Пери О’Шонеси
Юмрукът на правосъдието (27)

27

— Помощник Бийти. — Нина наклони глава. Преди час Пол я беше оставил да поспи десетина минути и сега тя се чувстваше като новородена.

— Госпожице Рейли.

Нина преглеждаше бележките си. Независимо от горещината в залата Имейджисън изглеждаше пъргав и енергичен. Косата му беше влажна, като че ли беше ходил да плува. Всички останали изглеждаха потиснати, особено Джейсън, който едва й промърмори нещо в петте минути, които имаха преди началото на следобедното заседание. Тя започна направо:

— Помощник Бийти, открихте ли някакви отпечатъци от пръсти на Джейсън де Биърс на мястото на пожара, на Райт Лейк?

— Все още не са излезли всички резултати.

— Мисля, че казахте, че единствените отпечатъци, които сте открили, са от спалните и са на Куентин де Биърс.

— Не казах точно това. Казах, че отпечатъците на Куентин де Биърс са сред онези, които сме снели. От спалните има още отпечатъци, които не са идентифицирани. Това, че нямаме отпечатъци от дневната, се дължи на факта, че стените и обзавеждането са почти изцяло повредени от дима или са изгорели. Ние имаме и няколко, все още неидентифицирани, от външната врата.

Можеше ли да чуе как бие сърцето й?

— Вие имате две групи отпечатъци от пръстите на Джейсън де Биърс, снети при издаване на шофьорската му книжка и при задържането му, така ли?

— Да.

— Сравнихте ли тези отпечатъци с неидентифицираните отпечатъци, взети от спалнята и антрето?

— Да.

— И?

— Не съвпадат.

— Там няма отпечатъци от заподозрения?

— Няма.

Тоя младок със сигурност има късмет с отпечатъците, говореше лицето на Бийти.

— Благодаря ви. — Тя погледна бележките си, за да даде възможност този факт да проникне в главата на съдията. — Вие сте говорили с някои от съседите, които твърдят, че са виждали Джейсън де Биърс в бунгалото на Райт Лейк. За кое време се отнасят тези показания?

— Бяха твърде неясни. През летата.

— През кои лета?

— По този въпрос не бяха много ясни.

— Може би преди десет години?

— Във всеки случай, през лятото.

— Но той може да е бил петгодишно дете?

— Определено доста по-скоро.

— През миналия месец?

— Не е уточнено. Летният сезон приключва в началото на септември, а след това бунгалата рядко се използват.

— Значи никой не е виждал заподозрения в бунгалото през миналия месец?

— Не е уточнено.

— Помогнете ми, помощник. Кое точно веществено доказателство показва, че на двадесет и трети август Джейсън де Биърс е бил в бунгалото на Райт Лейк?

Бийти усърдно напрягаше мозъка си и потъркваше подметката на скъпите си обувки по крака на стола.

— Това е логическа дедукция — каза той. — Заподозреният е бил на гробището, отпечатъците от пръсти по лопатата са неоспорими. Бил е въвлечен в борба с дядо си. Тялото на дядо му стига до бунгалото. То не е отишло там само.

— Така ли? И как разбрахте това?

— Защото Куентин де Биърс е бил в безсъзнание.

— Откъде знаете дали е бил в безсъзнание. Откъде сте сигурен, че не се е съвзел и не е отишъл с колата до езерото с тялото на собствения си син в багажника? — попита Нина.

— Ако той е карал, къде е сега колата му? И ако е решил да изгори тялото на сина си, защо е изгорил и себе си? Това е безсмислено.

— Къде е колата на Куентин де Биърс?

— Все още я издирваме.

Ваша ли е теорията, че Джейсън де Биърс е карал колата до бунгалото?

— След като тя липсва, възможно е и да е така, но не зная със сигурност. Знаем, че не е взел джипа, който карат той и сестра му.

— Много черупки, а къде е ядката?

— Моля?

— Разполагате ли със солидно доказателство, че Джейсън де Биърс е бил в бунгалото?

— Аз мисля, че основното веществено доказателство, че заподозреният е свързан със смъртта на Куентин де Биърс, е намерено на гробището.

— С други думи, няма никакви веществени доказателства, че Джейсън де Биърс е бил онази нощ в бунгалото. Права ли съм?

— Засега не.

„Кажи само не“ — мислеше си Нина. Чувстваше се като зъболекар, вадещ си поука от особено твърда челюст. Спомни си за миг нещастния си, занемарен клиент зъболекар, злоупотребил със служебното си положение.

— Нека да поговорим за веществените доказателства, открити на гробището. Нека поговорим за отпечатъците от пръсти, открити върху лопатата. Вие присъствахте ли в залата, на масата на господин Хелоуел, когато тази сутрин сержант Балсъм даваше показания?

— Да.

— И вие сте прочели доклада на сержант Балсъм, засягащ разследването на престъпление на гробището „Хепи Хоумстед“?

— Да, имам копие от него.

— Знаете ли, че бащата на заподозрения, Реймънд де Биърс, е починал предишната седмица и е бил погребан в това гробище.

