Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (56)

5

Излязоха от друга врата, която обикновено бе заключена. Джони се огледа да намери някакъв кадет, на когото да предаде багажа за Стормълонг, но не видя нито един.

— Ще се погрижа да го занесат в Академията — каза Ларс, отгатнал намеренията му.

Маршрута, който Ларс бе избрал, целеше да се избегне срещата с кадети или руснаци, някои от които току що бяха пристигнали в подземната база в планината и представляваха внушителна сила.

От планината наближаваше буря, носеха се черни облаци, около далечния Хайпик проблясваха светкавици. Вятърът се усилваше и брулеше високата повяхнала трева. Паднали листа се вдигаха във въздуха. Есента бе дошла. На високото една миля плато въздухът бе студен.

Всичко това изпълваше Джони с лоши предчувствия. Напусна Африка по време на буря и сега пак буря. Хвърли вързопа в багажника и се качи в колата. Стъклата на прозорците бяха тъмни и никой не можеше да надникне вътре. С насочени към него автомати се отправиха към сградата на Конгреса.

Ларс бе лош шофьор и на Джони му стана ясно защо си е счупил врата. Презираше го. Познаваше много шведи, всичките добри хора. От разговора с Ларс разбра, че те също го презират.

Опита се да продължи разговора за някогашния велик военен лидер, но на Джони му бе писнало.

— Млъквай — обади се той отзад. — Ти си само един гаден предател. Не разбирам как изобщо се понасяш. Затова млъквай. — Беше неразумно, но не можеше повече да слуша тази побъркана история.

Ларс млъкна, но присви очи. Внезапно изпита удоволствие от мисълта, че този престъпник ще бъде мъртъв само след няколко часа.

Колата зави към един от страничните входове на сградата на Конгреса, които никой не използваше. Не се виждаше жива душа. По коридорите също нямаше хора. Ларс се бе погрижил за това.

Блъснаха го към една врата. Невидими под прикритието на сенките бриганти го държаха под прицел. В ъглите на съдебната зала имаше двама, със заредени и насочени към него автомати.

Вътре бе и Браун Лимпър.

Бе седнал зад висока маса, поставена върху подиум. Носеше черна дълга одежда. От двете му страни бяха отрупани стари книги по право. Очите му блестяха по-силно от всякога. Лицето му имаше нездрав оттенък. Приличаше на лешояд, готов да се нахвърли върху трупа. В празната стая бяха само той, Тайлър и двамата бриганти.

Това вече беше Тайлър! Позна го веднага щом прекрачи прага. Имаше някакво излъчване, което човек не можеше да сбърка. Мразеше това излъчване още от времето, когато бяха деца. Мразеше тази лека и уверена походка, мразеше тези правилни черти, мразеше светлосините очи. Мразеше всичко, което Тайлър беше, а той никога нямаше да бъде. Но кой бе силният сега? Той, Браун Лимпър! Колко пъти бе мечтал за този момент.

— Тайлър? — каза Браун Лимпър. — Застани пред съдебната скамейка. Отговори ми: името ти Джони Гудбой Тайлър ли е?

Всичко се записваше. Такива процедури трябва да бъдат редовни и законни.

Джони вяло застана пред скамейката.

— Какъв е този фарс, Браун Лимпър? Много добре знаеш как е името ми.

— Тишина! — каза Браун Лимпър, като се надяваше гласът му да прозвучи силно и плътно. — Затворникът трябва да отговаря ясно и точно, иначе ще бъде обвинен в непочтителност към съда!

— Не виждам никакъв съд — каза Джони. — Защо си облякъл тази смешна дреха?

— Тайлър, прибавям към обвиненията ти непочтителност към съда.

— Добави каквото искаш — отегчено каза Джони.

— Няма да ти е толкова леко, като разбереш в какво си обвинен. Сега само ще ти бъдат прочетени обвиненията. След една или две седмици ще се учреди Световен Съд и тогава ще се състои съдебният процес. Но като углавен престъпник и подсъдим имаш право да чуеш обвиненията, за да можеш да организираш защитата си на процеса.

А сега слушай: обвинен си в убийство на потърпевшите братята Чамко, верни поданици на държавата, жестоко нападнати с цел убийство и умрели по-късно от собствената си ръка, за да облекчат болките от раните си.

Обвинен си в нападение и отвличане на двама Координатори, които в момента са действали законно като пълномощници на Съвета.

Обвинен си в убийство и нападение над мирно племе, наречено бриганти, включително в масово заколение на половин техен боен отряд.

В поголовно убийство на конвой от миролюбиви търговци, тръгнали да вършат работата си и злобно убити до последния човек.

— Психло — прекъсна го Джони. — Бяха психлоси, които организраха атака срещу тази столица.

— Това няма да бъде записано — каза Браун Лимпър. В същност, ще да се наложи да го изтрие от диска. — Не си на съд. Това са само обвиненията, предявени срещу теб от почтени и заслужили граждани на планетата. Не се обаждай и чуй обвиненията!

