Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth II, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 г. ЧАСТ 2. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 477. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-020-8.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

1

Превзеха лагера!

При последното си спускане пострадалият самолет на Гленканън успя да пробие охладителната система на помпите за дихателен газ, които снабдяваха целия лагер и във всички помещения нахлу въздух.

Гленканън успешно приземи самолета. Една скрита картечница бе улучила инструментното табло и предавателя, но не пострада нито той, нито системата за управление и самолетът успя да стигне до клисурата.

С радостни викове шотландците го бяха измъкнали и го потупваха по гърба, докато накрая свещеникът трябваше да им припомни, че пилотът има счупени ребра.

С няколко последни изстрела унищожиха останалите гнезда на съпротива.

Шотландците захвърлиха оръжията и взеха гайдите. Целият лагер се огласи от писъците им, придружени от ритмичните удари на тъпаните.

Последните оцелели психлоси плахо започнаха да излизат с вдигнати лапи от подземията на лагера. За тяхна иненада всички те се оказаха дипломирани летци и жени помощник-пилоти. Дихателните маски не достигаха, защото ги бяха раздали на бойните групи, изпратени да се сражават. Но както забеляза Робърт Лисицата, летците имаха собствени лични маски. Оцелелите бяха около трийсет.

Стотици психлоси бяха измрели по време на битката и още стотици, когато въздухът нахлу в лагера. По груби изчисления в лагера живееха деветстотин седемдесет и шест психлоси.

Кер бе опитал да се измъкне през една вентилационна тръба, но го заловиха жив.

Запушиха тръбите на противопожарната система. Изпратиха група да провери за радиация с отворени бутилки дихателен газ и се оказа, че водата я е отмила. Мястото бе относително чисто.

Шотландците най-после успяха да видят Криси. Тя помагаше на свещеника да приберат ранените с помощта на носилка, която бяха взели от психлосите. Бе изненадана от въодушевлението, с което я посрещнаха. Не бе свикнала с това да бъде знаменитост. Освен това нямаше как да разбере, че бе привнесла в живота на шотландците нещо, което техните романси възпяваха. Където и да идеше, те се втурваха към нея, независимо с какво се занимаваха в момента, взираха се в нея с радостни очи и след това отново се връщаха към заниманията си. Войната не бе свършила, но можеха да си позволят малко радост. Защо да не се порадват на успешното освобождаване на една хубава девойка? Но макар че Криси бе заета с ранените и се отнасяше с тях нежно и внимателно, в сърцето й се бе загнездил ужас, който едва прикриваше. Джони го нямаше и по някакъв начин усещаше, че му се е случило нещо.

Под ръководството на Ангъс шотландците се опитваха да оправят асансьорите и подвижните платформи. Вратата на хангара бе блокирана от катастрофирали самолети и не можеха да я отворят, за да изкарат от там годни за летене машини. Казаха на разтревожения Робърт, че ще трябват часове, за да пуснат в движение платформите и да разчистят купа от самолети.

Търл за последен път опита да ги надхитри. Накара ги да го заведат при Робърт Лисицата, защото имал да му каже нещо спешно. Отведоха го до Робърт, завързан с четири вериги, всяка от които държеше един здрав шотландец, а други двама вървяха встрани и го държаха на прицел.

Каза на Робърт, че имал ключове за програмната кутия на бомбардировача и ще им ги даде, ако му обещаят възможно най-скоро да го телепортират на Психло.

Робърт се съгласи при условие, че Търл им покаже ключовете. Търл съответно поиска да му донесат ботушите.

Под леглото в бившата стая на Търл намериха жена Психло, която твърдеше, че се казва Чърк. Робърт отиде да я види, попита я дали е секретарката на Търл и тя с готовност кимна в знак на съгласие. Робърт й каза, че Търл го праща при нея да му даде ключа за бомбардировача.

Откак Зът излетя с бомбардировача, Чърк бе имала достатъчно време да размисли. В крайна сметка си спомни за ключовете. Когато Робърт й ги поиска, тя се ядоса и му каза да предаде на Търл, че тя стриктно изпълнява задълженията си: той много добре знаел, че преди сума ти време й бе дал няколко ключа и й бе заповядал да ги пусне в тръбата за преработка на отпадаците, тъй че ключовете отдавна не съществуваха и ако Търл се опитваше да очерни работното й досие за това, че не изпълнява заповеди, тя също би могла да се погрижи за неговото. Случайно не си ли спомня обещанията за огромна къща на Психло? Чърк бе истински ядосана.

И така, Робърт Лисицата поиска да му донесат ботушите на Търл и като ги опипа, откри двойна подметка. От там извади един много тънък и малък лъчев пистолет.

В момента Търл бе завързан с четири вериги, към него бе насочено дулото на автомат и от устата му бълваха проклятия по адрес на жените.

Лагерът бе потънал в светлини и врява. Стотици психлоски тела се пречкаха на пътя им. Всичко бе прогизнало във вода.

Братята Чамко бяха доволни от сключения договор за петнайсет хиляди кредита годишна заплата плюс петстотин кредита премия за всяка допълнителна работа. Малко се притесняваха да не би да последва контраатака от Психло, но парите си бяха пари. В момента помагаха на шотландците да поправят системата за свръзка, но се чудеха дали веднага ще могат да спечелят петстотинте кредита. Водата бе наводнила голяма част от техниката, а площадката за излитане бе в бедствено състояние. Невъзможно бе да се изкара на открито някой самолет, за да използват радиовръзката му, а предавателят в самолета на Гленканън се бе превърнал в купчина сплескан метал.

Робърт Лисицата не се спираше на едно място. Отговаряше на въпросите и се разпореждаше за каквото трябва. Но мислите му бяха другаде.

Дванайсетчасовата забрана за свръзка бе изтекла, а нямаха връзка на планетарни вълни. Нямаше как да заповяда на самолетите, които атакуваха отдалечените мини, да се отправят да търсят бомбардировача. Не можеше и оттук да прати самолети.

Отиде да види двайсетината ранени шотландци, които лежаха на малка поляна под грижите на свещеника, учителя и четири възрастни жени. И на Криси.

Погледът му срещна нейния. Робърт Лисицата се почуства много зле. Джони се бе оказал прав. Не можеха да чакат атакуващите самолети, за да нападнат бомбардировача. Те бяха потеглили много преди той да излети и не знаеха нищо за него. Нямаше възможност дори да им каже.

Имаше усещането, че Джони е в беда. Робърт леко поклати глава. Криси го погледна втренчено за момент, после с усилие преглътна и се върна към работата си.