Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (54)

3

В пет часа Браун Лимпър Стафър вече знаеше, че е открил Тайлър.

Дни наред не можеше нито да спи, нито да яде или да седи спокойно. Бе забравил всичките си държавнически грижи и всички други задачи, които ежедневно запълваха времето му. С див пламък в очите почти двайсет и четири часа в денонощието той мислеше по въпроса как да затвори вече заложения капан. Престъпленията трябва да се наказват! На злодеите трябва да им се търси сметка. На първо място трябва да стоят сигурността и целостта на държавата. Почти всички книги за управлението, които бе чел, всички съвети, които бе получил, доказваха едно нещо: трябва да хване Тайлър!

Победата започна да се очертава около три през нощта, когато получи една смимка от разузнавателен самолет. Тези машинки му създаваха доста неприятности. Откак записващите устройства бяха преместени в сградата на Конгреса, непрекъснато се дразнеше от непонятната им сложност и често стоварваше юмрук върху тях, когато не изкарваха върху хартията това, което му се искаше. Чувстваше се като мъченик — вършеше толкова работа, без почти никой да му помага. Преглеждаше записите от разузнавателния самолет, направени от Шотландия. Пилотът, който контролираше разузнавателните полети и се оправяше с тези машини, не беше тук по това време на нощта. Каква досада!

И ето къде бил Тайлър! Танцува заедно с още пет-шест мъже един от онези налудничави танци на шотландските бойци. Макар че от снимките, естествено, не можеш да чуеш нищо, ушите го заболяха, като си представи шантавата музика на гайдите. Да! Ловната риза и всичко останало. Това беше Тайлър.

Доста се измъчи, докато върне картината. Никога не можеше да различи едно психлоско число от друго. Но най-после се справи и получи увеличен образ.

Не беше Тайлър! След това осъзна, че е разсъждавал нелогично. Тайлър не би могъл да танцува и да размахва ръце насам-натам. Последният път, когато го видя в лагера, Тайлър куцаше, подпираше се на бастун и не можеше да движи дясната си ръка.

Но в 4:48 сутринта видя снимка от друг разузнавателен самолет, прелитащ над Лейк Виктория, на която се виждаше мъж, застанал до някакво езеро. Хвърляше камъни във водата. Носеше ловна риза, същата коса, същата брада. Тайлър! Не, не е възможно да е той, тъй като хвърляше с дясната ръка и като отстъпи назад, явно не куцаше.

Не му оставаше нищо друго, освен да хвърли снимката на земята. В този момент в стаята се втурна Ларс. По вида му личеше, че има някакви новини. Браун Лимпър му показа снимките, но чакай! Какво правеха двама Тайлър в различни части на земята, и то в толкова кратък период от време?

— Точно това се опитвам да кажа — извика Ларс. — Има трима шотландци, които приличат на Тайлър. Но не в това е работата. Помниш ли какво ни каза Търл? Тайлър има белези на врата от нашийника, който е носил толкова дълго. Чудех се защо Стормълонг си бе сложил шалчето толкова високо на врата. Преди не го носеше така. И точно преди пет минути се събудих и всичко ми стана ясно като бял ден! Прикрива белезите! В този момент Тайлър е в лагера и се прави на Стам Ставинджър! Стормълонг!

Въпреки че доводите им бяха погрешни, стигнаха до правилен извод.

Браун Лимпър веднага предприе мерки. Ларс хиляди пъти му бе разказвал за великия герой Хитлер и безгрешните му кампании. Търл го бе направил предвидлив. Чувстваше се готов за този момент.

Преди два дни бе завършил окончателно преговорите по договора с генерал Снит. Сто кредита дневно на човек бяха много пари, но Снит ги заслужаваше.

Две команди бяха отишли с камион до селото, което се намираше на високата ливада. Нямаше никакво събрание. Жителите му бяха прогонени. Набързо ги евакуираха в далечното село от другата страна на планината. Веднъж вече Тайлър бе взел решение вместо тях. Петимата младежи, които евентуално биха се възпротивили, бяха в Академията. Двамата учеха за машинни оператори, как да разчистват през зимата проходите с багери, останалите трима учеха за пилоти. Възрастните хора и децата нямаха право на глас и пренебрегнаха оплакванията им, че приготовленията им за идващата зима се провалят. Като политически ход им бе обяснено, че ги местят заради тактическите мини, които трябва да се изровят и унищожат. За тези мини вече знаеха, че представляват експлозиви, заровени в земята много отдавна и Браун Лимпър им показа, че това е поредната лъжа на Тайлър. Сега мините щяха да изиграят своята роля в хитро измислената стратегия.

