Пери О’Шонеси
Юмрукът на правосъдието (25)

25

„Народът срещу Джейсън Томас де Биърс“.

Гласът на съдията Имейджисън беше любезен и спокоен. Нина седна внимателно на мястото си, на адвокатската маса до Джейсън.

В началото Имейджисън винаги беше любезен и спокоен, обаче после минаваше през непредсказуем спектър от настроения — раздразнение, досада, нетърпение, бяс, изтощение, досада, порой от обиди. Номерът беше да се наблюдава лицето му, чийто цвят се менеше от бяло до пурпурночервено. И въпреки че е бил обществен защитник в последната либерална ера на Калифорния, а убежденията му бяха леви, много адвокати избягваха да се явяват пред очите му, защото ги беше обявил за безусловно неправоспособни. Либералните му убеждения нямаха никакво значение за оня адвокат, когото Имейджисън наругаваше пред собствения му клиент.

Нина го харесваше, независимо от темперамента му на пуйка преди Деня на благодарността, и въпреки че не пропускаше случай да се зазяпа в краката й, и упорито я наричаше „госпожа Рейли“ вместо „госпожица“^[1]. Абсолютната му безпристрастност компенсираше дребните прегрешения.

Като за предварително заседание, съдебната зала беше необикновено пълна. Журналистите нямаше как да пропуснат случая заради известността на семейство Де Биърс и провокиращата история с изравянето на мъртвец. Призованите като свидетели чакаха отвън, за да не могат да чуват показанията си, с изключение на главния следовател на Колиър, Дан Бийти. Пол, облечен с кремаво спортно сако и кафяв памучен панталон, седеше от другата страна на Джейсън.

В случай че се наложеше, Джинджър беше готова да пристигне от Сакраменто за два часа. Капаните бяха заложени.

Джейсън изглеждаше улегнал и спретнат в тъмносин костюм и червена вратовръзка.

Минути преди началото Нина набързо му съобщи добрите новини от Джинджър, след което попита:

— Можеш ли да ми обясниш наличието на отпечатъците от пръстите си?

Той поклати глава.

— Добре, но има и още нещо. — Тя се наклони към него, за да избяга от дългото ухо на пълномощника Кимура. — На кого си казал за слънчевите очила?

— Хм?

— Знаеш. Очилата, които…

— Не съм казвал на никого. На кого бих казал? — Той се надигна, Кимура постави ръка върху кобура си и го изгледа предупредително.

— Внимавай, момче — каза той.

Джейсън седна.

— Някой ги е намерил. Изчезнали са.

— Изчезнали!

— Хайде, Джейсън! Моментът не е подходящ да криеш нещо от мен. На майка си ли каза? Или на Моли?

— Аз… не мога да ви кажа.

— Какво се е случило? На Моли ли каза? Тя споменавала ли ти е, че ги е взела от къщата ми?

— Моля ви! — Лицето му беше толкова измъчено, че на нея й дожаля да го притиска повече. Ясно беше, че и той е също толкова изненадан от изчезването на очилата, но вероятно все пак знаеше кой може да ги е взел, ала не искаше да каже.

— Добре — въздъхна примирено Нина. — Добре, успокой се. Ще поговорим за това по-късно.

Докато Имейджисън произнасяше стандартната си реч, за целите на предварителното заседание, тя се опитваше да овладее страха си, но той пронизваше цялото й същество. Нямаше представа какво да предприеме заради изчезналите очила. Кражбата от собствената й стая се стовари като допълнително бреме. С всяка следваща минута тя се бореше с отчаяния импулс да хване най-близко стоящия човек и да му разкаже всичко.

— Предварителното следствие не може да бъде използвано за целите на обвинението — говореше Имейджисън, като си оправяше тогата. — Ние сме тук, само за да преценим каква е вероятността подсъдимият да е извършил углавно престъпление. Господин Хелоуел, вашата задача е по най-ясен и недвусмислен начин да ни убедите, че е извършено углавно престъпление, и че обвиняемия тук е извършителят. Напомням и на двете страни, че правилото за свидетелските показания^[2] не се прилага при тези заседания. Разследващият офицер може да използва полицейските рапорти и друга информация в рамките на закона, което би било недопустимо при един процес, като позоваване на слухове. Колко време ви е необходимо, господин Хелоуел?

