Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (37)

3

Браун Лимпър Стафър седеше в новия си офис, Голям като палат и бе вперил впоглед в отвратителния предмет върху бюрото му. Беше потресен.

Напоследък нещата се развиваха добре. Правителствената сграда с кръгъл купол (някои твърдяха, че това е била сградата на Конгреса) бе частично възстановена, дори бяха боядисали купола й в бяло. Залите бяха ремонтирани. Една от тях бе отредена за заседания на Съвета. Вътре имаше висок подиум с пейка в края, а пред него бяха наредени дървени столове. Огромните бюра на психлоските шефове бяха пренесени в отделни стаи, които служеха за офиси на членове на Съвета (доста дребни се чувстваха зад бюрата, но като поставеха столовете върху кутии, ставаше добре). Отвориха хотел, в който живееха високопоставени личности и важни посетители. Докараха готвач от Тибет, който готвеше доста прилично. Ястията се сервираха в истински съдове.

Браун Лимпър имаше чудесен учител, с който се срещаше всяка вечер под прикритието на сянката на един стълб в лагера. Невероятно ценна информация за правителството. Търл никак не заслужаваше да живее в клетката при такива условия. Психлото се бе разкаял и правеше всичко възможно да им помогне. Колко малко хората разбираха психлосите!

Обучението вече даваше плодове. Нужно бе време и се изискваше голямо политическо умение. Но Търл бе обиколил цялата вселена като най-прочутия директор на междугалактическа мина и нещата, които знаеше за управлението и политиката далеч превъзхождаха всички останали източници, с които разполагаха.

Да вземем въпроса с прекалено големия състав на Съвета. На вождовете от различните краища на света не им се нравеше това, че трябва да идват тук и да губят безкрайно много време в заседателната зала. Имаха си собствени племенни проблеми, за които трябваше да мислят. Освен това бяха прекалено много — трийсет, за да могат да свършат някаква работа. Затова всички посрещнаха с голяма радост решението да разделят света на пет континента и всеки да има по един представител. От трудно поддаващото се на обработка множество от трийсет човека, Съветът намали членовете си на пет, с които се работеше доста по-лесно. Обясниха им, че работата сред собствените им племена е много по-важна от формалностите, с които се занимаваха в Съвета и че най-компетентните хора са нужни в собствените им страни. Така те с радост избраха за свои представители разни братовчеди, които заеха петте представителни места на континентите.

Естествено, Съветът от петима човека също не работеше много лесно и в момента бяха в процес на назначаване на изпълнителен комитет от двама души. С още малко усилия и като приложи няколко ценни съвета, които Търл му бе дал, може би в следващите седмици Браун Лимпър ще се окаже единственият представител на Съвета с власт да действа самостоятелно от негово име, подпомаган само от един секретар на Съвета, който естествено няма защо да има право на глас. Само ще се подписва. Ще стане толкова по-лесно.

Шотландците създаваха известни проблеми. Не бяха съгласни Шотландия да се включва в Европа, но им доказаха, че това е било така откак свят светува. И така, техен представител стана германец от едно от племената в Алпите. Този въпрос бе уреден с мнозинство в стария Съвет и Браун Лимпър се отърва от проклетите шотландци, които се противопоставяха на всяко разумно негово предложение.

Племената бяха доволни. Получиха абсолютни права да определят кои земи да се считат техни и да им дават имена. Всяко племе получи като собсвеност околните древни градове, заедно с всичко в тях. Това направи Браун Лимпър доста популярен сред вождовете на повечето племена, но не и сред шотландците, разбира се. Тях нищо не можеше да ги задоволи. Имаха смелостта да изтъкнат, че по този начин цялата Америка и всичко в нея става собственост на Браун Лимпър. Но той разби аргументите им. Сега вече в Америка имаше ЧЕТИРИ племена: двете племена от Британска Колумбия, четиримата души от Сиера Невада, малката група индианци на юг и племето на Браун Лимпър. Това, че в момента всички те живееха в селото на Лимпър нямаше никакво значение!

В избора на столица Браун Лимпър извоюва още една победа. По някакви причини някои племена считаха, че столицата на света би трябвало да е в техните земи. Други дори бяха на мнение, че столицата трябва периодично да се мести. Но когато се спомена колко усилия и разходи ще струва поддържането на една столица и как Браун Лимпър Стафър, заради доброто си сърце и тласкан единствено от филантропия, е съгласен НЕГОВОТО племе да плаща всички разходи, споровете бяха прекратени. С декрет за столица на света бе определен Денвър, макар че в някой от следващите дни името му щеше да стане Стафър.

Сегашните му неприятности идваха от решението на стария Съвет, преди да стане от петима, да се основе Планетарна Банка.

Повикаха един шотландец на име Макадам, който изрази мнението, че галактическите кредити, с които в момента разполагаха, нямат стойност за хората на Земята. Предложи той и един германец, който в момента живеел в Швейцария и имал много мандри и фабрики за производство на сирена, да бъдат упълномощени да учредят банка. Ще раздадат на всяко племе валута в съответствие с обработваемата земя, с която то разполага и в замяна ще поискат малък процент. Идеята беше добра, защото по този начин всяко племе ще да се стреми да се сдобие с повече обработваема земя. Валутата ще да бъде обезпечена чрез „Племенните земи на планетата Земя“. Банката ще се нарича Земна планетарна банка и ще разполага големи пълномощия.

