Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бойно поле Земя (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Battlefield Earth II, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

БОЙНО ПОЛЕ ЗЕМЯ: ЕДНА САГА ЗА 3 000 г. ЧАСТ 2. 1993. Изд. Вузев, София. Фантастичен роман. Превод: от англ. Снежана ЙОРДАНОВА []. Формат: 18 см. Офс. изд. Страници: 477. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-422-020-8.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

4

Големият боен самолет се стрелна в небесата над Атлантика. Този тип се използваше за целите на флота на компанията и имаше места за петдесет психлоси и за оръдия и снаряжение. Джони се бе отпуснал удобно на пилотското място и с лекота поддържаше курса само с помощта на лявата ръка.

Макар че самолетът бе голям, притесняваха се да не го претоварят. Цялата операция се пазеше в тайна и трябваше да си остане тайна. Не трябваше да изтича информация. Все пак с подготовката привлякоха вниманието върху себе си.

Данълдин пристигна с петима шотландци, които точно в този ден дошли от Шотландия на обичайната си обиколка. Полковник Иван, чиято обща сила възлизаше на около седемдесет храбри червеноармейски косаци, трябваше дълго да бъде разубеждаван, за да остави половината от хората си да охраняват базата. Час преди да излетят от летището, Ангъс съвсем небрежно хвърли в самолета около стотина килограма най-различни оръдия и кротко седна отзад, без да е поканен. Доста страховита купчина оръжия и експлозиви се появи в ръцете на първите четирима шотландци, доведени от Дуайт. Доктор Маккендрик явно бе взел със себе си всичко, което изобщо би му потрябвало при работа.

Точно преди излитане се получи малка суматоха. Пати изглежда бе открила истинската любов в лицето на Бити Маклиъд и разбраха, че той е на борда чак когато тя се втурна надолу по стълбите на летището да го целуне за довиждане с разплакани детски очи. Криси се бе почувствала зле и не каза нищо. Но отнякъде изникна една възрастна жена заедно с вещите на Криси и се оказа, че Робърт Лисицата я е качил на един от редовните полети до Шотландия, защото семейството му искало да се запознае с нея. Тъй че трябваше веднага да опаковат багажа на Пати и да я изпратят с тях. Най-после тъкмо затвориха вратата, трябваше пак да я отворят, за да качат Робърт, напълно готов за пътуването.

Точно когато летяха над източното крайбрежие на страната, която преди са наричали Съединени Щати, се появиха два бойни самолета. Оказа се, че това са Гленканън и още трима пилоти.

„Току що приключихме с редовните полети и където и да отивате, имаме достатъчно гориво и амуниции“ — чу се по местния предавател.

Водеха със себе си и един Координатор, който бе експерт по Африка и знаеше френски.

Това едва ли може да се нарече, прошепна Робърт Лисицата в ухото на Джони, след като бе прекосил широката пътека от задната част на самолета, най-добре планираното нападение, в което Джони участва. И все пак, къде отиват?

Координаторът бе младо момче на име Дейвид Фокис. Преди зори един руснак го измъкна от леглото, завърза на вързоп всичките му книги и речници и го заведе в самолета. Вече се бе поокопитил и весело бъбреше, седнал между Джони и помощник пилота.

— В тази част на Африка в момента се провежда операция. Мисля, че я наричат „дъждовна гора“. Тъй че, ако това е секретно, по-добре да не се месим на федерацията. Не знаехме, че в онази част на Африка има мина.

— Имате късмет, че не са ви пръснали главите — каза Робърт Лисицата и се облегна на седалката на помощник пилота.

— Ами всъщност ние не сме точно военна част — каза Дейвид Фокис. — Нашите операции не са такива. За пръв път изпитваме нужда от такова „снаряжение“, както го наричате вие, нападателните звена.

— Искаш да кажеш, че сте възнамерявали да се биете с психлосите? — каза сър Робърт.

— О, не, не — последва мигновен отговор. — С бригантите. Обикновено племената много ни се радват, но …

— Какво е бригантите? — попита Робърт Лисицата. Това наистина беше зле проучено и планирно нападение. Дори не знаеше какво възнамеряват да правят и каква е целта им.

Оказа се, че „бригантите“, както те сами се наричаха, бяха доста странни хора. Наскоро бяха спуснали един от Координаторите в някакъв разрушен град из тези райони да види дали има признаци на живот и едва не бил разкъсан на парчета от някаква граната.

— Граната? — учуди се Робърт Лисицата. — Психлосите не използват гранати.

Да, това им бе известно. Гранатата била от БАРУТ. Отначало запушила, после избухнала в ярко-оранжев пламък. Координаторът се приготвил да се отбранява с някаква палка и крещял в радиото за помощ, когато от някаква разрушена сграда изпълзял старец и се извинил на френски.

Старецът изглеждал грохнал и не му оставали още много дни. Ескадронът му го оставил да умре там, защото не можел да издържа на темпото. Нарекъл се бриганте. Отначало взел Координатора за психло. След това видял, че е човек и решил, че трябва да е от спасителната група, изпратена от банката.

