Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Черен лед (66)

65.
„Ролвааг“
10:20

Сали Бритън се стегна до краен предел, изключваше една по една подробностите, съсредоточаваше мисълта си върху онова, което предстоеше да стане. Един поглед върху бледото, разстроено лице на Глин й бе достатъчен, да разбере всичко необходимо за провала на предвижданията му. Усети леко съчувствие към този мъж, въпреки непростимо погрешната му преценка, която бе поставила под изключителна угроза живота на всички. Тя самата бе направила подобна погрешна преценка на мостик, доста подобен на този, и то не чак толкова отдавна.

Насочи вниманието си към дъното на мостика, където бе окачена голяма навигационна карта на района на нос Хорн. Докато я гледаше и минаваше машинално на ум по познатите си стъпки, тя усети как силното напрежение постепенно се разсейва. Възникваха няколко възможности. Може би не всичко беше загубено?

Почувства присъствието на Глин зад гърба си. Обърна се и видя, че лицето му възвръщаше цвета си, шокът и парализата постепенно изчезваха от погледа му. Осъзна с изненада, че този мъж бе още много далеч от поражението.

— Капитане — рече той, — може ли да обсъдя нещо с вас за малко?

Тя кимна.

Той застана до нея и извади парче хартия от джоба на жилетката си.

— Това се технико-тактическите данни на „Алмиранте Рамирес“. Точни са и са отпреди около три седмици.

Тя го погледна.

— Откъде получихте това?

— От нашия офис у дома.

— Да чуем.

— „Алмиранте Рамирес“ е разрушител от клас „Алмиранте“, построен за чилийския флот от „Викърс-Армстронг“ във Великобритания. Килът му е бил заложен през 1957-а, корабът е постъпил на въоръжение през 1960-а. Екипажът му се състои от 266 души, от които 17 офицери. Водоизместването му е…

— Не е необходимо да знам колко вечери сервират. Преминете към заплашващите ни системи.

Глин бързо сведе поглед надолу.

— Бил е модернизиран през седемдесетте години, за да бъде въоръжен с четири ракети екзосет–38, производство на френската „Аероспасиал“. Това са нисколетящи ракети с обсег двайсет и пет мили. За наш късмет използват по-старо поколение активен насочващ радар, който не може да преодолее нашата съвременна СЕС. Тъй че екзосетите са безполезни за него, дори и да сме в пряка видимост.

— С какво още разполага?

— С четири стомилиметрови оръдия, производство на „Викърс“, които могат да изстрелят по четирийсет снаряда в минута с обсег на действие десет мили. Обикновено стрелбата се управлява от два радара SGR–102, но ако е необходимо, могат да стрелят и с визуален прицел.

— Мили Боже! Четирийсет снаряда на едно оръдие?

— Има също четири 40-мм автомата „Бофорс“ с обсег шест мили и половина. Те могат да изстрелват по триста снаряда в минута.

Бритън усети как кръвта изчезва от лицето й.

— Всяко от тези оръдия може да ни ликвидира за минути. Не бива да допускаме да влезем в обсега им.

— Визуалното прицелване при това бурно море ще бъде трудно. Но вие сте права: няма да издържим дълго на подобен бараж. Трябва да увеличим скоростта си.

Бритън не отговори веднага.

— Знаете, че вече сме натоварили турбините до краен предел, за да постигнем шестнайсет възла. — Обърна се към старши помощника. — Мистър Хауъл, има ли начин да изцедим още малко скорост от кораба?

— Бих могъл да изтръгна още един възел.

— Много добре. Направете го.

Обърна се кърмчията:

— Пълен напред. Сто и деветдесет.

Усети как дълбоко в недрата на кораба турбините отговориха с изръмжаване на вдигнатите 190 оборота. Това щеше да им даде — тя набързо пресметна на ум — четири и половина часа, може би малко по-малко, преди да попаднат в обсега на стрелбата на викърсите.

Обърна се отново към Глин и към картата.

— Измислила съм го — рече тя. — Най-добрата ни възможност е да се насочим на североизток и да навлезем колкото е възможно по-скоро в аржентински териториални води. Аржентина е кръвен враг на Чили и едва ли ще допуснат чилийски разрушител да ни преследва в техни води. Ще го възприемат като акт на агресия.

Погледна Глин, но вглъбеното му изражение не издаваше нищо.

— Другата алтернатива е да се насочим към британската военноморска база на Фолклендските острови. Трябва също така да се свържем с нашите власти и да докладваме, че сме атакувани от чилийски боен кораб. Може би ще е възможно да осъществим известен натиск върху онзи побъркан негодник.

Тя зачака отговор.

Най-сетне Глин заговори:

— Сега разбирам защо бяха тези леки корекции в курса на Валенар.

— Какво?

— Отрязани сме.

Бритън бързешком погледна картата. „Рамирес“ сега се намираше на двайсет мили северозападно от тях, на истински пеленг 300 градуса.

— О, по дяволите — простена тя.

— Ако променим сега курса си към Аржентина или към Фолклендските острови, той ще ни пресрещне някъде тук — Глин очерта с пръст малък кръг върху картата.

— Тогава да се насочим на запад, към Чили — предложи Бритън. — Няма да му се размине, ако ни потопи в пристанището на Пуерто Уилямс.

— Несъмнено. Но за съжаление, ако обърнем обратно, той ще ни прихване ето тук. — Пръстът му очерта върху картата нов кръг.

— Тогава да поемем към британската научна станция на остров Южна Джорджия.

— Тогава пък ще ни блокира тук.

Тя гледаше картата и усещаше как парализиращите ледени тръпки залазиха по гърба й.

— Виждате ли, Сали… — Мога ли да ви наричам Сали? — Когато той е променял курса си, той вече е предвиждал евентуалните ни маршрути за бягство. Ако бяхме разбрали това и бяхме реагирали веднага, щяхме да имаме възможността да стигнем поне до Аржентина. Но сега дори този маршрут е затворен за нас.

Бритън усети тежест в гърдите.

— Американските ВМС…

— Моят човек вече провери. Не можем да получим ефикасна военна помощ в рамките на двайсет и четири часа.

— Но на Фолклендите има британска военноморска база, въоръжена до зъби!

— Обмислихме и това. Чили бе британски съюзник по време на Фолклендската война. За да поискат САЩ военна помощ от Великобритания срещу бившия й съюзник, като използва базата, за която са се били — това е, да речем, молба, чието удовлетворяване ще отнеме доста време, дори като се вземат предвид моите и на Лойд връзки. За съжаление най-южните райони на Южния Атлантик не са най-подходящите, за да загази човек с военните. Ние сме сами.

Тя погледна изпитателно Глин. Той отвърна на погледа й със сивите си очи, които бяха потъмнели толкова, че почти бяха придобили цвета на окръжаващия ги океан. Зад тези очи се криеше план. Но тя се боеше да попита какъв бе той.

— Ще се насочим на юг — рече късо Глин. — Към Ледовата граница.

Бритън не можеше да повярва на ушите си.

— Да навлезем във „виещите“ шейсетградусови ширини, в ледовете, при тази буря? Това не е възможност.

— Права сте — отвърна тихо Глин. — Това не е възможност. Това е единствената възможност.