Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Легендариум на Средната земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lord Of The Rings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 261 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ. ТОМ 1. ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА. 1990. Изд. Нардно култура, София. Роман. Превод: от англ. Любомир НИКОЛОВ [The Lord Of The Rings: The Fellowsbip Of The Ring / J. R. R. TOLKIEN]. Предговор: Любомир НИКОЛОВ. Формат: 150×220 мм. Без тираж. Страници: 392. С подвързия. Цена: 4.98 лв.

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ. ТОМ 2. ДВЕТЕ КУЛИ. ЗАВРЪЩАНЕТО НА КРАЛЯ. 1991. Изд. Нардно култура, София. Роман. Превод: от англ. Любомир НИКОЛОВ [The Lord Of The Rings: The Two Towers. The Return of the King / J. R. R. TOLKIEN]. Формат: 150×220 мм. Без тираж. Страници: 600. С подвързия. Цена: 3.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ГЛАВА 10
БЪРЗОХОД

Фродо, Пипин и Сам се върнаха към сепарето. Вътре беше тъмно. Мери бе излязъл и огънят догаряше. Едва когато раздухаха жаравата и хвърлиха отгоре съчки, откриха, че Бързоход е влязъл с тях. Сега седеше спокойно на стола край вратата!

— Хей! — каза Пипин. — Кой си ти и какво искаш?

— Наричат ме Бързоход — отвърна той. — Твоят приятел може да е забравил, но беше обещал да си поговорим на спокойствие.

— Ако не се лъжа, твърдяхте, че може да чуя нещо полезно — каза Фродо. — Какво имате да ми съобщите?

— Няколко неща — отговори Бързоход. — Но, разбира се, на определена цена.

— Какво искате да кажете? — рязко запита Фродо.

— Не се стряскай! Искам да ти кажа, че ще ти съобщя каквото знам и ще ти дам добри съвети… но ще поискам възнаграждение.

— И какво ще е то, моля?

Сега Фродо подозираше, че е попаднал на мошеник, и смутено помисли, че е взел за из път само една дребна сума. Тя едва ли щеше да задоволи нехранимайкото, пък и не можеше да се лиши от нея.

— Няма да е повече, отколкото можеш да си позволиш — отвърна Бързоход и бавно се усмихна, сякаш четеше мислите на Фродо. — Искам само едно — да ме вземете за спътник, докато реша да ви напусна.

— Гледай ти! — възкликна Фродо изненадан, но не особепо облекчен. — Дори и да търсех нов спътник, не бих се съгласил, преди да узная подробно кой сте и с какво се занимавате.

— Превъзходно! — възкликна Бързоход, кръстоса крака и удобно сс облегна назад. — Изглежда, отново си взел да поумняваш и това е добър знак. Досега беше прекалено безгрижен. Много добре! Ще ти кажа каквото знам, а за наградата ще решиш сам. Може би ще я дадеш с удоволствие, след като ме изслушаш.

— Започвай тогава! — каза Фродо. — Какво знаеш?

— Прекалено много и прекалено мрачни неща — зловещо изрече Бързоход. — Но що се отнася до твоите работи… — Той стана, бързо отвори вратата и надникна навън. После тихичко я затвори, седна и продължи с по-нисък глас: — Аз имам остър слух. Вярно, не мога да изчезвам, но често ми се е налагало да преследвам диви и хитри същества, тъй че обикновено знам как да остана незабелязан. Тази вечер бях зад един плет край Пътя, западно от Брее, когато откъм Ридовете пристигнаха четирима хобити. Няма нужда да повтарям за какво разговаряха с Бомбадил и помежду си, но една фраза ме заинтригува. „Моля всички — каза един от тях, — не забравяйте, че името Торбинс не бива да се споменава. Ако трябва да се представя, ще бъда господин Подхълмов.“ Това ме заинтригува толкова много, че ги последвах насам. Веднага след тях се прехвърлих през оградата. Може би господин Торбинс има почтени причини да укрива името си, но ако е тъй, бих препоръчал на него и спътниците му да бъдат по-предпазливи.

— Не виждам какъв интерес може да представлява името ми за някого в Брее и все още чакам да узная защо се интересуваш от него гневно каза Фродо. — Може би господин Бързоход има почтени причини да шпионира и подслушва, но ако е тъй, бих му препоръчал да ги обясни.

