Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (55)

4

Джони влезе в стаята на Чар и направи две крачки.

В лявата му страна опря дуло на автомат!

Един бриганти се изправи иззад един стол и насочи към него друг автомат.

Ларс се изправи иззад леглото и се прицели в него с лъчев пистолет.

— Не сме тук, за да те убием — каза Ларс.

Бе участвал в цялата тази кампания и можеше да си позволи малко украса. Досега бе разбрал, че Тайлър е опасен престъпник и от него може да се очаква всичко. За да изпълни заповедта, трябваше да бъде много умен, като Хитлер.

— Подчини се и няма да ти сторим зло. Действията ни са напълно законни. Арестуван си по заповед на Съвета, а това са военните сили на Съвета.

Като влезе в стаята, Джони още не бе свалил маската си, иначе щеше да усети вонята на бригантите.

Един час. На Ангъс и Кер им бе нужен един час, за да довършат работата в офиса. Тези същества може би щяха да се качат в офиса, възможно бе дори да имат заповед за арестуването и на другите двама. Трябваше да осигури на Ангъс и Кер този час.

После осъзна, че Ларс и двамата бриганти са тук от доста време. Когато Джони каза на Кер да му донесе работни дрехи, той просто бе събрал във вързоп всички принадлежности на Стормълонг. Беше ги оставил подредени на леглото. Сега бяха разхвърляни из цялата стая. Бяха претърсили всичко. Чантите с храна от Африка и от Академията също бяха там. И тях бяха преровили. Ангъс носеше много малко принадлежности, освен това чантата с инструментите му бе в него, тъй че нямаше как да се познае, че вещите са на двама души.

Единият бриганти, който беше зад него, извади от колана на Джони лъчевия пистолет, като предварително погледна към другия да го предупреди да внимава.

Джони повдигна рамене. Трябваше да спечели време!

— И къде ще ме водите?

— Тази сутрин ще се явиш пред Съвета, за да ти бъдат прочетени обвиненията — каза Ларс.

Джони уж небрежно затвори вратата зад гърба си, за да не се вижда какво става в коридора. Ангъс и Кер едва ли щяха да минат оттук за хангара, но можеха да вдигнат шум. Или още по-лошо, можеха да изоставят работата си, за да се заемат с тези тримата, което щеше да е глупаво.

— От вчера не съм ял нищо — каза Джони. — Имате ли нещо против първо да хапна?

Ларс отстъпи до стената. Бриганти зад него се отдръпна. Този, който беше зад стола зае друга позиция и Джони взе чантите с храната и кратунките с вода. Седна и отпи вода. Имаше чепка банани и отчупи няколко.

Бригантите не бяха виждали банани откак напуснаха Африка и се вторачиха в тях. Джони им предложи и щяха на драго сърце да приемат, но Ларс им кресна и това ги накара да си спомнят какви са задълженията им.

Джони изяде един банан. После намери малко хляб и си направи сандвич с тукашно говеждо. Доста време му отне, докато отреже филийките. Огромният психлоски часовник на китката му отмерваше секундите и минутите.

— В какво съм обвинен? — попита Джони.

Ларс тънко се усмихна. Притискаха го да издаде поверителна информация:

— Ще научиш, когато дойде времето и от когото трябва.

Джони довърши сандвича и намери някакви диви къпини. Изяде ги. Часовникът продължаваше да тиктака. Още четиресет и девет минути.

Надникна в чантата и откри дива захарна тръстика от Африка. Внимателно я обели и започна да дъвче, като от време на време отпиваше от кратунката.

След това му хрумна, че ако седят така тихо, Ангъс и Кер могат да влязат, за да проверят дали е заминал. Ангъс вероятно ще предположи, че Джони си е взел комплекта с инструменти, но все пак можеха просто да решат да влязат и да бъдат арестувани, или пък да ги застрелят. Най-добре да накара този Ларс да говори, за да чуят отвътре непознат глас.

Още четиресет и две минути.

— Ама как сте ми разтурили дрехите! — каза Джони. — Ще трябва да ги опаковам наново.

Но Ларс имаше нещо друго в предвид. Искаше да направи истинска проверка на документите, а бе забравил. Искаше да е напълно убеден, че арестуваният има белези по врата. Започна да хитрува. Нужна бе някаква военна маневра. Не искаше този Тайлър да сграбчи някой от бригантите и да го използва като щит. Точно в момента яката на работното му яке закриваше врата.

— Нямаме намерение да ти създаваме неудобства — каза Ларс. — В момента си в работни дрехи и може би ще искаш да се преоблечеш, за да бъдеш в най-представителния си вид пред такъв могъщ орган като Съвета. Ако искаш, можеш да се преоблечеш. Прибрали сме всички ножове и оръжия, така че можем да ти позволим.

Джони сухо се усмихна при споменаването на „могъщия орган“. Каква помпозност! Но каза:

— О, да, в такъв случай най-добре да се преоблека.

Започна да подрежда разпиляните дрехи на купчини, като се стараеше да вдига колкото се може повече шум. Щеше да е по-добре, ако накара Ларс непрекъснато да говори. Още трийсет и девет минути.

Кер наистина бе довлякъл целия багаж на Стормълонг. Сгъна всичко и после започна да вдига една по една дрехите, критично ги оглеждаше, сякаш се чудеше какво да облече. Постоянно питаше: „Това става ли?“, или „Ами това?“. „Как трябва да е облечен човек, за да се яви пред Съвета? В нещо подобно?“ Ларс започна да го съветва. Съветът бе много стриктен и особено държеше на достойнството си. Има огромна власт и хората трябва да го осъзнаят. Още двайсет и девет минути.

