Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (7)

7

Обратното пътуване до Вирджиния продължава шест часа и аз спя през по-голямата част от него. Вече е тъмно, когато спираме на паркинга на училището и виждам колата на татко, паркирана отпред. Всички ние имаме собствени автомобили и отдавна шофираме сами, но да видим всичките тези родители да ни чакат, ни кара да се чувстваме така, сякаш отново сме в началното училище и се връщаме от пътуване сред полето. Чувството е приятно. По пътя за вкъщи си вземаме пица, госпожица Ротсчайлд идва у дома и тя, татко, Кити и аз хапваме пред телевизора.

След като разопаковам багажа си, свършвам малко необходима домакинска работа и разговарям с Питър по телефона, се приготвям за лягане. Но се въртя и мятам, както ми се струна, цяла вечност. Може би защото спах в автобуса или защото всеки ден вече мога да очаквам резултатите от Вирджинския университет. Както и да е, не мога да заспя, затова слизам долу и започвам да отварям чекмеджета.

Какво бих могла да опека по това време на нощта, което няма да изисква да чакам маслото да омекне? Този въпрос непрекъснато присъства в живота ми. Госпожица Ротсчайлд казва, че просто трябва да оставяме маслото в чинийка извън хладилника, както прави тя, но в нашето семейство не правим така, ние го държим в хладилника. Освен това, сместа не става добра, ако маслото е прекалено меко, а във Вирджиния през пролетта и лятото маслото се разтопява бързо.

Предполагам, че най-после мога да се опитам да изпека шоколадовите сладки с канела, които ми се въртят в главата. Рецептата на Катрин Хепбърн за шоколадови сладки плюс канела, плюс сметана с канела отгоре.

Топя шоколад на пара и вече съжалявам, че съм започнала този проект толкова късно, когато татко влиза в кухнята, облечен в карирания вълнен халат, който Марго му подари за Коледа миналата година.

— И ти ли не можеш да спиш? — пита той.

— Пробвам нова рецепта. Мисля, че мога да ги нарека „канелени сладки“. Или „греховни сладки“.

— Желая ти късмет със събуждането утре — казва татко и разтрива тила си.

Прозявам се.

— Знаеш ли, мислех, че можеш да се обадиш в училището вместо мен, а аз да поспя малко и после двамата да си направим хубава и приятна закуска заедно, като баща и дъщеря. Мога да направя омлет с гъби.

Той се засмива.

— Добър опит. — Побутва ме към стълбите. — Аз ще довърша греховните сладки или както там се наричат. А ти отивай в леглото.

Отново се прозявам.

— Мога ли да ти имам доверие, че ще приготвиш сметаната? — Татко добива разтревожен вид и аз казвам: — Забрави. Ще приготвя тестото и ще ги изпека утре.

— Ще ти помогна — казва той.

— Почти съм приключила.

— Няма значение.

— Добре тогава. Можеш ли да ми измериш четвърт чаша брашно?

Татко кима и взема мерителната чаша.

— Тази е за течности. Имаме нужда от сухи мерителни чаши, за да можеш да изравниш брашното. — Той отива отново до бюфета и сменя чашите. Гледам го как взема брашно и внимателно го изравнява с ножа за масло.

— Много добре.

— Уча се от най-добрата — казва той.

Накланям глава на една страна.

— Защо си още буден, татко?

— А, предполагам, че има много неща, за които да мисля. — Той поставя капака на бурканчето с брашно и се поколебава, преди да запита: — Какви са чувствата ти към Трина? Харесваш я, нали?

Свалям шоколада от котлона.

— Много я харесвам. Мисля, че е възможно дори да я обичам. А ти обичаш ли я?

Този път татко въобще не се поколебава.

— Да.

— Е, добре — казвам. — Радвам се.

Той, изглежда, изпитва облекчение.

— Добре — казва в отговор. После отново: — Добре.

Нещата трябва да са много сериозни, щом ми задава такъв въпрос. Чудя се дали няма да я помоли да се премести да живее с нас. Преди да съм успяла да попитам, той казва:

— Никой никога няма да заеме мястото на майка ти. Знаеш го, нали?

— Разбира се. — Облизвам шоколада от лъжицата с върха на езика си. Горещ е, прекалено горещ. Хубаво е той отново да обича, да има истински партньор. Толкова отдавна е сам, че това изглежда нормално, но е по-добре да има някого до себе си. И всеки може да види, че е щастлив. Сега, след като госпожица Ротсчайлд е тук, не мога да си представя, че я няма. — Радвам се за теб, татко.