Колин Форбис
Огнен кръст (27)

26.

„НОВИ РАЗМИРИЦИ В ЛИОН. СИТУАЦИЯТА ВЪВ ФРАНЦИЯ СЕ ВЛОШАВА.“

На следващия ден Туийд, седнал в кабинета си в Парк Кресънт, зачете текста под тревожното заглавие. По време на отсъствието му Моника бе успяла да намери този брой на водещия френски вестник „Льо Монд“.

„Над 2000 пострадали… Повече от 400 убити… В Лион цари хаос… Президентът вероятно ще посети града… Обсъжда се обявяването на военно положение…“

Туийд бързо прочете статията и погледна Пола, седнала зад бюрото. Сега изглеждаше по-добре. Здравият сън в Олдбърг й се бе отразил чудесно. Нюмън бе успял и да поправи форда на Туийд.

— Прочетох го — каза Пола. — Дали Дьо Форж е настъпил педала?

— Някой го е направил — внимателно отвърна Туийд. — Днес ще замина за Париж, за да се консултирам с Лазал. Той явно няма доверие на телефоните. Преди това обаче ще се срещна с Кулман.

— Тук? Той ще дойде в Лондон?

— Да, очаквам го всеки момент. Моника е говорила с него, докато ме е нямало. Ето ти още един, който не вярва на телефоните. Това ме тревожи — атмосфера на недоверие по самите върхове. Докато съм в Париж, ще се видя и с Пиер Навар — вътрешния министър, единствения силен човек в правителството.

— Значи се спасихме от тревогите в Олдбърг, за да попаднем направо в ада.

— Мисля, че истинският ад тепърва предстои — Туийд не пропусна да отбележи наум израза й „тревогите в Олдбърг“. Зад тези думи се криеше почти успешният опит да бъде удушена. Възхити се на издръжливостта на Пола. — На всичкото отгоре — каза й той — скоро ще връхлети главен инспектор Букенън. По моя покана, признавам си. Ще дойде и Виктор Роузуотър. Трябва да му предадем пръстена и предполагам, че на двамата с Роузуотър ще ни се наложи да понесем гнева на нашия приятел Букенън. Дано оживеем…

Прекъсна го телефонът. Моника вдигна, каза на някого да изчака секунда, закри с длан микрофона и се обърна към Туийд:

— Почна се. Кулман е долу.

— Да се качи…

Германецът влезе, облечен в тъмен делови костюм и незапалена пура, здраво стисната между зъбите му. Изглеждаше мрачен, но първо отиде при Пола и я прегърна през раменете. Загледа се в шалчето, подпъхнато под светлосиния й пуловер. Беше се смъкнало леко надолу. От острия поглед на Кулман не убягваше нищо.

— Какво ти е на шията? — попита я с дрезгав глас. — Да не си била на война?

— И така може да се каже — обади се Туийд, докато Пола наместваше шалчето си. — Ще ти разкажем след малко. Сега сядай. Добре дошъл в Лондон. Ще пиеш ли кафе?

— Да, благодаря. Искам го черно като грях.

Кулман се настани в един фотьойл, извъртя се и отново погледна Пола. В пръстите си въртеше пурата.

— Запали я спокойно — каза Пола. — Обичам аромата на хавански пури.

Моника бе излязла, за да приготви кафето. Кулман запали пурата си, погледна Туийд и махна с ръка към Пола:

— Та какво казваш за гърлото й?

Туийд му разказа накратко за пътуването до Олдбърг и убеждението си, че Калмар е бил в този район. Даде на немеца списъка на заподозрените, като го предупреди, че още е рано да посочи със сигурност един от тях.

— Някаква идея за националността му или откъде е дошъл? — попита Кулман. — Аз също се опитвам да го хвана. Всичко, което ми съобщават информаторите, е, че идва някъде от изток. Това понятие покрива доста голяма територия. И нито дума за възрастта или външния му вид.