Изведнъж Джони видя, че Стормълонг, който винаги се носеше спретнат и държеше на дрехите, бе запазил костюма от времето, когато копаеха злато. Слагаше го, когато трябваше да се прави на Джони. Криси бе ушила няколко еднакви костюма в клетката по искане на Джони, за да се отвлича от тъжните мисли. Дадоха ги на Данълдин, Тор и Стормълонг, за да приличат повече на Джони. Разгъна ловната кожена риза, панталоните и колана. Да, бе запазил дори мокасините. Оставаха двайсет и три минути.

Джони свали ризата си, като възнамеряваше да се поизмие, преди да се преоблече.

Ларс напрегнато се наведе напред. Търл бе казал, че един добър шеф на сигурността винаги използва белезите по тялото, когато трябва да идентифицира някого. Колко правилно! Ето ги малките белези от каишката. Това беше техният човек. Ликуваше отвътре. Развесели се.

— Сега вече можеш да побързаш, Тайлър — каза Ларс. — Сигурен съм, че си ти. Белезите от каишката!

Значи това е търсил, помисли си Джони.

— Другите са тръгнали оттук преди часове, нали? — каза Ларс.

— Ами да, в интерес на истината, тръгнаха си. — каза Джони.

Сети се, че са ги отметнали, когато отидоха в Академията да инсталират записващите устройства и вероятно не са ги записали на влизане. Чудесно. Оставаха още двайсет минути.

— А ти остана да направиш някоя и друга поразия, не е ли така? — каза Ларс. — Ще се разбере, не бой се. Маскарадът свърши, Тайлър. — Ларс помисли, че го е казал много добре. Сам го измисли. — Обличай се.

Джони взе парче кожа, намокри го с вода и се разтри. Бригантите го гледаха с удивление. Не бяха нито виждали, нито чували някой да се мие.

— Как ме открихте? — попита Джони.

— Боя се — отговори Ларс, — че това е държавна тайна.

— Аха — каза Джони. Още седемнайсет минути! — Това сте го научили от някакъв си Хитър, или Хилър, или как му беше името? — Спомни си, че Кер спомена как Ларс бил откачен на тази тема.

— ИСКАШ ДА КАЖЕШ ХИТЛЕР! — гневно го поправи Ларс.

— А, Хитлер — каза Джони. — Името не звучи психлоско. Обикновено психлоските имена не са двусрични. Макар че понякога и това се случва.

— Хитлер не е бил психло! — натъртено изрече Ларс. — Бил е ЧОВЕК. Той е най-великият военен лидер и най-светият член на църквата, съществувал някога на земята!

— Трябва да е било доста отдавна — каза Джони. Петнайсет минути и седемнайсет секунди. Може би са свършили и за четирсет и пет минути. Но може и за един час.

Наистина е било отдавна, съгласи се Ларс. Как е научил за Хитлер ли? Ами семейството му било от Швеция, много образовани хора. Баща му бил свещеник. Имали някакви стари книги, запазени от църквата. Били напечатани на възможно най-чист шведски, направо вдъхновяващо, от „Немското Министерство на Военната Пропаганда“. Пишело, че за да бъде някой истински вярващ, трябвало да е чист ариец, а ариец в действително означавало швед. Повечето хора от племето им имали забележителната наглост да се подиграват с тази свята вяра, но тя била официалната религия на Швеция.

— Горя от нетърпение да разбера повече за него — каза Джони. — Наистина ли е бил велик военен лидер?

О, наистина е бил, изобщо не се съмнявай. Хитлер завладял целия свят и наложил расова чистота. Наистина трябва да прочетеш тези книги. Те са направо прекрасни. О, не можеш да четеш на шведски? Е, аз бих могъл да ти чета от тях. За какво пише в тях ли? Ами може да се разказва със седмици, но например в една от главите на една от книгите, наречена „Моят живот“ се очертава цялостно съдбата на расата. Виждаш ли, има истински свръхчовеци и просто обикновени хора. А за да станеш свръхчовек, трябва да изучаваш и да си запознат с религиозната доктрина фашизъм.

— Те боготворят ли Бога? — попита Джони. Още седем минути и дванайсет секунди. Започна да се облича.

Разбира се. Истинското име на бога било Дер Фюрер, но Хитлер заел мястото му на земята, за да построи свят на мира и добрата воля. Наполеон също е бил военен лидер, а преди него Цезар, преди това Александър Велики, преди него Атила Хунът. Но те не са били светци. Трябва да знаеш историята, за да разбереш каква е разликата. Виж сега, макар Наполеон наистина да е бил велик военен лидер, в много отношения не може да се сравнява с Хитлер. Макар че Наполеон е завладял Русия, не я е завладял с финес, както Хитлер. Всичко това е станало много отдавна и оттогава хората не са видели добро, макар не по вина на Хитлер. Тъй че, за да се издигне отново човек и да бъде велик, трябва да вярва във фашизма и кой знае, може би ще се въздигне някой нов Хитлер, за да донесе мир и добра воля на земята, както по времето на Хитлер. То е малко смешно, но майка ми често казвала, като гледала старите снимки, че аз доста приличам на…

Отдалеч се чу мотора на кола, която подкара. С рев се отдалечи към изхода. Джони не можеше да сбърка безразсъдното шофиране на Кер. Отидоха си.

Джони се облече, опакова си багажа, като не забрави да вземе любимите на Стормълонг яке, шал и очила и ги върза на вързоп.

— Мога ли да разчитам, че това ще бъде предадено на Стормълонг? — попита Джони, но понеже Ларс нищо не каза, взе вързопа със себе си.

Бяха свършили!

Как ще се измъкне от тази каша, Джони не знаеше. Беше малко озадачен защо двамата излязоха с колата, след като бойния самолет бе все още в хангара. Но беше доволен, че са в безопасност.

— Да тръгваме — каза той.