— Добър отговор! — разсмя се Бързоход. — Но обяснението е просто: търсех хобит на име Фродо Торбинс. Трябваше да го намеря бързо. Знаех, че е изнесъл от Графството една… е, една тайна, засягаща мен и моите приятели. Само не ме разбирайте погрешно! — извика той, защото Фродо се надигна от стола, а Сам навъсен скочи на крака. — Ще пазя тайната много по-добре от вас. А тя наистина трябва да се пази! — Той се приведе напред, огледа ги и прошепна: — Бойте се от всяка сянка! През Брее са минали Черни конници. В понеделник, казват, един от тях дошъл по Зеления път от север, а по-късно се появил друг, пак по Зеления път, само че от юг.

Настъпи мълчание. Най-после Фродо се обърна към Пипин и Сам.

— Трябваше да се досетя от начина, по който ни посрещна стражникът. Изглежда, и ханджията беше подочул нещичко. Защо ни подканваше да отидем при компанията? И защо, защо, за бога, се държахме толкова глупаво? Трябваше кротко да си стоим тук.

— По-добре би било — съгласи се Бързоход. — Ако можех, щях да ви попреча да отидете в общата зала, но съдържателят не ме пусна да ви видя и не искаше да ви предаде бележка.

— Мислиш ли, че той… — започна Фродо.

— Не, не мисля нищо лошо за стария Мажирепей. Той просто не обича загадъчни скитници като мене. Фродо го изгледа озадачено.

— Е, приличам на същински мошеник, нали? — каза Бързоход. Устните му презрително се извиха и странна светлина проблесна в очите му. — Но дано да се опознаем по-добре. Надявам се тогава да ми обясниш какво стана в края на песента. Защото тази малка лудория…

— Чиста случайност! — прекъсна го Фродо.

— Не знам, не знам. Добре, нека е случайност. От тази случайност положението ти стана опасно.

— То едва ли би могло да се влоши — каза Фродо. — Знаех, че тези конници ме преследват, но сега поне изглежда, че са ме изтървали и са си заминали.

— Не разчитай на това! — рязко възрази Бързоход. — Те ще се върнат. И още ще дойдат. Има други. Аз знам броя им. Познавам тези Конници. — Той помълча и погледът му беше студен и твърд. — А на някои хора в Брее не може да се вярва. Бил Папратак например. Лоша слава се носи за него в Брее и съмнителен народ чука на портата му. Сигурно сте го забелязали в компанията — смугъл, ухилен тип. Шушукаше си много интимно с един от южните пришълци и двамата се изнизаха навън веднага след твоята „случайност“. Не всички южняци имат добри намерения; колкото до Папратак, той би продал каквото и да било на първия срещнат или пък би сторил зло просто за удоволствие.

— Какво ще продаде Папратак и какво го засяга моята случайност? — запита Фродо, все още решен да не разбира намеците на Бързоход.

— Вести за теб, разбира се — отвърна Бързоход. — Някои хора много биха се заинтересували от разказа за твоето изпълнение. След това едва ли ще имат нужда да узнаят истинското ти име. Струва ми се повече от вероятно да го чуят, преди още да е изтекла нощта. Стига ли ти това? За наградата решавай сам — дали ще ме вземеш за водач, или не. Но мога да ти кажа, че познавам всички области от Графството до Мъгливите планини, защото дълги години съм бродил из тях. По-стар съм, отколкото изглеждам. Мога да ви бъда полезен. От днес нататък ще трябва да напуснете открития път; конниците ще дебнат по него и денем, и нощем. Можете да избягате от Брее. Докато грее слънце, навярно ще ви оставят да пътувате, ала няма да стигнете далече. Ще ви нападнат из пущинака, на някое диво място, където няма кой да ви помогне. Искаш ли да ви намерят? Те са страшни!

Хобитите го погледнаха и с изненада забелязаха, че лицето му е болезнено изкривено, а ръцете му са се вкопчили в подлакътниците на креслото. В стаята царуваше покой и тишина, светлината сякаш бе помръкнала. Бързоход дълго седя, без да ги вижда, като че крачеше из някакъв далечен спомен или се вслушваше в недоловими нощни звуци.

— Това е! — извика той накрая, прокарвайки длан по челото си. — Може би знам за преследвачите повече от вас. Вие се боите от тях, но страхът ви още не е достатъчен. Утре ще трябва да избягате, ако можете. Бързоход знае как да ви преведе по незнайни пътеки. Ще го вземете ли?

