бе навикал по телефона, а той явно все още й беше ядосан.

— О, щастлив съм, като риба във вода — отговори той от своя ъгъл.

Джинджър ги изгледа и двамата, и Нина се смути.

— Джинджър, след като вече имаш представа от документацията, какво мислиш? — попита бързо Нина.

— Докладът от аутопсията е достатъчно шибан, за да може човек да се опре на него — отговори тя. — Но какво друго може да се очаква в град като този. Добрият стар д-р Клаусън. Познавам го. Има добри ръце, но не може да опише даже и лайно.

— Обясни ни заключенията на д-р Клаусън относно причините за смъртта на Куентин де Биърс, а и всичко, което ти е направило впечатление в доклада.

— Разбира се. То е точно като епизод от „Аз обичам Люси“. Куентин де Биърс е човекът, който не е трябвало да умре. Според доклада е бил ударен с лопата. Ударът не е довел до фрактура на черепа. Куентин обаче е имал здравословен проблем — шестмилиметров аневризъм, разположен дълбоко в мозъка. Заключението е, че вследствие на удара, аневризмът се е разкъсал. Последвал е масивен мрежовиден кръвоизлив. Починал е в рамките на двайсетина минути. Според Клаусън може да е умрял на път за езерото или в бунгалото. Той смята, че пожарът не може да е причина за смъртта и аз съм съгласна с това. Но причината за смъртта все пак е слабото място в доклада. Не мога да го подкрепя във всичко. Успях да направя няколко бързи проучвания в тази област. Клаусън не е могъл да види почти нищо от аневризма поради многото кръв, която е открил, когато е отворил черепа. Аз не мисля, че последователността на нещата е същата.

— Какво е аневризъм? — попита Уиш.

— Разширен кръвоносен съд, най-често в мозъка — отговори Джинджър. — Кръвоносният съд се подува по незнайни причини, стените му се опъват и все повече изтъняват. И някой ден се спукват, а кръвта се излива в мозъка. Спуканият аневризъм често е фатален.

— Как се появява това нещо за пръв път? — продължаваше да пита Уиш.

— Някои хора са предразположени да развиват аневризми по рождение. Около един на всеки двайсет души цял живот си носи по някой аневризъм. Може да живее дълго, и заболяването да се открие едва при аутопсия. Или пък кръвоносният съд се запушва от някоя атеросклерозна частица и прераства в аневризъм. Куентин е имал напреднала атеросклероза. Сърцето му се е нуждаело от троен байпас. Ето какво подразбрах от този шибан доклад.

— Добре — каза Нина. — Точка първа — можем ли да атакуваме доклада, доказвайки, че смъртта не е настъпила по начина, който посочва д-р Клаусън? Джинджър и аз мислим, че можем.

— Другият голям проблем е този за пръстовите отпечатъци. Нека го наречем втора точка. Клаусън разполага с лопатата, върху която има отпечатъци от нашето момче. Сенди, къде е доклада от лабораторията? Кръв, кръв, даа… а ето го. Кръвта върху лопатата е от кръвната група на Куентин. Както изглежда, извършителят не се е наранил. Те ще трябва да направят допълнителни изследвания, за да се определи безспорно, че кръвта е на жертвата. Важното е, че не могат да обвинят Джейсън въз основа на кръвни доказателства. Ключови ще бъдат отпечатъците от пръстите. На дръжката на лопатата има два ясни отпечатъка от палеца и показалеца на дясната му ръка. Но наред с тях има още един куп, които засега не са идентифицирани. Аз ще поработя по този проблем с моя консултант по отпечатъците в Сакраменто.

— Това звучи страхотно. Отпечатъци върху лопатата — въодушеви се Уиш.

— На пръв поглед това никога не звучи страхотно, Уиш — каза Джинджър. — Ако звучеше страхотно, никога нямаше да арестуват клиентите ни. Схващаш ли? Работата ни е малко по-проста от тяхната. Те трябва да устроят процеса. А що се отнася до нашата роля, ще цитирам Нечаев, великия нихилист: „Нашата задача се свежда до ужасно, тотално, универсално и безмилостно разрушаване.“ Много по-лесно е да се разруши нещо построено, а може би и по-забавно — тя се обърна към Нина: — Засега това е всичко, до което съм се добрала.

— Благодаря ти, Джинджър. Пол, ти поемаш разследването. Какво мислиш? — Нина с облекчение забеляза, че се бе отърсил от апатията си, тя наблюдаваше проницателните му очи, които никога не пропускаха нищо. Може би наистина отдавна не беше се вглеждала в него. Беше му поникнала тридневна брада, която тя свърза с новата му приятелка. Мускулестото му тяло изглеждаше в идеална форма.

— Прегледах някои от показанията, взети от полицията на другата сутрин — започна той. — Майката, Сара де Биърс, е казала, че Джейсън не е прекарал нощта вкъщи. Напоследък живеел в града при едно момче на име Кени Мангър. Кени също не може да му осигури алиби, тъй като Джейсън е прекарал нощта другаде. С Уиш ще поговорим с майката, сестрата, съдружника във фирмата, Лео, или както там му е името, и с Кени, с когото ще започнем.

