Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (37)

37

Събуждам се посред нощ в плач и първата ми мисъл е, че искам да върна времето назад. Направих огромна грешка и искам да върна всичко. После заспивам, плачейки.

Сутринта главата ми пулсира и повръщам в банята точно като момичетата по време на седмицата на плажа, само че няма кой да държи косата ми далеч от лицето. След това се чувствам по-добре, но оставам да лежа на пода в банята известно време, в случай че отново ми прилошее. Заспивам там. Събуждам се, защото Кити ме разтърсва за ръката.

— Стани, трябва да пишкам — казва и ме прекрачва.

— Помогни ми да се изправя — казвам и тя се подчинява. Сяда на тоалетната, за да се изпишка, а аз напръсквам лицето си със студена вода.

— Отиди да хапнеш малко препечен хляб — казва Кити. — Ще попие алкохола в стомаха ти.

Измивам зъбите си и се препъвам надолу по стълбите към кухнята, където татко приготвя яйца, а Трина и Марго хапват кисело мляко.

— Добро утро — поздравява ме Трина с усмивка.

— Изглеждаш така, сякаш те е прегазил камион — казва Марго.

— Ако не беше сватбата, щеше да бъдеш наказана веднага — казва татко, като се опитва да бъде строг и не успява. — Хапни малко бъркани яйца.

Само при мисълта за храна ми прилошава.

— Първо хапни препечен хляб — казва Марго. — Ще попие алкохола.

— Така каза и Кити.

Трина насочва лъжицата си към мен.

— А после, след като в стомаха ти има малко храна, можеш да вземеш две хапчета „Адвил“. Никога не приемай „Адвил“ на празен стомах. За нула време ще се почувстваш по-добре.

— Никога повече няма да пия — заклевам се и Марго и Трина се споглеждат весело. — Сериозно.

Прекарвам целия ден в леглото със спуснати завеси. Така отчаяно искам да се обадя на Питър. Да го помоля да ми прости. Дори не помня всичко, което казах. Помня същината, но споменът е замъглен. Единственото, което помня съвсем ясно и никога няма да забравя, е изражението му. Мразя се, задето го предизвиках.

Предавам се. Изпращам му съобщение. Само една дума.

Съжалявам.

Сърцето ми бие тежко, докато чакам отговора. Той така и не идва. Опитвам се да се обадя, но се включва гласовата поща и затварям. Може би вече ме е изтрил от телефона си, както направи с баща си. Може би просто е… приключил.