Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (64)

3

Откак се върна в мината в Африка, Джони не можеше да спи през нощта. Въртеше се и се мяташе в голямото психлоско легло в стаята, която ползваше. Нощите бяха неприятно влажни и горещи. Отново и отново премисляше събитията от близкото минало, отчиташе къде е сбъркал и къде е трябвало да постъпи по друг начин. Животът на едно момче бе твърде висока цена за информацията, която им бе нужна.

Сър Робърт не бе тук. Остана в Шотландия, за да организира противовъздушната отбрана на Единбург. Маккендрик също го нямаше. Предприе пътуване до къщи, за да се погрижи подземната му болница да бъде преместена в нови помещения и да провери справя ли се помощникът му там. Полковник Иван бе в Русия.

Решиха Стормълонг да поостане в Африка, да не би да искат да му отмъстят за това, че бе отстъпил дрехите и самоличността си на Джони за неотдавнашното начинание. Понеже нямаше какво да прави, норвежецът се бе заел с инвентаризация на летателния „хардуеър“ — име за самолетите, което някъде бе срещнал или сам бе измислил.

Благодарение усилията на Стормълонг Джони едва сега започна да разбира какво е било истинското предназначение на базата в Африка. Понеже пренасяха много малко сурова руда — волфрамът се печеше в мината — нямаха товарни самолети за руда. По тази причина се е налагало да транспортират с камиони гориво и дихателен газ от поделението на комплекса в гората Итури. Но в базата в Африка имаше много други самолети, което доведе Стормълонг до заключението, че базата навярно е имала защитни функции. Намериха някакви стари психлоски наръчници и там пишеше, че в случай на атака срещу комплекса край Денвър, от Африканската база е трябвало да контраатакуват изненадващо врага. Точно с това са се занимавали психлосите, които унищожиха.

Стормълонг бе много заинтригуван, като откри няколко типа летателен хардуеър, какъвто преди не би виждал, нито пък бе регистриран в сегашните психлоски наръчници. Във всеки случай не бяха бойни самолети. Бяха машини с двойна функция, доставени за определена цел и след като задачата е била изпълнена, типично за политиката на компанията, са ги закарали в дъното на хангара и са ги забравили. Връщането им на Психло би струвало твърде скъпо и би причинило излишни грижи.

Според бордовите дневници, които си седяха в тях, били са използвани, за да „изкопаят“ огромно количество материал, който се е намирал в орбита около планетата. Някои от металите в предметите били безценни, тъй като рядко се намирали на други места и компанията направила необичаен ход изпратила специална техника.

Ако вратите са добре уплътнени, всеки обикновен боен самолет би могъл спокойно да пътува до Луната и обратно благодарение на телепортационните си мотори, чието движение не зависи от въздуха. Но обикновените самолети не са разполагали с оборудване, което да им позволи да копаят в космическо пространство. Не е възможно да се вадят и прибират разни неща, докато самолетът лети във вакуум. Затова някоя фабрика на Психло или на някоя подчинена планета е преработила няколко тежко въоръжени нападателни самолети за такива цели. Направили са ги да могат да летят редом с някой предмет в пространството, да го хванат с помощта на атмосферни захватки и дистанционно управляеми куки и да го прикрепят към държанките на самолета. В тях все още бяха останали парчета, отчупили се от предметите. Едното парче бе плочка с надпис „НАСА“ и Стормълонг провери в някакъв справочник, но не го намери. Затова заключи, че е било нещо местно.

Джони с безразличие разгледа старите реликви. Уплътнителите на вратите бяха остарели — не може един уплътнител да е годен след единайсет века, посочи той. Всички панти и механизми по вратите се движеха трудно и не можеха да работят нормално. Имаше дори паяжини и паяците поколения наред се бяха хранили с някакви насекоми, които пък са хапвали от тапицерията. Всичко бе в пълен безпорядък. Джони повече се заинтересува от един друг самолет, на който се побираше огнестрелно оръдие.

Все пак Стормълонг имаше на разположение няколко свободни механици, трима пилоти и работилници с всичко необходимо и стегна старите самолети. Дори нарисува по един горящ факел от двете страни на носа, което според него било символ на свободата. Джони трябваше да признае, че Стърмълонг притежаваше усет към изкуството. Но все пак тайно се надяваше, че символът няма да се окаже пророчество за политането на самолета надолу в пламъци.

Като не видя очаквания ентусиазъм, Стормълонг каза:

— Случайно да разполагаш с нещо друго, което може да посети онези неща, които кръжат в орбита на четиристотин мили отгоре?

От няколко дни вече имаше четири светещи обекта отгоре. Отначало бе един, после два, а сега четири.

— Да ги посетим? — Джони не можа да повярва на ушите си. — Та в този самолет вече няма дори оръдия!

— Сложихме — каза Стормълонг. — Всичко работи — екрани, апаратура. Имаше резервни.

— Най-добре провери дали лети, но гледай да имаш под ръка парашут — каза Джони.

— Изпробвах го — отвърна Стормълонг. — Вчера. Копчетата на пулта за управление са малко старички, но лети страхотно.

— В такъв случай недей да летиш горе до онези неща! — каза Джони.

— А, не съм летял. Само ги снимах.

Показа му снимките. Единият бе голям космически кораб с мост във формата на диамант и с много стърчащи оръдия. Другият бе цилиндър с управляваща палуба отпред и плосък отзад. Третият приличаше на звезда с пет върха, на всеки от които имаше нещо подобно на оръдие. А последният бе сфера с нещо, подобно на пръстен около нея.

— Хей, — каза Джони — този последният отговаря на описанието, онзи с малкия сив човек. Дето уж си се блъснал в него, пък не си се блъснал.