— Съдът прави забележка — Браун Лимпър бе прекарал дълго време над правните книги и се надяваше, че всичко е правилно и законно, — че има още ред обвинения, които могат да се предявят срещу престъпника, но засега няма да бъдат предявени.

— Например? — попита Джони, безразличен към този клоун.

— Например това, че си откраднал дистанционното управление от някой си Търл и си изпратил газовия бомбардировач срещу човечеството, а когато гореспоменатият Търл се опитал да свали бомбардировача, си стрелял по него. Но в предвид на това, че има свидетели, предубедени и повлияни от теб да лъжесвидетелстват и които представят нещата по различен начин, засега обвинението не е включено, но по-късно е възможно да ти бъде предявено.

— Значи това е всичко, което си стъкмил? — иронично каза Джони. — И нищо за крадене на бебешко мляко? Изненадан съм!

— Няма да си толкова наперен, като чуеш останалата част — заплаши Браун Лимпър. — Аз съм безпристрастен съдия и това е законен и безпристрастен съд. От сега нататък до предстоящия процес ти се забранява да използваш моята… искам да кажа, собствеността на Съвета, което включва самолети, коли, къщи, оборудване, инструменти!

Падна му в ръцете! Браун Лимпър светкавично извади документа за продажба на Земния клон на Междугалактическата минна компания и го размаха пред очите на Тайлър.

Тайлър го взе и го погледна.

„За сумата от два билиона кредита Търл, упълномощен представител на едната страна на договора, която от сега нататък ще се нарича едната страна на договора, предаде всички земи, мини, минни комплекси, лагери, самолети, оборудване, машини, коли, танкове“_ — и т.н. — _„намиращи се на Земята, на избраното и упълномощено правителство на горепосочената планета. Отсега нататък всички те му принадлежат и са под негово разпореждане.“

Подписано бе с „Търл“, но Джони, който добре познаваше подписа на Търл видя, че явно се е подписал с лявата лапа. Понечи да го прибере в торбичката си.

— Не, не! — извика Браун Лимпър. — Това е оригиналът!

Започна да рови из някакви книжа на бюрото, извади едно копие и го размени с оригинала. Джони го прибра.

— И не само това — каза Браун Лимпър, — ами и цялата планета, която също е била собственост на Междугалактическата. За нея също има сключен договор!

Протегна към Джони оригинала, но размисли, изрови едно копие и му го подаде.

Джони му хвърли поглед. В действителност Търл бе продал на тези глупаци собствената им планета!

— Сделките са законни — надуто каза Браун Лимпър. — Т.е., ще бъдат законни, когато изцяло се регистрират.

— Къде? — попита Джони.

— На Психло, естествено — каза Браун Лимпър. — Заради доброто си сърце и въпреки проблемите, Търл сам ще отнесе договорите и ще ги регистрира.

— Кога?

— Веднага щом поправи устройството, което ти така злонамерено и престъпно унищожи, Тайлър!

— Ще отнесе и парите, нали?

— Разбира се! Трябва да ги предаде на компанията. Той е честен човек!

— Психло — поправи го Джони.

— Психло — поправи се Браун Лимпър, веднага след което страшно се разгневи на себе си заради това, че е позволил съдебната процедура да приеме различен от съдебния тон.

— Следователно — продължи да чете Браун Лимпър, — както напреки е посочено, в съответствие със законните племенни права на въпросния Джони Гудбой Тайлър, същият се задържа под домашен арест в собствената му къща в ливадата и следователно не трябва да напуска въпросната къща и въпросната околност, преди да бъде призован пред Световен Съд, който следва да бъде учреден от Съвета, който въпросен Съвет е законно избран и разполага с цялата власт на цялото правителство на Земята. Амин!

Беше прибавил в края религиозна нотка, за да звучи по-добре и доволен от себе си, гордо изпъчи гърди.

— Тъй че, ако затворникът няма някакво последно желание…

През цялото време Джони трескаво мислеше. Никога преди не бе обръщал особено внимание на Браун Лимпър и се учуди откъде тази злоба, измамничество и… В хангара, в лагера имаше зареден с гориво самолет.

— Да — каза Джони. — Имам една молба. Ако ще отивам в ливадата, искам преди това да взема конете си.

— Отсега нататък притежаваш само къщата и тях, така че, може да ти се разреши. От любезност и от правилно разбиране на правата на затворника, а може би и от бащинско чувство към него като негов собствен Кмет, удовлетворявам молбата ти при условие, че оттам отидеш право в селото на ливадата и в твоята къща!

Джони го погледна презрително и излезе от стаята.

С прекалено силен блясък в очите Браун Лимпър го наблюдаваше как излиза. Това ще бъде краят на Тайлър! Въздъхна покъртително. Какво облекчение! И колко дълго го бе търсил! Двайсет години. Не, това не бе отмъщение. Бе длъжен да го направи. Задълженията му го изискваха! Народите на Земята от сега нататък ще са изцяло в добри ръце — в неговите, на Браун Лимпър. Ще се грижи винаги за доброто им, както сега. Въпреки мъките, които ще му струва.