Настана тежко мълчание. Фродо не отговаряше, съмнения и страх объркваха мислите му. Сам се намръщи, погледна господаря си и накрая не издържа:

— С ваше разрешение, господин Фродо, аз бих казал не! Тоя Бързоход тука ни предупреждава и казва „пазете се“. На това отвръщам да и нека да започнем най-напред с него. Той идва от Пущинака, а аз никога не съм чувал хубави думи за подобни хора. Ясно е, че знае нещо, дори повече, отколкото ми се нрави, но това не е причина да му позволим да ни отведе на някое диво място, където няма кой да ни помогне, както сам каза.

Пипин смутено се въртеше на стола си. Вместо да отговори на Сам, Бързоход обърна проницателния си поглед към Фродо.

— Не — бавно произнесе Фродо с наведени очи. — Не съм съгласен. Мисля… мисля, че в действителност не си такъв, на какъвто се правиш. Започна да говориш като хората от Брее, но гласът ти се промени. И все пак Сам е прав в едно: не виждам защо ни предупреждаваш да се пазим, а после искаш да те приемем на вяра. Защо се преструваш? Кой си? Какво знаеш в действителност за… за моите работи и откъде си го узнал?

— Урокът по предпазливост бе добре усвоен — мрачно се усмихна Бързоход. — Но предпазливостта е едно, а колебливостта — съвсем друго. Сами вече никога не ще стигнете до Ломидол и единственият ви шанс е да ми се доверите. Трябва да решавате. Готов съм да отговоря на някои въпроси, ако това може да ви помогне. Но дали ще повярвате на разказа ми, ако още не сте сигурни в мен? Слушайте все пак…

В този миг на вратата се почука. Появи се господин Мажирепей със свещи, а след него Ноб носеше кофи с гореща вода. Бързоход се отдръпна в един тъмен ъгъл.

— Дойдох да ви пожелая лека нощ — каза стопанинът, слагайки свещите по масите. — Ноб! Отнеси водата в стаите! Мажирепей затвори вратата.

— Такива ми ти работи — започна той колебливо и смутено. — Ако съм объркал нещо, искрено съжалявам. Но ще се съгласите, работата край няма, а пък аз съм зает човек. Обаче тая седмица две неща ми пришпориха паметта, дето се вика, пък дано не е много късно. Разбирате ли, бяха ме помолили да гледам за хобити от Графството, особено за един на име Торбинс.

— И какво общо има това с мен? — запита Фродо.

— Е, вие си знаете най-добре! — многозначително каза съдържателят. — Аз няма да ви издам, бяха ми казали, че този Торбинс ще пътува под името Подхълмов. Освен това ми дадоха описание, което доста добре ви подхожда, ако мога така да се изразя.

— Тъй ли! Да го чуем тогава! — прекъсна го Фродо.

— Дебело червенобузесто дребосъче — тържествено произнесе Мажирепей.

Пипин се изхили, но Сам изглеждаше възмутен.

— „Това няма да ти помогне много, Пиволее, повечето хобити са такива“, рече ми той — продължи Мажирепей, хвърляйки бърз поглед към Пипин. — „Но този е по-висок и по-симпатичен от другите, освен това има трапчинка на брадичката. Наперено момче с лъскави очички.“ Да прощавате, ама той го рече, не аз.

— Той ли го рече? И кой е той? — нетърпеливо запита Фродо.

— А! Гандалф беше, ако знаете за кого говоря. Разправят, че бил магьосник, но магьосник, или не, той ми е добър приятел. Сега обаче не знам какво ще ми рече, ако пак се видим. Няма да се чудя, ако ми вкисне всичкото пиво или ме превърне в цепеница. Малко кибритлия си пада. Но стореното си е сторено.

— Добре де, какво сте сторили? — подкани го Фродо, измъчен от бавното разнищване на мислите му.

— Докъде бях стигнал? — Ханджията помълча и щракна с пръсти.

— А, да! Старият Гандалф. Преди три месеца нахълта в стаята ми, без да чука. „Пиволее — казва, — утре сутрин заминавам. Ще направиш ли нещо за мен?“ — „Само го кажете“ — отвръщам аз. — „Бързам — казва той — и нямам време да го направя лично, но искам да изпратя вест в Графството. Имаш ли някой доверен човек да го пратиш натам?“ — „Мога да намеря някого — рекох аз, — сигурно утре или вдругиден.“ — „Нека да е утре“ — каза ми той и ми даде едно писмо. Адресирано е съвсем ясно.