Заредиха старата къща на Тайлър със снаряди и експлозиви. Експертът на бригантите по взривни устройства увери Браун Лимпър, че е достатъчно Тайлър да отвори външната врата и ще бъде вдигнат във въздуха.

Щяха да обяснят инцидента така: въпреки предупрежденията за опасността от мини, Тайлър отишъл в селото и една мина избухнала. Така никой не би могъл да се съмнява или да вини Браун Лимпър. Старши кметът на планетата не си спомняше точно дали идеята бе негова или на Търл. Но това нямаше значение, важното беше, че е плод на блестящо политическо мислене. Държавата и нацията трябва да бъдат освободени от позорния престъпник Тайлър, при това без много да се разчуе. Освен това Браун Лимпър бе чел някъде, че целта оправдава средствата и такава политика му се струваше разумна. Колкото повече си мислеше, Браун Лимпър толкова повече се убеждаваше, че се нарежда до най-големите политици в човешката история.

В шест часа сутринта заповяда на генерал Снит да смени стражата в лагера. Отсега нататък кадетите трябваше да бъдат освободени от това задължение на основание на две причини: първо, не им харесваше и второ, пречеше на заниманията им. Държавата вече имаше истинска армия. До осем часа сутринта бригантите трябваше да поемат всички постове.

Позвъни в Академията, където го увериха, че двамата придружители на „Стормълонг“ са излези оттам преди известно време и дежурният офицер ги е отметнал.

Въоръжиха бригантите с автомати Томпсън. Оказа се, че други автомати няма, но и Томпсън щяха да свършат работа.

Ларс получи разпореждания и придружен от двама въоръжени бриганти, тръгна към лагера. Трябваше да се скрият някъде отвътре и да изчакат да се появи „Стормълонг“ и без много шум да го арестуват. Ларс трябваше да го доведе в съдебната зала. Не биваше да плаши Тайлър. Като му предявят обвиненията, ще му съобщят, че случаят му ще бъде разгледан на заседания на Световния Съд. който ще бъде свикан след две седмици. След това ще го отведат в селото. „Под домашен арест“ и „до разглеждане на делото“ бяха все понятия, които Браун Лимпър наскоро усвои от речника. Ще осведоми Тайлър, че е под домашен арест. След това Ларс ще го отведе в ливадата. Не бива да се допуска да научат кадетите или руснаците, които контролираха старата гробница — американската база.

Ларс каза:

— Мисля, че е по-добре да го хванем още докато е в офиса на Търл.

Но Браун Лимпър отвърна:

— Не. Търл ме увери, че винаги може да познае дали е сторил някаква поразия, като огледа офиса си. Вероятно ще иска да изчака другите да свършат и тогава ще извърши някое престъпление. Трябва да го хванете, когато е сам. Другите двама могат да се намесят на негова страна. Трябва ни престъпника Тайлър. Ще го арестуваме тихомълком, ще го обвиним и ще го заведем на ливадата. Бъди любезен. Не му отказвай всякаква обикновена молба. Дръж се спокойно и не създавай никакви проблеми. И да не повредите офиса! Търл изрично помоли за това.

Разпорежданията се сториха на Ларс малко неясни и непоследователни, но разбра основните пунктове. Получи си двамата бриганти, увери се, че имат автомати и ги поведе към бронираната служебна кола. Потеглиха.

Браун Лимпър каза на генерал Снит:

— Нека наемниците ти не се показват много много из лагера, но да бъдат нащрек. Кажи им да открият стрелба само в случай, че бъдат нападнати.

Генерал Снит разбра. Хората му бяха готови да заслужат заплатите си.

Браун Лимпър неотдавна бе видял какви мантии са носели едновремешните съдии и поръча да му ушият една. Облече я и отиде до прозереца, за да следи какво става. Погледът му попадна на едно старо пропукано огледало и се огледа.

Най-после дойде часът да потърси сметка за обиди и унижения, търпени цял живот!