Колин Форбис
Огнен кръст (56)

55.

Лазал пристигна с голям катер половин час преди свечеряване. Съдът навлезе в устието на потока и леко се удари в корпуса на „Ураган“. На борда имаше вече няколко души от DST, въоръжени с автомати. Лазал изглеждаше нетърпелив:

— Идвайте бързо — викна на Туийд. — Чакат ни много неща. Бертие, идваш и ти…

— Нюмън също — каза му Туийд.

Катерът обърна и бързо напусна устието. Пола остана на палубата, загледана с безпокойство в пенестата диря зад него, докато той се отдалечаваше към Птичия остров. Бътлър хвана ръката й:

— Слизай долу, тук си лесна цел.

— Мисля си, че мисията, за която тръгнаха, е опасна…

— Може би… — Бътлър я последва надолу по стълбата. — Но предполагам винаги си знаела, че когато се стигне дотук, ще бъде така. Опасно…

Благодарейки на Бога, че беше глътнал таблетката, Туийд се надвеси над перилата. Катерът подскачаше по вече надигащите се вълни. Задаваше се буря.

Щом стигнаха острова, Лазал ги поведе към един чакаш хеликоптер. Машината излетя, преди да успеят да си сложат коланите и каските. Отправиха се на изток — към сушата и настрани от Аркашон.

— Сега ли ще се срещна с Дьо Форж? — попита Туийд.

— Това е част от замисъла — отвърна Лазал. — Всъщност ще се срещнеш с целия „черен кръг“ — сега са се събрали за последното си съвещание във вила „Форбан“.

— Откъде знаеш?

— Бертие ми докладва.

— От телефона в Генералния щаб?

— Не, обади се от автомат в едно селце. В това последно обаждане, което едва не му коства живота, той ми съобщи, че Дьо Форж е обявил сбор на Втора бронирана дивизия в щаба. Нашата акция ще бъде пълна изненада за тях. Сега всичко е в ръцете ни…

Докато летяха с максимална скорост към вътрешността, Туийд, който гледаше през прозореца, видя как от огромни хангари в малки горски просеки се издигнаха други хеликоптери. Цяла ескадрила полетя под илюминатора. Бяха много, издигаха се като ято скакалци и сякаш увисваха на еднаква височина във въздуха. Вертолетите следваха същият курс като машината на Туийд.

— Кои са тези? — попита той.

— Тежко въоръжени надеждни части на CRS. Дьо Форж си мисли, че войските са останали по камионите в префектурата на Бордо. А всъщност всички са в хеликоптерите под нас. Преди време машините се отправиха насам една по една и кацаха на местата, предварително избрани от мой помощник, който познава района. Мисля, че виждам светлините на вила „Форбан“.

Започна да се смрачава. Сумракът беше плътен и сив като дим. Вертолетите кръжаха. Туийд виждаше обширното имение, заобиколено от високи стени. Криволичеща алея водеше към голяма осветена вила. Щом наближиха, видя и лимузините, спрели пред къщата. Сети се за злощастната Джийн Буржойн. Хеликоптерите се спуснаха от небето в строен ред. Скакалците кацаха навсякъде около имението. „Черният кръг“ беше обкръжен.

— Никой не може да премине през този кордон — каза Нюмън.

— Вече обезвредиха постовете при портала — добави Туийд. Бе видял охраната, когато се спуснаха до върховете на дърветата — на входа стояха с вдигнати ръце униформени войници. Един вертолет, въоръжен с голямокалибрена картечница, беше кацнал на тревата срещу затворената врата.

Хеликоптерът на Лазал се приземи пред вилата до паркираните лимузини. Той слезе пръв с пистолет в едната ръка и ключове в другата. Последваха го няколко души от Силите за борба с безредици. Облечени в кожени якета, досега те бяха седели в задната част на хеликоптера. Туийд, Нюмън и Бертие скочиха от машината и тръгнаха след Лазал към вратата. Той отключи и кимна към момчетата от CRS.

— Откъде извади тия ключове? — прошепна Туийд.

Нюмън му отговори:

— Дадох му връзката, която открих в чантичката на Джийн Буржойн. Върху два от тях беше гравиран Лотарингският кръст — като на емблемата на вратата…

Лазал беше влетял в просторния вестибюл. Изглежда знаеше накъде да върви. С насочен пистолет блъсна вратата, която водеше вляво. Вътре вече цареше пълно объркване.

Туийд разпозна генерал Масон — началник-щаба на армията, който припряно тъпчеше изписани листове в едно куфарче. Генерал Лапоант — командирът на Ударните сили, стоеше прав до дълга маса. Луи Жанин — министърът на отбраната, сякаш се бе вкаменил на стола си. Дюбоа, отново в смачкан черен костюм, с омърляна бяла вратовръзка, с буйна и разчорлена коса, изглеждаше отчаян.

