Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (6)

6

След като отстрани Нъп, поне за момента, Джони се съсредоточи върху задачата как да спре бомбардировача.

Малко изостана, за да има по-добра картина на екраните. Та това бе антика! Тук-таме имаше следи я от удар с атомна бомба, я от сблъсък със самолет, оставил след себе си овъглени останки от масло и гориво. Личеше къде се бяха разбили множество ракети земя-въздух и въздух-въздух. Но освен петната, които замърсяваха повърхността му, бомбардировачът не бе пострадал по никакъв начин.

Джони мина под него с бойния самолет. Погледът му се спря на огромните захватки, които се използваха при приземяване и престой. Мрачна гледка.

Отново се издигна на нивото на бомбардировача. Чувстваше се като врабче, което пляска с криле редом с огромен орел.

Вероятно след като страховитата машина бе завършила последната си мисия и бе донесла разрушение на известния тогава град Колорадо Спрингс, компанията я бе оставила да си лежи там, докато построят хангари. След това сигурно са пренесли със самолети цистерни с вода и обилно са я обляли, за да отмият радиацията и да могат да я приберат.

Кръвта му се смрази при мисълта защо са постъпили така. Психлосите нямаха място за чувства или за изкуство под каквато и да било форма. Не бяха унищожили бомбардировача единствено защото на тази планета не разполагаха с какво да го унищожат. Само на Психло имаше такива големи работилници. А със сигурност не са искали да го върнат там. Беше свършил работата си. Защо да го прехвърлят на място, където някой вражески агент би могъл да разбере как е направен. Бяха го оставили, защото компанията не можеше да го унищожи на тази планета. Дявол знае от какво бе направен!

Е, опита се да се разведри Джони, поне захватките на самолета на Нъп здраво се бяха закрепили отгоре. В действителност така наречените магнитни захватки бяха молекулярни преориентировачни полета. Посредством полето молекулите на повърхността на едното вещество се сливаха с молекулите на другото вещество като при временна заварка. Значи бомбардировачът бе построен от молекулярен метал, вероятно непознат на тази планета, образуващ сплав с друг странен метал. Дори бе възможно докато е в молекулярно състояние комбинацията от тези метали да е необратима и да не може да се претопи или раздели, след като веднъж двата метала са смесени. Може би психлосите знаеха как да смесват определени елементи така, че отделянето им да е невъзможно нито чрез нагряване, нито чрез електрически поток, радиация или каквото и да било. Може би дори умееха да наслояват подобни метали така, че всеки да защитава този под него.

СМРАЗЯВАЩА мисъл. Джони оценяваше металургическите си познания под нивото на образованието в забавачката, но си споми колко ревностна забрана имаха психлосите да не споменават нищо по въпроса пред коя да е чужда раса. А той се опитваше да разгадае загадката, докато летеше през нощта, без учебници, без калкулатор, без дори да познава законите на тяхната математика.

Какво можеше да унищожи този бомбардировач? При това, преди да успее да стигне до шотландския бряг?

Когато за пръв път видя психло, Джони го бе помислил за чудовище. Сега наистина пред себе си имаше чудовище. Абсолютно неунищожимо чудовище!

Стори му се, че забеляза с крайчеца на окото си някакво движение на екрана. Вгледа се отблизо. Пак го забеляза. Някакво ритмично пулсиране под бомбардировача. Засече времето — веднъж на всеки двайсет секунди, равномерно като собствения му часовник. Изведнъж се сети, че бе огледал бомбардировача само от едната страна. Трябваше да действа по-хладнокръвно. Добре де, лесно може да навакса. Пръстите му бързо заиграха по пулта и за отрицателно време се озова на отсрещната страна на бомбардировача.

ТАЗИ страна не се виждаше, когато за пръв път бе зърнал машината след излитането й. Нъп също бе летял откъм другата страна.

Хвърли поглед на екраните.

Какво! Огромната товарна врата не бе заключена. От клатенето на бомбардировача под тежеста на самолета на Нъп тя периодично зейваше и се затваряше.

Врата.

Незаключена.

С треперещи пръсти я хвана на фокус. В ключалката я се виждаше основата на счупен ключ.

Отново показа цялата врата. Когато самолетът се наклони откъм тази страна, тя се отваряше, после от нахлулия въздух и гравитацията пак се затваряше при следащия наклон.

На всеки двайсет секунди.

Изведнъж съжали, че от добродушие е отказал придружител при пътуването. Щеше да е много опасно, но все пак можеше да се спусне по подвижна стълба и да се озове вътре през вратата. Но трябваха най-малко двама — един да управлява самолета и още един, който знае как да парализира бомбардировача, ако изобщо бе възможно. Но пилоти нямаше, а Гленканън бе необходим в лагера.

Отваря се, затваря се, отваря се, затваря се.

Размер? Погледна вратата. Изчисли дължината и широчината на своя самолет. Та той можеше да ПРЕЛЕТИ през вратата! Беше съвсем малко по-висока от самолета, но отстрани имаше достатъчно място.

Чудно! Ще наклони самолета и ще влети вътре със скорост триста и две мили в час. А после?

Да, телепортационните двигатели позволяваха да се лети странично. Не бе необходимо, както при птиците, да има площ, която да поддържа крилата. Като спреше двигателите, самолетът спираше да се движи. Просто падаше надолу като камък. Урав-новесяването ставаше не с перки, а с малки балансиращи телепортационни двигатели.

Да, теоретично бе възможно да прелети странично, после да се спусне напред и да влезе.

Но ще улучи ли момента? Ох. Този клатещ се бомбардировач изминаваше по трийсет фута при всяко накланяне.

Ще опита.

