Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (27)

1

Браун Лимпър Стафър се отдалечи от лагера направо болен от завист — наричаше я „справедливост“.

Какъв ужасен, ВУЛГАРЕН спектакъл!

Толкова много народ се тълпеше около него, дори го приветстваха, опитваха се да пипнат мокасините му, пълно раболепие. Човек с нормален разсъдък като Браун Лимпър не би могъл да търпи всичко това.

Напоследък усещаше, че губи почва под краката си и си блъскаше главата да измисли някакъв начин, дори престъпен, да изведе хората от огромното заблуждение спрямо този Тайлър!

Откак Джони Гудбой Тайлър се върна в селото миналата година и започна да се перчи и да подкупва хората с подаръци — а всъщност целта му бе да ги прогони от собствените им земи и къщи, откак Браун Лимпър бе разбрал, че Джони не само не е умрял, а се движи в доста по-широк свят отпреди и отгоре на всичко навсякъде жъне успехи, оттогава той само чакаше.

Като си помислеше как още от деца Тайлър го унижаваше и му се надсмиваше, кипваше от гняв. Внимаваше да не мисли много за това, защото вечер не можеше да заспива, въртеше се и се мяташе в леглото, скърцаше със зъби и го хващаше треска. Това, че не можеше да си спомни и изолира отделните случаи, когато Тайлър го караше да се чувства по този начин, влошаваше още повече положението му. Трябва да е имало такива инциденти, иначе Браун Лимпър не би се чувствал така, нали?

Беше логично.

Като разбра, че Тайлър е осакатял и има голяма вероятност да умре, заля го вълна от облекчение. Но ето го тук днес, вярно, куцаше, но пак успя да устрои този отвратителен спектакъл с онези психлоси.

Не че Браун Лимпър не бе опитвал. Преди известно време, когато старият Джимсън започна да се оплаква от ревматизъм, Браун Стафър любезно му показа колко успокоително въздействие има един вид полски плевел, от който свещеникът Стафър бе натрупал достатъчно запаси. Браун Лимпър извърши този акт на хуманност веднага след като се бе уплашил, че стария Джимсън има намерение да подкрепи престъпното предложение на Тайлър да унищожи селото и да премести хората на някое забравено от бога място в планините, където щяха да умрат от глад и студ. Безспорно на Джимсън не можеше да му се има доверие в управлението, разбира се заради болестта и болките му. След като бе изпил билката, той се бе оттеглил в леглото си и се събуди, когато домашните му донесоха нещо да хапне. С огромно облекчение видяха, че старецът вече не го мъчи ни болка, ни притеснения за делата на селото. Разбира се, да поеме цялата тази работа бе огромна тежест, но Браун Лимпър бе търпелив и издръжлив, освен това отчасти я прие като задължение от бога.

Когато Координаторите дойдоха като пратеници на Световната федерация за обединение на човешката раса, Браун Лимпър отначало ги прие просто като нахалници, които си пъхат носа където не им е работа. След това те му показаха някакви книги.

Преди да започне денонощно да дъвче онзи плевел, старият свещеник Стафър се отнасяше сериозно към задълженията си и като свещеник, и към семейството си. Той въведе Браун Лимпър в църковните дела и извади от някакво скришно място книга, наречена „Библия“, която никой друг в селото не бе виждал. По нея той скришно бе научил Браун Лимпър да чете. Но на Браун не му се нравеше особено мисълта да стане свещеник, повече го привличаше кметското място. Свещеникът можеше само да говори, а КМЕТЪТ … това беше друго нещо!

Логиката бе доста проста. Ей го Тайлър, перчещ се на конете си, момичетата въздишат по него, младежите му подражават и си намират белята, Съветът мекушаво си затваря очите пред престъпните му цели. А Браун Лимпър, мъдър, толерантен, разбиращ и блестящ е пребрегван, дори унижаван и подритван. И нима собственият баща на Тайлър — ако изобщо той бе негов баща — не бе протестирал, когато бе разрешено сакатото бебе Браун Лимпър да остане живо. Е, може би не е бил само старият Тайлър, но майката на Браун му бе разказвала, че някои са протестирали, но тя е надделяла и е спасила живота му. Повтаряше му това няколко пъти седмично и Браун Лимпър бе разбрал защо: Тайлър са се опитали да го убият!

Затова бе съвсем естествено той да се чувства огорчен и да вземе мерки да защити не само себе си, но и цялото село. Противното би било чиста безотговорност.

Координаторите с голямо задоволство разбраха, че той може да чете и му дадоха някакви текстове за „управлението“ и един за „парламентарни процедури“, озаглавен „Правилата за ред на Робърт“. Бе поразен като го информираха, че като единствен действащ кмет е обявен за вожд на Американското племе. Явно цялото население на Америка (показаха му на глобуса как изглежда континентът) бе унищожено или измряло. Хората от тяхното село бяха основното население и понеже бяха най-близо до лагера, бяха политически най-влиятелната група.

Като си помисли човек, какво представляваше този Съвет? В него влизаха вождовете на всички племена по света и се събираха, или изпращаха намесници, за нещо като парламентарни сесии точно тук, в неговия двор, така да се каже.