Господин Мажирепей измъкна от джоба си плик и зачете адреса бавно и гордо (той ценеше репутацията си на грамотен човек): Г-н ФРОДО ТОРБИНС, ТОРБОДЪН, ХОБИТОВО В ГРАФСТВОТО

— Писмо от Гандалф за мен! — извика Фродо.

— А! — каза Мажирепей. — Значи истинското ви име е Торбинс?

— Така е и вместо да питате, по-добре ми дайте незабавно това писмо и обяснете защо не сте го изпратили. Предполагам, че това искахте да ми кажете, макар че доста го увъртахте.

Горкият господин Мажирепей изглеждаше твърде смутен.

— Прав сте, благородни господине, и моля за извинение — каза той.

— Умирам от страх при мисълта какво ще рече Гандалф, ако стане някоя беля. Но не го задържах нарочно. Прибрах го да е на сигурно място. А пък на следващия ден не можах да намеря желаещи да отидат до Графството, нито на по следващия, а моите хора си ми трябваха. И едно подир друго, едно подир друго, докато ми изхвръкна от ума. Аз съм зает човек. Ще направя каквото е по силите ми, за да оправя нещата. Само кажете, ако мога да помогна с нещо. Не заради писмото, а защото обещах на Гандалф. „Пиволее — рече ми той, — не след дълго този мой приятел от Графството може да пристигне насам заедно с още един. Ще се представи с името Подхълмов. Запомни това! Но не бива да питаш за нищо. Ако не съм с него, може да е в беда и да се нуждае от помощ. Направи каквото можеш и ще ти бъда признателен.“ Ето че сте тук, а и бедата не изглежда далече.

— Какво искате да кажете? — запита Фродо.

— Ония черни хора — прошепна кръчмарят. — Те търсят Торбинс и ако имат добри намерения, то тогава аз съм хобит. Дойдоха в понеделник и всички кучета заскимтяха, а гъските се разграчиха. Страшна работа, казвам ви. Ноб дотича да ми каже, че двама черни мъже питат на вратата за хобит на име Торбинс. Цялата му коса беше настръхнала. Рекох им на ония черни типове да се махат и треснах вратата, но разправят, че са задавали същия въпрос чак до село Сводче. Оня Скиталец, Бързоход, и той разпитваше. Помъчи се да се докопа до вас, преди да сте похапнали, представете си.

— Представяме си! — рязко изрече Бързоход, излизайки от сянката. — И ако го беше пуснал, Пиволее, щеше да спестиш много неприятности.

Стопанинът смаяно скочи от стола.

— Ти! — викна той. — Където не те сее човек, там никнеш. Какво искаш сега?

— Той е тук с мое разрешение — каза Фродо. — Дойде да ми предложи помощта си.

— Е, вие сигурно най-добре си знаете — рече Мажирепей, хвърляйки подозрителни погледи към Бързоход. — Но ако аз бях на вашия хал, не бих тръгнал със Скиталец.

— А с кого би тръгнал? — запита Бързоход. — С някой дебел ханджия, който щеше да си забрави името, ако клиентите не му го подвикваха по цял ден? Тия приятели не могат вечно да стоят в „Понито“, нито пък да си идат в къщи. Чака ги дълъг път. Би ли тръгнал да ги пазиш от черните мъже?

— Аз? Да напусна Брее? За нищо на света — заяви изплашеният до смърт господин Мажирепей. — Но защо не постоите тук на спокойствие, господин Подхълмов? Какви са тия нелепи истории? Бих искал да знам какво търсят тия черни мъже и откъде идат?

— Съжалявам, не мога да обясня всичко — отговори Фродо. — Разказът е дълъг, а аз съм уморен и много изплашен. Но ако възнамерявате да ми помогнете, длъжен съм да ви предупредя, че ще бъдете под заплаха, докато съм във вашия дом. Тия Черни конници — не съм сигурен, ала мисля… боя се, че идват от…

— Те идват от Мордор — тихо каза Бързоход, — От Мордор, Пиволее, ако това ти говори нещо.