Но това, което привлече вниманието на Туийд, беше бутнатият настрана стол начело на масата. От генерал Дьо Форж нямаше и следа.

Хората на CRS нахълтаха с насочени оръжия. Лазал пристъпи до масата и се обърна към Масон:

— Къде е Дьо Форж?

— Генерал Шарл дьо Форж ли имате предвид?

Масон му отговори хладнокръвно и грубо. Гледаше Лазал с нескрито презрение.

— Повтарям, къде е Дьо Форж? — процеди Лазал. — Всички сте арестувани. Обвинението? Държавна измяна. Това се отнася и до генерал Шарл дьо Форж, който седеше на този стол. Къде е?

— Генералът не е бил тук. Вие кой сте? И се обръщайте към мен с „генерал“…

— Името ми е Лазал. Началник на Дирекцията за надзор на териториите в Париж.

— Скоро няма да сте началник! — избухна Масон. — Лично ще се погрижа да ви изритат на улицата…

— Вие сте лъжец, Масон. Последвайте ме. Всички.

Той се запъти към една странична врата в средата на стената, отвори я и влезе в съседната стая, обзаведена като кабинет, с голямо бюро. Нюмън и Бертие наблюдаваха двама здравеняци от CRS. Момчетата трябваше да сграбчат побеснелия Масон за ръцете, за да го поместят. Със сила го повлякоха към кабинета.

Генерал Лапоант, слаб човек с тъжно лице, нямаше нужда от втора подкана, за да изпълни това, което му наредиха.

Влезе в кабинета с подчертано достойнство. На Нюмън той изглеждаше най-интелигентният член на „Черният кръг“. Дюбоа също не се съпротиви. Подръпваше мустака си, докато се тътреше с увиснали рамене след Масон.

Лазал, вече седнал зад бюрото, бе отворил с друг ключ дълбокото долно чекмедже. Нюмън надникна в него — на дъното лежеше модерен касетофон. Лазал беше натиснал бутончето за пренавиване и ролките на касетофона се въртяха бързо. Той включи „Старт“, облегна се назад и заслуша. Членовете на „кръга“ се наредиха край стената.

„Господа, няма да хабя излишни думи. Утре ще превземем Париж. Ще изпратя сигнал за «Аустерлиц» и дестабилизирането на столицата ще започне рано сутринта…“

Твърдият заповеден глас на Дьо Форж. Нямаше грешка. „Сигурен ли сте, че «Аустерлиц» ще успее? Само това ще ни даде основание да потърсим помощта ви за възстановяването на реда.“

Гласът на Масон, малко нервен.

„Масон, трябва да ми се доверите докрай. Операцията може да има само един главнокомандващ. Аз, генерал Дьо Форж, съм този главнокомандващ.“

Лицето на Масон, обикновено червендалесто, сега беше загубило цвят. Той стоеше като вцепенен, а записът продължаваше да възпроизвежда разговора.

„Всички ви приемаме за главнокомандващ, генерале. А скоро ще се обръщаме към вас с «господин президент».“

„Но кога най-рано можем да отстраним Навар, за да поема поста му?“

Това бе мазният глас на Дюбоа. Погледът му несигурно и нервно обхождаше хората от CRS.

Лазал спря записа и се втренчи в мъжете.

— Нужно ли е още? Казах държавна измама, Масон. Имате една-единствена алтернатива, която другите нямат…

Докато прослушваха записа, Нюмън беше отишъл в другия край на стаята. Цялата стена беше в библиотеки със стъклени витрини. Забеляза един рафт с разбутани книги. Прекара пръсти по пантите на стъклената вратичка. Натисна едната и се чу изщракване. Ръбът на библиотечния шкаф се плъзна леко встрани като врата. Той го избута докрай. Отзад каменни стъпала водеха някъде надолу. С пистолет в ръка Нюмън хукна по тях и продължи по дълъг коридор, минаващ под къщата. Спря пред стоманена плоча, която не можа да премести. Изтича обратно и Лазал се извъртя в стола си.

— Дьо Форж е избягал през таен тунел — съобщи Нюмън. — Без съмнение тунелът излиза далеч извън оградата на имението. Вероятно го е чакала кола.

— Жалко. Неприятностите ни продължават.

Лазал нареди на един от хората си:

— Сложете белезници на задържаните. Отведете ги до различни хеликоптери. Ще летят за Париж.

— Това е възмутително — запротестира Дюбоа.