— Да, въз основа на доклада.

— А че там се е състояла погребална церемония, а на погребението е присъствало семейството му?

— Предполагам, че така е станало. Но лично, не съм го видял…

Колиър, който намръщено следеше въпросите й, каза:

— Възразявам. От помощника Бийти се изисква да чете между редовете на доклада на сержант Балсъм. Защо адвокатът не изясни тези въпроси със сержант Балсъм?

— Спестявам време в интерес на правната икономия, ваша милост — каза Нина. — Позволявам си да питам този офицер за доклада на друг офицер съгласно член 872 (б) от Наказателния кодекс. Зная, че в окръжната прокуратура смятат, че този член е постановен единствено за тях, но…

— Но сержант Балсъм беше тук — каза Колиър.

— За господин Хелоуел нямаше пречка да разговаря със сержант Балсъм за доклада, изготвен от експерт, когато това му беше необходимо, ваша милост. Аз просто правя същото — каза Нина.

Онова, което всъщност правеше, беше да вдига излишен шум, за да се опита да привлече вниманието на Имейджисън върху следващия важен проблем.

— Какво мислите, че ще постигнете тук, госпожо Рейли? — попита Имейджисън.

Нина заобиколи масата, съзнавайки, че всички очи са вперени в нея. Тя се изви пред съдията и направи движение, като че ли хвърля с лопата.

— Това, ваша милост — каза тя. — На погребение често се случва членовете на семейството да хвърлят по лопата пръст.

— Но този свидетел не може да каже дали това наистина се е случило — протестира Колиър.

— Точно така — каза Нина. Тя се подпря на несъществуващата лопата, погледна Колиър, чиято уста беше останала отворена, и се обърна към Имейджисън.

— Сега показания дава съдебният защитник, ваша милост! Няма доказателства, че заподозреният е използвал същата лопата преди седмица!

— Но няма и доказателства, че не е — отговори Нина. — Ясното обяснение, че заподозреният наистина е пипал лопатата на погребалната церемония от преди няколко дни, не е било отхвърлено от обвинението. Полицията не знае кога точно са оставени отпечатъците върху лопатата. Как може да се опитват да пробутват такова доказателство? — Тя се обърна и доволна седна на мястото си. Беше накарала Имейджисън да запомни това.

— Помощник Бийти, доколкото знаете, направени ли са някакви проучвания относно възможността заподозреният да е пипал лопатата на погребението на баща си? — попита Имейджисън.

Бийти повдигна въпросително веждите си към Колиър, който му кимна студено:

— Ваша милост — отговори той, — нямахме време да довършим всички аспекти на разследването. Ако мога да припомня на Съда, адвокатът настояваше да упражни правото си за провеждане на предварително заседание в рамките на десет дни. Всички ние все още сме на ниво събиране на доказателства.

— Значи все още търсите вашите основания за вероятно престъпление — каза Имейджисън. — Госпожо Рейли?

— Благодаря, ваша милост — каза тя. — И така, помощник Бийти, какви са другите законови основания, засягащи веществените доказателства, освен отпечатъците от пръсти, които свързват заподозрения с някакво вероятно престъпление на гробището?

— Освен отпечатъците от пръсти? Факт е, че той е избягал от правосъдието. Факт е, че не е прекарал нощта вкъщи и никой не го е виждал. Ясният мотив.

— Вие съзнателно ме разбирате погрешно, нали, помощник?

— Да ви разбирам погрешно? — премигна Бийти.

— Нито едно от тези неща не е веществено доказателство. Нито едно не е пряко доказателство. С изключение на отпечатъците от пръсти вие не разполагате с никаква пряка връзка между заподозрения и…

— Възразявам. Аргументативен въпрос. Пита и отговаря.

— Приема се.

Нина отново погледна бележките си, използвайки няколкото секунди, за да се съсредоточи. Струваше й се, че атмосферата в съдебната зала, се е променила. Тя контролираше положението и не трябваше да го изпуска.

— Добре. Вие твърдите, че заподозреният се е укрил от правосъдието.

— Той е арестуван в Лас Вегас. Имам доклада на полицията от Лас Вегас.

— И аз го имам — каза Мина. Не е ли вярно, че заподозреният не е оказал съпротива?

— Да.

— И че е поискал екстрадиция?

— Да, но…

— Не му ли се е наложило даже да се бори за екстрадиция?

— Така мисля и аз.

— Така, той е заминал в Лас Вегас — каза Нина. — По какъв начин това означава бягство?

— Той е търсен за разпит.

— Знаел ли е за това?

— Как би могъл да знае? Той е избягал от правосъдието.

— Може би той изобщо не го е разбирал така. Не е ли в същата степен вероятно заподозреният, който е скърбял за загубата на баща си, просто да е решил да се махне за няколко дни?

— Моята интерпретация не би била същата — каза Бийти.

— Разбира се, че не — отговори Нина. — Добре тогава. В смисъла, в който е използвал правото си да не говори, а вие не можете да посочите нито един свидетел, който да го е видял някъде другаде, дори и на гробището, Джейсън де Биърс няма алиби. Намирате ли това за съмнително?

