Том Кланси
По заповед на президента (44)

41.
Хиените

Именно евреите го бяха научили да се прикрива така ловко. Преди падането на шаха шефовете на иранската тайна полиция — зловещата САВАК — не пестяха пари и време, за да изучават методите на израелската Мосад, пък и не всички следователи от САВАК бяха екзекутирани от новия ислямски режим. Използваха ги, за да обучат такива като Киноартиста — този подход се бе оправдал напълно, защото колкото е по-отговорна една акция, толкова повече предпазливост се изисква от изпълнителите. Ако не искаш да те открият и проследят, трябва да умееш да се сливаш с обкръжението. В държавите, в които властта не е в ръцете на религиозни водачи, не бива да демонстрираш набожността си.

А в Израел и в християнските страни трябва да прикриваш принадлежността си към исляма. В държави, които не крият недоверието си към хората от Средния изток, е по-добре да се представяш за гражданин от друга националност — или още по-добре да обясняваш, че си привърженик на друга религия. Да, аз идвам от там, обаче съм християнин, или изповядвам бахайската вяра, или съм кюрд, или пък арменец, и понеже онези подложиха на жестоки преследвания целия ми род, реших да избягам в Америка, в страната на свободата и неограничените възможности. Ако спазваш тези прости правила, е много вероятно да не те заловят, а преминеш ли граничната бариера, всичко се урежда бързо и лесно. Тази страна е свикнала да посреща чужденците с отворено сърце, което напомняше на Киноартиста за законите на гостоприемството, с които неговата родина се славеше от векове.

Ето че отново се бе озовал в царството на враговете и съмненията му стихнаха, дори на лицето му се появи бледо подобие на усмивка. Той бе най-добрият в този опасен занаят. Евреите, които макар и косвено му бяха помогнали да усъвършенства уменията си, нито веднъж не надушиха следите му, а какво ли оставаше за тези глупаци, американците. Само трябваше да бъде много внимателен.

Във всяка група от по трима члена имаше по един като него, е, не чак толкова опитен, но все пак с една класа по-добър от останалите двама. Нямаше проблеми, ако човек е внимателен и съсредоточен.

Киноартиста пристигна на мястото на първата среща — второкласен хотел в предградията на Анаполис — и веднага провери дали е запазена стая на името на Дитер Колб. Толкова са глупави тези американци! Дори и полицаите им си въобразяват, че всички мюсюлмани са араби и забравят, че Иран е арийска страна — от същата висша, арийска раса, към която Хитлер бе причислил своя народ.

Вече бяха на шосето за следващия пункт в маршрута — Атлантик Сити, в щата Ню Джърси, където бе разположен огромният изложбен център. Щяха да представят новите модели и там. Мъжът разтърка очи. Отново го бе връхлетяло проклетото главоболие, този път придружено с лека хрема. Надяваше се да не е пипнал нещо по-сериозно. Така става, когато човек стои по цял ден в помещение със засилена климатична инсталация.

Никой не очакваше тази официална телеграма. Държавният секретар на Съединените щати настояваше за консултация на правителствено ниво, за да обсъдят въпроси от взаимен интерес. Цзян знаеше, че не може да избегне срещата, затова реши да приеме високия гост с приятелска усмивка, като не пропусне да подчертае, че страната му няма никаква вина за инцидента. Американците по всяка вероятност щяха да предложат услугите си като посредници в преговорите между Пекин и Тайпе, а това можеше да се окаже много полезно.

Мястото бе избрано сполучливо. Просторният търговски център много облекчаваше задачата да останат незабелязани сред тълпите. Първата среща всъщност бе доста особена — двете групи само се спогледаха, и то от десетина метра, докато се разминаха. Всяка от тройките се отделяше незабележимо от останалите минувачи, колкото да бъде регистрирана от набитото му око, след което отново се разпръскваше, без да забрави да провери грижливо за евентуални преследвачи. Накрая всички се прибраха в хотелите си. Истинската среща бе запланувана за следващия ден.

Киноартиста остана доволен. Имаше нещо възбуждащо и привлекателно в това да си нащрек — именно това най-много му допадаше в професията на терориста. Очакваше го трепетно преживяване и то точно когато бе рожденият ден на лъва. Усмихна се и плъзна радостен поглед покрай лъскавите автомобили, докато крачеше към паркинга. Да, ще успее да се справи с малките лъвчета.

— С какво се занимавахте днес? — попита го Кати в мрака.

— Скот утре сутринта ще отлети за Китай — отговори Джак, изтегнат на леглото до нея. Много хора си въобразяваха, че на света няма по-могъща личност от президента на Съединените щати, обаче към края на дългия работен ден упражняването на огромната власт беше изцедило силите му. Не помнеше да се е чувствал толкова изтощен дори и по времето, когато работеше в Ленгли.

— С каква цел?

— Ще се опита да ги успокои и да намали опасността от разгаряне на конфликта.

— Ти наистина ли подозираш, че съзнателно са…

— Да. Роби е уверен в преценката си — потвърди той, без да откъсва поглед от тавана.

— И си готов да преговаряш с тях? — попита ХИРУРГ.

— Налага се.

— Но…

— Скъпа, понякога… по дяволите, всъщност в повечето от случаите, един държавен глава е длъжен да се съобразява с много фактори, когато отправя искане към друго правителство за преследване на терористи. От мен се очаква да мисля за «глобалната картина», за «по-важните цели» и за още много такива щуротии.