Генерал Лапоант не възрази. Просто протегна напред ръцете си с долепени китки. Един от агентите на DST извади белезници, но Лазал поклати глава:

— Заповедта не важи за генерал Лапоант. Придружете го, без да му слагате белезници.

Досега Туийд бе мълчал. В крайна сметка си беше работа на Лазал, но това с генерал Лапоант му се стори странно. Щом вкараха Масон в съседната стая и изведоха Дюбоа и Жанин, той попита:

— Генерале, и вашият глас ли е на записа?

— Да — усмихна се сухо Лапоант. — Ще намерите нужните доказателства срещу мен.

— Подкрепяхте ли плана на Дьо Форж?

— Никога не е споделял с нас плана на бойните си действия. Извънредно предпазлив е. — Той замълча. После продължи: — Добре, така или иначе, всичко е записано… Настоявах пред Дьо Форж да не прави нищо прибързано. Да се срещне с Навар, да разбере възгледите и намеренията му. Но въпреки това поемам цялата отговорност за постъпките си. Довиждане, господа…

— А сега — Масон! — реши Лазал и скочи.

— Първо ми кажи как разбра за касетофона? — каза Туийд. — Или го постави самият ти?

— Беше хрумване на Джийн Буржойн. Кабел от касетофона минава под килима. Ето тук. — Лазал отиде до стената, деляща ги от стаята, където винаги се беше събирал „Черният кръг“. Отмести малка масичка и каза: — Един от техниците ни проби дупка в стената. Вкарахме малък, но мощен микрофон, който се задейства от човешки глас. Улавя всичко, казано вътре. Джийн винаги знаеше кога ще се събират — Дьо Форж измисляше някакъв повод тя да отсъства от вилата. Тогава слагаше нова лента. Записите изпращаше на мен. Това е една от причините да знаем толкова много. Бог да я благослови. По-рано днес дойдох лично, за да сложа лентата… А сега — Масон.

Те влязоха в дневната, където втренчен в стената седеше генералът. Лазал дръпна един стол и се настани с лице към Масон.

— Имате две възможности. Предложи ги Навар. Ще стоите в Париж под денонощна охрана. Ще пуснем слух, че Манто иска да ви убие. Ще запазите сегашния си пост, докато приключим с цялата операция. Ще правите публични изявления само ако са минали през Навар. После ще ви пенсионираме по здравословни причини — с полагащата се пенсия.

Лазал се взря в лицето на Масон. Той му отвърна с леден поглед.

— Другата възможност е да предпочетете позора, военния съд и вероятно затвора.

— Ще ви сътруднича — отговори моментално Масон.

Имаше странен блясък в очите му. Лазал се усмихна на себе си. Масон се бе вързал. Още се надяваше на победата на Дьо Форж. Когато го изведоха от стаята, Лазал се обърна към Туийд и Нюмън:

— На Жанин ще предложим същото. Той ще приеме. Рискуваме, но все още не сме стигнали до края. Много жалко, че Дьо Форж успя да се измъкне. Той ще бърза. Последният сблъсък наближава. По-добре се върнете с мен в Париж. Навар се е съгласил да постави стари морски мини.

— Още не — каза Туийд. — Ще останем в Аркашон. Искам да видя какво ще прави Доулиш. Струва ми се, че сега е моментът Кулман да върже ръцете на „Сигфрид“, преди да са се развихрили.

Мрежата на Ото Кулман из цяла Германия се затегна на другата сутрин в един часа. Полицейски части нахлуха по адреси в Хамбург, Франкфурт, Мюнхен и много други градове. Адресите бяха съобщени от Хелмут Шнайдер, информатора на Роузуотър. Навсякъде успяха да изненадат групите на „Сигфрид“. До три часа в Париж Кулман вече бе получил доклада им за конфискуваните неколкостотин килограма „Семтекс“, бомби с часовников механизъм и много оръжие.

— С този арсенал спокойно можеш да започнеш война — каза той на Лазал, който се беше върнал в Париж.

— А хората, които щяха да използват всичко това?

— Идват главно от Елзас. Вероятно защото в тази област се говори и немски. Има и членове на някакво странно движение, което иска Германия да вземе Елзас. Медиите изобщо не разбраха какво става. Образцова акция.

— В Париж с „Аустерлиц“ ще бъде по-различно — каза мрачно Лазал.

„Стоманеният лешояд“ бе отплувал от Дънуич веднага след свечеряване. Двата му корпуса режеха като ножове огромните вълни и корабът следваше курса си, без да се поклаща.

Доулиш стоеше на мостика, а до него Сантос поглеждаше за стотен път екрана на радара. Нямаше и следа от кораб пред тях. Преди това бяха засекли самолет, излетял от френския бряг, но той бързо се бе отклонил на юг. „Лешоядът“ под личното командване на Доулиш извършваше своя рейд през Атлантика без навигационни светлини. Сантос бе изразил опасенията си:

— Досега никога не сме плавали без тях.