— Два дни, ваша милост. Но разбрах, че защитата би искала да включи някои свидетели след края на моя разпит. Ако е така, аз моля госпожица Рейли първо да докаже необходимостта от такива свидетели, а също и че тези показания отговарят на специфичните изисквания в Наказателния кодекс, член 866, б.

— Процес ли искате да устройвате, госпожо Рейли? Това е необичайно — попита остро Имейджисън.

— Аз наистина имам един свидетел експерт, но може да се наложи да призова и други в хода на обвинението, ваша милост — отговори Нина от мястото си.

— Гледайте да се вместите в два дни — каза Имейджисън. — Трябва да се връщам обратно в Маркълвил за процеса в сряда. Ще направя всичко възможно, за да помогна.

Съдебният ден продължаваше около шест часа, без почивките. Времето беше малко и Колиър се намръщи. От друга страна, тъй като нямаше съдебни заседатели, а правилата за свидетелските показания и за доказателствата не се прилагаха, можеха да форсират нещата.

— Извикайте първия си свидетел — нареди Имейджисън.

Колиър призова сержант Раш Балсъм.

Пълномощникът Кимура въведе ниско подстриган полицай от участъка на Тахо. Сержант Балсъм беше бивш служител на въоръжените сили. Пол беше споменал на Нина, че е имал проблем с хазарта, и това го принудило да се премести в полицията, където иначе не би отишъл. Балсъм гледаше заплашително, сякаш искаше да прати всички наоколо да вървят по дяволите или в затвора.

След представянето Колиър попита:

— Бяхте ли извикан на гробището „Хепи Хоумстед“ на булевард, „Джонсън“, на 23 август тази година, около седем часа сутринта?

— Да — изръмжа сержантът, отвори бележника си и каза: — В седем часа и шест минути пазачът, Джон Игърз, се обади и съобщи, че един от гробовете е разрушен. Двамата с полицай Блек отидохме там в седем часа и осемнадесет минути.

— Кого видяхте там?

— Пазачът ни чакаше отвън, после пристигна и управителят, господин Рикапито. Господин Игърз застъпил на смяна в седем часа и две минути. Първо видял, че складът за машините е разбит, и първо отидохме там. След това ни заведе до гроба.

— Какво видяхте?

— Гробът на Реймънд де Биърс е близо до източния край на гробището, където са разположени повечето от новите гробове, отляво на алеята за коли. До една от плочите, или както там се наричат онези неща, върху които са изписани имената на починалите, беше оставена машина. По нея беше полепнала пръст, а ключовете бяха на таблото, до нея лежеше лопата с дървена дръжка. Гробът беше разкопан. Дупката беше голяма и на дъното видяхме капака на ковчега. Навсякъде около парцела имаше пръст. Работата не беше чиста.

Той погледна бележките си за случая. Нина следеше показанията му по собственото си копие.

— Ковчегът отворен ли беше, или затворен?

— Затворен. Игърз слезе долу и го отвори. Той ми каза, че по време на погребалната церемония капакът не се заковава. Било стара традиция, един вид суеверие, в случай че погребаният не е наистина мъртъв. Когато той дръпна капака и го отвори, видяхме, че е празен.

— Някой идентифицира ли за вас името на починалия, който се предполага, че е бил в този ковчег?

— Да, господине. Реймънд де Биърс. Бил е погребан в този ковчег само преди няколко дни.

— Забелязахте ли някакви следи в района на местопрестъплението? — Колиър направи крачка напред.

Нина си помисли, че ако бяха на процес, движенията му щяха да имат страхотен ефект върху съдебните заседатели.

— Имаше роса, така че наоколо ясно личаха следи от стъпки, но бяха утъпкани и не можеха да се използват за идентификационни цели. Откъм алеята за коли не личаха следи, което ни наведе на мисълта, че който е изкопал гроба, вероятно се е върнал с машината през тревата. Освен това надгробните плочи са разположени достатъчно нагъсто, и човек може да мине, като стъпва по тях. На около метър и половина от гроба забелязахме тъмно петно, което приличаше на засъхнала кръв. По-късно разгледах лопатата и забелязах по нея подобни петна.

— Взехте ли проби и бяха ли те изследвани?

