Александър Дюма
Адската дупка (15)

XV
ПОБЕДА НА ЕДНА КАПКА НАД ОСЕМ КОФИ ВОДА

Фресванст действително бе ням и безчувствен към всякакви нападки. Все пак той като че ли бе запазил малко съзнание.

Дормаген взе тогава важното и върховно решение, което му бе разрешено от правилата на дуела с алкохол.

Коленичейки, за да бъде по-близо до ухото на Фресванст, той му извика:

— Хей, Фресванст! Фресванст, чуваш ли ме?

Един едва забележим знак му отвърна и Дормаген продължи тържествено:

— Фресванст! Колко удари от шпага е получил великият Густав-Адолф?

Фресванст, неспособен да произнесе дума, поклати глава веднъж.

Дормаген направи знак на един студент, който излезе и минута по-късно влезе с кофа вода.

Дормаген изсипа кофата върху главата на Фресванст.

Фресванст нямаше вид да е забелязал това.

Дормаген отново започна да му говори на ухото:

— Колко удари от сабя е получил великият Густав-Адолф?

Фресванст поклати глава два пъти.

Двама студенти отидоха да донесат две кофи вода, които тържествено му бяха изсипани върху темето.

Фресванст не мигна.

Дормаген продължи разпита:

— Колко пъти е било стреляно по великия Густав-Адолф?

Фресванст поклати глава пет пъти.

Пет студенти отидоха да донесат пет кофи вода, като продължиха обливането на изпадналия в летаргия пияч.

На петия душ, който всъщност бе осми, гримаса на Фресванст показа, че се връща в съзнание.

Дормаген бързо грабна едно шише хвойнова ракия и го поднесе към устните на Фресванст.

Така подпомогнат, Фресванст погълна дяволската течност и събуден от тази жарава след ледената вода, се изправи, седна и промълви несъзнателно с дрезгав глас и подут език думата:

— Убиец!

След това падна, и то окончателно.

Но страната на Дормаген ликуваше.

Трихтер, прострян на пода, безчувствен, полумъртъв, очевидно не беше в състояние да продължи.

— Ние имаме надмощие — каза Дормаген.

— Мислиш ли? — попита Самуел.

Той отиде при своята лисица и извика с всичката сила на волята и гласа си. Трихтер остана глух. Разгневен, Самуел го бутна с крак: Трихтер не даде признак на живот. Самуел го разтърси здраво: безсмислено. Самуел грабна от масата шише като това, което току-що бе изпил толкова смело Фресванст. Само че вместо хвойнова ракия беше с кирш. Той наведе шишето и се опита да пъхне гърлото му в устата на Трихтер, но той инстинктивно стискаше зъби.

Присъстващите вече честитяха на Дормаген.

— О, човешка воля! Смяташ ли да ми се противиш! — прошепна Самуел през зъби. Изправи се, отиде до бюфета и взе оттам нож и фуния.

С острието на ножа разтвори зъбите на Трихтер, пъхна края на фунията и спокойно изсипа кирша, който се процеди капка по капка в гърлото на неподвижната лисица.

Трихтер се остави, без дори да отваря очите. Наведоха се над него с вълнение. Видяха го да мърда устни, но напразно. Не можа да издаде звук.

— Все едно нищо не е станало, докато не проговори! — извика Дормаген.

— Признавам, че е малко вероятно да излезе дума от това буре — намеси се самият Юлиус, клатейки глава.

Самуел го погледна втренчено, извади от джоба си едно малко шишенце и капна една капка върху устните на Трихтер.

Още не бе дръпнал ръката си, когато Трихтер се надигна като ударен от електрически ток, изправи се, кихна и с огнен поглед и опъната ръка извика на Фресванст с ясен глас това, което на езика на студентите е най-голямата обида, думата в сравнение с която изрази като „подлец“, „измамник“ или „убиец“ са нежности:

— Глупак!

Всички възкликнаха от изненада и възхищение.

— Не беше честно! — извика Ото Дормаген гневно.

— Защо? — попита Самуел, като смръщи вежди.

— Може да се излива вода върху борците, може да се разтърсват, може да им се дава да пият насила, но не може да се ползва тайнствено и непознато питие.

