Александър Дюма
Адската дупка (47)

XLVII
КМЕТЪТ ПФАФЕНДОРФ

Щом влязоха в дома на г-н кмета, Самуел, Юлиус и Трихтер се озоваха пред една огромна подпухнала и изплашена личност.

— Кметът? — попита Самуел.

— Защо ви е? — измънка едрият човек.

— За да поговорим с него.

— Не е за да му сторите зло? — плахо се осмели да попита този Фалстаф.

— Напротив.

— В такъв случай това съм аз.

— Имам честта да ви поздравя — каза Самуел. — Но сигурно имате друга стая освен последното стъпало на тази стълба. Ако позволите, ще се настаним там.

Кметът, целият разтреперан, ги въведе в кабинета си. Самуел седна.

— Ето какво — каза той. — Вземаме в свои ръце Ландек. Надяваме се, че няма да се съпротивлявате и ще ни спестите необходимостта да нападаме къщите. Университетът благоволи да се настани тук за известно време. Вие разбирате, че трябва да бъдем донякъде господари тук и може би ще имаме някои прищевки, на които е добре да не се противопоставяте. Идвам да се разбера с вас. Вие сте кмет на Ландек, аз съм крал на университета. Йерархията изисква да ми отстъпите властта си.

— Но, света Богородице! — възрази сериозно дебелият кмет. — Какво сте дошли да правите?

— О, бъдете спокоен, честни… Извинете, как да ви наричам.

— Пфафендорф.

— Бъдете спокоен, честни Пфафендорф. Идваме просто да се учим и забавляваме. Ще веселим селото, ще организираме празници. Това устройва ли ви?

— Ще уважавате ли личността и собствеността?

— Давам честната си царска дума.

— Щом е така, добре! — въздъхна с облекчение Пфафендорф.

— Значи се разбрахме? — запита Самуел.

— Разбрахме се.

— Дайте си ръката, благородни кмете, и не се страхувайте, че ще си присвоя или дори ще омаловажа по някакъв начин вашето значение. Ще ви запазя достойно за вас положение и ви обещавам почетно място във всички забавления и тържества.

— Много сте добър — отговори Пфафендорф успокоен. — Но си мисля, ако имате нужда от полицията на селото, поставям я на ваше разположение.

— Колко души са.

— Един.

— Дайте ни го — каза Самуел, като се смееше. — Ние ще го защитаваме.

— Не му причинявайте зло. Ще го потърся.

Кметът излезе, очарован от Самуел.

В кабинета имаше маса и всичко необходимо за писане.

— Седни тук — каза Самуел на Трихтер.

— Къде ще настаниш Хайделберг в Ландек. Мога да ти предложа замъка, но не е достатъчно — чудеше се Юлиус.

— Първо — отвърна Самуел, — ще има изрична забрана да се ходи към замъка. Ние сме тук, за да се подчиним на госпожа Хермелиндфелд, а не за да я притесняваме. Ще бъдем много щастливи, ако благоволи да присъства на някои празненства, които смятам да импровизирам, и се надяваме, че въпреки нейната свенливост ще поеме този риск. Но това ще бъде само по нейно желание и ние няма да й налагаме нашето съседство.

— Тогава къде ще настаниш всичкия този народ?

— Ами в най-привлекателния покрив през тези хубави августовски нощи. Под звездите! Гората ще бъде нашата зелена спалня. Ако вали, познавам пещери, където могат да се настанят четиристотин души. Не се страхувай, тези пещери не са същите, които ти знаеш. Колкото до храната, нашите хора от Хайделберг са донесли за един ден, а утре Ландек ще бъде препълнен, тъй като селяните не са толкова глупави, та да не се възползват от дъжда от гулдени, който им пада от небето. Те ще се запасят тази нощ и утре сутринта ще плуваме сред изобилие като на сватбата на Гамаш.

След това се обърна към Трихтер:

— Ти пиши заповедите.

Четвърт час по-късно, качен на един стол, Трихтер четеше на прииждащите студенти следния наполеоновски декрет:

„Ние, Самуел I, император на лисиците, тиранин за камилите, защитник на академичната конфедерация и прочие.

Ние постановихме и постановяваме следното:

Общи разпоредби

Член I. Считайки, че няма кръчма в Ландек, всички къщи в Ландек се превръщат в кръчми.

Член II. Считайки, че къщите в Ландек ще са недостатъчни за нашата колония, в гората, под звездното небе ще бъде образуван лагер, снабден с всички удобства на живота, палатки от конопено платно, легла от папрат, канапета от слама, дивани от сено. Жените, децата, болнавите със свидетелство, издадено от медицинския съвет, само те ще живеят в отвратителни къщи от вар и дъски.

Член III. Наемите и общите или лични разходи за потребителски стоки ще бъдат плащани според случая или от обществената каса, или с лични средства, с изключение на стоките, които жителите на Ландек купят от Хайделберг. Всички стоки, които идват от отлъчения град, ще бъдат конфискувани без снизхождение. С тези изключения всяко посегателство срещу собствеността, а също и срещу хората ще бъде мъмрено и наказвано по смисъла на дисциплинарните наказания, упоменати в Бургеншафт.

Все пак тези правила важат само за студентите и за да оставим на благородните жители на Ландек свободата, това висше право на човешкото същество, няма да бъде забранено за мъжете да дават в заем, а за жените всичко, което ни се иска.

Преходни разпоредби

Краят на този ден ще бъде използван за разглеждане на околностите и за настаняване.

Утре в две обяви ще бъдат представени програмата на лекциите и забавите, които ще бъдат организирани на тази обетована земя Ландек, за да бъде смекчена и облекчена тъгата от живота сред студентите.

Още тази вечер Юлиус фон Ебербах предлага на старите си другари един грандиозен пунш сред гората. Изготвено в Ландек 10 август 1811

Самуел I

Съгласувал копието

Трихтер“

Четенето бе насърчавано от възгласи „Браво“. Обещаният пунш имаше най-голям успех. Когато Трихтер приключи, избухна гръм от „Вива“ и „Ура!“

Кметът Пфафендорф скоро дойде заедно с човека, който представяше полицията в Ландек.

Самуел ги пое и извика:

— Всичко, що е жена, кон или багаж, да ме следва!

След това, придружен от кмета и полицая, които представляваха властта и го освобождаваха от необходимостта да използва сила, той настани криво-ляво в къщите на селото жените, кутиите с шапки и колите.

След това се върна към мъжете.

— А вие, които предпочитате небето пред таваните и звездите пред свещите, следвайте ме.