Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (51)

8

Кер наложи дихателната си маска. Приближи се на пръсти до апарата и го вдигна с една ръка. После отиде пак на пръсти до вратата и изведнъж рязко я отвори, сякаш бе тръгнал да излиза.

Вълна дихателен газ се изля навън през вратата.

Отвън бе Ларс, който се смрази. Тъкмо поставяше подслушващо устройство. Носеше дихателна маска.

Невидимата вълна дихателен газ го удари право в лицето.

Сигурно тъкмо в този момент е вдишал въздух, защото се изправи на пръсти, сякаш го душеха.

Сви се и отстъпи назад. Бореше се за въздух. Започна да посинява. Още няколко секунди и щеше да започне да се гърчи.

Джони и Ангъс го сграбчиха за ръцете и го изтеглиха встрани, където въздухът бе по-чист. Ангъс започна да му духа с една метална плочка, която намери на пода.

Постепенно Ларс се свести. Синият оттенък изчезна. Но първите му думи бяха не други, а:

— Какво правехте вътре?

Отгоре на всичко ги каза ядосано.

— Хубава работа, момче — успокояващо каза Ангъс. — Спасяваме ти живота, а ти се държиш лошо. Тц, тц.

Ларс гледаше Джони с особен израз на лицето. Джони отиде до Кер, който нагласяше в колата пакета с резервни части, сякаш току що го бе оставил вътре.

— Вече е добре — каза Кер. — Няма дупки и дефекти в метала. Най-добре да го занесем да видим дали пасва.

Подкараха колата и оставиха Ларс да си лежи на пода със същото чудновато изражение.

— Защо ме гледаше така? — попита Джони.

— По-добре да внимаваш — каза Кер. — Този е луд. Той е ушите и очите на Съвета. Има някаква налудничава идея, че някой си Хитър или Хитлер бил най-великият военен лидер във вашата история и само десет секунди да останеш при него, ще започне да ти дрънка за този тип. Това било някаква църква. Нямам нищо против религията, но неговата е отвратителна. Търл му е изпил мозъка. Не че и преди е имал кой знае колко, ха-ха.

— Но защо мен ме гледаше толкова особено? — попита пак Джони.

— Природна подозрителност — каза Кер. — Знаете ли, доста по-добре се чувствам, откак си говорих с вас. Толкова се радвам, че съм различен.

Спряха и слязоха точно под нивото, където бе офисът на Търл. Взеха пакета и с усилия го помъкнаха нагоре.

Точно преди да влязат, Ангъс ги спря:

— Защо Търл сам не си е поправил офиса?

Кер се изсмя:

— Когато Джони тръгна оттук, той пусна слуха, че върху всички врати има тежести, които ще паднат отгоре при отваряне. Но това не е всичко. — Посочи с лапа към вратата на офиса на Търл. — Ако психлосите се измъкнат от спалните помещения, ще влязат тук и ще убият всеки, който работи тук. Търл е напълно убеден, че ако се освободят, ще го убият. МРАЗЯТ го.

— Чакай — каза Джони. — Това значи, че Търл ще ги избие, преди да се нанесе тук. — Сложи ръка върху резето на вратата на офиса. — Наистина си претърсил за капани отгоре и си махнал подслушвателната апаратура, нали?

— Ха-ха! — каза Кер. — Направо съм разглобил всичко, докато ви чаках да дойдете.

Влязоха и оставиха на пода оборудването. Вътре наистина бе пълна бъркотия. Жиците бяха измъкнати, частите на стария циркулатор на дихателен газ бяха пръснати по пода, бюрата и столовете бяха разместени, навсякъде бе разхвърляна хартия.

Джони се огледа. Веднага забеляза, че във вътрешния офис на Търл по продължение на долната част на цялата стена вдясно от бюрото на Търл бяха наредени големи заключени каси.

— Проверил ли си ги? — попита той.

— Няма ключове. Началникът на сигурността обича да се подсигурява.

Джони изпрати Кер да намери часовой. Пазачи в тази част на лагера продължаваха да бъдат кадетите. Кер повтори думите на Джони и допълни да повикат Чърк.

Чърк далеч не бе елегантната секретарка, която някога познаваха. Бе вързана с три вериги, окачени на нашийник около врата й. Козината й бе разчорлена. Носната й кост не бе напудрена и ноктите на трипръстите й лапи бяха без лак. Бе наметната само с някакво парче плат през раменете, не носеше никакви други дрехи.

