Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (53)

2

Някак си изгубен в дългото дванайсет фута легло на Чар и малко напрегнат в празния лагер, където всеки звук отекваше, Джони чакаше Кер да се върне. Стана доста късно и вече се чудеше защо се бави. Четеше, за да минава по-бързо времето.

Като си е стягал багажа, Чар бе оставил доста неща, които явно не е искал да връща на Психло. Едно от тях бе детска книжка „Историята на Психло“, може би негов учебник, тъй като отвътре на корицата бе написано със ситен, необработен почерк: „Учебник на Чар. Откраднал си го, затова го върни!“, а отдолу: „Или ще те фрасна!“. Е, Чар вече не можеше да фрасне никого. Беше мъртъв, Търл се бе погрижил за това преди доста време.

Търл бе споменал за подземни шахти и на Джони му стана интересно като прочете, че под целия Имперски град на Психло и околните области има лабиринт от дълбоки изоставени шахти и канали. Преди около триста хиляди години всички повърхностни залежи на Психло били изчерпани и те разработили полусърцевинните методи. Някои от шахтите стигали до дълбочина осемдесет и три мили, а в някои случаи това е на половин миля над течната сърцевина. Каква ли горещина е било в тези шахти! Там са копали само машини, не и живи същества. Лабиринтът така се разпрострял, че от време на време някои сгради потъвали по малко.

Тъкмо четеше за „Първата междупланетна война за прекратяване на глада за минерали“ и Кер се върна.

Дори през маската личеше, че е мрачен.

— Данълдин е арестуван — съобщи Кер.

Разказа им, че Данълдин пристигнал с боен самолет точно по залез слънце и отишъл да си намери стая и да вечеря. Като излязъл от столовата, в сянката го чакали двама, облечени в маймунски кожи и с кръстосани пояси и му казали, че е арестуван. Още няколко подобни изчаквали на разстояние.

Откарали го с кола, която карал Ларс, в голямата сграда с боядисан купол в разрушения град. Бутнали го направо в „съдебната зала“ и Старшият кмет на планетата го затрупал с обвининения като например това, че пречел на операциите на Съвета и предизвиквал войни, а после го погледнал от близо и казал: „Ти не си Тайлър!“. Извикал капитана на стражата и последвала караница. След това Старшият кмет го накарал да обещае, че няма да предизвика Шотландия на война заради инцидента и го пуснал.

Данълдин се върнал в Академията с колата на Ларс и бил добре. Кер изчакал малко, за да му предаде бележката и Данълдин му казал да предупреди Джони.

— Това означава — заключи Кер, — че са очаквали ти да дойдеш и наблюдават всичко наоколо. Трябва да работим бързо, много да внимаваме и да те измъкнем оттук колкото се може по-скоро.

Джони и Ангъс хапнаха малко от храната, която Кер им донесе и легнаха да поспят за четири часа. Кер отиде в едновремешната си стая и спа с маска, защото общата част на лагера не бе захранена с дихателен газ.

Още преди да съмне се бяха заловили здраво за работа. Кер направи друг запис с чукане и тракане и го пусна, защото по нищо не личеше, че работят върху тръбопровода.

Предстоеше им да монтират „очи“ и образни трансмитери така, че да не могат да бъдат открити.

Атакуваха оловното стъкло на купола и направиха в него „дупки от куршуми“ точно където трябва. Решиха проблема с евентуалното им закриване от щорите, ако някой ги пуснеше. Отгоре на самия връх куполите от горното ниво бяха много по-плътно боядисани, отколкото стените отстрани. Затова уредите („четците“, както Кер ги наричаше) трябваше да стоят доста високо.

„Дупките от куршуми“ освен това трябваше да изглеждат така, сякаш е стреляно отвън, затова около тях направиха пукнатини с дебелина на косъм. За всеки случай направиха няколко и върху други куполи, за да не изглежда, че само помещенията на Търл са пострадали.

В дупките напъхаха четци и трансмитери. След това ги поправиха с прозрачни от едната страна „балонени кръпки“. „Пропукванията“ поправиха със стъкло.