— Да, сър. И двете кръвни проби са от една и съща група А, отрицателен резус фактор. Рядко срещан тип. Около петнадесет процента от хората са с такава.

— Научихте ли впоследствие коя е кръвната група на Куентин де Биърс?

— Съгласно пробите, взети при аутопсията, група А, отрицателен резус фактор.

Ако се водеше процес, трябваше да призоват един куп свидетели, за да потвърдят тази информация и това щеше да отнеме най-малко един ден. Но сега Балсъм имаше възможност да използва цялата информация, събрана в другите рапорти.

Законодателната власт в Калифорния беше съкратила обичайните процедури за представяне на показания, за да е сигурно, че тези сесии няма да се превръщат в минипроцеси. Както повечето последни промени, и тази работеше срещу защитата. Сержант Бал съм не представяше фактите ефективно, както искаше съдията, макар че за това имаше и технически причини. Имейджисън си водеше бележки. Нина нямаше основание да го провокира.

— Аз попитах пазача за машината… Мога ли да продължа?

— Продължавайте.

— Той ме уведоми, че нощно време ключовете обикновено се оставял при машините, в заключения склад. Никога преди това складът не е разбиван. Тук те са допуснали малка небрежност. — Той хвърли още един смразяващ поглед, като че търсеше виновника за това.

— Какво направихте, след като забелязахте петната по лопатата?

— Поставихме лопатата в чиста торба за веществени доказателства, прибрахме я в багажника на полицейската кола и отидохме направо в участъка, където я оставихме в чекмедже за доказателства.

— Имаше ли на местопрестъплението нещо друго, което да показва следи от сбиване?

— Възразявам. Няма достатъчно основания — рязко каза Нина. — Дотук с нищо не беше загатната вероятността да е имало сбиване. Няколко отпечатъка от стъпки, засъхнала кръв — това не означава непременно сбиване.

— Перифразирайте въпроса — каза Имейджисън.

— Забелязахте ли нещо друго на местопроизшествието — попита Колиър.

— Както вече казах, парцелът е много близо до източния край на гробището. Оградата, която го отделя от откритата блатиста местност отзад, е просто символична. Точно от другата страна има храсти, високи около метър и половина, където човек може да се скрие. Полицаят Блек огледа района и откри много следи в меката пръст зад храстите. Те бяха пресни. Тревата е била утъпкана, но вече започваше да се изправя.

Колиър извади снимки и установи разположението на гроба, лопатата, алеята за коли, оградата и багера. След това показа на сержант Балсъм фотографии на следите зад храстите и след няколко възражения от страна на Нина се установи, че според Балсъм следите зад храстите са отпечатъци от колене.

— А какви бяха атмосферните условия в ранните съботни часове, преди да пристигнете?

— Възразявам — каза Нина. — Аз разбирам, че полицаят може да се опре на твърденията на други, но ми се иска да зная откъде има тази информация от новините по телевизията в десет вечерта или от по-точен източник. Разбирам, че се опитваме да вървим напред, но…

— Аз обявих пред съда, че съм извел кучето си в два през нощта — каза сержант Балсъм и се завъртя, за да говори към съдията. — Живея на две мили от гробището. Забелязах какви бяха атмосферните условия през нощта.

— Е, адвокат? Трябва ли да призовем и метеоролог? — попита Имейджисън.

— Оттеглям възражението си въз основа на тези твърдения.

Имейджисън кимна и сержант Балсам обобщи:

— Нощта беше ясна и тиха. Нямаше превалявания или нещо подобно.

— В такъв случай възможно ли е човек, който седи зад храстите, да вижда какво става наоколо? — попита Колиър.

— Да, сър.

— Забелязахте ли следи от тялото на Реймънд де Биърс в гробището?

— Не, сър. Тялото беше изчезнало.

— Забелязахте ли следи от влачене по тревата или по пръстта?

— Да, сър, две.

Имейджисън вдигна глава и Нина усети как Джейсън настръхна на мястото си.

— Казвате, че на две места има следи от влачене — каза Имейджисън. — Нарисувайте ни схема. Искам да имам по-добра представа за тези неща.

