Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (49)

6

Приземиха се в старата Академия по тъмно. Придържаха се към Северния полюс, изпреварвайки слънцето и пристигнаха преди зазоряване.

Имаше съвсем малко светлини. Никой не се бе постарал да освети площадката за кацане, защото не я използваха като работна площадка. Наложи се да разчитат на светлините на самолета и на екраните.

Дежурният кадет здраво бе заспал и трябваше да го събудят, за да ги запише в дневника. „Стормълонг Стам Ставинджър, пилот и Дарф Макналти, помощнник пилот, завърнали се от Европа, учебен боен самолет 86290567918. Никакви произшествия, никакви забележки.“ Дежурният кадет ги регистрира. Не поиска да се разпишат.

Джони не знаеше къде са стаите на Стормълонг и Дарф. Не се сети да ги попита. Вероятно Стормълонг бе настанен в помещенията на старшия преподавателски състав. А Дарф? Бързо разсъждаваше. „Дарф“ продължаваше да държи щедро напълнената и тежка торба с храна и един комплект инструменти. В крайна сметка, Стормълонг бе тукашният ас.

Изведнъж Джони грабна торбата и комплекта с изнструменти и ги тикна в ръцете на дежурния кадет:

— Моля ви, отнесете ги в стаята ми.

Кадетът учудено го погледна. Тук всички си носеха сами нещата, дори Стормълонг.

— Дни наред сме пътували без да спим — каза Джони и се престори, че полита.

Кадетът повдигна рамене и тръгна. Джони го изчака да мине отпред и го последва.

Стигнаха до една отделна спалня и влязоха. Наистина бе стаята на Стормълонг. На стената бе закачена тъкана норвежка картина. Стормълонг явно се бе настанил доста удобно.

Кадетът остави чантата и инструментите на масата и понечи да си тръгне. Но Ангъс не знаеше къде живее Дарф. Макар той самият да бе основал базата и да я познаваше отлично, просто нямаше откъде да знае къде е стаята на Дарф. Джони бързо отдели половината храна и заедно с инструментите ги пъхна обратно в ръцете на кадета:

— Помогнете на Дарф да стигне в стаята си.

Кадетът щеше да запротестира.

— Удари си ръката в игра на кегли — каза Джони.

— Май и вие сте си наранили лицето, сър — каза кадетът. Малко бе вкиснат, задето му отнемаха от времето за сън, но тръгна заедно с Дарф.

Чудесно започва, помисли си Джони. Сър Робърт сигурно вече говореше за необходимостта от правилно планиране на нападенията. Нападението трябва да се ПЛАНИРА, обичаше да казва той. А когато бе много опасно, както в сегашния случай, той едва ли щеше да губи време и вероятно вече се бе заел с работа.

Кадетът и Ангъс не се върнаха и Джони предположи, че всичко е минало добре. Съблече се и се мушна в леглото на Стормълонг. Наложи си да заспи. Щеше да му е необходимо.

Само след няколко секунди, така поне му се стори, разтърсване по рамото го изтръгна от съня.

Джони рязко се изправи, а ръката му автоматично посегна под одялото към лъчевия пистолет. Маска. Дихателна маска. Ръката, която го разтърси, бе всъщност лапа.

— Предаде ли писмото ми? — с шепот попита Кер.

Навън бе съвсем светло. Късното утринно слънце нахлуваше през прозореца.

Кер отстъпи назад с учуден поглед. След това дребният психло отиде до вратата и провери дали е добре затворена, огледа се из стаята за някакви подслушвателни устройства или камери и се върна до леглото. Джони стъпи на земята.

Кер зяпна!

— Толкова ли личи? — каза Джони малко троснато и оправи косата от очите си.

— Не и за някой ненаблюдателен идиот — каза Кер. — Но аз съм се потил до теб на много шофьорски седалки и в много шахти, как да не те позная, Джони!

Пъхна лапа в ръката на Джони:

— Добре дошъл в дълбоката яма, Джони… искам да кажа, Стормълонг! Нека се лее рудата и тракат машините!

Джони не се сдържа и се засмя. Кер винаги бе такъв клоун. И по някакъв начин бе привързан към него.

Кер се приближи плътно до Джони. Шепнешком каза:

— Знаеш, че като нищо могат да те пречукат тук. Чува се туй-онуй през дупките на вратите на спалните — на най-горните, на висшите спални. Ами ако сега някой ни пусне резето, на мен и теб? Предпазливост трябва. Да си извършвал някакви криминални престъпления? Не? Ами ще си извършил, когато те спипат. Добре че си в ръцете на истински престъпник, като мен! Кой пристигна с теб? Кой е „Дарф“?

— Ангъс Мактавиш — каза Джони.

— Охо! Най-добрата новина за деня, като се изключи това, че ти си тук. Ангъс знае как да се оправя с болтове и гайки. Аз следя нещата. С какво ще се заемем най-напред?

— Най-напред — каза Джони — ще се облека и ще закуся нещо. Нямам намерение да се показвам в общата столова. Стормълонг е преподавал на повечето от кадетите.

— Така е, аз пък уча механиците. Знаеш ли, Джони, страхотна работа върша. — Докато Джони се обличаше, Кер не млъкна ни за миг. — Тази Академия е страхотен купон, Джони. Тия кадети… разправям им разни историйки за теб, за това какви чудеса си вършил, докато те учех. Е, повечето е лъжа, но така повече се стараят, освен това много им харесва. Знаят, че ги лъжа. Никой не може да изрине трийсет и девет тона руда за един час. Но разбираш, нали. Познаваш ме. Харесва ми тази работа. Знаеш ли, за първи път се радвам, че съм джудже. Не съм много по-висок от тях и знаеш ли в какво ги накарах да повярват — това ще те убие преди някой друг да успее, — че съм ПОЛУЧОВЕК!

Кер бе седнал на леглото и то бе потънало под тежеста на седемстотинте му фунта, а сега като се разтресе от смях, едва не се срути на земята.

— Не е ли страхотно, Джони? Получовек, схващаш ли? Казвам им, че майка ми е психлоска и изнасилила един швед!

Въпреки сериозното положение Джони не се стърпя и се засмя. Навлече дрехите на Стормълонг. Кер спря да се смее. Изглеждаше замислен.

— Знаеш ли, Джони — и той така въздъхна, че клапанът на дихателната маска трепна и подскочи, — мисля, че за пръв път в живота си имам приятели.

Джони отхапа няколко залъка от закуската и преглътна с вода.

— Най-напред ще идеш при коменданта на Академията и ще му кажеш веднага да ти причисли Стормълонг и Дарф, защото ти трябват за новата специална задача. Сигурен съм, че отгоре са ти дали власт.

— О, имам си власт — каза Кер. — Косматите ми уши чак преливат от власт. И отгоре постоянно ми висят над главата да довършвам по-скоро циркулатора за дихателен газ. Но им казах, че ми трябва помощ и части от мината в Корнуол.

— Добре — каза Джони. — Кажи им, че след два дни Данълдин ще дойде да замести Стормълонг в Академията. Кажи, че си го уредил, за да не се разстрои учебния процес. После вземи един закрит земеход и застани с него пред тази сграда, качи Дарф, след това се върни тук и чукни на вратата.

— Разбрах, разбрах, разбрах — каза Кер и се затресе навън от стаята.

Джони провери лъчевия си пистолет и го сложи под якето. След час-два щеше да знае със сигурност дали Кер играе честно. До тогава…?