Но първо трябва да откачи вратата. Затваряше му пътя за влизане.

Джони реши да опита да простреля пантите. Отдалечи самолета и нагласи оръдието за стрелба на „площ с размер на игла“, „огън“ и „единичен изстрел“.

Пръстите му затанцуваха по пулта, изравни самолета с бомбардировача, протегна крак към бутона за изстрел на пода — винаги трябваше да се протяга в самолет, предназначен за девет-десет фута високи психлоси. Дори Кер имаше проблеми с контролните бутони на пода.

Бе в добра позиция, вратата бе отворена, виждаше се пантата. Натисни!

Тънка струя пламък достигна пантата. Не се откъсна. Вратата отново тръгна да се затваря.

По локалния канал прогърмя:

— Какво по дяволите правиш? — разтревожено извика Нъп.

— Нямам помощник пилот, Ваше Изпълнителство. Трябва да отворя вратата, за да променя зададената посока.

— Аха.

Джони се приготви за втори опит и отново чу:

— Внимавай със собствеността на компанията, Снит! За умишлени повреди се наказва с изпаряване.

— Да, Ваше Изпълнителство — Джони стреля втори път.

Пантите за кратко просветнаха. Вратата пак ги закри, но не се откъсна. Сигурно това бяха някакви специални панти. Джони погледна в инфрачервения екран. Имаше две панти, една в горния и една в долния край.

Прицели се в долната. Вратата бе отворена, целта бе на мушка. Натисни! Огън!

Вратата пак не падна.

Дали да не ги редува — горната, долната, после пак.

Даде си малко почивка, за да се отпуснат пръстите му. Другите екрани показваха безкрайната водна шир под него. Небето бе чисто.

Отново на работа. Горната. Натисни! Огън! Долната. Натисни! Огън! Още веднъж. Но между изстрелите трябваше да има поне четирсет секунди.

Това отнемаше много ВРЕМЕ! Е, все още можеше да си го позволи. Все още.

Натисни! Огън! Пауза. Натисни! Огън! Пауза.

Пантите се нажежиха до червено, но си оставаха здрави.

Нищо не се получаваше и Джони се отказа. Внезапно го озари вдъхновение. Взе позиция над бомбардировача, леко встрани, за да може да стреля иззад вратата, докато тя се отваряше. Промени настройката на „голяма площ“, „без пламък“ и „продължително“.

Внимателно се прицели. При следващото отваряне на вратата натисна спусъка и изпрати поредица изстрели от вътрешната страна на вратата. Тя зейна. Без да прекъсва стрелбата, той бавно приближи самолета. Бомбардировачът бе започнал да се накланя обратно, но под натиска на стрелбата вратата не се затваряше и тогава, въпреки въздуха, нахлуващ със скорост триста и две мили в час, тя внезапно отскочи назад и се залепи за корпуса. Зейна огромна дупка.

Джони прекъсна стрелбата.

Вратата не се затвори. Стоеше си широко отворена, сякаш прилепнала към корпуса.

Насочи камерите към пантите и внимателно ги огледа. Бяха малко изкривени, вероятно от ударите. Тъкмо те задържаха вратата в това нестабилно положение. Дали щеше да се затвори пак? Може би. Вятърът я караше да вибрира.

Джони внимателно се оттегли. Пръстите му отново се втурнаха върху пулта, за да коригира показателите за страничен полет. Намери поредицата комбинации за целта. Приближи самолета точно срещу зеещата врата.

Отворът се клатеше равномерно ту надолу, ту нагоре. Трябваше да улучи момента!

Реши, че ще е по-добре за известно време просто да поседи и да погледа. Включи светлините на своя самолет, за да вижда по-добре. Само екраните не бяха достатъчни.

Черната яма светна. Можеше да вижда вътрешността на бомбардировача. Да, точно зад вратата имаше празна площ. Гладка площадка. Вероятно са я използвали за складиране на газови бутилки. О! Имаше купчина бутилки точно в началото на площадката. Дали ще се взривят, ако стреля по тях?

Изчисли разстоянието и прецени каква комбинация ще трябва да използва. Внезапно озарен от идея, той протегна крак към лоста за магнитните захватки. И най-малкото сътресение щеше да стовари крака му върху лоста и захватките щяха да се задействат.

Пое дълбоко въздух. Огледа се около себе си да се увери, че няма незакрепени предмети. Премести пистолета си по-встрани на колана, за да не се забие дулото в корема му, ако внезапно политне напред. Пистолетът бе привързан и с едно въженце около врата му. Дръпна и него настрани, защото ако при политането се закачеше за пулта, щеше да го задуши. Покри горната част на пулта за управление с мека обвивка от карта в случай, че си удари рязко главата при внезапното спиране.

Джони още веднъж пое дълбоко въздух. Нагласи дихателната маска.

Наблюдаваше вратата. Бързо направи последни корекции в координатите на полета и пред отвора нагласи всичко на нула. Започна да брои. Колко щеше да се вдигне отворът, след като той потегли напред?

Протегна четирите пръста на дясната ръка, които щяха да натиснат бутоните за стартиране. Протегна четирите пръста на лявата ръка, които щяха да натиснат бутоните за спиране.

Нагоре, нагоре, нагоре. Дясна ръка готова — давай!

Бойният самолет се заби в отворената врата.

Хоп, потънаха надолу пръстите на лявата ръка. Стоп.

Тряс!

Бе засегнал горната част на вратата и огромна метална плоскост се отдели със силно скърцане.

Кракът му здраво бе притиснал лоста на захватките и те се задействаха.

Главата на Джони се трясна в постелката на пулта.

Видяха му се звезди.

Тъмнина.