— Хайде де! — каза Самуел. — Един дуел на пиячи позволява всичко, което се пие.

— Така е! Така е! — потвърдиха всички.

— А какъв е този наркотик? — попита Дормаген.

— Съвсем обикновена течност, която оставям на твое разположение — отговори Самуел. — Струва ми се, всички видяха, че капнах само една капка в шишенцето с кирш, количество, което Фресванст трябва да изпие, за да продължи борбата, капни две капки и Фресванст ще проговори.

— Дай — каза Дормаген.

— Ето ти шишенцето. Само едно просто предупреждение: съставът съвсем не е безобиден и ако Фресванст изпие две капки, сигурно няма да се съвземе. Само с една капка и вече ще ми е трудно да запазя моята лисица.

Тълпата потрепери.

— Искам да допълня — продължи Самуел, — че ако се решиш на това, все пак няма да имаш последната дума. Самуел Гелб не трябва да бъде победен. Няма да се поколебая да жертвам Трихтер и да му капна три капки.

Това бе казано с такова чудовищно хладнокръвие, че въпреки страха, вдъхван от Самуел, последва продължителен шепот. Студена пот изби по цялото тяло на Юлиус.

Всред общото настроение Ото Дормаген намери смелост, направи една крачка към Самуел и го погледна в лицето.

— Езикът ни е беден — каза той — и ме принуждава да ти кажа тези съвсем слаби думи, за да изразя мисълта си: Самуел Гелб, ти си един нещастник и подлец!

Всички трепнаха и зачакаха с вълнение да видят какво ще отговори Самуел на тази обида. Мълния блесна в очите на краля на студентите, ръката му неволно се сгърчи, но това продължи само секунда; той се овладя и отговори по възможно най-спокойния начин. Но това спокойствие бе по-страшно от гнева му.

— Значи ще се бием веднага. Дитрих, ти ще ми бъдеш секундант. Нека секундантите и приятелите подготвят всичко на Кайзерщул. Нека по пътя застанат съгледвачи. Полицията може всичко да развали. Мълвата за дуела между Ритер и Хермелинфелд сигурно я е вдигнала на крак. Не трябва да ни безпокоят. Защото, по дяволите, това няма да бъде бой на шега! За първи път ме обиждат, но ще бъде и за последен. Господа, обещавам на всички дуел, за който ще говорят и паветата. Хайде!

Пред тях отново бе кралят на студентите. Той говореше властно и всеки се покланяше и подчиняваше. Той накара студентите, които бяха в залата, да излязат на различни по големина групички, каза им по кой път да минат, за да не предизвикат подозрения, и кое място да изберат на Кайзерщул.

Самият Дормаген, преди да тръгне, изчака заповедите на този генерал.

Накрая Самуел каза на Юлиус:

— Тръгвай, ще те настигна при Акациите. Имаш ли секундант?

— Да, Левалд.

— Добре, до скоро.

Юлиус излезе от залата, но не веднага от странноприемницата.

Трябва ли да казваме какво направи? Влезе в тоалетната, пусна резето, взе портмонето си, извади оттам един изсъхнал шипков цвят, целуна го, след това внимателно го пъхна в сатенената торбичка, която бе получил от Лолоте, прекара през врата си панделката и скри под дрехите скъпата реликва. След тази по детски наивна постъпка той се усмихна удовлетворен и чак тогава излезе от странноприемницата.

През това време Самуел, който вече бе останал сам в синия салон с двамата мъртвопияни простряна на пода студенти, се наведе и сложи ръка на челото на Трихтер. Трихтер въздъхна.

Самуел каза:

— Добре.

После прошепна:

— Този Дормаген! Забравил е своята лисица, която въпреки всичко бе велика. Това е добър знак.

Самуел извика един слуга и показвайки му двамата бойци, каза:

— В стаята на мъртвите.

Стаята на мъртвите бе един килер, покрит със слама, където лекуваха пиячите, минали в състояние на пълна безчувственост.

Чак тогава Самуел излезе последен и тръгна към планината Кайзерщул, като си подсвиркваше вивалера.