— Нищо, време е да свикнеш с опасностите. Имаме радар. Най-добрият в света. Ако не го пипат глупаци, всичко ще бъде много просто. Ти отговаряш за глупаците. Нали шкиперът е за това? Не искам никакви грешки. За да си получиш премията.

Сантос сви рамене с примирение. Той наистина желаеше тези пари. Много. Необлагаеми. В брой.

Вече наближаваха Аркашон и първите кървавочервени ивици на зазоряването се бяха разлели на източното небе. Сантос стоеше с Доулиш на мостика, когато телеграфистът изтича по стълбата нагоре. Изглеждаше обезумял от страх и размахваше лист хартия.

— Капитане! Току-що получихме сигнал от брега. Има стари мини от войната. Наредиха да обърнем веднага, докато не е станало късно.

— Божичко!… — започна Сантос.

— Блъф — излая Доулиш. — Чист блъф. Мини, друг път! Това са номерата на Навар. Оставаме на същия курс…

— Но ако е вярно — отново поде Сантос.

— Казах същия курс, по дяволите!

На борда на „Ураган“ високият офицер от DST, когото бяха заварили на яхтата, се бе привел над мощен предавател. Зад него се бяха струпали Пола, Туийд, Нюмън и останалите. Офицерът погледна Туийд:

— Изпращат предупредителния сигнал непрекъснато. Няма отговор.

— Няма и да има — отвърна Туийд. — Познавам Доулиш. Ще се опита да промуши „лешояда“. Мисли, че просто блъфираме. Ще хвърля един поглед…

Изтича нагоре по стълбата с бинокъл на врата. Вече на палубата, той се изкатери на покрива на кабината и оттам се прехвърли върху стълбата на радарната мачта. Отдолу Пола го наблюдаваше с безпокойство — всички знаеха, че Туийд страда от морска болест.

Изправен на върха на мачтата, той успя да види „лешояда“, който цепеше вълните с двата си корпуса отвъд входа на пристанището. Туийд не отделяше от очите си прибора за нощно виждане. „Лешоядът“ бе наистина удивителен кораб. Дали би могъл с късмета, който толкова често имат негодниците, да избегне мините и да стовари собствениците си на брега?

Доулиш мина от другата страна на мостика. Погледна надолу. Едно метално кълбо със стърчащи шипове плуваше на по-малко от метър от корпуса. Слезе от мостика и изтича до малкия самолет, където винаги чакаше пилот. Влезе вътре, изкрещя заповедта си и едновременно с това натисна бутона, който прибра стълбата и затвори вратата.

— Излитай! Вдигни тая играчка във въздуха, докато не сме се разхвърчали на парчета. Курсът — после! Вдигай я, за бога!

През бинокъла Туийд видя как „лешоядът“ намали скорост, преди да влезе в пристанището. Стисна устните си. Изглеждаше, че Доулиш ще успее. А после?… Нервнопаралитичен газ в ръцете на човек като Дьо Форж. Само страхът от този газ щеше да е достатъчен, за да разчисти пътя му към Париж.

Тогава видя малкия самолет. Той се отдели от палубата и се заиздига вертикално. Доулиш се измъкваше.

Самолетът се намираше на трийсетина метра над кораба, готов да отлети надалеч, когато „лешоядът“ активира мината. Чу се глух тътен, който разтърси пристанището. Огромен гейзер изригна вода и едри метални късове. Обгърна бръмчащия самолет, който за миг изчезна в гъстия облак от пръски. Водният стълб полетя обратно надолу, а след него, бавно въртящ се около носа си, пропадна и самолетът. Отдолу един от корпусите се откъсна заедно с палубата и се понесе по повърхността на океана. Другият бързо потъна надолу. Падащият самолет се стовари на палубата и я разби. Огромни късове от корпуса се разхвърчаха над вълните. Останките от „лешояда“ потънаха под водата и тогава последва оглушителна експлозия. Ракетите се бяха взривили. Водата изригна наново. Гигантски фонтан изхвърли нагоре отломките на онова, което преди секунди беше най-усъвършенстваният кораб в света. Туийд се успокои, защото знаеше, че нервният газ ще се разтвори бързо в океана и ще стане безвреден. Той се вкопчи в мачтата, когато ударната вълна разлюля яхтата. Последва тишина. Туийд се спусна и погледна хората си.

— Доулиш вече го няма. Доставката на оръжие е провалена. Но съвсем не мисля, че това ще спре Дьо Форж.