— Но това е ужасно! — възкликна Кати.

— Да, така е. В тази игра си има правила. С една суверенна нация не може да се разговаря безцеремонно, както с някой престъпник, докаран с белезници в полицията. Там има хиляди американци, най-вече бизнесмени. От прекалено твърдия курс могат да пострадат мнозина от сънародниците ни, а тогава събитията ще ескалират и ще стане още по-лошо.

— Какво по-лошо от това да се избиват невинни пътници?

Джак не знаеше какво да й отговори.

— ФЕХТОВАЧ е буден — чу Андреа Прайс в слушалката, обърна се към агент Олтман и попита:

— Рой?

— Очертава се още една банална смяна — промърмори той. — За тази сутрин ХИРУРГ има насрочени три процедури, следобед изнася лекция пред някакви испански лекари, осем мъже и две жени. Проверихме ги с помощта на испанската полиция. Всички са чисти. Няма съобщения за заплахи. Може би ще имаме още един спокоен ден.

— Майк? — попита тя агент Майкъл Бренан, който отговаряше за безопасността на малкия Джак.

— БЕЙЗБОЛИСТ има контролно по биология за първия срок и тренировка след часовете. Много го бива с ръкавицата, но трябва още да се поупражнява с бухалката — добави агентът. — Иначе за днес… нищо особено.

— Уенди?

— СЯНКА ще се явява на изпит по химия. Но се интересува най-вече от своя Кени. Красиво хлапе, но не е зле да си поскъси косата и да си купи нова вратовръзка.

— Какво ни е известно за семейството на този Кени? — попита агент Прайс. Дори и тя не можеше да помни всички подробности, свързани с приятелите и съучениците на децата на президента.

— Баща му и майка му са адвокати, занимават се предимно с процеси за неплатени данъци.

— Би трябвало СЯНКА да има по-добър вкус — отбеляза Бренан — шегобиецът в екипа. — Може би тук се крие потенциална заплаха, Уенди.

— Каква заплаха?

— Ако президентът успее да прокара новите данъчни закони, родителите на Кени ще закъсат с прехраната.

Андреа Прайс отбеляза още едно име в списъка си за тази сутрин.

— Дон?

— Нищо ново. Урок по рисуване. Не се радвам много на тази длъжност, Андреа. Искам да ми отпуснете повече хора, още един за вътрешна охрана и още двама отвън, откъм южната страна — заяви Дон Ръсел. — Много сме открити. И нямаме достатъчно дълбочина за отбрана. Външният периметър е по същество само един и това никак не ми допада.

— ХИРУРГ не желае повече агенти. Нали освен теб има още двама за вътрешната охрана и още трима в резерв, плюс онзи от другата страна на алеята? — припомни му Прайс.

— Андреа, казах, че са ми необходими още трима души. Прекалено сме оголени, като на показ — повтори Ръсел. Говореше разумно и професионално, както винаги. — По служебни въпроси президентската двойка би трябвало да се вслушва в съветите на професионалистите.

— Какво ще кажеш, ако утре намина, за да огледаме постовете още веднъж? — предложи Прайс. — Ако успееш да ме убедиш, ще се опитам да убедя шефа.

— Чудесно — кимна Ръсел.

— Някакви проблеми с другите родители?

— Вече не. Проблемите са други.

— Какви, Дон?

Той се усмихна.

— На тази възраст всички деца си приличат. Искам да кажа, че са подстригани почти еднакво, а на всичкото отгоре и дрешките им са все от един модел. И не се свъртат на едно място, ами непрекъснато търчат по моравата. И докато се обърна, ПЯСЪЧНИК я няма. Не мога да проумея защо всички майки са си въобразили, че са длъжни да обличат децата си като Кейти Райън!

— Между другото, щях да забравя — каза Андреа. — Пат О'Дей те кани на дуел.

— Онзи от ФБР? — Очите на Ръсел светнаха. — Кога? И къде? Кажи му да си вземе повечко пари, Андреа. — От цели седем години Дон Ръсел не бе губил състезание по стрелба с пистолет.

Техният час настъпи. Киноартиста лично се погрижи за колите под наем. Имаше два паспорта, което се оказа достатъчно прикритие, за да спазари и четирите — три леки коли и един микробус, подбран така, че да прилича на онези, с които родителите пристигаха да приберат децата си от градината. Той им трябваше за бягството — евентуалност, за която Киноартиста не бе престанал да се тревожи.

За щастие, хората му се оказаха достатъчно интелигентни и докато оглеждаха обекта от прозорците на наетите автомобили, не извъртаха глави, а отбелязваха особеностите на ландшафта само с периферното си зрение. Вече познаваха добре всичко от снимките, но друго си беше да видят нещата на място.

След като приключиха с огледа, поеха по шосе номер 50, към укритието си.

Всички съседи мислеха, че собственикът на уединената къща е евреин, роден в Сирия — той живееше тук от единадесет години. Тук бе пунктът за последната среща. Тук щяха да докарат детето. А после шестима от похитителите незабавно щяха да напуснат страната и тук щяха да останат само трима от групата, за да потеглят с колата на собственика на къщата към следващото укритие (засега неуточнено) и да изчакат развоя на събитията.

Предвиждаха се всичко на всичко две обаждания — първото до американското правителство, а второто до приятелите на Киноартиста. Щеше да настъпи паника. Всеобщ хаос. А може би щяха да го оставят живо. Той не беше много сигурен в последното, но не изключваше и тази възможност.