Балсъм слезе от свидетелската банка, отиде до голям триножник до масата на Колиър и започна старателно да чертае с флумастер? Докато чакаха, Пол й подаде зад гърба на Джейсън окуражителна бележка: „Горе главата!“

Балсъм обърна триножника, така че да го вижда и съдията, и защитата. Схемата показваше правоъгълното гробище, разполовено от алеята за коли, склада за машините и инструментите, гроба, разположен отляво на алеята, близо до задния край на гробището. Малки кръгове показваха храстите точно покрай граничната линия отляво.

— Тук съм отбелязал следите от влаченето — каза Балсъм, посочвайки знаците на схемата. — Обозначил съм ги като номер едно и две.

— Добре — каза Колиър, — опишете ни следа номер едно.

— Следата започва от тази страна на гроба, ето тук — той посочи мястото, — заобикаля тази голяма купчина пръст, после върви на юг, около шест метра, и стига до алеята. По време на влаченето част от изкопаната пръст се е разнесла, стигнала е до алеята и някъде около средата на асфалта.

— Какви са приблизителните размери на следа номер едно?

— Около дванадесет метра дължина, до края на алеята. Ширината е приблизително шестдесет-осемдесет сантиметра в сравнително постоянна плътност. Каквото и да е дърпано, завлякло е със себе си много пръст. Както вече казах, следите от влачене са много ясни. Обектът трябва да е бил твърде тежък.

— На какво ще оприличите следите, вие… — Колиър погледна към Нина, видя отворената й уста, готова да възрази, и додаде — като следовател със седемнадесет години стаж в системата на правосъдието, който обучава други полицаи как се извършва оглед на местопрестъпление?

— Оприличавам ги на следи от човешко тяло, което е било влачено от гроба до кола, паркирана на алеята.

— Възразявам. Липсва информация за кола, паркирана на алеята. Нямате основание.

— Добре, но тялото не се е изпарило във въздуха — каза съдията.

— Обектът може да е довлечен до ръчна количка например или нещо подобно — отговори Нина.

— Не е възможно. Тогава там щеше да има драскотини, следи от стържене по асфалта — каза свидетелят. — По асфалта има бледи следи от гуми…

— Които може да са били оставени по всяко време. Може някой просто да е взел трупа — каза Нина.

Балсъм притисна с пръсти носа си и каза:

— Тяло на мъртвец, починал преди седмица? Едва ли.

— Добре — каза Имейджисън, — ще поставя отговора под съмнение, а вие можете да разпитате свидетеля, госпожо Рейли. Сега обаче искам да чуя мнението на свидетеля относно това, какво се е случило. Той е бил там, опитен следовател е. Сержант Балсъм? Мислите, че това е било тялото на Реймънд де Биърс?

— Да, ваша милост. Тялото не беше в гроба, има слели от влачене на труп, започващи от гроба и свършващи на алеята. Било е достатъчно тежко, щом човекът или хората, които са го влачили, е трябвало да заобиколят купчината пръст. Това е било тялото от гроба.

— И според вашата хипотеза тялото е било качено в кола?

— Точно така, ваша милост.

— Продължете, господин Хелоуел.

— Разкажете ни за следа номер две, сержант — каза Колиър.

Балсъм отново вдигна показалец, като гимназиален учител по геометрия, и каза:

— Тази следа, както можете да видите, започва от другия край на гроба, заобикаля същата купчина пръст от другата страна, почти успоредно на първата следа, и поема в южна посока към края на алеята. Ширината й също е около шестдесет-осемдесет сантиметра.

— И каква е вашата преценка?

— Второ тяло. Влачено от камъка, покрай гроба, до алеята и до същата кола или най-малко до кола, паркирана на същото място. Тъй като и в този случай се е разнесла много пръст, трябва да се приеме, че е влачено след изкопаването на гроба.

— Можете ли да кажете кое от телата е влачено първо?

— Не. Линиите изобщо не се пресичат. Единственото, което мога да твърдя, е, че и двете следи са направени след разкопаването на гроба.

— Вие разполагате с улики, разпознати като утъпкани следи от стъпки, нали?

— Да, сър.

— В района между храстите и надгробния камък ли са направени тези следи?

— Да, сър. Най-вече около камъка, но някои частични отпечатъци идват от храстите. Също така, зад храстите има двоен кръгъл отпечатък, за който смятам, че е от колене.

