Колин Форбис
Огнен кръст (58)

57.

— Късно тази сутрин видях и Бранд в един бар в града — каза Роузуотър на Туийд.

— Бранд. Мислех си за него.

Туийд не каза нищо повече, докато гледаше надолу през прозореца на летящия хеликоптер. В него бяха още Пола и Изабел, унесени в разговор, Щал, Нюмън, Бътлър, Нийлд и Бертие. Всички на път за вкъщи През Париж.

Туийд, който бързаше, беше раздразнен от дългия им престой на острова. Наложи се пилотът да отстрани някаква повреда в двигателя. Беше все още светло, но денят си отиваше, когато застигнаха Трета армия на север от Шатору.

Туийд помоли пилота да слязат по-ниско. Първо видяха камионите, бронетранспортьорите и мотоциклетите. После безкрайната колона полеви сто петдесет и пет милиметрови оръдия. А пред тях нагоре по шосе Н20 се движеше още по-дълга колона от тежките танкове. Туийд вдигна бинокъла и го фокусира върху танка в началото на колоната, предхождан от голяма група ескортиращи мотори.

Генерал Дьо Форж стоеше в купола на своя „Льо Клерк“. Беше отказал шлем и носеше кепе, а на врата му висеше бинокъл. Забелязвайки хеликоптера, той го вдигна и Туийд изпита странното усещане, че се гледат очи в очи. Дьо Форж свали бинокъла, уверено махна с ръка напред и танкът с тътен продължи пътя си.

— Вече е доста на север от така наречената територия на учението — каза хладно Туийд. — Територията, която сам определи. Учението трябваше да бъде ограничено южно от Шатору. А това тук е шосе Н20. Как, за бога, ще разчисти магистралата, за да даде път на тази армия от стомана?

— Не се съмнявам, че ще намери начин — отвърна Роузуотър. — А какво правеше Бранд в Аркашон? Чакаше „Стоманеният лешояд“?

— Да. Но може и да е имал и друга цел. Още не сме свършили с него.

Марлър седеше зад пилота на хеликоптера, полетял на юг над шосе Н20. Беше късно следобед и сноп слънчева светлина пробиваше облаците и се спускаше към земята като мощен лъч от прожектор.

— Ето ги, идват — каза пилотът на френски.

— Да освободят Париж — отвърна мрачно Марлър на същия език.

Хванал се с една ръка за облегалката на пилота, с другата вдигна бинокъла си. Група мотоциклетисти беше спряла на едно кръстовище. Зад тях войници сваляха от цивилен камион пътни табели. Марлър прочете:

„Заобиколете! Главният път е затворен! Военни маневри!“

— Дьо Форж превзема шосе Н20. Дано скоро видим и самия него.

— Копелето върви право към Париж…

Пилотът продължи да лети ниско. Марлър наблюдаваше слънчевата светлина. Скоро щеше да падне здрач, а после мрак. Което значеше, че изпълнението на мисията му може да се окаже невъзможно. Вдигна бинокъла. Видя група мотористи, понесли се по магистралата пред танковете. С широко разкрачени крака и подпрян, за да не падне, Марлър нагласи отново фокуса. Не можа да повярва на очите си. В купола на танка, който водеше колоната, стоеше изправената фигура на генерал Дьо Форж. Марлър внимателно огледа местността. На изток от пътя се издигаше ниско хълмче. Пресметна наум разстоянието.

— Можеш ли да кацнеш на онзи плосък хълм? — попита той пилота по микрофона в шлема си.

— Мястото е идеално.

— Не изключвай двигателя…

Машината се спусна в дъга настрани от магистралата. Щом докосна върха, Марлър, вече свалил шлема, грабна калъфа, блъсна вратата и скочи на тревата, приведен под въртящата се перка. Изтича до една стърчаща от земята скала, залегна, измъкна карабината, постави оптическия мерник, опря оръжието върху камъка и нагласи фокуса, щом генералският танк се появи върху кръстчето.

Дьо Форж имаше силно развит инстинкт за опасността. Той видя кацането на вертолета. Извърна се и махна уверено на танковете, идващи отзад. После даде заповед на мерача:

— На хълма на изток току-що кацна хеликоптер. Стреляй по него веднага щом си готов.

Със светкавична скорост компютърът направи изчисления на посоката и траекторията. Огромното дуло се извъртя на 90 градуса, после започна да се спуска, за да улови точно целта.

Марлър дръпна спусъка две секунди преди оръдието да изстреля снаряда и да пръсне хеликоптера на парчета. Куршумът „дум-дум“ отнесе предната част от черепа на Дьо Форж. Тялото му се свлече върху екипажа отдолу, разплисквайки кръв в очите на мерача, който механично натисна копчето.

Снарядът прелетя на около 50 метра над вертолета и падна в една ферма. Уби фермера, жена му и трите деца, които бяха седнали да вечерят.

Марлър се прицели отново и стреля три пъти над главите на вцепенените мотоциклетисти. Те наскачаха от седалките, грабнаха автоматите и започнаха да стрелят по хеликоптера, който стремително се заиздига нагоре.

В танка цареше паника. Дьо Форж представляваше ужасна гледка проснат върху екипажа и още бълващ кръв. Петте танка зад тях не знаеха, че генералът е мъртъв. Те се подчиниха на последното му махване и продължиха напред. Веригите им дрънчаха и стържеха по настилката.

Точно пред тях имаше малка горичка, а сред дърветата шофьори на бензиновози бяха хванали маркучите от цистерните на паркираните камиони и изливаха бензина по магистралата. Течността вече бе образувала малко езеро. Един фермер държеше сноп горяща слама. Той хвърли факлата и петролното езеро пламна. Огнената завеса погълна петте танка, които се движеха най-отпред.

Объркване и хаос! Въртящи се танкове, които се блъскаха един в друг в отчаяното си бягство от огнената стена. Два от тях обърнаха назад и с тътен минаха от двете страни на машината на мъртвия Дьо Форж. Удариха се челно трите танка, които се движеха нагоре по шосето. След миг цялата колона спря на пътя. Армия без командир, без заповеди, без цел.

Пламъците обхващаха полетата и подпалваха просмуканите с бензин купи сено. Хеликоптерът, отнасящ Марлър в Париж, се бе превърнал в малка точка в сивия здрач на свечеряването.