Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (47)

4

Джони огледа плика. Бе от хартия, която използваха за опаковки на противотоплинни щитове. Единственният надпис върху плика бе: „УЖАСНА ТАЙНА“. Повдигна го срещу светлината, която с приближаването на бурята ставаше все по-оскъдна. Не се виждаха някакви експлозиви. Отвори го. Да, почеркът бе на Кер. Полуграмотните завъртулки и ченгелчета може и да изписваха грешно психлоската азбука, но във всеки случай изразяваха правилно представата на Кер за нея. Извади целия лист и зачете:

УЖАСНА ТАЙНА

До знаеш кого.

Както ти е известно, компанията забранява лична кореспонденция и ако ме хванат, ще ми струва три заплати. Ха-ха. Но преди да заминеш ми каза да ти пиша, ако се случи определено нещо и да го пратя по един пилот, знаеш кой, да ти го донесе бързо. Тъй че, никакви имена, понеже имената са несигурни. Но ще стане онова, затова ти пиша дори Компанията да ме отреже с парите за три месеца. Забележи, че почеркът ми също е преправен. Вчера един провалил се бивш пилот загубеняк Ларс — онзи дето си мислеше, че е най-великият боен акробат-пилот само, защото разговаряше с определен индивид, чието име няма да спомена защото е несигурно (СИГУРНОСТ, схващаш ли?) и си счупи врата и бе повишен за помощник на знаеш кой (никакви имена), дойде при мен и каза на всички психлоси да се размърдат да поправят помпите за дихателен газ и вентилаторите в стария офис на знаеш кой. Е, отказаха да помогнат, както си знаех и ти също. Вярват и с право, че знаеш кой умъртви стария — знаеш кой — с убийство. Един друг убит след това се сетил и им казал точно преди телепортацията в средата на годината и после той изчезнал безследно, както те вярват. Не биха си помръднали пръста за знаеш кой и не искат да имат нищо общо със старите помещения на знаеш кой, защото психлосите са сигурни че, знаеш кой ще ги вдигне във въздуха. Както и да е, помпите за дихателен газ и циркулаторите в онова отделение са разбити на парчета както и двамата знаем и преди всеки можеше да работи там без маска и трябва да се поправят, но са повредени. И тъй, онзи ненормален идиот, най-великият боен пилот който никога не се е бил и си счупи врата и не можахме да го научим, дойде да ме види и аз казах, че мога да стегна офиса на знаеш кой, но ще ми трябват някои части може би дори от други мини, защото помпите за дихателен газ са толкова повредени. А той каза, че това е заповед на Съвета и ще имам каквото ми трябва. Тъй че правя схема на един много измислен ремонт и отлагам колкото се може повече. Казаха, че знаеш кой от Съвета казал, че това е тайно и спешно и ще ме карат със самолет да си взема нужното и ще ми плащат допълнително. Ха-ха. Тъй че затъвам и по-добре да дойдеш тук и им казах, че ми трябват помощници но не използвай името си и не споменавай знаеш кой и знаеш кой е като отровен газ. И тъй, сега знаеш и ме заболя лапата от писане и ушите да се ослушвам да не дойде някой, но ще отлагам и ще търся резервни части колкото може по-дълго за помпата за дихателен газ, която със сигурност бе повредена и сега е още по-повредена. Ха-ха. Това лично писмо може да ми струва тримесечна заплата. Ха-ха. Тъй че ми ги дължиш, ако ме хванат. Ха-ха.

 

Знаеш кой

 

Добавка: Раздери това писмо, за да не ми струва тримесечна заплата… или главата ми. Без хаха.

Джони прочете още веднъж писмото и после, според изискването, го разкъса на парчета.

— Кога ти бе дадено? — попита той Стормълонг.

— Вчера сутринта. Наложи се доста да те търся.

Джони погледна към езерото. Бурята вече вилнееше и се носеше като черна стихия. Всеки момент щеше да ги връхлети.

Джони бутна Стормалонг към триколесника и го запали. Без дума повече полетяха през прерията към минния комплекс.

Отекна гръм и ги ожилиха първите дъждовни стрели.

Джони съзнаваше, че ВЕДНАГА трябва да замине за Америка. Незабавно!