— Пази боже! — викна пребледнелият Мажирепей; явно бе чувал името. — Това е най-лошата новина в Брее, откакто се помня.

— Така е — каза Фродо. — Още ли искате да ми помогнете?

— Още — потвърди Мажирепей. — Повече от когато и да било. Макар да не знам какво могат да сторят такива като мен против… против… — Гласът му секна.

— Против сянката от изток — спокойно каза Бързоход. — Малко можеш да сториш, Пиволее, но и то ще е от полза. Можеш да приемеш тази вечер нашия приятел под името Подхълмов и да забравиш името Торбинс, докато не се отдалечи оттук.

— Така и ще сторя — каза Мажирепей. — Но се боя, че и без моя помощ ще узнаят, че е тук. Меко казано, много е жалко, че господин Торбинс привлече вниманието тая вечер. В Брее и по-рано са чували историята за изчезването на господин Билбо. Даже и моят Ноб с коравата си чутура взе да се досеща, а по нашия край има и по-схватливи от него.

— Е, можем само да се надяваме, че Конниците няма да се върнат веднага — каза Фродо.

— И аз на това се надявам — каза Мажирепей. — Но ако ще и да са призраци, няма лесно да влязат в „Понито“. От нищо се не бойте до заранта. Ноб ще си затваря устата. Никакъв черен човек няма да прекрачи прага ми, докато мога да се държа на крака. Аз и моите хора ще бдим тази нощ, а вие по-добре поспете, ако можете.

— Във всеки случай трябва да ни събудите призори — каза Фродо. — Ще потеглим колкото се може по-рано. Закуската за шест и половина, ако обичате.

— Слушам! Ще се разпоредя за всичко — каза съдържателят. — Лека нощ, господин Торбинс… Подхълмов, исках да кажа! Лека нощ… божичко! Къде е вашият господин Брендифук?

— Не знам — каза Фродо, обхванат от внезапна тревога. Съвсем бяха забравили за Мери, а ставаше късно. — Боя се, че е навън. Разправяше, че щял да подиша чист въздух.

— Е, няма грешка, някой трябва да ви наглежда, като че сте тръгнали на неделна разходка! — сгълча го Мажирепей. — Трябва да изтичам да дръпна резетата, но ще заръчам да пуснат приятеля ви, когато дойде. А най-добре да пратя Ноб да го потърси. Лека нощ на всички!

Господин Мажирепей хвърли още един подозрителен поглед към Бързоход, поклати глава и най-после излезе. Стъпките му се отдалечиха по коридора.

— Е? — каза Бързоход. — Кога ще отвориш това писмо?

Преди да счупи печата, Фродо внимателно го огледа. Той явно бе сложен от Гандалф. Отвътре бе изписано с енергичния, но изящен почерк на вълшебника следното послание:

СКОКЛИВОТО ПОНИ, БРЕЕ.

Ден средногодишен.

Година на Графството 1418.

 

Скъпи Фродо,

Лоши вести ме споходиха тук. Трябва да замина незабавно. Постарай се да напуснеш Торбодън колкото може по-скоро и наи-късно до края на юли да бъдеш извън Графството. Ще се върна при първата възможност; ако открия, че си заминал, ще те последвам. Ако минеш през Брее, остави ми тук бележка. Можеш да се довериш на съдържателя (Мажирепей). Възможно е по пътя да срещнеш един мой приятел — човек, мършав, тъмнокос, висок, някои го наричат Бързоход. Той знае как стоят нещата и ще ти помогне. Насочи се към Ломидол. Надявам се там отново да се срещнем. Ако не дойда, Елронд ще ти даде съвет.

Твой забързан

ГАНДАЛФ The_Lord_of_the_Rings2.gif

П.С. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не го използвай отново! Не пътувай нощем! The_Lord_of_the_Rings2.gif

П.П.С. Провери дали е истинският Бързоход. По пътищата скитат разни тъмни личности. Истинското му име е Арагорн. The_Lord_of_the_Rings2.gif

Не всякое злато сияе,

не всеки скиталец е враг,

здрав старец не вехне. до края,

не жари слана корен як.

Ще лумне пак пламък изгаснал,

над сянката — лъч засиял,

строшеният меч ще зарасне,

сваленият пак ще е крал.