— Как разбрахте, че стъпките идват от храстите, а не от камъка?

— Видяхме следи от обувки, водещи към камъка. Мъжки обувки, бих казал.

— Възразявам.

— Полицай, бихте ли обяснили защо мислите, че обувките са мъжки?

— Заради дължината на стъпката. По-дълга е от моята например, а аз нося четиридесет и шести номер. Една жена би трябвало да има слонски стъпки.

— Оттеглям възражението си — каза Нина. Колиър се усмихваше.

— И твърдите, че около камъка стъпките се объркват?

— Да, така е. Дълбоките отпечатъци от токове говорят за произволни движения, като че ли някой е изгубил равновесие. Тъй като земята е обрасла с трева, а и беше влажно, не можахме да направим снимки или отливки, които да ни свършат работа.

— В момента се позовавате на резултатите от проучванията на останалия персонал, зает в изследването, нали?

— Да, сър.

— Добре, нека обобщим. Според следите от стъпки между храстите, отпечатъците от колене, както и множеството стъпки около камъка можете ли да ни представите някакво предварително мнение за това, как са се появили тези отпечатъци?

— Възразявам. Въпросът подтиква към спекулация. Подтиква към окончателност.

— Отхвърля се — каза Имейджисън. — Оставете ме да чуя какво мисли той.

— Мога ли да отговоря? — попита Балсъм. Съдията кимна и той продължи. — Според мен зад храстите е клечал човек и е наблюдавал как друг изкопава тялото от гроба. След това първият е излязъл иззад храстите и е отишъл до гроба. Точно около камъка е станало сбиване. Единият е ударил другия с лопатата. Удареният е паднал на около тридесет до шестдесет сантиметра от камъка. Другият е завлякъл двете тела до кола, паркирана на алеята, и е заминал.

Нина обмисляше реконструкцията на Балсъм.

Колиър спря, за да позволи на Имейджисън да подреди бележките си.

— Добре, сержант Балсъм, разполагате ли с доклада за отпечатъците от пръсти, изготвен от лаборантите на полицейския участък в Тахо? Предполагам, че вие също имате копие? — обърна се той към Нина.

— Да, ваша милост.

— Някакъв проблем по отношение на разглеждането им като доказателство? Ще ми се да имам възможност да се позова на тях, ако е необходимо — каза Имейджисън.

Нина се поколеба. За тях не беше добре, че Балсъм се позовава на заключенията на колегите си, още по-лошо щеше да е Имейджисън да се опре на доклада, след като не може да разпита лаборантите, които са го писали.

Тя се надигна и каза с възможно най-смирения тон, на който беше способна:

— Съжалявам, ваша милост. Но аз не мога безусловно да приема този предварителен доклад, без да съм имала възможността да разпитам специалистите, които са го изготвили.

След възражението й лицето на Имейджисън леко потъмня, но го забелязаха само онези, които го очакваха.

— По-късно извикайте лаборантите, щом искате — каза съдията. — Изглежда, че по всякакъв начин се опитвате да увеличите броя на свидетелите.

— Аз не мога да използвам полицейските служители за свидетели на защитата — каза Нина. — Последния път, когато се опитах да го направя, ми беше наложено кои свидетели да призова, вместо да избирам сама, дори и за предварителното заседание.

— Вие възразявате срещу това, че съдът се доверява на показанията от служебните доклади? Аз винаги ги вземам вкъщи и ги чета. Не мисля, че ми вреди.

— Бих възразила срещу това, ваша милост. Ако всяка хартийка, отнасяща се до случая, се превърне в доказателство, това означава да се наруши правилото, забраняващо да се вземат предвид свидетелски показания, основани на чужди проучвания.

В последвалата пълна тишина, публиката видя как лицето на Имейджисън стана пурпурночервено, а очите му се изцъклиха. Пол сви рамене и скри главата си между тях, като костенурка. Колиър също застана нащрек. Джейсън се втренчи в нея с нарастваща паника.

Съдията пусна бавно молива си на масата, той издрънча и падна зад банката на съдията. Звукът наподобяваше шум от падащо дърво, което се сгромолясва с оглушителен трясък.