— Сянка, хвърлена от сянката — каза Туийд. — Това е интересно. Може би важно. Но не за това дойде да ме видиш, нали, Ото?

Кулман изчака Моника да му налее голяма чаша с черно димящо кафе. Благодари й и изпи половината на една глътка.

— „Сигфрид“ — започна той. — Роузуотър отново ми се обади отнякъде. Не го питах откъде. Нали работи за военното разузнаване. Съобщи ми друг адрес, който току-що бил получил от свой информатор. Един адрес в Мюнхен. Влязохме и открихме нов склад за боеприпаси и оръжие. Дванадесет автомата „Калашников“, патрони, шест ръчни гранати и два килограма семтекс.

Туийд се наведе напред:

— А хора?

Кулман махна с двете ръце:

— Мисля, че местната полиция провали всичко. Патрулните й коли пристигнаха с включени сирени. Не заварихме никой. И отново нито един отпечатък от пръст в целия апартамент. Пак е работила жена, сигурен съм. Един мъж все щеше да пропусне нещо.

— Значи „Сигфрид“ е на мястото си.

— Това казват и нашите информатори от престъпния свят, а те винаги знаят какво става. Налице са повече от сто обучени саботьори и убийци. Вероятни обекти — висши членове на правителството, в това число и самият канцлер. Явно чакат знак от чужбина. Тогава ще започнат дестабилизацията на Германия. Това, което наистина ме тревожи, е разрастващата се антигерманска кампания в някои определени френски вестници.

— Всичко това е предварително изчислено. Всеки достоен човек знае, че немците са най-миролюбивата нация на континента — продължи мисълта му Туийд. — Определени елементи във Франция раздухват антигермански настроения в полза на собствените си сатанински планове. За да прикрият факта, че главната им цел е да завземат властта в Париж. Това е „Черният кръг“.

— „Черният кръг“ — Кулман размаха пурата си. — Ние също дочухме слухове за тях. Настроени са срещу евреите, срещу американците, срещу англичаните. Бедата е там, че не знаем кои са. А политическото им влияние явно е голямо. И ако не успея да пипна терористите на „Сигфрид“, преди да са се развилнели, това, което пишат за нас жълтите френски вестници, ще се окаже вярно.

— Което е и целта, смисълът на целия план.

— На всичкото отгоре от средите на престъпниците ми съобщават, че се чакат нови попълнения, при това големи. Откъде? Ако е от изток — както Калмар, — ще навлязат бързо.

— Имаш ли във Висбаден кадърни хора, които знаят френски?

— Да, защо?

— Изпрати ги под прикритие в Женева. Пусни слух, че търсят Калмар за някаква голяма поръчка. Срещу солидно заплащане — три милиона марки. Не, по-добре обърни сумата в швейцарски франкове.

— Щом казваш…

— Изпрати други агенти, немскоговорещи, в Базел. Със същата мисия.

— Ти знаеш нещо, нали?

Кулман изгледа Туийд през облака синкав дим. Допи кафето си и Моника отново напълни чашата.

— Просто го направи. Какво става с Щал, твоя „французин“ в Бордо? Някакви новини от него?

Кулман се поколеба, преди да отговори:

— По дяволите! Ти беше откровен с мен. Още се намира в Бордо. Но нали ме предупреди да не използва радиопредавател? При последното си съобщение — много кратко — той каза, че е събрал огромно количество информация. А ти работиш ли на територията на Франция? — Кулман гледаше в тавана, когато зададе въпроса си.

— Да. Усилено.

— Именно затова дойдох тук. За германските агенти е трудно да работят във Франция. Канцлерът го забрани.

— Защо?

— Както знаеш, той е в много добри отношения с френския президент. Ако парижките вестници се докопат до някоя история с германски агенти на тяхна територия, положението ще стане неприятно.

— Ами Щал?

Кулман отново заби поглед в тавана. Пола знаеше, че обмисля отговора си.