Споменаха, че той естествено трябва да бъде силно заинтересуван поради факта, че Джони е от неговото племе. Браун Лимпър бе не само заинтересуван, той направо бе обсебен от този факт!

Имаше ли други хора в Америка? Е, бяха открили двама в Британска Колумбия и четирима в Сиера Невада — планинска верига на запад, освен това неколцина индианци — не бяха всъщност от Индия, но така се наричаха — в планините далеч на юг. Имаше и ескимоси и няколко племена в Аляска, но те не се числяха географски към Америка.

Браун Лимпър напредваше. Тъй като всеки член на Съвета имаше право на един глас, той уреди спасяването на двамата от Британска Колумбия и на четиримата от Сиера Невада (воден изцяло от хуманни подбуди, разбира се), настани ги като отделни племена в своето село и поиска от Съвета три гласа. В момента работеше по индианския въпрос — искаше да прехвърли тук един член от племето, за да има четири гласа.

Надяваше се, че напредва и в друго отношение. В обкръжението на членовете на Съвета той уж случайно пускаше реплики за Тайлър, например как в селото винаги са го смятали за прекалено див, необуздан и безотговорен, макар че лично той се е опитвал винаги да поправя такива впечатления. Спомена, че като дете Тайлър винаги тичал насам-натам и дори отказвал да носи вода на семейството си — задължение, което всички добри и възпитани деца са изпълнявали. Относно слуховете, че Тайлър през цялото време е знаел за съществуването на гробницата, но не е казвал на никого, за да може сам да ходи там и да плячкосва почитаемите мъртви, Браун Лимпър обясни, че Тайлър ходел само от време на време и веднъж свещеникът направил всичко възможно да го откаже, дори взел някои от нещата, които момчето откраднало, за да го накаже. В крайна сметка Тайлър окончателно избягал и оставил семейството си и цялото село да гладуват цели две зими. Що се отнася до това защо Тайлър и Криси не са женени, е, това всъщност бе публична тайна. Свещеникът разбрал някои неща още когато те били деца и им забранил да се женят. Не че Тайлър се впечатлявал особено от заповеди — младостта си е младост…

Голяма част от по-възрастните вождове, които идваха от много далеч, не знаеха как стоят нещата, а нима вождът Стафър не бе единственият стар близък приятел на Джони?

Само преди два дни някакъв невежа, вожд на сибирското племе, си бе позволил да спори с Браун Лимпър. Имаше чувството, че не всички му вярват. Това го правеше мрачен. Нима той не ПОЗНАВАШЕ Тайлър, ИСТИНСКИЯ Тайлър. А сега и този отвратителен грандомански спектакъл. Какъв надут глупак! Пфу! Освен това имаше и наглостта да се преструва, че куца. Правеше го само да се подиграе на Браун Лимпър.

Лимпър забеляза, че психлото в клетката спокойно си разговаряше с Тайлър. Не знаеше какво си казаха, но явно добре се познаваха. Все пак му се струваше, че забеляза известна хладина в отношенията им.

Като удавник за сламка Браун Лимпър реши да не изпуска тази възможност и същата вечер се върна в лагера, за да разбере повече подробности. Разбира се, на часовоите и през ум нямаше да им мине да кажат нещо на един старши член на Съвета, който носеше малка цветна лента, показваща от кое племе е. Браун Лимпър се спря на известно разстояние от клетката и оттам започна да наблюдава огромния психло. Забеляза нещо твърде любопитно. Някакъв млад шведски кадет се приближи до решетките и известно време разговаря с психлоса.

Часовоят му обясни, че той редовно идва тук след занятия, за да усъвършенства психлоския си. Пилотите трябваше отлично да владеят този език, а чудовището в клетката бе истински психло, каквито тук нямаше много. Не знаеше за какво си говорят, защото не разбираше психлоски, бе от нападателните части на Арджил, а името на кадета бе Ларс Торенсон. Бе много благодарен на вожда за това, че смята за необходимо часовоите да носят наметала и за обещанието му да повдигне този въпрос пред Съвета.

Използвайки влиянието си, Браун Лимпър откри в документацията на Академията, че Ларс Торенсон е от някакво шведско племе, което преди доста време имигрирало в Шотландия. Първоначално е бил избран за Координатор-инструктор, защото е говорил и шведски, и английски и езиците му се удавали. Но в последствие отпаднал от Федерацията, защото баща му бил фашист и подстрекавал момчето да използва федерацията като проводник на фашистки идеи, защото това била официалната религия на Швеция и на времето църквата им била оглавявана от някакъв много високопоставен военен на име Хитлер и тази религия била нужна на света. Младежът кандидатствал отново и бил приет поради недостиг на хора да се обучава за пилот. Но това никак не му се удавало и в момента той се лекувал след някакво лошо кацане. Вероятно щяха да го изпратят обратно във фермата му в Швеция, защото въпреки лекотата, с която учел езици, явно не бил съвсем наред в главата.

Чудесно! За един старши член на Съвета нямаше да бъде никак трудно да отмени решението за освобождаване.

Браун Лимпър започна активно да се интересува от Ларс Торенсон, а чрез него и от чудовището в клетката.

Нещата определено се нареждаха добре. Някои престъпления трябваше да се наказват, дори ако престъпникът ти бе стар приятел!