— Сега ще направим почивка — каза Имейджисън с кадифен глас и хвърли настойчив и недружелюбен поглед към Нина. — Госпожо Рейли, предполагам, че през почивката ще преосмисляте позицията си.

Съдебната зала се опразни за петнадесетминутната почивка, Кимура дойде да отведе Джейсън.

Нина и Пол излязоха да се поразходят под мекото есенно слънце. Нина избухна:

— Проблемът никога не е там, където го очакваш. Как да се боря с изнервен и раздразнителен съдия? По принцип е благосклонен към мен. Но как да му попреча да вземе от Колиър всички полицейски доклади и да си ги занесе вкъщи. Те са пълни с необосновани предположения, откровени глупости, спекулации и така нататък… Какъв е смисълът Джейсън да има адвокат, щом съдията се готви да изчете докладите, които на бърза ръка са го обявили за виновен?

— Мисля, че имаш право. Написаната дума тежи повече от казаната, при вас, хората на закона. А в случая има много доклади. Ти ще посочиш един, те ще те затапят с останалите. Малко кафе?

— Трябва да прегледам някои бележки.

— Ще ти донеса кафе. Това е най-малкото, което мога да направя. Тук не мога да ти помогна много. С мляко, без захар, нали?

Пол слезе по стълбите, а Нина отиде до дамската тоалетна.

В кабината, последното убежище на адвокатите жени, тя оправи дрехите и лицето си. След това си изми ръцете и среса дългата си коса пред огледалото. Привичните движения малко я поуспокоиха.

Колиър беше преживял напрежението също толкова тежко. Ако тя успееше да прокара своята линия, той никога нямаше да спечели заседанието, а като се има предвид и характера и публичността на делото, вероятно трябваше да каже сбогом на мястото в окръжната прокуратура. Щеше да остане в съдебните окопи поне няколко години. Щеше да й каже, че всичко е наред, но нямаше да е така. Щеше да я обвинява. А защо не? Тя щеше да спечели една битка, но да изгуби друга, също толкова важна.

— Преди да се безпокоиш за всичко, което ще изгубиш, ако ударът ти успее, по-добре се върни там и спечели — мърмореше си тя. Навън попадна на репортера на „Мирър“, от когото я спаси Пол.

— Госпожо Рейли? Вашата позиция по отношение на допускането на докладите за отпечатъците от пръсти като доказателства? — каза Имейджисън веднага щом седна на мястото си.

— Ваша милост, аз нямам доклади, които да мога да ви дам — започна Нина. — Не разполагам с полицейското управление, нито имам в офиса си екип от експерти, на които да плащам. Аз не съм разговаряла с полицая, изготвил докладите, защото господин Хелоуел не му е връчил призовка и доколкото зная, той няма да бъде дори свидетел. Сержант Балсъм, господин Хелоуел и аз сме на една и съща спорна площадка. Той представя същността на предварителния доклад, а Съдът трябва да го оцени като такъв, т.е., като доклад за предварителни проучвания. Но ако Съдът приеме и разгледа подробно писмения доклад, той естествено ще има по-голямо въздействие. Това е въпрос на фундаментална справедливост, ваша милост. Разбира се, и аз, и моят клиент знаем, че можем да разчитаме на безусловната справедливост на този Съд, но ако господин Хелоуел е решил да използва за основа на това дело отпечатъците от пръсти, тогава той ще трябва да призове свидетеля по тези отпечатъци, ваша милост. Така би било справедливо.

Тя знаеше, че Имейджисън се гордее с репутацията си на справедлив съдия, и реши да използва думата колкото се може повече пъти. В началото той я слушаше нетърпеливо, но постепенно думите го увлякоха и задържаха вниманието му.

— Господин Хелоуел, защо не сте призовал лабораторния специалист, изготвил доклада за отпечатъците? — попита той.

— Защото ние все още проучваме възможност за престъпление, ваша милост — спокойно отговори Колиър. — Може би госпожица Рейли обича да се представят всички, заети в разследването, за да може тя да се намесва, търсейки грешки, аз обаче не смятам, че трябва да ги призова. За разлика от нея аз имам доверие в този Съд, във възможността му да прецени доклада критично, с разбирането, че това е един предварителен документ…

— От друга страна, предполагам, че нещо, което чета точно преди да загася лампата нощно време, може да ми се стори по-маловажно, отколкото е в действителност. — Имейджисън говореше, като че ли на себе си. — Мисля, че ще… да, заради справедливостта Съдът ще продължи нататък без доклада. Продължавайте, господин Хелоуел.