— Това показва, че той е имал възможност. Хората, които не са намислили някоя беля, обикновено са си в леглата в три часа сутринта. Къде е бил той?

— Според вас, ако той имаше алиби, щеше ли да избегне обвинението?

— Със сигурност.

— Какво ще кажете за правото му да мълчи, докато обвинението не докаже, че е виновен. Предполага се, че той не може да бъде наказан заради упражняването на това свое конституционно право, нали?

— Той има това право — каза Бийти със стиснати устни.

— Но, изглежда, че е по-добре да не го използва, защото иначе ще си изпати — каза Нина.

— Ваша милост! — каза Колиър.

— Не се увличайте в силогизми, адвокат — каза Имейджисън.

— Съжалявам, ваша милост — каза тя. — Дали е възможно да продължа?

Имейджисън кимна.

— Добре, помощник Бийти, последният фактор, който споменахте беше мотивът. Какво имате предвид?

— Аз се запознах с гражданското дело, в което заподозреният се противопоставя на дядо си. „Де Биърс срещу окръг Елдорадо“ Чрез вас заподозреният е представил декларация, че е против ексхумацията на тялото, каквито и да са целите за това. Той изразява убеждение, че дядо му използва един претекст, а всъщност иска да удовлетвори параноичната си подозрителност, че Реймънд де Биърс не е починал от естествена смърт.

— И къде тук, според вас, е мотивът?

— И така, майката на заподозрения, Сара де Биърс, променя решението си, което означава, че вероятно е щяло да се получи разрешение за ексхумация. Заподозреният смята, че дядо му е упражнил натиск върху майка му, за да преодолее съпротивата й. Той е бил много ядосан на дядо си.

— Откъде научихте това?

— Неговата майка ни каза.

Джейсън, който дотогава седеше тихо, промърмори нещо.

— Сара де Биърс твърди, че когато заподозреният разбрал, че тя ще оттегли несъгласието си, заявил, че никога няма да допусне това. Такова е нейно твърдение.

Сега Нина изпадна в недоумение. Ако атакуваше твърдението на Сара, Колиър щеше да я призове като свидетел и така щеше да му се придаде особено значение. Ако не го атакуваше, щеше да стане ясно, че Джейсън е имал мотив, колкото и изсмукан от пръстите да беше. Тя реши да продължи.

— Да допуснем, че е бил ядосан на дядо си — каза тя. — Вие се опитвате да ни кажете, че той е отишъл на гробището и е изкопал гроба, знаейки, че дядо му ще го последва, и е замислил да го удари с лопатата?

— Не. Моето разбиране за тази сцена е различно. Аз твърдя, че е изкопал гроба, за да попречи на плана на дядо си за ексхумация на тялото. Дядо му го е проследил и се е опитал да го спре. Заподозреният го е ударил с лопатата. Всичко това е свързано с ненавист.

— Значи вие не мислите, че смъртта на Куентин де Биърс е била планирана преди събитията на гробището през онази нощ?

— В момента, не бих могъл да твърдя такова нещо, не. По-скоро така се е случило.

— Всичко това реконструкция от онова, което нарекохте доказателство за мотив, ли е?

— От всичко, споменато досега.

— Което, обаче е просто предположение, нали?

— Възразявам. Аргументативен въпрос.

— Приема се.

— Не е ли това просто един пасианс?

— Не бих казал…

— Същото възражение.

— Приема се.

— Вие не разполагате с нито едно реално доказателство, не е ли така?

— Възразявам!

— Нямам повече въпроси — каза Нина.

— Ще направим почивка — обяви Имейджисън.

Залата се опразни.

— Сега вече виждам, че имам шанс — каза Джейсън.

— Въпреки че по никакъв начин не го подпомагаш — подхвърли Нина, събирайки документите си.

— Какво искате да кажете?

— Няма значение.

Хелоуел тъкмо излизаше.

— Колиър! — Той я изчака, но, изглежда, не му беше приятно. Изглежда, бе работил с някакъв запас от енергия, който вече беше изчерпан. — Просто исках да ти кажа… Виждам, че заседанието не се развива в твоя полза…

— Не трябваше да ме притискаш с тези десет дни — отвърна той. — Знаеш колко е малък екипът ми. Независимо какво казва законът, другите съдебни защитници работят с нас, дават ни време да се подготвим, колегиалната етика го изисква, Нина. Както обикновено, теб те интересува само дали ще спечелиш, да го вземат дяволите…

— Стратегията, която предприех, се базира на ползата, която би имал клиентът ми.

— Сега това може да ти е от полза. Но в друг случай ще ти се наложи да потърсиш съдействие от нашия офис. И няма да го получиш. Такъв ще е резултатът от твоите действия.

— Единственото предимство за заподозрения е заседанието да се придвижи бързо. Всички други предимства са в твоя полза. Виж, не искам да влизаме в спорове.

— А какво искаш? Надяваш се да не го приема лично?

— Да. Ценя високо нашето приятелство.

— Извинете ме, адвокате — изсумтя Колиър и изчезна от фоайето.