Александър Дюма
Адската дупка (39)

XXXIX
КАКВО МОЖЕШЕ ДА НАПРАВИ СРЕЩУ ТРИМА?

Пет минути по-късно Трихтер влезе в магазина на Мулдорф с килната настрани шапка, с войнствено настроение, предварително разгневен от посрещането, което очакваше.

Мулдорф го посрещна с очарователна усмивка.

— Направете си труда да седнете, скъпи господин Трихтер, — каза той, — радвам се да ви видя.

— Аха! — възкликна Трихтер. — А знаете ли какво ме води при вас?

— Подозирам — отговори шивачът, като потриваше ръце.

— Идвам да си поръчам пълен кат дрехи.

— Чудесно. За кога ви трябват?

— Веднага — каза Трихтер, изненадан от любезността на шивача. -Побързайте да ми вземете мерките.

Шивачът се подчини с готовност. И когато свърши, каза:

— Ще бъде готово в събота.

— Добре, вие ще ми го изпратите — каза Трихтер, като понечи да излезе.

— Тръгвате ли си? — запита Мулдорф.

— Защо? Трябва ли да остана?

— Не ви моля да оставате, но се надявам, че ще ми оставите нещо.

— Какво?

— Стотина флорина, обикновено изплащане на кредит.

— Добри ми Мулдорф — отговори Трихтер, — вие бяхте много добър с мен днес и много приятелски ми взехте мерки, за да се налага да ви отговарям, както един честен студент трябва да отговори на един обикновен проси-пари. Сметката за дрехите, които ми правехте седем години, и очакването на тези, които ще получа в събота, ме карат да не се унижавам пред вашето искане за изплащане. Прощавам ви.

— Може да ми прощавате, но ми дайте парите — каза Мулдорф, като протегна ръка.

Трихтер стисна ръката на шивача.

— Ръкостискане, ако искате — каза той, — но пари нямам.

И тръгна към вратата. Мулдорф му препречи пътя.

— Нямате пари ли? — извика той. — А петстотинте флорина, които госпожа вашата майка ви е изпратила?

— Петстотин флорина? От майка ми? — повтори Трихтер. — Ах, каква безумна идея! Мулдорф, вие ставате духовит.

— Това означава — извика Мулдорф, като се опитваше да прикрие яда си, — че не само не ми плащате за ушитите по-рано дрехи, но на всичко отгоре идвате да ми се присмивате, като ми поръчвате нови?

— Значи това, че ме посрещнахте с такова раболепие и че ми взехте мерки толкова угоднически, е било за да ми се подигравате? — отговори също малко възбуден Трихтер

— С други думи — изджавка Мулдорф, като взе от тезгяха писмото на Самуел и го размаха гневно под носа на Трихтер, — това писмо е било една измама?

— С други думи — изрева Трихтер, като хвърли гневен поглед върху писмото, — когато ми обещахте облеклото за събота, то е било заради парите, с които мислехте, че са пълни джобовете ми, а не заради голямата чест да ме обличате?

И той размаха обкования си с желязо бастун.

Но Мулдорф подскочи и грабна аршина си.

— Не става въпрос за дрехите, които тепърва ще ви шия — извика отчаяният кредитор, — а за тези, които вече съм ви ушил и които ще ми платите или върнете.

Той тръгна към Трихтер с вдигнатия аршин.

Мулдорф още не беше замахнал, когато бастунът на Трихтер се стовари върху него.

Мулдорф нададе вик, рязко отстъпи назад, счупи две стъкла от витрината и залитна обратно към Трихтер, който въртеше бастуна си.

Като чуха вика на шивача, двама негови съседи, един колбасар и един обущар, се притекоха на помощ.

Благородният Трихтер не се стресна от численото превъзходство на противника си и удари по окото обущаря. Но изведнъж почувствува нещо на левия си глезен, което не беше очаквал, нито пък можеше да избегне. Беше кучето на колбасаря, което се бе притекло на помощ на господаря си.

Трихтер инстинктивно наведе глава, за да види какво става. Тримата му противници се възползваха от това движение, за да се втурнат към него и го изхвърлят през вратата.

Ударът бе такъв, че смелият Трихтер се намери в уличната канавка заедно с кучето, което упорито не изпускаше глезена му.

Преди да се просне, Трихтер бе успял само да замах-не с бастуна си и да удари витрината, така че направи на сол остатъка от стъклото.

Падайки, той забеляза две лисици, който минаваха по друтия тротоар на улицата.

— Помощ! — извика той с все сила.