— Къде са ключовете? — попита Кер.

Ключове! Всички искаха само ключове! Гласът й бе насечен и съскащ. Не стига че Търл ги докара до всичко това и се погрижи да й опетни досието в компанията като писа, че не се подчинява и не изпълнява заповеди, ами отгоре на всичко трябваше през целия път да я влачат — с вериги! — за да попита само: сега пък какви ключове? Още от деня на битката, която стана заради Търл, всички искат от нея само ключове, ключове, ключове. Задълженията й към компанията…

Джони тихо шепнеше нещо в ухото на Кер. Кер му прошепна: „Искаш да предизвикаш бунт ли?“ Но Джони настоя и Кер на висок глас каза към Чърк:

— Млъквай! Това, че Търл се опитва да избие всички ви не е причина да си го изкарваш на нас!

Чърк замръзна. Очите й под маската станаха кръгли. Клапата за издишване започна да трепти доста учестено.

Джони пак прошепна нещо на Кер и той каза:

— Може и да няма никакво значение, но когато той се настани тук и поеме управлението на целия лагер, ще ти бъде страшно ядосан, ако не се намерят ключовете!

Мускулите по средата на тялото й, където се намираше сърцето, започнаха бързо да се свиват и отпускат. За половин минута клапата за издишване не помръдна. След това продължи да трепти.

— Той ще се нанася, така ли? — изрече го толкова тихо, че едва се чу през маската.

— За какво друго ще го поправяме, а? — каза Кер. След това заплашително: — Къде са ключовете за касите на стената?

Чърк поклати глава:

— Не ги даваше на никого. Може би ги е хвърлил! — изхлипа тя.

— Добре, изведете я — каза Кер на пазачите.

Извлекоха я.

— Какво става тук? — попита Ларс, като подаде глава през вратата.

— Опитваме се да разберем къде са таблата за кабелите — изстреля Кер. — Всичко е изгърмяло.

По пода бяха пръснати патрони с дихателен газ. Джони се пресегна назад и пусна един. Ангъс. Кер и той самият носеха маски.

Кер бе пъхнал лапа в джоба. Извади шепа предмети и ги натика под носа на Ларс.

— Работата е опасна. Искам по-високо заплащане! Тези едва не ме убиха!

Ларс ги погледна. Три от тях бяха зъбни патрони, които изглеждаха като радиационни куршуми, но не бяха. Единият бе извит бушон, каквито поставяха в малки взривни дупчици. Най-голямият бе с ковка взривна сплав.

— Някой е влизал в този офис! — каза Кер. — След този инцидент искам вратата да се ЗАКЛЮЧВА. Не искам никой да влиза или излиза оттук, с изключение на нас тримата, а ти изчезвай далеч оттук, преди да се утрепеш и да обвинят мен за смъртта ти. Знам как действате!

Ларс пак започна да кашля от газта, която излизаше от патрона. Погледна предметите, които Търл му бе набутал в ръката:

— Опасни ли са?

— Вземи ги и ги хвърли на началниците си, пък ще разбереш — каза Кер. — И ако още веднъж те видя тук, ще им кажа, че нарочно се опитваш да забавиш работата. Махай се, изчезвай и стой далеч, че ако видя още веднъж физиономията ти, просто ще трябва да си намерите нов специалист! Разбра ли? Ще напусна!

Ларс погледна Джони много особено. Но в този момент по посока на спалните три етажа по-долу се чуха гневни викове и крясъци. Ларс се втурна навън.

— Наистина ли намери тези неща тук? — попита Ангъс.

— Естествено, че не — каза Кер. — Затворете, заключете и барикадирайте тези проклети врати и да се залавяме за работа. Сега вече последното място, където Търл ще поиска да бъде е в този лагер. Като свършим, най-напред ще изпрати някой друг да види дали ще гръмне. — Заслуша се към далечните разярени викове. — Наистина предизвика бунт, Джони. Търл хубаво ще ги чуе в клетката. Тази Чърк им е казала!

Джони затвори и залости външните врати и посочи на Ангъс към касите. Ангъс извади малък комплект клещи и се приближи към ключалките.

Работата започна!