Нина въздъхна дълбоко, Пол се усмихна, Джейсън наклони глава към нея и каза:

— Браво, Нина!

Сержант Балсъм беше заел отново мястото си и Колиър, свивайки рамене, каза:

— Добре, сержант, вие имате ли доклада за отпечатъците от пръсти, взети от мястото на престъплението и анализирани от специалистите, свързани с полицейското управление на Тахо?

— Да, сър, разполагам с този доклад.

— Според този доклад открити ли са някакви отпечатъци от пръсти на мястото на престъплението?

— Намерени са отпечатъци от пръсти върху лоста на машината, дръжката на лопатата и ключа на склада. Ключът на склада не подлежи на идентификация, повърхността му не е удобна за работа и е извън местопрестъплението.

— Беше ли направен ускорен анализ на отпечатъците, снети от лоста на багера и дръжката на лопатата?

— Да, сър. Останаха няколко частични, за които не ни стигна времето, но върху дръжката има два ясни отпечатъка от палец и показалец. С багера нямахме късмет — попречи ни мръсната и неравна повърхност. Между другото върху отпечатъците върху лопатата няма кръв.

— Някои от отпечатъците бяха ли идентифицирани?

— Да, сър. Те бяха съпоставени с отпечатъците на заподозрения, Джейсън де Биърс, в отдела за моторни превозни средства. Те са приложени към шофьорската му книжка в деня, когато е навършил шестнадесет и когато са били взети.

Джейсън промърмори нещо, а Нина предупредително постави ръката си върху неговата.

— Колко дълго продължи процесът на идентификация?

— Два дни. Ние бързахме. Шерифската служба беше открила телата на Куентин де Биърс и Реймънд де Биърс в горящо бунгало на брега на езерото…

— Тези неща ще ги уточним със следващия свидетел — каза Колиър. — Каква беше следващата стъпка на полицейския участък?

Колиър формулира въпроса неясно, обаче Нина беше задължена на Имейджисън и го знаеше, щеше да възразява, само когато станеше абсолютно необходимо. Сега замълча.

— Аз бях запознат със ситуацията и се опитах да открия извършителя. Отидох на адреса, посочен в документите за шофьорска книжка, и говорих с майката, Сара де Биърс. Тя ме информира, че Джейсън живее при свой приятел — Кени Мангър. Открих адреса на Кени Мангър и говорих с него, но той заяви, че не е виждал заподозрения от деня преди инцидента на гробището. Изглежда, никой не знаеше къде е заподозреният. Колата на Куентин де Биърс липсваше. Пуснах за издирване колата и заподозрения. Заподозреният беше намерен от полицията на Лас Вегас, докато се опитвал да играе на рулетка, на втори септември. Отказал е адвокат в Невада и е поискал да бъде екстрадиран. Беше прехвърлен в ареста на Елдорадо и му беше предявено обвинение.

— Благодаря ви, сержант. Нямам повече въпроси.

— Госпожо Рейли?

Нина погледна към бележките си и каза:

— Засега нямам въпроси.

Приятно изненадан от факта, съдията Имейджисън се усмихна широко и каза:

— Добре тогава, полицай, свободен сте.

Пол подаде на Нина бележка, на която пишеше: „Сега си официално реабилитирана.“ Нина надраска отдолу, за да могат и Пол, и Джейсън да го видят: „Следващият е наш.“

— Да се яви помощникът Даниел Бийти — каза Колиър, и докато свидетелят заемаше мястото си, Нина прегледа бележките, които си водеше, докато Балсъм даваше показания и написа бързо: 1. Стъпки. Едър мъж. 2. Двете паралелни следи от влачене на телата към алеята. 3. Кръвта на Куентин по дръжката на лопатата. 4. Отпечатъците на Джейсън по дръжката на лопатата.

Целият този суров материал щеше да се сведе до няколко факта. Тя ги разбърка и преподреди в главата си, след това ги раздели един от друг и ги остави да чакат следващия свидетел, който щеше да допълни историята.