— Точно така — каза Стормълонг. — Под наблюдение сме.

Джони знаеше, че са под наблюдение. Никой враг не можеше да има монопол върху това. Бяха преместили основната самолетна база и командването в Корнуол. Част от въоръжението им беше тук. Дванайсет самолета обикаляха земното кълбо и на всеки няколко часа прелитаха над мината в Америка. Регистрираха и предметите в орбита, макар не толкова добре, защото разузнавателните самолети бяха предназначени предимно за наблюдение по повърхността на земята. Не, никой от потенциалните им врагове не можеше да има монопол. Сухопътните защитни сили също бяха нащрек. Но Джони прекрасно знаеше, че защитата им е крайно недостатъчна.

Тази нощ изобщо не можа да заспи. Данълдин закъсняваше с първите записи на дейността на Търл и Джони дори не знаеше ще станат ли изобщо записи. Изключено бе да си разменят информация по радиото. Тъй че Джони бе в пълно затъмнение.

Най-после не издържа да лежи, стана и започна да крачи из стаята. След това реши да излезе от лагера. Горещо, влажно. Долу от езерото се чуваше рев на лъв. Небето бе захлупило земята. Внезапно го обхвана желание да вдъхне малко студен въздух и да погледа звездите.

Наблизо имаше два бойни самолета, готови да излетят, ако е необходимо, но те бяха нужни за защита. Старата находка на Стормълонг също бе под ръка, тъмнозелена на светлината от лампите в лагера. Импулсивно, искайки да се откъсне от непрестанните си мисли, Джони отиде до дежурния офицер, съобщи му къде отива и взе маска и летателен костюм.

Наистина пултът за управление бе малко стар. Копчетата за летателен баланс бяха по-големи и на друго място. Имаше и други разлики, но какво толкова? Облече защитна жилетка, завърза се и затвори плътно прозорците. Издигна нагоре старата трошка.

Мина през облаците и звездите се показаха. Джони винаги летеше с огромно удоволствие. Още от първия ден, когато се издигна във въздуха, до ден днешен продължаваше да изпитва радост и очарование. Черно небе и ярки звезди, половин луна, покрити със сняг върхове, подаващи се над завесата от облаци. Джони усети как част от напрежението му изчезва.

Просто се наслаждаваше на полета. Определено тук бе по-хладно.

По навик включи екраните. Чу се сигнал! Погледна екрана, за да види какво става. В орбита трябваше да има четири обекта. Само че бяха ПЕТ! Нов обект се приближаваше до първите четири, които бяха по-ярки и по-стабилни от звездите. На около четиристотин мили отгоре.

Последното нещо, което му минаваше през ума, бе да се качи горе да ги „посети“. Не познаваше корабите им, нито пък познаваше достатъчно своя. Нямаше подкрепа. Пък дори тази находка от древността да можеше да долети до Луната и обратно, не, благодаря, нямаше нужда от подобни експерименти.

Но може би поне ще успее да направи по-добри снимки. Снимките на Сторми бяха правени през деня и не бяха много ясни заради ултравиолетовите лъчи. Издигна самолета на височина двеста мили и се зае да приготви записващите устройства.

Какво беше това? Лъч от новия, петия кораб? Да. Още един? Да не би да стреляха по него?

Приготви се за отбрана, но изведнъж видя как върху петия кораб се изсипа буря от лъчи, изстреляни от един от четирите кораба. Хей! Петият кораб обстрелва един от първите четири и той отвръща на огъня!

Бързо натисна няколко копчета и скъси разстоянието до около сто и петдесет мили. Бе толкова съсредоточен върху записващите устройства, че не разбра как бе започнал да стреля по корабите с максимална свръхзвукова скорост.

Невероятно! Петият кораб и един от другите четири бяха улучени. Изскочиха синьо зелени потоци светлина с червено по средата. От ударите се появиха оранжеви отблясъци.

Изведнъж осъзна, че стават заплашително големи на екраните му. На едно психлоско цифрово устройство цифрите се сменяха с шеметна бързина в съответствие със скъсяващата се дистанция. Седемдесет и пет мили.

Натисна копчето за смяна на посоката и стрелбата спря отведнъж.

Джони поведе съборетината в пълен ход надолу и се измъкна оттам. Не такава война искаше. Дори не знаеше, че има работещи оръдия.

На около сто мили над земята намали скоростта. Като падна до петдесет мили, продължи да лети хоризонтално.

Погледна назад. Вече не стреляха. Просто си седяха горе. Петият явно се бе примирил с присъствието на другите.

Джони поклати глава. Никак не му бе времето да върши щури и безразсъдни неща. Беше направил точно това, което забрани на Сторми — беше отишъл на посещение.

Самолетът се бе загрял от триенето с въздуха. По принцип това не би трябвало да му влияе, но се загря, а Джони бе излязъл за глътка студен въздух. Ако бе възнамерявал наистина да ходи горе, щеше просто да се качи на обикновен боен самолет и да провери дали уплътнителите му са здрави. И щеше непременно да провери дали оръдията му са заредени и работят. Сър Робърт не би се гордял с него.

Отново се чу сигнал. Отдолу, на около сто хиляди фута височина. Дали идваше от Шотландия? Или от Америка?

Горещо или не, спусна се надолу, за да установи кой идва. Включи локалния предавател и още преди да заговори, от близкия самолет се чу глас:

— Не стреляй! Ще се оженя за дъщеря ти! — Беше Данълдин.

Джони се засмя. За пръв път откак се върна от Америка.

Смени курса на стария самолет и тръгна след Данълдин надолу към мината.