The_Lord_of_the_Rings4.gif

П.П.П.С. Надявам се Мажирепей да изпрати бързо писмото. Достоен мъж, но паметта му е като килер — каквото потърсиш, все е затрупано. Ако забрави, ще го опека на шиш.

Сбогом?

Фродо прочете писмото, после го подаде на Пипин и Сам.

— Старият Мажирепей наистина е забъркал голяма каша! — каза той. — Заслужава си да го изпекат на шиш. Ако бях получил това писмо навреме, сега щяхме да сме на спокойствие в Ломидол. Но какво може да се е случило с Гандалф? Той пише така, сякаш потегля срещу ужасна заплаха.

— От много години е все така — каза Бързоход. Фродо се обърна и го изгледа замислено. Питаше се какво ли значи вторият послепис на Гандалф.

— Защо не каза веднага, че си приятел на Гандалф? Нямаше да си губим времето.

— Така ли? Би ли ми повярвал някой от вас досега? Аз не знаех за това писмо. Смятах, че ако искам да ви помогна, трябва да спечеля доверието ви без никакви доказателства. Във всеки случай нямах намерение да се разкрия веднага. Първо трябваше аз да ви проуча и да се уверя кои сте. Врагът и преди ми е устройвал клопки. Щом взех решението си, бях готов да ви кажа всичко, което пожелаете. Но трябва да призная — добави той със странен смях, — че се надявах да ме приемете заради самия мен. Преследваният понякога се уморява от недоверие и копнее за дружба. Но, изглежда, видът ми не е много привлекателен.

— Така е… поне на пръв поглед — разсмя се Пипин, внезапно облекчен, след като бе прочел писмото на Гандалф. — Но благородството иде от делата, както казваме в Графството. Смея да кажа, че и ние няма да изглеждаме по-добре, след като поскитаме някой и друг ден през ями и трънаци.

— За да заприличаш на Бързоход, не е достатъчно да поскиташ из Пущинака няколко дни, седмици или години — отвърна Скиталецът. — По-скоро ще умреш, освен ако си замесен от по-яко тесто, отколкото изглеждаш.

Пипин млъкна, но Сам не мирясваше и продължаваше да оглежда Бързоход с подозрение.

— Откъде да знаем, че ти си онзи Бързоход, за когото пише Гандалф? — попита той. — Преди да се появи писмото, ти изобщо не споменаваше за вълшебника. Мене ако питат, може да си предрешен шпионин, който опитва да ни привлече подир себе си. Какво ще речеш сега?

— Че си юначага — отвърна Бързоход. — Боя се обаче, че имам само един отговор, Сам Майтапер. Ако бях убил истинския Бързоход, можех да убия и вас. И вече щях да съм ви убил без толкова приказки. Ако исках Пръстена, можех да го имам — СЕГА!

Той се изправи и като че изведнъж стана по-висок. В очите му пламна пронизващ, заповеден блясък. Отхвърляйки плаща си назад, той положи ръка върху дръжката на скрития си меч. Никой не посмя да мръдне. Сам го гледаше безмълвно със зяпнала уста.

— Но за щастие аз съм истинският Бързоход — каза той, като ги гледаше отвисоко, и внезапна усмивка смекчи лицето му. — Аз съм Арагорн, син на Араторн, и ако с живота или смъртта си мога да ви спася, ще го сторя.

Настъпи дълго мълчание. Най-сетне Фродо колебливо заговори:

— Още преди писмото вярвах или поне исках да вярвам, че си приятел. Ти ме изплаши няколко пъти тази вечер, но нито веднъж не го стори така, както бих очаквал от прислужник на Врага. Мисля, че някой от неговите шпиони би… би изглеждал по-красив, но би излъчвал грозота, ако ме разбираш.

— Ясно — разсмя се Бързоход. — Аз изглеждам грозен, но излъчвам красота. Това ли е? „Не всякое злато сияе, не всеки скиталец е враг.“

— Значи онези стихове се отнасяха за теб? — запита Фродо. — Не можех да разбера какво означават. Но как узна, че са в писмото на Гандалф, без да си го чел?

— Не съм узнал. Но аз съм Арагорн и тия стихове вървят заедно с името.

Той извади меча си и хобитите видяха, че острието наистина е пречупено на един фут над дръжката.

— Не върши кой знае каква работа, нали, Сам? — каза Бързоход. — Но иде времето, когато ще бъде изкован наново.

Сам премълча.