Всяко устройство имаше отпред оловен ирис и бе поставено в малка оловна кутийка. В резултат изглеждаха като набързо поправени дупки от небрежен майстор. Всички устройства бяха насочени и фокусирани така, че да обхващат различни части от работната площ в двете стаи.

— Няма да си играе с подобни неща — засмя се Кер. — Ще го е шубе да не вземе да изтече дихателния газ и да влезе въздух.

Бе станало следобед, докато довършат поставянето на подслушвателните устройства на купола. Направиха тест с детектора и приемателите. Докато бе включен детекторът, ослепяваха и не излъчваха никакви вълни, а когато го изключеха, разчитаха всичко, което попадаше в обхвата им.

Направиха си кратка почивка за обяд и изключиха диска, който им проглуши ушите. Изведнъж отвън се чу врява.

Кер отиде до вратата и я отвори. Ларс вдъхна дихателен газ и отстъпи назад. Поиска Кер да излезе веднага, за да говори с него.

— Прекъсваш ни работата — каза Кер, но излезе в коридора.

— Много си смел! — каза Ларс, треперещ от ярост. — Вчера си ми дал шепа боклуци, върху които е имало радиоктивен прах! Да знаеш в каква беля ме вкара! Като ги показах на Търл тази сутрин, започнаха да експлодират от близостта с маската му. Знаел си, че така ще стане! Едва не ме преби!

— Добре де, добре! — каза Кер. — Ще почистим всичко тук, преди да пуснем вътре по-голямо количество дихателен газ.

— Това са били радиоктивни куршуми! — извика Ларс.

— Добре! — каза Кер. — Влезли са през купола. Ще намерим всичките. Не се вълнувай толкова.

— Опитваш се да ми навлечеш беля на главата — продължаваше Ларс.

— Стой далеч оттук — каза му Кер. — Разлага човешките кости, нали знаеш.

Ларс не знаеше. Обърна се и изчезна.

Когато Кер се върна и залости вратата, Ангъс го попита:

— Наистина ли бяха радиоактивни куршуми?

Кер се засмя и започна да пъха храна през маската си. Кер бе единственият психлос, когото бяха виждали да дъвче кербанго през маска, можеше дори да се храни и да говори през нея.

— Беше флитер — каза Кер през смях. — Сплав, която като попадне на слънце, хвърля сини искри. Стрих малко по куршумите. Съвсем безобидна е. Детска играчка. — Продължаваше да се смее. После въздъхна: — Трябваше да има някакво обяснение за дупките от куршуми, затова „намерих“ няколко. Но този Търл — толкова е хитър, че понякога става адски тъп!

Джони и Ангъс също се засмяха. Представиха си как Ларс поднася на Търл „находките“ и точно под носа му започват да излизат сини искри. Твърдата убеденост на Търл, че половината свят го преследва, трябва да го е пратила чак в другия край на клетката. Сигурно си е помислил, че собствената му маска бълва уран!

Сега вече можеха да се заемат с работата по тръбите и наистина започнаха да чукат и блъскат. Имаха за задача да поставят подслушващи устройства с оловни ириси във входните и изходните тръби на помещенията, тъй че хем да не се виждат, хем да надничат от тъмните дълбини на тръбите и да покриват определена част от работната площ. Оказа се, че има доста специфична работа. Макар Кер да бе джудже, железните листове се огъваха в лапите му сякаш бяха листове хартия.

Кер така постави тръбите, че изглеждаха сякаш всеки момент могат да се срутят. Ако ги докоснеш, се разклащаха и създаваха илюзията, че ще се разпаднат. Но в действителност свръзките между тях бяха дори заварени и бронирани.

Поставиха подслушвателните устройства, изпробваха дали ирисите работят и приключиха с тръбите. Захванаха се с циркулаторните помпи. Вече бе късно вечерта, но продължиха да работят. До около един през нощта циркулиращата система бе завършена и изглеждаше доста надеждна.

Усещаха, че времето няма да им стигне и не спряха да починат. Оставаше да решат въпроса как информацията от всички подслушвателни устройства да стигне до Академията, която бе на километри разстояние оттук.