— Какво? — едновременно възкликнаха Тор и сър Робърт.

— Ами изглежда имат нещо като легенда, че някой ще ги спаси и вярват в това вече повече от хиляда години. Невероятно, как е възможно толкова ДЪЛГО да се поддържа една традиция…

— Какво точно — попита сър Робърт, който обичаше точната информация — представляват бригантите?

— Ами точно това най-много ни затруднява — да установим стабилен контакт с тях. В момента там се намират трима Координатори, които се надяват на това. Ох, какво са бригантите ли? Ами изглежда, когато е станало бедствието — това е според изоставения старец, разбира се, не е потвърдено — някаква голяма международна банка е искала да съсипе една от онези африкански страни, които получили свободата си от някакви хора, наречени колониалисти. Страната взела на заем много пари, после имало военен преврат и не искали да връщат парите на банката, или нещо подобно.

Какво представляват бригантите ли? Ами точно това ви разказвам. И така тази международна банка събрала голям брой от тъй наречените наемници, наети войници, съставили военна част от хиляда души, които трябвало да унищожат правителството с нервно паралитичен газ, а самите наемници имали газови маски като нашите въздушни маски, само че служели да пречистват въздуха.

Да, приближавам се до същността. Едно време са ги наричали още „войници на съдбата“. Значи тъкмо се канели да атакуват правителството на тази нова държава и се криели в някакви мини в пустинята — стари солни мини — и психлосите нападнали планетата. И така, на главите им били тези маски…

— Солта — каза Джони — неутрализира психлоския газ.

— А, така ли, чудесно. Тъй или иначе, те били в Африка, въоръжени и готови да потеглят, а целта им била унищожена преди те да се намесят. Били от много националности — белгийци, французи, синегалци, англичани, американци, които могла да наеме банката. Но били добре обучени. Нямали име, затова по някое време се нарекли бриганти.

— Е, най-после благодаря за отговора — каза Робърт Лисицата.

— Чакай, това не е всичко. Почти всички местни жители измрели от отровния газ, затова те тръгнали на юг. Високите дървета на джунглата явно са ги прикривали от разузнавателни самолети. Вземали със себе си жени от селата — бели и черни — и продължавали да вървят.

И това не е всичко. Ето каква е причината толкова трудно да се установи контакт с тях: след около двеста години постигнали някакво споразумение с психлосите. За първи път чувате такова нещо? Ами ние също. Затова не е лесно.

Очевидно работата им е била да залавят хора и да ги предават на психлосите, за да ги застрелват, изтезават или не знам какво. Всъщност те никога не са се приближавали в близост до психлосите, защото те не можели да влизат в блатата: телата им са тежки, почвата е нестабилна за машините, дърветата са много високи. Та бригантите някак си успели да се споразумеят с тях: връзвали група хора и ги оставяли близо до лагера, а психлосите излизали и прибирали хората, не знам за какво…

— За да ги изтезават — каза Джони. — Това им доставя удоволствие.

— …а психлосите им давали в замяна джунджурийки от рода на платове и други такива. Нещо като търговско споразумение. Така, само че това било преди много векове, а хората постепенно започнали да намаляват. Но психлосите никога не са залавяли тях самите — тресавища, високи дървета, както ви казах.

— Не са ли прекалено налудничаво племе, за да се мотаете наоколо невъоръжени? — забеляза Робърт Лисицата.

— Не, не съвсем. Ние сме доста добри дипломати. Само преди няколко дни получихме заповед от Съвета да влезем във връзка с тях и да ги заведем в лагера и сега просто си вършим работата.

Право да ви кажа, тези бриганти са малко странни. Не позволяват да станат повече от хиляда, изоставят старците да умрат, не се женят, а само използват жените. Изглежда сред децата има доста висока смъртност. Освен това вероятно ловуват слонове с гранати…

А, да, вярно, гранатите. Знаят как да приготвят едър черен барут. Постявят го в средата на изпечена глина, пъхат фитил в нея и я палят с пура. Но за да го използват, трябва да стигнат до слона и предполагам, че това е една от причините за високата смъртност.

За спасението? А, да. Ами изглежда някога прадедите им са получили твърдо обещание от международната банка да ги измъкне оттам и нямат ни най-малка представа какво става по света. Е, да, стествено, Координаторите могат да се възползват от това. Ще ги измъкнем.

— И това близо ли е до мините? — попита Робърт Лисицата.

— На юг е, на юг — каза Дейвид фокис. — Просто си помислих, че е по-добре да знаете. Доколкото разбирам, вашата цел е клон на мината, където има само обикновени психлоси.

— Обикновени психлоси — намръщи се Тор. — Имаш ли пистолет? Не? Ще ти потрябва. Ето ти един резервен. И не се опитвай да разбереш племенната история на някой психлос, преди да го застреляш. Разбра ли?

Дейвид фокис пое пистолета така, сякаш щеше да го ухапе.

Продължиха напред към Африка.