Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth II, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 г. ЧАСТ 2. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 477. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-020-8.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

7

Стигнаха до земехода без инциденти, като се изключат няколко подкачвания от кадети от рода на: „Да не си се блъснал, а Сторми?“, или „Забърса ли някоя, Стормълонг? Или беше при девойчето в Инвърнес? Или при татко, я?“

В колата имаше голям пакет и им бе тясно дори в огромните психлоски седалки. Кер подкара колата през равнината с лекота, натрупана с години и с десетки хиляди часове пред пулта за управление. Джони бе забравил колко добре кара Кер. Със земеходите и машините се справяше по-добре от Търл.

— Казах им, че вие двамата сте отишли да донесете оборудването от Корнуол. Видяха ме дори как го разтоварвам от самолета ви.

Няма нищо по-хубаво от това да имаш край себе си опитен престъпник, сподели на глас Джони. Това погъделичка гордостта на Кер и той наду до сто и петдесет. В това неравно поле? Ангъс бе затворил очи да не гледа как се разминават с храсти и камъни.

— Взех две маски и бутилки — продължи Кер. — Ще кажем, че от тръбите изтича дихателен газ, недостатъчно за мен, но много за вас. Сложете си ги.

Не ги сложиха веднага, а чак като наближиха лагера. Чинкоските дихателни маски, преправени за хората, създаваха неудобства по всяко време.

На Джони не му пречеше скоростта. Отпусна се и се полюбува на красивия ден. През този сезон равнините бяха леко кафяви, а снегът по някои върхове се стапяше. Но това си бе неговата страна. Омръзнали му бяха влагата, горещината и дъжда. Хубаво бе да си бъдеш у дома.

Внезапното намаляне на скоростта го изтръгна от тези мисли. Бяха се приближили до платото близо до клетката. Кер не се притесняваше къде ходи, когато беше с кола. Наведе се през прозореца и викна към клетката:

— Пристигна. Не знам дали ще свърши работа, но ще видим!

Търл! Седеше в клетката, вкопчил се с лапи в решетките. Значи бяха изключили тока.

— Действай по-бързо! — изрева Търл. — Омръзна ми да се пека на слънце. Още колко дни ще се бавиш, тъпанар такъв?

— Два, три, може и повече — викна Кер.

Рязко даде на задна, при което се завъртяха във въздуха на около седем фута височина и се впуснаха към другата част на лагера, за да влязат в гаража.

Кер се стрелна вътре, намери някакъв изоставен сектор и спряха.

— А сега отиваме в офиса му — каза той.

— Не още — спря го Джони, пъхнал ръка под якето си. — Помниш ли онази стара ниша, където преди държаха Търл затворен?

— Да — колебливо каза Кер.

— Там все още влиза дихателен газ, нали?

— Предполагам — каза Кер.

— Ще минем край електронния склад и ще вземем апарат за анализ на минерали, а после ще идем в нишата.

Кер стана малко неспокоен:

— Мислех, че отиваме в офиса му.

— Така е — каза Джони, — но първо имаме малко работа. Не се притеснявай. И през ум не ми минава да ти сторя нещо лошо. Успокой се. Направи каквото ти казах.

Кер подпали колата и мина по лабиринт от различни площадки, докато пристигнаха на желаното от Джони място.

След битката бяха разчиствали, но все още имаше стотици самолети, хиляди превозни средства и миньорски машини, десетки работилници и стотици складове — наред с годните и ценни съоръжения тук бяха събрани и всякакви боклуци и бракувани неща в продължение на хиляда години. Джони ги погледна с преценяващо око: ако можеха да се поправят и стегнат, щяха да бъдат безценно богатство за планетата. Всеки минен комплекс имаше подобни огромни складове с материали. Можеха да съхранят и поддържат всичко това. Бяха незаменими, тъй като произвелите ги фабрики бяха на вселени далеч. Все пак, макар и многобройни, постепенно щяха да се износят и повредят. Още една причина в полза на присъединяването им към общността на звездните системи. Съмняваше се, че по-голямата част от всичко това е правено на Психло. Психлосите бяха експлоататори на чужди раси и територии. Дали пък не бяха взаимствали и езика си, и технологията си? Телепортирането изглежда бе ключът към силата и мощтта им. Е, сега той щеше да се занимае с този въпрос.