Никое от устройствата не можеше да се захранва и да предава информация на повече от няколкостотин фута. Всички работеха с различни честоти, а това означаваше обемна захранваща система.

Джони поработи още малко с детектора и монтира в него устройство за дистанционно включване и изключване, което щеше да задейства многоканалната захранваща кутия. Това бе най-лесната част. При включен детектор не трябваше да пристигат никакви вълни.

Трудната част бе да се измисли как трансмисията да стига до лагера. Решиха да използват земни вълни. За разлика от въздушните вълни, земните вълни могат да се разпространяват само по земята. „Антената“, по която се изпращат вълни, може да бъде просто метална пръчка, забита в земята. По същия начин приемащата „антена“ е друга пръчка. Тези вълни бяха със съвсем различна дължина, така че нямаше опасност да ги засекат. Психлосите на Земята не използваха земни вълни и ако някой искаше да ги засече, трябваше да измисли и направи редица компоненти, за да превърне обикновените радиовълни в земни.

Бе есен и все още бе тъмно, когато Ангъс и Кер отидоха до Академията, за да инсталират приемниците и записващите устройства, едното в една тоалетна, другото в телефонна кабина, която не се използваше и третото в пред олтара на църквата под една тухла, която се вадеше.

Междувременно Джони зарови в земята захранващата система извън купола. Беше си приготвил обяснение — „търси захранващи кабели“, но не се наложи да го използва. Всички спяха. Зареди системата с горивни патрони за около половин година, опакова я във водонепроницаемо покритие, заби пръчката-антена и заравни почвата. Никой не би помислил, че на това място е ровено. Не случайно Джони бе правил толкова ловни капани през живота си.

Влезе вътре и отново провери всичко. Оловните ириси работеха безпогрешно. Подслушвателните устройства и камерите се захранваха нормално.

Системата се включваше и изключваше съобразно с детектора. Остави ги да поработят, за да могат Ангъс и Кер да изпробват в Академията дали всичко се записва.

Джони се захвана да завари и бронира бюрото и чертожната дъска. Никаква молекулна резачка не можеше да пробие през заварките!

В осем часа Ангъс и Кер започнаха да се шлаят наоколо, сякаш току-що бяха пристигнали. Залостиха вратата и двамата широко се ухилиха на Джони.

— Работи! — каза Ангъс. — Гледахме те как се трудиш и дори видяхме серийния номер на фенерчето ти. Всичките петнайсет устройства работят безупречно! — Протегна ръка: — Ето и дисковете.

Пуснаха ги. Виждаше се дори зърнестата структура на веществата, да не говорим за цифри!

Въздъхнаха с облекчение.

След това Ангъс хвана Джони за рамото и посочи към вратата:

— До този момент ни бяха нужни опита и знанията ти. Но отсега нататък ни остава само да побутнем туй-онуй, за да замажем очите на Търл. Оставането ти дори минута повече може да се окаже фатално.

Кер вече пъхаше подправения детектор на същото място, където го намериха и подреждаше всичко в касата както си беше.

— Когато се съгласих да свърша работата и подозирах, че ще дойдете — каза той без да спира да работи, — заредих с гориво един самолет. Намира се точно срещу вратата на хангара. Последните цифри на серийния му номер са 93. Чака те. Не им трябваме ние, искат теб!

— Остава ни най-много час работа — каза Ангъс. — Трябва да изчезваш оттук, това е заповед на сър Робърт. Каза да те отпратя веднага, щом е възможно.

Кер заключи вратата на касата и пъхна един сгъваем лост под единия му край, за да изглежда сякаш някой неуспешно се е опитвал да го отвори.

— Довиждане! — натъртено каза той.

Бяха прави. Можеха сами да се справят с останалото и не ги застрашаваше нищо. От друга страна, работата наистина трябваше да се довърши. Най-добре да се качи в самолета и да чака, готов да излети.

— Когато всичко е готово, ще дойдете да ми кажете — каза Джони.

— ТРЪГВАЙ! — заповяда Ангъс.

Джони им махна и излезе. Заключиха вратата след него. Тръгна по коридора към стаята на Чар, за да вземе комплекта с инструментите. Беше 8:23 сутринта. Вече бе закъснял с два часа.