Александър Дюма
Адската дупка (33)

XXXIII
ПОСТАВЕН ВЪПРОС

Кой е тук? — попита Юлиус.

Кристиане си каза името.

— Веднага идвам — отговори Юлиус.

На Кристиане й се стори, че Юлиус говори тихо с някого.

Минута след това той отвори.

Кристиане направи крачка назад вцепенена: Самуел вече беше в стаята.

Самуел поздрави Кристиане с необикновено хладнокръвие.

— Добре ли сте, госпожо, след вълнението си онази вечер? — попита той. — Не ви питам за Вилхелм, Юлиус току-що ми каза, че се чувствува много добре с козата.

На Кристиане й бе необходимо малко време, за да се съвземе.

— Изглеждаш изненадана, че виждаш Самуел тук? — каза Юлиус. — Моля те да се смилиш над него и над мен и да не издаваш на баща ми присъствието на тайно дошлия ми приятел. Според обещанието си не съм канил Самуел; но аз, как да кажа… го срещнах. Признавам, че не можах да пожертвам едно старо приятелство пред химерични предупреждения. Баща ми смята, че Самуел ще погуби сина му; но аз зная, че Самуел може би спаси моя собствен син.

Кристиане бе вече възвърнала своята решителност и смелост.

— Ще бъда вечно благодарна на г-н Самуел Гелб за лекарската услуга, която ни направи — каза тя. — Но без да омаловажам признателността, която му дължим, мисля, Юлиус, че я дължим и на баща ти. Основателно или не, но г-н Хермелинфелд се тревожи; защо да не се подчиним, вместо да го огорчаваме? Ако г-н Самуел е действително твой приятел, той не би настроил един син срещу баща му. И освен това, баща ти не е единственият, които има предубеждения към г-н Самуел. Аз съм честна и смела — добави тя, като гледаше Самуел — и ще кажа направо това, което мисля. Също споделям тези предубеждения. Мисля, че г-н Самуел Гелб идва тук само за да смущава нашето щастие и нашата любов.

— Кристиане! — каза Юлиус с упрек. — Самуел е наш гост.

— Така ли мисли той? Така ли казва? — попита Кристиане, вдигайки към него своя чист и горд поглед.

Самуел се усмихна и отвърна с галантност, зад която се криеше заплаха:

— Вълнението ви прави по-чаровна от всякога, госпожо, и мисля, че от желание да се харесате винаги се преструвате, че ми се сърдите.

— Прости й, Самуел — каза Юлиус. — Тя е дете. Моя скъпа Кристиане, не Самуел се натрапва тук, а аз го задържам. Аз имам интерес да не се лишавам от компанията на такъв добър и умен човек.

— Една година той не ти липсваше. Дотам ли сме стигнали, че да не ти стигат жена ти и детето ти?

Юлиус размени поглед със Самуел, накара Кристиане да седне, сам седна на табуретка в краката й и я хвана за ръката.

— Хайде — започна той, — нека поговорим сериозно. Аз все така те обичам, моя Кристиане, вярвай в това; все така съм щастлив, че те обичам, и така горд, че съм обичан от теб. Ти си единствената жена, която някога съм обичал, казвам го пред Самуел, и която ще обичам някога. Но разбери най-после: в теб жената, която ме обича, е и майка, нали? Ти отделяш на детето голяма част от сърцето и живота си. Е, добре! Съпругът също не е всичко от мъжа. Господ ни е дал само едно сърце, той ни е дарил само с един ум. До нашето щастие е поставил нашите задължения: до удовлетворението на нашите желания е поставил тревогата на нашите мисли. В интерес на нашата любов, Кристиане, искам да ме уважаваш, искам да се издигна, да бъда нещо. Няма да оставя да затъпее в безделие това съществуване, което ти принадлежи. Моята радост би била да служа на страната си, но досега съм се чувствал способен само да държа оръжие и не в разрушена Германия бих започнал. Нека поне пробуждането на родината да ме завари буден. И така, Самуел (тъй като ти каза лошото пред него, аз искам също пред него да кажа доброто!). Самуел поради самата противоположност на нашите натури ми е необходим, за да поддържа в мен гъвкавостта на волята ми. Помисли, ние живеем тук сами, откъснати, далеч от света, в миналото, в забравата, почти в смъртта. Не съжалявам за Хайделберг, нито за Франкфурт, не! Но когато малко живот идва при нас, нека не му затваряме вратата.

Може би някой ден ще имам нужда от волята си: да не я оставяме да закърнее. Не е ли разумно това, което казвам? Баща ми и ти сте изпълнени с химери, що се отнася до Самуел. Ако присъствието на Самуел до мен ви причиняваше зло, нямаше да се поколебая да се разделя с него. Но в какво го упреквате? Баща ми му се сърди заради убежденията му. Аз не споделям убежденията на Самуел, но все пак не стоя по-високо от него по ум, за да го обвинявам. Колкото до теб, Кристиане, какво ти е сторил Самуел?

— Ами ако ми е нанесъл оскърбление? — каза Кристиане, като избухна.