Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Черен лед (44)

43.
Исла Десоласион
23:15

Сам Макфарлън се стресна и се събуди с разтуптяно сърце. Щеше да го помисли за кошмар, ако звукът на експлозията още не отекваше над острова. Скочи на крака, столът падна на пода зад него. Установи с периферното си зрение, че Глин също бе на крака и се ослушваше. Когато погледите им се срещнаха, осветлението в бараката изгасна. Последва миг на тъмнина като в рог, след което светна аварийната лампичка над вратата и окъпа помещението в бледооранжева светлина.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Макфарлън.

Гласът му се удави от шумен порив на вятъра: прозорецът бе избит и снежната вихрушка сега се виеше в бараката, примесена с дървени трески и парченца стъкло.

Глин отиде до прозореца и се взря в мрака на бурята. След това погледна към Гарса. Той също бе на крака.

— Кой бе на пост?

— Хил.

Глин вдигна радиостанцията си.

— Хил. Тук е Глин. Обади се. — Отдръпна пръста си от бутона за предаване и се заслуша. — Хил! — извика отново. След това смени честотата. — Преден пост? Томпсън?

Отговори му глас, заглушаван от силното съскане на статичното електричество.

Свали радиостанцията.

— Радиото е аут, не мога да чуя нищо. — Обърна се към Гарса, който навличаше полярния си костюм. — Къде отиваш?

— До бараката на електрозахранването.

— Не. Ще идем заедно.

Тонът на Глин бе станал по-остър, по военному.

— Слушам, сър — отвърна отривисто Гарса.

Навън се чу тропот и Амира пристигна от комуникационната барака с покрити от снега рамене.

— Електрозахранването е прекъснато навсякъде — рече задъхано. — Остана ни единствено резервното.

— Разбрано — рече Глин.

В ръката му се появи малък пистолет Глок 17. Провери затвора му, след това го мушна в колана си.

Макфарлън посегна да вземе своя полярен костюм. Напъха ръце в ръкавите и тогава забеляза, че Глин го гледаше.

— Дори не се опитвай да ме спреш — започна Макфарлън. — Идвам с вас.

Глин се поколеба, но сетне видя решителността му. Обърна се към Амира:

— Ти оставаш тук.

— Но…

— Рейчъл, нуждаем се от теб тук. Заключи вратата, когато тръгнем. Скоро ще пратя тук постови.

След броени минути на вратата се появиха трима от хората на Глин — Томпсън, Роко и Сандърс. Държаха мощни прожектори, а през рамо бяха преметнали картечни пистолети Инграм М10.

— Всички са налице, с изключение на Хил, сър — докладва Томпсън.

— Сандърс, постави часови пред всяка барака. Томпсън, Роко, вие идвате с мен.

Глин грабна снегоходките си, фенерче и поведе групата във вихъра на мрака.

Макфарлън се мъчеше с неудобните снегоходки. Поради часовете в дрямка, които бе прекарал край печката, бе забравил колко бе студено навън, колко хапещи бяха снежинките, които вятърът запращаше върху лицето му.

Бараката на електрозахранването бе само на около петдесет метра. Гарса отключи вратата и влязоха в тясното помещение. Томпсън и Роко го осветиха с прожекторите си. Във въздуха се носеше мирис на изгорял кабел. Гарса се наведе, отвори металната врата на главното разпределително табло. В снопа светлина от фенерчетата се появи облак от лютив дим.

Гарса прокара пръст по таблото.

— Напълно „изпържено“ — рече той.

— Предполагаемо време за ремонт? — попита Глин.

— Максимум десет минути за главното табло. След това можем да направим диагностика.

— Действай. А вие излезте навън и охранявайте бараката.

Шефът по строителството работеше мълчаливо, а Макфарлън го гледаше. Глин опита отново радиостанцията; като разбра, че не излъчва нищо друго, освен шум, я прибра в джоба си. Най-сетне Гарса се отдръпна назад и щракна няколко ключа. Чу се изпукване и лек бръм, но лампите не светнаха. Гарса изсумтя изненадан, отвори едно метално чекмедже, извади диагностичен палмтоп компютър, мушна жака му в главното разпределително табло, след което го включи.

— Имаме множество къси съединения по цялата верига — рече той след малко.

— А бушоните за свръхнапрежение?

— Каквото и да е било, то е причинило адски шок. Над милиард волта за по-малко от милисекунда, с ток, надвишаващ петдесет хиляди ампера. Никакви демпфери или изключватели не биха могли да послужат за защита.

