Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (38)

38

Крис заминава първа. Идва у дома през седмицата и казва:

— Няма да мога да дойда на сватбата на баща ти този уикенд. Заминавам за Доминиканската република утре.

— Какво?

— Знам. Съжалявам. — Не изглежда ни най-малко да съжалява, на лицето й грее огромна усмивка. — Стана така бързо. Отвори се място за мен в еко хотел и няма начин да го подмина. В Доминиканската република също говорят испански, нали?

— Да. Но мислех, че ще заминеш за Коста Рика!

Тя свива рамене и казва:

— Излезе тази възможност и я приех.

— Но… Не мога да повярвам, че заминаваш толкова скоро! Трябваше да заминеш чак през август. Кога ще се върнеш?

— Не знам… Предполагам, че точно в това е чарът. Мога да остана шест месеца или пък ще изникне нещо друго и ще отида на друго място.

Премигвам.

— Значи заминаваш завинаги?

— Не завинаги. Само засега.

Нещо в мен знае, че е завинаги. Не виждам Крис да се завръща след година, за да учи в общинския колеж във Вирджиния. Това е Крис, бездомната котка, която идва и си отива, когато пожелае. И винаги се приземява на крака.

— Не бъди толкова тъжна. Ще се справиш и без мен. Имаш Кавински. — За секунда не мога да дишам. Името е като кама в сърцето ми. — Както и да е, скоро всички ще заминат. Радвам се, че няма да остана последна.

Ето какво изпитва относно оставането тук, ученето в общинския колеж и работата в „Епълбий“ и аз се радвам, че вместо това я очаква приключение.

— Просто не мога да повярвам, че заминаваш толкова скоро. — Не й казвам, че с Питър сме скъсали, че вече го нямам в живота си. Днес не става въпрос за мен и Питър, а за нейното вълнуващо бъдеще. — Може ли поне да дойда да ти помогна да си опаковаш багажа?

— Вече е готов! Ще взема само най-необходимото. Коженото си яке, бански костюм, няколко кристални неща.

— Не трябва ли да вземеш маратонки, работни ръкавици, такива неща. Просто за всеки случай?

— Ще съм с маратонки в самолета, а от каквото друго имам нужда, ще си го купя там. В това е целият смисъл на приключението. Малко багаж, а останалото — по пътя.

Мислех, че имаме повече време — аз и Крис в стаята ми, споделяме тайни късно през нощта, ядем чипс в леглото. Исках да циментирам приятелството ни, преди да замине — Лара Джийн и Криси, като в доброто старо време.

Всичко свършва.