— Е, това е моя тайна — рече той най-накрая. — Ако бъде разкрит, оправданието ми е, че съм го внедрил, преди канцлерът да наложи ветото си. Но сега вече за Щал е много трудно да се измъкне бързо. „Черният кръг“ май е оправдал името си — поставил е истински обръч около Бордо.

— Вярно е — Туийд си припомни премеждията на Нюмън, разказа му за постовете на летището в Бордо. — Аерогарата е клопка — предупреди Туийд. — Предполагам, че наблюдават и железопътните гари, може би дори и контролните пунктове при входовете към града.

— Значи Щал е в капан.

— Може би ще успеем да се свържем с него. Няма гаранция, разбира се, но ние сме на твоя страна, Ото. Всичко, което можеш да направиш, е да се прибереш, да се надяваш и да се молиш…

Когато Кулман излезе и се отправи към летище „Хийтроу“, Туийд погледна часовника си. Моника веднага се досети за какво мисли:

— Да, Виктор Роузуотър ще пристигне всеки момент… — тя вдигна телефона в момента, в който иззвъня. Докато слушаше, изражението й изведнъж се промени. — Значи са дошли и тримата? Заедно?

Лицето й изразяваше учудване и раздразнение. Погледна Туийд.

— Мисля, че това няма да ви хареса. Нали идеята беше Роузуотър да си поприказва половин час с вас, преди да го притисне Букенън?

— Е?

— Всички вече чакат долу. Роузуотър, Букенън и другарчето му сержант Уордън.

— Странно. Е, добре, с инспектора ще се заема аз — Туийд вдигна вежди и погледна Пола. — Покани ги, Моника…

Пръв влезе Роузуотър. Облечен в шлифер, пъхнал ръце в джобовете, той намигна на Пола. Както винаги, излъчваше спокойствие и увереност. Последва го Букенън с каменно лице, придружен от Уордън.

— Палтата ви, господа — каза ведро Туийд и погледна Букенън. — Подранихте с половин час.

— Предпочитам да бъда на срещите си по-рано — отвърна инспекторът и подаде палтото си на Моника. — Докато се разхождахме отвън, попаднахме на мистър Роузуотър. Навикът ми се оказа от полза.

Но Туийд вече бе успял да схване тактиката на Букенън. Той съвсем съзнателно бе дошъл много по-рано от уреченото време с надеждата да засече Роузуотър. Така Туийд не би успял да инструктира офицера от разузнаването.

Туийд изчака гостите да се настанят и веднага заговори. Облегнат на стола си, той разказа как Роузуотър, Пола и Нюмън бяха открили пръстена в блатата. Отключи едно чекмедже, извади копието на пръстена и го подаде на Букенън.

— Това се нарича укриване на доказателства по случай на убийство… — започна Букенън, втренчил поглед в Туийд.

— А сега вие ме слушайте и не забравяйте къде се намирате — Туийд стовари юмрук на бюрото си. — Пръстенът ви е предаден доброволно. А ако сте забравили, намирате се в щаба на Тайната разузнавателна служба. Може би сте пропуснали и факта, че капитан Роузуотър е офицер от Военното разузнаване. Известно ми е, че работи по извънредно важни за националната сигурност дела. Така че без съгласието ми тук няма да се задават никакви въпроси и няма да се представят никакви обвинения. Няма да позволя нетърпимото ви поведение в собствения ми кабинет.

Туийд се отпусна в стола си с гневно изражение и здраво стиснати устни. Пола внимателно го наблюдаваше.

— Значи предпочитате да играете така — спокойно каза Букенън, като изпъна краката си и кръстоса глезените.

— Аз не играя, Букенън! — Туийд отново се наведе напред. — Извън стените на този кабинет умряха хора. Един от тях беше мой сътрудник. В чужбина. Там, където нямате никакви правомощия. Но аз имам и аз работя зад граница. В случай че искате информация за вашето разследване, можете да станете и да си тръгнете. И то веднага.

