Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Trou de l'enfer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008–2009)

Издание:

Издателска къща „АБАГАР-МК’90“, София

Издателство „АБАГАР“, Велико Търново, 1992

Редактор Красимир Петров

Художник: Димитър Стоянов

Техн. редактор Елена Тонкова

Коректор Ива Данева

ISBN 954-8004-24-0

ISBN 954-427-033-7

История

  1. — Добавяне

LXVI
САМУЕЛ СЕ СТРЕМИ ДА ПОДРАЖАВА НА ЙОСИФ

Минута по-късно Самуел влезе в тайната стая, където се съвещаваше Съюзът.

Той дълбоко се поклони и изчака въпросите на ръководителя.

— Самуел Гелб, имате ли нещо да ни съобщите? — попита ръководителят.

— Да — отвърна Самуел.

— Говорете. Какво знаете и какво можете?

— Какво зная ли? — каза Самуел. — Зная, че император Наполеон наскоро е влязъл в Германия и че сега, когато говорим, минава на няколко мили оттук. Зная, че с него има войска от 420 000 души, с шест понтонни подразделения, 11 000 коли с боеприпаси, 1372 топа, без да се броят 60 000 австрийци, прусаци и испанци. Зная, че от своя страна император Александър можа да въоръжи 300 000 души, разпределени в три армии: Източна армия, под ръководството на Барклай; Западна армия, ръководена от Багратион, и резервна армия с ръководител Тор-масов. Два други корпуса и широко укрепен лагер са организирани зад тези три армии. Освен това зная, че никога светът не е виждал такъв сблъсък на императори и народи. А какво искам? Искам да пръсна като сапунен мехур цялото това ужасно стълпотворение.

— Нима това е възможно? — попита ръководителят. — И как го виждате да стане? Говорете.

Шепот на изненада и недоумение премина през тези невъзмутими и високомерни мъже.

— А! Ето, че сте изненадани! — продължи Самуел. — Не можете да си представите, че един ваш скромен съучастник, и то не от вашия ранг, ще бъде в състояние да извърши подобно чудо! Ако въпреки всичко го направя, ще ме счетете ли достоен да бъда издигнат до вашия ранг?

— Направи това, което казваш — отговори ръководителят, — и след това само ни кажи какво искаш.

— Ще запомните ли обещанието си?

— Кълна ти се. Но обясни ни това, което възнамеряваш да направиш. Какви са възможностите ти? Като Брут ли ще действаш? Да не си прибрал кинжала на Фредерик Стапс от кървавия му ешафод?

— За да се проваля ли? Или за да спечеля на подтисника славата, че над него бди провидението? Не, не господа! Аз няма да мина през тълпата, за да стигна до Наполеон и охраната му да ме разкъса на парчета, а добрият немски народ, когото искам да освободя, да ме награди, като се нахвърли върху мен. Наполеон ще умре, а аз ще живея. Ще го ударя оттук, без да слизам от тази планина, ей така, отвисоко и отдалеч като Юпитер.

— Какво искаш да кажеш? Изясни се.

— Още не е настъпил моментът. Вие знаете моята цел. Какво значение имат средствата?

— Шегувате ли се, господине? — строго попита ръководителят.

— Съвсем не — отговори Самуел. — Наистина всички вие сте високопоставени и силни личности, вън от всякакво подозрение, неспособни на престъпления. Но всеки би се съблазнил да спаси Наполеон. Защо тогава не и Бог? Ето защо, вслушвайки се в законите на най-елементарната предпазливост, искам да запазя плана в дълбините на мисълта си, докато стане невъзможно да ми се попречи.

— Защо тогава все пак ни казахте за него? — попита председателят.

— За да мога предварително да зная дали ще ми бъдете признателни. Вие можехте също както немските принцове и народът на Германия да станете спътници на слънцето и да предадете освободителя си. На второ място, за да ви предложа утре да се съберете отново, за да може при нужда да вземете решение. Слушайте: вече часът е два след полунощ. В този момент Наполеон излиза от Майанс и е на път за Вюртсбург. Утре сутринта в десет часа ще спре в Ашафенбург, за да закуси. Ашафенбург е само на няколко мили оттук. Тази нощ не се отдалечавайте, а утре сутринта в десет часа се съберете отново в тази зала. Тогава ще ви кажа какво съм направил. След това ще чакаме резултата.

— А как ще го разберем? — попита председателят.

— В два часа — отвърна Самуел — един наш пратеник, който пътува по поречието на река Некар, ще бъде тук и ще донесе новината, че онова, което вашето провидение не успя да свърши, го е сторил Самуел Гелб.

— Добре — каза председателят, — в десет часа ще бъдем тук и ще чакаме.