Спряха близо до старата ниша и Ангъс с усилие изнесе масивния апарат за анализ на метали. Джони се зае с циркулатура на дихателен газ. Провериха собствените си маски и затвориха вратата. Казаха на Кер да свали маската си.

Кер бе малко напрегнат, но въпреки това се сети да запуши малкото прозорче на вратата с някакъв черен парцал.

Джони и Ангъс веднага се захвана за работа. Убедиха Кер да си пъхне главата в апарата върху плочката за анализ. През цялото време въртеше кехлибарените си очи ту към единия, ту към другия, сякаш се съмняваше, че нещо са откачили. Спомни си, че използваха апарата, когато Джони бе ранен и се опита да им им каже, че никога не са го ранявали в главата.

Започнаха. Ангъс се бе специализирал в тези апарати и уверено натискаше разни копчета за различна дълбочина и фокус. Кер го заболя гърба от извеждането и се оплака. Казаха му да потрае. Въртяха главата му във всички възможни ъгли. След трийсет и пет минути, в които и тримата се изтормозиха, разрешиха на Кер да се изправи.

Кер седеше и разтриваше врата си. Опитваше се да изправи гръбнака си.

Джони го погледна:

— Разкажи ни за раждането си, Кер.

Кер го помисли за луд. Отвори уста да каже нещо, но погледна към вратата. Извади някакво устройство от джоба си и го постави на вратата точно до прозорчето. На него имаше малка светла сфера, която трябваше да ги предупреди, ако някой застане пред вратата. Ангъс отиде до предавателя на стената и го изключи.

— Ами добре — започна Кер. — Роден съм от богати родители.

— О, стига, Кер — прекъсна го Джони. — Трябва ни истината, не някаква измислена приказка!

Кер изглеждаше засегнат. Въздъхна като светец. Извади едно малко парче кербанго и отхапа. Имаше нужда. Седна на пода, облегнат на стената и започна отначало.

— Роден съм на Психло от богати родители. Бащата се е казвал Ка. Било е много гордо семейство. Първата му женска родила близнаци. Обикновено психлоските близнаци са четири, понякога пет. В случая били шест. Често, когато се родят толкова много малки, последното е недорасло — в женските органи няма достатъчно място, или нещо подобно.

Както и да е, аз съм бил последният, джудже. За да не се посрами семейството, ме изхвърлили на боклука — обикновено така правят с недораслите.

Един от слугите на семейството по някакви си негови причини ме извадил и отнесъл. Бил е член на една нелегална революционна организация. Под Имперския Град има изоставени шахти, дълги цели мили. Там често бягат робите и никой не може да ги открие. Тъй че, аз съм се озовал там. Може би затова, като съм долу в мините, се чувствам като у дома си. Робите бяха от расата Балфън, хора със синя кожа. Не приличат на психлоси. Дишат дихателен газ, психлоската атмосфера и не носят маски, тъй че лесно се забелязват на улицата. Може би са искали да си имат собствен психло, за да поставя бомби, или нещо такова. Но както и да е, отгледаха ме и ме научиха да крада разни неща за тях. Понеже бях толкова дребен, лесно можех да се промъквам през малки места.

Когато бях на около осем, почти бебешка възраст за един психло, някакъв агент на име Джейд от Имперското Бюро за Разследване внедрил в групата тъй наречените агенти-провокатори, за да ги подстрекават да вършат големи престъпления, тъй че да могат да ги арестуват. ИБР нападна подземията след известно време.