— Интересувам се главно от човека, който е убил съпругата на този джентълмен, който я е удушил хладнокръвно в същите тези блата, където сте намерили пръстена.

Букенън продължаваше да се държи кротко. Сякаш водеше приятелски разговор в някой ресторант. За разлика от него Туийд все още изглеждаше като човек, едва сдържащ яростта си.

— Получихте пръстена. Наясно сте с обстоятелствата, при които бе открит. — Туийд повиши глас. — Но това, от което аз се интересувам, е кипящият казан в Европа, ситуацията там, която се влошава с всеки изминал миг. Ако не знаете за какво говоря, прочетете вестниците.

— Отлично разбирам отговорността ви. Може би ще е по-добре да наминем, когато сте по-свободен. А сега бих искал да задам на капитан Роузуотър един въпрос…

— Не! — Туийд се изправи. — Капитан Роузуотър е пряко ангажиран с това, което се случва в Европа. Вярвам, че няма да ме сметнете за нелюбезен, ако ви кажа, че нямам време да продължа този разговор. Затрупан съм с работа, при това много напрегната. Пожарът на континента се разраства непрекъснато.

— Мисля, че получих това, за което дойдох.

Букенън се изправи. Преди да поеме пръстена, той бе сложил на едната си ръка хирургическа ръкавица и сега го държеше с нея. Сержант Уордън разтвори найлонов илик и Букенън пусна пръстена в него.

— Но ще се наложи да се срещна с капитан Роузуотър в Скотланд Ярд…

— Съжалявам, главен инспектор — прекъсна го Роузуотър, — но работата ми още днес ще ме отведе в Германия. Там е базата ми.

— Но ще имате време да дойдете и да дадете показания.

— Страхувам се, че няма да ми е възможно. А и Туийд съвсем очно ви описа какво се случи в блатата. Ще се кача на първия самолет.

— Приятно пътуване — саркастично подметна Букенън и излезе.

— Спасихте ме от инквизицията — каза Роузуотър, когато останаха сами. — Тоя инспектор е истински сладур.

— Не исках да се опитва да разбере ролята ви в Германия и Франция. Значи базата ви е във Фрайбург, в случай че ми потрябвате?

— Най-често съм там — той се обърна към Пола. — А ако ти успееш да прилъжеш шефа си да бъде малко по-щедър, можеш да ми дойдеш на гости. Имаш адреса ми.

— Когато пристигнеш, вече ще те чакам пред вратата — пошегува се тя.

Роузуотър се изправи.

— Това, което казах на Букенън, е вярно. Тръгвам веднага. Ако не успеете да ме намерите във Фрайбург, свържете се с Кулман. Той може и да ме открие. Поддържаме тясна връзка.

— Пазете се, Роузуотър — предупреди го Туийд, като го наблюдаваше. — „Сигфрид“ са опасни. Научих, че проследяването им е трудно.

— Прегрупирали са се в независими ядра, които имат различни задачи. Изчакват подходящия момент. Дейността им е главно саботаж и убийства. Само това зная и само на вас мога да кажа, че се опитвам да внедря агенти в организацията. Всичко е въпрос на време. Трябва да успея, преди някой да им даде знак да започнат. А този някой може и да е Калмар…

— Защо не казахте на Букенън за майор Леми и лейтенант Бертие? — попита Пола, когато Роузуотър си тръгна. — И двамата се намираха в Олдбърг. Не му казахте и за сержант Рей.

— Защото — обясни Туийд — искам да тръгнат по грешна следа и достатъчно дълго време да я следват. През това време ние с теб ще заминем за Париж. Готова си да тръгнем, нали? Знам, че тук винаги държиш куфарче с приготвен багаж. Моника е резервирала три места за днешния полет до Париж.

— Три?

— Всеки момент очаквам да дойде Нюмън. Ще проникне в Бордо през Париж — там никой не наблюдава летището. Добре ще е да помолиш Лазал за оръжие. Влизаме в пъкъла, Пола.