Гласът му не беше равнодушен, изглежда, се бе пооживил.

Обоснованата увереност на Джинджър подейства добре на всички. Изглеждаше невъзможно тя някога да е губила дело. А и Пол хвърли светлина върху начина нещата да се подредят и да не изглеждат толкова непреодолими. Той продължи:

— Точка трета е алибито. Джейсън няма такова, както и всички останали. Знам, че не е прието да разпитваме клиентите си, когато са виновни. А даже и да кажат нещо, ние не им обръщаме внимание. Това е добрият, стар американски маниер — не питай и не казвай нищо. Аз обаче трябва знам, щом съм решил да измъкна това дете. Ако Нина има намерение да отвърне на обвинението, да пледира за непредумишлено убийство или нещо такова, аз трябва да знам, за да мога да поставя верните въпроси.

— Ще ти кажа това, което той ми каза — отговори Нина. — Абсолютно поверително е. Джейсън твърди, че не е убил дядо си и аз му вярвам.

— Чудесно! Много по-приятно е да се опитваш да спечелиш едно дело, а не просто да го претупаш — каза Джинджър.

— Но има проблем. Той няма да ми каже какво е правил от петък вечер до събота сутрин.

— И ти все още смяташ да поемеш случая? — попита скептично Пол. — Това ни връзва ръцете.

— Засега можем да не обръщаме внимание на нещата, без които можем да минем. Аз се съгласих да поема Джейсън на предварителното заседание. Но ако и след това не ми каже нищо, ще се оттегля.

Около една минута никой не проговори. След това Уиш се обади развълнувано:

— Но това е толкова важно.

— Той казал ли е нещо в полицията? На майка си? На някой друг?

— Нито дума — отговори Нина. — Той се държи добре, Пол. Само на деветнадесет е, на възрастта на Уиш, но мисля, че е достатъчно зрял.

— Полицията се скъсва да търси колата на Куентин — каза Пол. — Както и извършителят да е стигнал до гробището, до бунгалото трябва да е карал колата на Куентин, поради което и тя е изчезнала. В тази кола има някакви улики, нещо, което ще идентифицира извършителя.

— Пол е прав. Телесните улики могат да проникнат от покрива до багажника — каза Джинджър. — Ще има и пръст от гробището. По шофьорската седалка, по волана, в багажника, навсякъде може да има фибри, косми, отпечатъци, нещо, което идентифицира шофьора.

— А защо, мислите, настоявам заседанието да се състои до десет дни? — каза Нина. — Идеята е полицията да не успее да открие колата.

— Евтина тактика — вметна Пол.

— Ако сме прекалено евтини за теб, вратата е ей там.

Както стенографираше, Сенди вдигна поглед и каза:

— Ей, престанете. — Тя изгледа и двамата. — Може ли да кажа нещо?

Нина престана да гледа гневно към Пол и каза с престорена любезност:

— Давай.

— Кой се е обадил в полицията?

Последва дълга, многозначителна пауза.

— От твоята уста, гадже… — изтананика Пол, подхилвайки се. Сенди изрита стола му и почти го събори.

— По всяко време, голямо момче. Аз ще бъда твоето гадже — отвърна тя.

— Знаеш ли, Сенди, че не бях се сещал за обаждането в полицията. Това само показва колко лесно можем да се изгубим в подробностите — каза Пол. — Извършителят е жена. Така всичко си идва на мястото. Джейсън прикрива някого. Майка си или сестра си. Ще трябва да се заема с това.

— Ето, мамо. Ти разреши случая. И Джейсън не е виновен — каза Уиш.

— А какво става със защитата? — не спираше Пол. — Cherchez la femme?

Всички се вторачиха в Нина. Тя се молеше да запази самообладание.

— Нека всеки да се захваща с работата си. За момента не можем да решим този въпрос. Нека не забравяме, че все още не знаем много неща. Той казва, че не го е извършил. Засега аз приемам думите му за чиста монета. Не забравяйте кои сме ние. Заели сме се с тежката задача да спасим свободата му, а може би и живота му. Ние сме единствените хора в цялата система на правосъдието, които му вярват. Срещу нас са изправени могъщи сили. Ние сме всичко, което той има.

— Не се тревожете, Нина. Ще го спасим — каза Уиш и тя видя, че думите й са го развълнували.

Пол естествено не се трогваше толкова лесно, просто гледаше през прозореца с празен поглед.

— Ей, Пол — каза Нина, след като другите излязоха, — трябва да ти кажа нещо, за да не поемеш по грешна следа. За обаждането в полицията.

Пол я погледна изненадано и каза:

— Мамка му.

Тогава тя му разказа за всичко, защото трябваше да го направи. За всичко, но не и за очилата.