Напечатаха валута с удивителна бързина. Германецът много се въодушеви, защото брат му съхранил умението да прави дървени блокове, които печатат върху хартия. В една развалина, наречена Лондон намериха складове, пълни с непокътната валутна хартия, а в друг град, някога наричан Цюрих, откриха ръчни преси. За нула време започнаха да печатат валута.

Банкнотите бяха само с една стойност — един земен кредит. Пуснаха една пробна серия, но без успех. Хората не знаеха какво да правят с тях. За разменни единици използваха коне и други подобни и тепърва трябваше да ги учат какво представляват парите. Затова пуснаха втора серия.

Една банкнота тъкмо от тази втора серия в момента лежеше на бюрото на Браун Лимпър и страшно го притесняваше. Не само го притесняваше, отвращаваше го, чак му се гадеше. Банкнотата бе много добре отпечатана. Пишеше „Земна планетарна банка“. Във всеки ъгъл стоеше цифрата „1“. „Един кредит“ бе изписано на всички езици, използвани от племената. Пишеше „Законно урежда всички дългове, обществени и лични“, също повторено на всички езици. Пишеше „Разменя се срещу един кредит в банките в Цюрих и Лондон или в който и да е клон на Земната планетарна банка“. Пишеше „Обезпечена от обработваемите земи на племената на Земята“. Имаше и подписи на двамата банкови директори. Дотук добре.

Но точно по средата стоеше голям портрет на ДЖОНИ ГУДБОЙ ТАЙЛЪР!

Бяха откопирали негова снимка, направена от някой с пиктофон. Беше облечен в кожена ловна риза, гологлав, с глупаво изражение на лицето, което някой явно е помислил за благородно или кой знае какво. И отгоре на всичко Тайлър държеше лъчев пистолет.

Още по-лошо! Над снимката бе напечатано името му: „Джони Гудбой Тайлър“.

Дори по-лошо! Под снимката пишеше: „Завоевател на психлосите“.

Отвратително. Ужасно.

Но как е възможно банката да направи такава груба грешка?

Преди по-малко от четвърт час той бе разговарял с Макадам по радиопредавателя. Макадам обясни, че първата серия никак не била популярна. Затова веднага отпечатали втората. Изглежда хората не знаеха какво означават парите, но всички знаеха какво значи Джони Гудбой Тайлър. На някои места дори не ги използваха като пари, а окачваха банкнотите на стените си, дори ги поставяха в рамки. Да, всяко племе вече бе получило цели пакети с банкноти. Не, не е възможно да се изземат, защото това ще накърни доверието в банката.

Браун Лимпър се опита да обясни, че банкнотата изцяло противоречи на намеренията на Съвета при учредяване на банката. Съветът бе приел единодушно резолюция, че не трябва да има повече войни. В резолюцията се имаше пред вид войни между племената, но Браун Лимпър се погрижи при издаването й това да се формулира по начин, който означава всякакъв род войни, включително междупланетни.

Тази банкнота, обясни той с цялата логика, на която бе способен, без съмнение противоречи на резолюцията на Съвета. Този… този… човек размахва оръжие. Така отявлено се разпалва една бъдеща война срещу психлосите, или срещу някой друг.

Макадам се извини, от свое име и от името на германеца от Цюрих, но в действителност с нищо не пролича, че съжаляват. Разполагаха с учредителни заповеди и ако Съветът искаше да провали собствения си кредит, ще бъде жалко за в бъдеще фондовете за Америка да пресекнат. Банкнотата трябва да си остане валидна в този вид и банката ще прави каквото намери за добре, за да върши работата си. И ще бъде твърде жалко, ако на първото заседание на Световния съд, който в момента се учредява, банков служител да съди член на Съвета за уронване доверието в банката и за значителни загуби.

Не, мрачно помисли Браун Лимпър, никак не съжаляват.

Повече няма да се вслушва за подобни неща в членовете на Съвета. По-добре да ходи долу в лагера и да следва онова, което чуваше под сянката на онзи стълб край клетката. Но не таеше големи надежди да се оправи сегашния проблем.

„Джони Гудбой Тайлър. Завоевател на психлосите“. Браун Лимпър плю върху банкнотата.

Изведнъж той я взе и диво я разкъса на малки парченца.

После гневно ги хвърли и те се пръснаха из цялата стая.

След това ги събра всички до едно и с изкривено от злоба лице ги изгори.

Най-накрая стовари юмрук върху пепелта.

Но само след малко някой влезе в стаята и с доволна усмивка каза:

— Виждал ли си новата банкнота?

И я размаха пред лицето му!

Браун Лимпър тичешком излезе от стаята и намери място, където повърна.

Поуспокоен, след известно време той реши, че макар всички да бяха срещу него, той ще продължи да се старае за доброто на земята. Ще му падне този Тайлър!