Тъй като бях малък, измъкнах се през една вентилаторна шахта. Бях гладен и просто се скитах из улуците. Забелязах малък прозорец отзад на един хранителен магазин. Беше толкова малък, че не му бяха сложили решетки, тъй като нормален психло не би могъл да влезе през него. И така, пропълзях вътре и се натъкнах на алармена система — факт, който по-късно ме насърчи да изуча доста неща в областта.

Кер спря и отхапа още едно малко парченце кербанго. В действителност това му дойде добре дошло: не можеш да дъвчеш кербанго с маска, защото няма как да изплюещ зърнените остатъци. Освен това в известен смисъл се почувства облекчен. Никога преди не бе разказвал тази история.

— Както и да е — продължи Кер, — съдиха ме, признаха ме за виновен и ме осъдиха да бъда жигосан с трите черти на отрицанието и на един век служба в Имперските мини. И така, на осем години се озовах сред закоравели престъпници, осъден да върша тежка работа.

Бях прекалено малък и не ми станаха никакви окови, затова ме оставиха да си тичам свободно и нямам белег от вериги на глезена. Не е нужно да внимавам, като си свалям ботушите.

Понеже не бях вързан (ха-ха), по-старите престъпници ме използваха да пренасям тайни съобщения на окованите в килиите и ме научиха на много неща в професията.

Когато бях на около петнайсет, в шахтите избухна чума и много от пазачите измряха. Понеже нямах вериги, успях да избягам.

Но този път знаех какво правя, макар че петнайсет години са нищо за един психло. Без проблеми си влизах и излизах през малки прозорчета, които никой не се сещаше да покрие с решетки и събрах доста пари.

Купих си фалшиви документи, подкупих един служител на Междугалактическата и получих работа като миньор, защото можех да се промъквам в тесни места.

Служих в компанията в различни системи и някак си се оправях за цели двайсет и пет години. Сега съм само на четиресет и една, а един психло живее около сто и деветдесет, тъй че ми остават още сто четиресет и девет години. Проблемът в момента ми е как да ги прекарам, ха-ха.

— Благодаря ти — каза Джони. — С какво те изнудва Търл?

Кер се засмя.

— Онази маймуна? Вече с нищо. Имаше с какво, но сега няма. Нищичко. Слава на дяволите!

— Учил ли си математика? — попита Джони.

Кер се засмя.

— Не, никога. Аз съм само практически инженер — нямам образование, а опит. И престъпления, разбира се.

— Доставя ли ти удоволствие жестокостта, Кер?

Джуджето-психло овеси глава. На светлината от апарата изглеждаше засрамен.

— Доколкото мога да бъда честен, което е нещо съвсем ново, уверявам ви, трябва да се преструвам, че ми харесва, че ми доставя удоволствие някое същество да изпитва болка. В противен случай другите психлоси ще ме вземат за ненормален! Но… не, не ми харесва, съжалявам, но не ми харесва. — Изправи се. — Кажи Джони, за какво е всичко това?

Ангъс и Джони се спогледаха. Този психло нямаше никакъв предмет в главата си. Съвсем никакъв!

Но Джони нямаше намерение да издава важна информация. Кер не знаеше нищо за предметите и вероятно много малко психлоси знаеха.

— Имаш по-различна структура на черепа от другите психлоси — каза Джони. — Напълно различен си.

Кер изведнъж застана нащрек:

— Това факт ли е? Добре, добре. Винаги съм усещал, че има някаква разлика. — Замисли се. — Психлосите не ме харесват. В интерес на истината и аз не ги харесвам. Радвам се, че вече знам защо.

Джони и Ангъс бяха много облекчени след своя тест. Не искаха Кер да ги нападне и после да се самоубие като разбере, че искат да разберат тайната на телепортацията.

Тъкмо събираха апаратурата си, когато издайническото уредче на вратата светна. Някой седеше отпред.