— Е — каза Бързоход, — с разрешението на Сам ще смятаме въпроса за приключен. Бързоход става ваш водач. Утре ни чака тежък път. Дори да ни оставят безпрепятствено да напуснем Брее, едва ли можем да се надяваме, че ще останем незабелязани. Но при първа възможност ще опитаме да се откъснем. Освен главният път познавам още един-два маршрута, водещи навън от местността Брее. Откъснем ли се от преследвачите, ще потеглим към Бурния връх.

— Бурният връх ли? — обади се Сам. — Какво е това?

— Един хълм северно от шосето, приблизително на половината път от тук до Ломидол. Оттам се вижда надлъж и шир и ще можем да се поогледаме. Ако Гандалф иде подир нас, той също ще се насочи нататък. След Бурния връх пътят ни ще стане по-труден и ще трябва да избираме измежду различни опасности.

— Кога видя Гандалф за последен път? — запита Фродо, — Знаеш ли къде е, какво прави?

Лицето на Бързоход потъмня.

— Не знам — каза той. — Напролет заедно дойдохме откъм изток. През последните няколко години често стоях на стража по границите на Графството, докато той е зает другаде. Гандалф рядко ви оставяше без надзор. За последен път се срещнахме на първи май край Сарнов брод, надолу по Брендивин. Той ми каза, че си е свършил работата с теб и че през последната седмица на септември ще потеглиш за Ломидол. Знаех, че той ще бъде с тебе, и затова заминах да уредя един личен въпрос. Сбъркал съм. Явно са го настигнали лоши вести, а аз не съм бил наблизо да му помогна. За пръв път, откакто го познавам, започвам да се тревожа. Дори ако е възпрепятстван да дойде лично, би трябвало да ни изпрати вести. Преди време, когато се върнах, узнах лошите новини. Вече се е разчуло надлъж и шир, че Гандалф е изчезнал, а Черните конници идват. Узнах това от елфите на Гилдор; по-късно те ми съобщиха, че си напуснал дома си, но нямаше сведения да си излязъл от Фуков край. С тревога наблюдавах Източния път.

— Мислиш ли, че Черните конници имат нещо общо с това… с отсъствието на Гандалф, искам да кажа? — запита Фродо.

— Не знам кой друг би могъл да му попречи освен самият Враг — каза Бързоход. — Но не губя надежда! Гандалф е много по-велик, отколкото си мислите в Графството… обикновено вие можете да видите само шегите и играчките му. Но сегашното начинание ще бъде най-тежката му задача.

Пипин се прозя.

— Съжалявам — рече той, — но съм изморен до смърт. Напук на всички опасности и страхове трябва да си лягам, иначе ще задремя на стола. Къде е тоя глупав Мери? Само това ни липсваше — да тръгнем из тъмното да го търсим.

В този миг входната врата се тресна; по коридора затропаха бързи стъпки. В сепарето нахлу Мери, следван от Ноб. Той бързо затвори вратата и се облегна на нея. Едва дишаше. Хобитите го гледаха с тревога и най-сетне той изпъшка:

— Видях ги, Фродо! Видях ги! Черните конници!

— Черните конници! — извика Фродо. — Къде?

— Тук. В селото. Аз стоях в сепарето около час. Вас още ви нямаше и излязох да се поразходя. Накрая се върнах и спрях там, където не достигаше светлината на фенера, да погледам звездите. Внезапно ме побиха тръпки и усетих, че нещо ужасно пълзи наоколо — отвъд светлня кръг на фенера, в сенките зад пътя, имаше някаква още по-гъста сянка. Веднага след това тя безшумно се изплъзна в мрака. Кон нямаше.

— Накъде отиде? — рязко запита Бързоход. Забелязвайки непознатия едва сега, Мери се сепна.

— Продължавай — каза Фродо. — Той е приятел на Гандалф. После ще ти обясня.

— Стори ми се, че отива на изток покрай Пътя — продължи Мери. — Опитах да го проследя. Разбира се, то изчезна почти веднага, но аз завих зад ъгъла и продължих чак до последната крайпътна къща.

Бързоход го изгледа смаяно.

— Имаш юначно сърце, но си постъпил безразсъдно.

