Пери О’Шонеси
Юмрукът на правосъдието (24)

24

В съботната вечер Нина преглеждаше материалите, събрани след десетдневна усилена работа. Върху скрина стоеше кутия, пълна с писмените изложения на страните и съдебните разследвания; в банята имаше две кутии с доклади, свидетелски показания, описания на доказателствата и разни други относно смъртта на Куентин; на пода, край леглото, имаше друга кутия, пълна със собствените й копия от съдебни становища, извадки от закони и съдебни процедури относно всеки аспект от свидетелските показания, който можеше да се прояви по време — на предварителното заседание; до нощното й шкафче беше струпана импровизирана медицинско-юридическа библиотека.

Тя седеше в леглото по копринена нощница, подготвяше бележките си и търсеше други гледни точки сред материалите, разпръснати навсякъде. Телефонът звънна и тя бързо грабна слушалката, като че ли очакваше някой да й се обади.

— Пол? — каза тя.

— Съжалявам, но ще те разочаровам. Джинджър е.

— Здрасти.

— Съботната нощ е любимото ми време за работа. — Гласът на Джинджър беше плътен и приятен. — Единственото време от седмицата без напрежение. Целият останал свят си тъпче съзнанието с глупости, докато ние, познавачите, седим в някоя мансарда на целомъдрието и мислим за велики неща.

— Предполагам, че разполагаш с някоя велика мисъл, която искаш да споделиш с мен.

— О, да — каза Джинджър. — Слушай ме, Нина, защото това решава нашия случай. Според мен причината за смъртта е аневризмът. Куентин де Биърс е починал от естествена смърт. Аневризмът се е спукал преди удара с лопатата, а не след това.

— Какво? Сигурна ли си? Как стигна до този извод?

— Направих доста допълнителни проучвания върху констатациите от доклада за аутопсията. Местоположението и типът на аневризма са били от решаващо значение. Нарича се зърнест аневризъм заради формата му. Появява се понякога като гроздовидно образувание в основата на мозъка, на едно място, наречено „Кръга на Уилис“, и е много устойчив на травми. От моите проучвания мога да докажа, че е почти невъзможно тези зрънца да се спукат вследствие на външна травма. Друг тип аневризъм може би, но не и зърнестият.

— Чакай. Позволи ми да го осмисля. Куентин е получил удар…

— Това не е правилната дума. Той е претърпял разкъсване на аневризма.

— Което може да доведе до виене на свят?

— Със сигурност. Или изпадане в безсъзнание.

— И е ударен с лопатата, след като е бил в безсъзнание?

— Не може да се докаже, че някой го е ударил. По лопатата има негови следи и това е всичко, което може да се каже. Това е моето мнение на експерт, честен човек и патолог.

— А какво ще кажеш за отпечатъците от пръсти върху лопатата?

— Да се действа внимателно.

— Ако това е така, просто трябва да отида там в понеделник сутринта и да спечеля делото.

— Не бързай толкова. Мненията на специалистите могат да са различни. Според д-р Клаусън спукването на аневризма е причинено от травма. В медицинската литература мненията се разделят на две. Разбира се, по-второстепенните специалисти са от другата страна.

— Значи трябва да се концентрираме върху разпита ми на Клаусън — отговори Нина замислено. — Всички останали са незначителни. Случаят ще бъде прекратен тогава, когато убедим съдията, че е точно толкова вероятно Куентин да е умрял от естествена смърт, колкото и да не е. Кога ще пристигнеш? Искам да се приготвя, за да мога да ти задам подходящите въпроси.

— Утре следобед добре ли е? Ще донеса да видиш проучванията.

— Чудесно. В офиса ми в два. Страхотна работа, Джинджър!

Тя затвори телефона, скочи от леглото и затанцува из спалнята. Сигурни медицински свидетелства в полза на Джейсън! Съдията Имейджисън направо ще падне от тяхната простота.

Тази нощ щеше да заспи, което си беше забележително събитие. Обикновено при заседания като това, по време на почивката се вмъкваше пълзешком в колата си, за да проспи няколко скъпоценни минути. Сега Джинджър й беше осигурила страхотна почивка.

Отпусна благодарствено глава върху възглавницата и затвори уморените си очи, а мислите й продължаваха да витаят около допълнителните обстоятелства по делото. Все още не можеше да си представи какво се е случило на гробището. Как можеше да обясни отпечатъците на Джейсън? А очилата? Той трябва да е бил там. Но какво се е случило? Как се беше озовал Куентин в горящото бунгало, заедно с тялото на Рей? Защо телата на двама мъже, умрели от естествена смърт, трябваше да бъдат изгорени? Защо е бил изкопан Рей?

Дали Джейсън е направил всичко това? Отпечатъците върху дръжката на лопатата показваха, че е той. Очилата в бунгалото показваха, че е той.

Сега тя спокойно можеше да разгледа тези възможности. „Ако допуснем, че е направил всичко това, какво престъпление всъщност е извършил? Разкопал е един гроб и е обезпокоил един труп? Той е член на семейството, млад е, бил е объркан — един психиатър спокойно би могъл да го обясни. Дотук няма проблем. Изгорил е бунгалото? Е, това беше по-трудно. Бил е много, наистина много объркан“, мислеше Нина цинично.

От обърканите факти и документи изникваше сложната конструкция, която щеше да освободи Джейсън, семейството му щеше да започне нов живот, а тя — да се освободи от вината, страха и съмненията, които я тормозеха.

„Пледирай, че е невинен, накарай го да си мълчи, прибери очилата в кутията си за бижута, за да ти напомнят, че винаги е възможно едно човешко същество да се намеси и да попречи на предопределеното от боговете.“

В просъница тя протегна ръка и я мушна под матрака, където, в пластмасова кутия, беше скрила очилата. Всяка нощ седяха точно там, под главата й, но сега бяха изгубили силата си да я тормозят и да тровят сънищата й…

„Сигурно са се плъзнали настрани“ — помисли тя, измъкна се от леглото, коленичи и вдигна матрака, разрови всичко, вдишвайки и издишвайки на пресекулки, докато ужасът я обгърна с лепкавите си ръце. Разпори долната покривка, разхвърля възглавниците, махна матрака и пружините.

Очилата бяха изчезнали. Някой ги беше взел.