— Милиард волта? — повтори с недоумение Макфарлън. — Дори мълнията не е толкова мощна.

— Точно така — каза Гарса, издърпа кабела от таблото и мушна уреда в джоба си. — Изпразване с такива размери прави светкавицата да изглежда като статичен шум.

— Какво е било тогава?

Гарса поклати глава.

— Един Бог знае.

Глин постоя един миг мълчалив, вгледан в изгорелите части.

— Да проверим камъка.

Излязоха отново в бурята, минаха покрай бараките и пресякоха терена. Дори отдалеч Макфарлън забеляза, че покривалото бе откъснато от въжетата си. Когато наближиха, Глин им даде знак с ръка да спрат, след това нареди на Роко и Томпсън да влязат в бараката и да се спуснат в тунела. Глин извади пистолета си и тръгна предпазливо напред, Гарса бе до него. Макфарлън приближи ръба на изкопа. Разкъсаните останки от покривалото се издуваха към небето като призрачна постелка. Глин насочи лъча на фенерчето си надолу, към тунела.

Навсякъде се валяха парчета овъглено дърво, камъни и пръст. Част от платформата бе изкривена и обгорена, съскаше леко и бълваше облаци пара. Из тунела бяха пръснати буци пенообразен, вече втвърден метал. Няколко редици гуми под платформата се бяха стопили едновременно и сега горяха и изпускаха облаци лютив дим.

Погледът на Глин бързо обходи мястото, следвайки лъча на фенерчето.

— Дали е било бомба?

— Изглежда по-скоро като гигантска волтова дъга.

В далечния край на тунела затрепкаха светлинки, след това под тях се появиха Томпсън и Роко, които махаха с ръце да пропъдят плащеницата от дим. Започнаха да обливат с пожарогасители горящите гуми.

— Вижте дали има някакви повреди по метеорита! — извика им Глин отгоре.

Последва кратка пауза — мъжете долу правеха визуален оглед на камъка.

— Не се вижда и драскотина по него.

— Томпсън — извика Глин и посочи надолу по изкопа. — Ей там!

Макфарлън проследи накъде сочеше — отвъд платформата. Там нещо гореше на пресекулки. Близо до него купчина плът и кости блестяха на премигващата светлина. Томпсън насочи фенерчето си към нея. Видя се ръка, част от нещо, което приличаше на одрано човешко рамо, усукани сивкави вътрешности.

— Господи — изохка Макфарлън.

— Изглежда открихме Хил — рече Гарса.

— Ето го пистолетът му — обади се Томпсън и го вдигна.

Глин извика в тунела:

— Томпсън, искам да провериш останалата част от системата тунели. Докладвай за всичко, което откриеш. Роко, вдигни медицински екип. Тези останки да бъдат събрани.

— Слушам, сър.

Глин погледна отново към Гарса.

— Периметърът да бъде отцепен. Събери всички данни от наблюдението и веднага ги анализирай. Обади се на кораба и обяви обща тревога. Искам до шест часа да бъде изградена нова електрозахранваща система.

— Всички връзки с кораба са прекъснати — рече Гарса. — По всички канали се чува единствено шум.

Глин се обърна отново към тунела.

— Хей, Томпсън! Когато свършиш там, вземи снегомобил и слез на брега. Свържи се с кораба. Ако трябва, използвай дори морзовата азбука.

Томпсън отдаде чест, след това се обърна и пое по тунела. След миг вече бе изчезнал в пушека и мрака. Глин се обърна към Макфарлън:

— Иди вземи Амира и всички диагностични уреди, които са ви необходими. Аз ще събера екип, който да прегледа тунелите. След като районът бъде обезопасен и трупът на Хил бъде изнесен, искам да изследвате метеорита. Засега — нищо сложно. Просто се помъчете да установите какво се е случило тук. И не докосвайте този камък.

Макфарлън погледна надолу. В основата на платформата Роко плъзгаше нещо, което приличаше на бял дроб върху сгънато парче брезент. Над него метеоритът „издишваше“ пара. Нямаше никакво намерение да го пипа, ала не каза нищо.

— Роко — извика Глин и посочи едно петно току зад повредената платформа, където се виждаше леко блещукане. — Там имаш още един малък пожар.

Роко приближи с пожарогасител в ръка, след това се спря сепнат. Вдигна очи към тях.

— Мисля, че е сърце, сър.

Глин сви устни.

— Ясно. Угаси го, Роко, и продължавай.