— Не знам — каза Мери. — Мисля, че не бях нито смел, нито глупав. Просто не можех да се удържа. Сякаш нещо ме притегляше. Както и да е, продължих и ненадейно чух гласове край оградата. Единият мънкаше неясно, другият шепнеше или съскаше. Не можах да разбера нито дума. Не пропълзях по-наблизо, защото цял се разтреперах. После ме обзе ужас, обърнах се и тъкмо се канех да хукна към къщи, когато нещо се приближи изотзад и аз… аз се строполих.

— Аз го намерих, сър — намеси се Ноб. — Господин Мажирепей ме прати навън с фенера. Слязох до Западната порта, после се върнах до Южната. Току до дома на Бил Папратак ми се стори, че виждам нещо на Пътя. Не мога да се закълна, но като че ли двама души се бяха навели над нещо и го повдигаха. Нададох вик, ала когато стигнах на мястото, от тях нямаше и следа, само господин Брендифук лежеше в канавката. Изглеждаше заспал. Като го разтърсих, рече: „Мислех, че съм паднал в дълбока вода.“ Много странен беше и щом го свестих, скочи на крака и хукна насам като заек.

— Боя се, че е вярно, макар да не помня какво съм казал — съгласи се Мери. — Сънувах някакъв страшен сън, но не мога да си го припомня. Бях се разпаднал на парчета. Не знам какво ме сполетя.

— Аз знам — каза Бързоход. — Черният дъх. Конниците трябва да са оставили конете си отвън и да са се промъкнали тайно през Южната порта. Сега вече знаят всички новини, защото са посетили Бил Папратак, а навярно и южнякът е бил шпионин. Нещо може да се случи тази нощ, преди да сме напуснали Брее.

— Какво ще се случи? — запита Мери. — Ще нападнат ли странноприемницата?

— Не, не вярвам. Още не са се събрали всички. И във всеки случай те не действат така. Най-силни са сред мрак и самота; не биха нападнали открито дом, в който има светлина и много хора. Все още не са отчаяни дотам, знаят, че ни предстоят още много левги из Ериадор. Но ужасът е тяхна сила и някои хора от Брее вече са в лапите им. Те ще заставят тия отрепки да сторят някакво злодеяние — Папратак, някои от чужденците, а може би и стражника. В понеделник Черните конници приказваха с Хари на Западната порта, видях ги. Когато си заминаха, той беше пребледнял и цял се тресеше.

— Изглежда, отвсякъде ни обграждат врагове — каза Фродо. — Какво да правим?

— Стойте тук и не се прибирайте по стаите си! Противникът несъмнено се е осведомил за тях. Прозорците на хобитовите стаи гледат на север и са досами земята. Ще останем всички заедно и ще залостим вратата и прозореца. Но най-напред двамата с Ноб ще донесем багажа ви.

Докато Бързоход беше навън, Фродо набързо разказа на Мери какво бе станало след вечеря. Мери все още четеше и обмисляше писмото на Гандалф, когато Бързоход и Ноб се върнаха.

— Е, господа — каза Ноб, — раздърпах одеялата на всички легла и пъхнах отдолу по една голяма възглавница. А на вашата глава направих чудесна имитация от една кафява къделя, господин Торб… Подхълмов, сър — добави той ухилено.

Пипин се разсмя.

— Сигурно много си прилича! Но какво ще стане, като разберат измамата?

— Ще видим — каза Бързоход. — Да се надяваме, че ще удържим крепостта до разсъмване.

— Лека ви нощ — каза Ноб и излезе да се включи в нощната стража пред вратата.

Хобитите струпаха снаряжението си на пода. Залостиха вратата с едно столче и затвориха прозореца. Като надникнаха навън, Фродо видя, че нощта е все така ясна. Яркият Сърп (Така хобитите наричат Колата или Голямата мечка. — Б. а.) висеше над плещите на хълма Брее. Фродо затвори тежките вътрешни капаци, сложи резето и дръпна завесите. Бързоход подкладе огъня и духна свещите.

Хобитите налягаха на одеялата си с крака към огнището, а Бързоход седна на стола до вратата. Поприказваха още малко, докато Мери изчерпи въпросите си.

— Кравата прескочила Луната! — изкиска се той, като се омотаваше в одеялото. — Колко си бил смешен, Фродо! Защо не съм бил там да те видя. Достойните граждани на Брее ще има да приказват за това още сто години.

— Надявам се — каза Бързоход.

После хобитите замлъкваха и един по един се унесоха в сън.